Арчибалд Кронин
Гробницата на кръстоносеца (44)

Десета глава

Домът за събрания в Чарминстър, където щеше да се гледа делото, беше претъпкан. Рядко преди това старото здание с полукръгла галерия и с покрив с висок купол е било така препълнено от толкова солидни представители на местната общественост. Стивън чакаше в съда, изпълнен с болезнено напрежение. Едър сержант стоеше изправен до него. В това непроницаемо множество не беше възможно да познае никого. Знаеше, че никой от семейството му не присъства, но Ричард Глин беше тук и този факт го караше да се чувства по-сигурен.

Изведнъж шумът и разговорите секнаха. Влезе съдебният състав и с подобаваща тържественост зае местата си. След кратка пауза беше произнесено и името на Стивън. Сержантът го отведе на подсъдимата скамейка и делото започна. Стивън усети, че го побиват нервни тръпки, когато секретарят на съда започна да чете с монотонен глас.

— Стивън Дезмънд, вие сте обвинен в предизвикване на обществено брожение чрез това, което сте изложили в приземния етаж на сградата, която се намира на улица Царевичен пазар номер пет, като по това време сте били наемател и сте ползвали споменатите помещения и със злонамерена цел сте експонирали три неприлични картини, поради което сте подведен под отговорност по част първа на Закона за неприлични публикации от 1857 година. Целта на диренето е да установи дали има противни доводи, поради които споменатите картини, иззети въз основа на жалба и представени на съда съгласно прокурорска заповед, издадена в съответствие със споменатата първа част на същия закон, да не бъдат унищожени.

Когато секретарят на съда завърши, очите на всички бяха отправени към трите пана, изправени до адвокатското място.

— Признавате ли се за виновен, или не? — запита секретарят.

— Не се признавам — отговори Стивън с нисък глас.

За момент погледите на всички в залата се насочиха към него, но почти веднага се прехвърлиха към прокурора, който стана, за да произнесе своята реч пред съда. Това беше Арнолд Шарп.

— Ваша милост — започна той с глух, почти съжалителен глас, — иска ми се, ако позволите, още в самото начало да кажа нещо лично. Не е нужно да казвам с какво нежелание, особено при сегашните обстоятелства, се нагърбих с днешната задача. Но в моето положение на адвокат на градския съвет нямах друга алтернатива, освен да приема и да изпълня дълга си.

— Моля, по делото — последва кратка забележка от съдийската маса.

— Фактите, Ваша милост, относно поръчката на тези пана са много добре известни на всички. Съгласно някои препоръки и най-искрени лични уверения и поради уважението, с което неговото семейство винаги се е ползвало, работата беше поверена на ответника. Ако се вземе предвид целта на Мемориала, това бе едно свещено доверие. Оставам настрана чувствата на членовете на комитета, когато се установи по какъв начин поръчката бе изпълнена и в каква степен мъдрото и добре премерено усилие на комитета да скрие катастрофата бе провокирано. Просто ви приканвам да разгледате без предубеждение по какъв възмутителен начин това свято доверие не беше оправдано. Фактите са налице тук, на откритото заседание на съда — тези, така наречени „произведения на изкуството“ са пред всички вас.

Шарп направи пауза и погледна намръщено към паната.

— В името на порядъчността не си поставям за цел да разсъждавам надълго и с всички интимни подробности за природата на тези картини. Въпреки това, след като справедливостта трябва да възтържествува, аз съм длъжен да посоча най-важните неща, които ни накараха да повдигнем това обвинение.

Като взе показалката, с която се беше сдобил предварително, Шарп пристъпи напред. Залата леко зашумя в очакване и той докосна картината „Последствията“.

— Тук — посочи той, — сред сцена на разрушения, която трудно може да се опише, има гола жена в пълен ръст, която, както ни обяви обвиняемият, представлява фигурата на мира. Да приемем, че ние не сме нито предубедени, нито тесногръди. На истинското му място, да речем сред историческите картини на старите италиански майстори, ние не бихме имали нищо против голото тяло особено ако то е, както в произведенията на великите художници, прикрито по подходящ начин.

