Майкъл Харви
Така го правят в Чикаго (2)

2

Телефонът иззвъня в три и половина на следващата сутрин. Хич не обичам да ми звънят посред нощ. Но телефонът продължаваше да звъни.

Посегнах към слушалката и съборих апарата на пода. Станах да светна лампата и си ударих палеца в металното краче на нощното шкафче. Изругах и вдигнах слушалката. Гласът насреща беше приятно задъхан, но определено непознат.

— Мистър Кели?

— Да.

— С мистър Кели ли разговарям?

С кого друг, помислих си и се опитах да си представя лицето на този глас.

— Мистър Кели, обажда ви се Лайза Бам от новините на Канал шест.

Три въпроса възникнаха в ранната утринна мъгла, както наричам мозъка си: Какъв тип жена може да има фамилно име като Бам? Защо ме търсят от новините на Канал шест в три и половина сутринта?

— Здрасти, Лайза Бам — рекох. — Какво мога да направя за вас?

— Обаждаме се за коментара ви относно…

Лайза спря, в слушалката се появиха приглушени гласове, които спореха за нещо.

— Мистър Кели?

— Все още съм тук.

— Извинете — отново се задъха гласът.

— Тук сме, Лайза. Вие и аз, в три и половина сутринта.

— Да, мистър Кели. Обаждам се да чуя коментара ви за смъртта на мистър Джон Гибънс, застрелян тази нощ.

В шкафчето до леглото държа един екземпляр на „Илиада“, оригинално издание на гръцки. Редом с него е преводът на Ричард Латимор — според мен единственото преводно издание, което си струва да има човек. Зад двете книги лежеше деветмилиметрова берета в кожен кобур. Латимор едва ли би одобрил подобно съжителство, но Одисей със сигурност не би имал нищо против. Проверих пълнителя на беретата, а после и предпазителя. Лайза продължаваше да говори.

— Доколкото ми е известно, Гибънс е бил убит с два куршума в областта на стомаха. На Флотския кей, но не във водата. Мистър Кели?

— Слушам, Лайза.

— У него е била открита ваша визитка и ние решихме, че…

— Къде се намирате, Лайза?

Тя се изненада. Сякаш всички жители на Чикаго трябваше да знаят къде работи новинарският екип на Канал 6.

— Норт Макклърг Корт номер триста.

— Разполагате ли с видеоматериал от местопрестъплението?

— Да, разбира се.

— Ще направя официално изявление, но в замяна искам да видя този материал. Става ли?

Лайза, естествено, беше готова. Но там се чуваха и други гласове. Секунда по-късно тя се върна на линията.

— Става, мистър Кели.

— Добре, Лайза. Доскоро.

Затворих телефона и започнах да се обличам.