Стивън слушаше със свити устни и се усмихваше горчиво.

— Особено скандална е тази картина на жена, непокрита и нарисувана с толкова порочно намерение и с толкова интимни подробности, че могат да накарат някой неин невинен съзерцател да се изчерви от срам.

Шарп замълча и се приближи към съседното пано.

— В тази следваща касапница, мисля, че думата е точна, Ваша милост, на нас ни се поднася нещо, което претендира да бъде бойно поле с участието на нашите войски — техните униформи ясно се открояват, вкопчени в битка с врага. Въпреки че ние се мъчим да изясним най-вече проблема за неприличното, само пътьом ми разрешете да обърна вашето внимание на начина, по който нашите момчета са нарисувани — мъртъвци и ранени, лежащи в окопите, като че едва ли не са загубили войната, вместо да се чувстват, както е в действителност и благодарение на Бога, победители. Но да оставим и това. Бих желал да насоча вашето внимание преди всичко към тези едри, с глупаво изражение същества, полухора-полуптици, които кръжат над войските. Ако това беше красиво небесно видение, показващо ангелите в бели одежди, с разперени криле, то това би бил един славен и поучителен спектакъл. Но вместо това на нас ни се предлагат тези ужасни приумици. И това, което искам да подчертая, Ваша милост, е следното: в цялото това неприличие, от което е пропит всеки замах на четката, обвиняемият е превърнал половината от ангелите хищници в голи жени, което може да роди само едно болно и декадентско съзнание. Защо, питам ви, Ваша милост, ако не поради открита морална перверзия обвиняемият трябваше да измисля тези безсмислени женски чудовища?

Точно на това място от галерията се чу глас, който Стивън позна, че е на Глин. Ричард запротестира яростно.

— Чували ли сте някога за Харпис, описан от Омир в „Одисея“, вие, неуко магаре?

Настъпи смут. Председателят на съда реагира остро, но като не можа да открие човека, който отправи обидата, заяви:

— Ако подобна намеса се повтори, веднага ще наредя съдебната зала да се опразни.

Когато редът бе възстановен, Шарп възобнови речта си още по-остро отпреди.

— Още не съм завършил с тази картина. Тук, Ваша милост, на заден план, но все пак ясно, се виждат трима индивиди, двама мъже и една жена, малко преди да бъдат разстреляни от екзекуционен взвод. За да направи този факт още по-отвратителен, обвиняемият е нарисувал трите жертви с някакви жалки парцали по тях — всъщност те са такива, каквито ги е създала природата. И въпреки че фигурите са много малки, възможно е да се определи все пак кой от какъв пол е.

Шарп си пое дъх и скромно изтри мустаците си с чиста кърпа, сякаш дори простото упоменаване на тези думи ги беше изцапало. След това продължи:

— Но като че ли и това, което описах, не е било достатъчно и най-разрушителното свидетелство, Ваша светлост, се съдържа в това същото пано. Наистина както можете да видите от неговото окаяно състояние, то е предизвикало справедливото възмущение на нашето гражданство. Отново ни притискат с една разголена жена. И то в какво състояние? Малтретирана безнравствено от войници. С една дума, макар че се колебая да я употребя, Ваша милост, това е изнасилване, колкото и невероятно да изглежда то за една християнска страна. Този шокиращ факт е нарисуван открито, а за да изглеждат нещата още по-лоши, в сцената е добавено и дете, което наблюдава как войниците се гаврят със своята жертва.

През съдебната зала премина шепот и насърчен от него, Шарп насочи своята показалка назад към последното пано.

— Нямам нито желание, нито пък е нужно да критикувам тази възмутителна демонстрация, Ваша милост. Но разсъдете поне само за миг върху тази финална безсрамна вакханалия на голотата. Погледнете тези мъжки и женски тела, които изникват по един безсрамен начин, в изначалния си вид, от нещо, което очевидно е гроб. Погледнете, решително ви моля за това, и преди да отместите погледа си, попитайте себе си дали тези портрети на призраци не са потопени изцяло, в пълния смисъл на тази дума, в разврат.

Шарп остави показалката и хвана реверите на палтото си.

— Ваша милост, ясно е, че в разгледаните картини съществува един натиск, понякога едва доловим, понякога хитър, понякога груб, но винаги с дяволска насоченост срещу нравствеността. Дали това се постига чрез декадентство, перверзия, открита злоба или нескривана порнография от страна на обвинявания, не е моя работа да съдя. Просто искам отново да подчертая, че картините са не само груби, противни, ужасни и грозни, но и по смисъла на закона са определено непочтени. Тестът за приличие изяснява дали предметът е от такъв характер, че да развращава тези, чието съзнание е открито за такова неморално влияние, такива лица като нашите деца, младежите и девойките, нашите жени и майки. Аз смятам, Ваша милост, че вие не би трябвало да изпитвате и най-малка трудност, за да стигнете до извода, че тези произведения се покриват във всички аспекти на законовото значение с думата „неприлични“, поради което следва да бъдат унищожени, за да не могат повече да мърсят чистия въздух на нашия град, а техният създател да бъде строго наказан според разпоредбите на закона.

Сред шума на леки аплодисменти Шарп завърши встъпителната си реч. Сержантът, който беше конфискувал паната, даде официални показания как се е случило това. Когато завърши, председателят на съда след консултация със секретаря насочи погледа си към Стивън. Той беше съзнателен човек, прям и справедлив, местен църковен настоятел и баща на три неженени дъщери. Ръководеше заседанието стриктно по процедурата и се гордееше, че подхожда непредубедено винаги когато е на съдебния стол. А в конкретния случай поради предубедеността на публиката към обвиняемия бе решил да бъде стриктен към процедурата повече от обичайното.

Тонът му беше умерен и предразполагащ, когато каза:

— Доколкото разбирам, вие не сте представен юридически и аз ви предлагам да се защитавате сам.

— Съгласен съм.

Сега, когато моментът да говори беше дошъл, Стивън, който издържа на порочната атака на обвинението с бледи и тръпнещи скули, се хвана здраво за парапета над подсъдимата скамейка. Дори само заради картините си, които бяха толкова несправедливо обругани, и заради цялото вдъхновение, което вложи в тях, той беше решил да се защитава докрай.

— Трябва да ви кажа, че сега вие може да говорите под клетва в качеството на свидетел, но в този случай ще бъдете подложен на кръстосан разпит; от друга страна, ако предпочитате, можете да направите изявление от място.

— Ще свидетелствам, сър — каза той.

Сержантът го заведе на мястото на свидетелите. От вълнение гърлото му се схвана, а ударите на сърцето му отекваха силно в гърдите. Стивън положи клетва и се изправи пред съдията.

— Бъдете добър да започнете.

— На първо място бих желал да отхвърля категорично обвинението, което беше повдигнато срещу мен. Никога не съм рисувал от позициите на толкова ниски критерии, които да доведат до неприлично изобразяване на хора. Моят подход към изкуството винаги е бил сериозен. А в конкретния случай беше по-сериозен, откогато и да е било преди. Главната вдъхновяваща цел на тези пана беше искреното ми и най-дълбоко желание те да символизират една от най-големите трагедии, сполетели човечеството. Беше вложен огромен труд по един мащабен проект. И как се оценява той сега? Като се вземат отделни елементи от всяка картина, подобно на това, както някой би могъл да освободи думите от техния контекст и да приеме, че те представляват цялото съдържание. Никога един метод за оценка не е бил по-абсурден и по-несправедлив от този. Ако вие дойдете с мен в Националната галерия, аз бих могъл да събера различни компоненти от шедьоврите там в едно цяло, което не се съмнявам, би ви шокирало напълно. Поради това трябва да ви кажа с необходимото уважение, че обикновеният критерий за вкус — дали това ще бъде мнението на полицейски сержант или на представител на обществеността, не може да се смята за меродавен в тази област. Вероятно моята работа е трудна за разбиране. Независимо от това обаче има хора, чиито критични способности и лични постижения им позволяват да интерпретират и правилно да оценяват подобни нови движения в изкуството. В подкрепа на моята теза предлагам да бъде призован господин Ричард Глин, който е демонстрирал свои картини в Кралската академия и в момента се намира тук, в съда.

Шарп скочи незабавно.

— Ваша милост, протестирам. Ако бъде разрешено да бъдат повикани подобни свидетели като господин Глин, можете ли да си представите какво количество от свидетели бих могъл да осигуря от кръга на известни личности, които ще изложат обратното становище? Съвсем ясно е, че тогава делото ще се проточи със седмици.

Съдиите се посъветваха и след като поговориха и със секретаря на съда, потвърдиха с кимване на глава, че са съгласни с доводите на Шарп.

— Ние не можем да позволим на господин Глин да застане пред съда — разпореди се председателят на съдебния състав. — Събирането на свидетелства на художествена основа е съвсем недопустимо.

— Но — възкликна Стивън — по какъв друг начин вие ще съдите произведение на изкуството?

— От материална гледна точка няма никакво значение дали картините са произведения на изкуството — реагира бързо председателят, който не обичаше да бъде провокиран. — И най-красивата картина на света може да бъде неприлична.

Стивън се олюля от този логически шедьовър и за миг остана безмълвен.

— В такъв случай аз няма да мога да ползвам услугите на господин Глин като свидетел?

— Не!

В този момент една масивна фигура се изправи от първата редица на галерията и се облегна на перилата. Брадата на Глин беше щръкнала застрашително напред над завързания на възел червен шал.

— Ако не мога да бъда повикан, то най-малкото ще трябва да бъда чут.

— Тишина в залата!

— Ще млъкна едва след като се изкажа. Според мен тези пана са естетическо творение от първостепенна величина. В техния реализъм и широта на интерпретацията те съперничат на произведенията на Домие^[1]. По ритъм и динамика на формите те заслужават да бъдат сравнявани с най-добрите творения на Ел Греко. Само вулгарен и мръсен мозък може да ги разглежда като неприлични.

— Сержант, изведете този човек от залата.

— Сам ще си ида — каза Глин и се насочи към вратата. — Ако остана тук, сигурно ще кажа нещо неприлично — добави Глин и излезе навън.

Смущението, което настъпи след това словесно избухване, продължи няколко минути. Когато всичко утихна, председателят, сериозно провокиран, изгледа галерията.

— Ако подобно нарушаване на реда се повтори отново, ще изпратя незабавно човека, който го предизвика в затвора за презрително отношение към съда — рече той и се обърна към Стивън.

— Ще продължите ли?

— Щом не ми се разрешава да призовавам свидетели в подкрепа на моята позиция, то мога да повторя казаното и сам.

— Това всичко ли е? — запита съдията, като потисна своето раздразнение и отново се опита да го насърчи. — Сигурно имате да кажете още нещо в своя защита.

— Не!

Когато чу това, Шарп скочи на крака.

— С ваше позволение, Ваша милост — рече той, като постави едната си ръка върху ревера, наклони глава замислено, след това я вдигна рязко и изгледа Стивън. — От всичко, което казахте, вие нито веднъж не ни обяснихте защо сте се чувствали задължен да свържете в композиция тези шест голи тела, четири от които са женски.

— Направих това по няколко причини, едната от които е красотата на голото човешко тяло.

— Но сигурно не смятате, че човешкото тяло трябва да бъде изцяло показвано?

— Ако трябва да е голо, то трябва да се покаже.

— Недейте преднамерено да се правите, че не разбирате въпроса. Нима скромността не изисква определени части винаги да бъдат покрити?

— Ако е така, как бихме могли да се къпем?

От очите на Шарп заизскачаха искри.

— Ненавременните шеги няма да ви помогнат.

— Уверявам ви, че в момента изобщо не се шегувам. Аз просто се опитвам да ви покажа колко смешен е вашият подход, който изглежда не е нищо повече от призив за запазване на викторианския пуританизъм. Това е същият онзи дух, който е станал причина картината на Мане^[2] „Закуска на тревата“ да бъде оплюта и презряна, защото на нея са били нарисувани две голи жени, седнали на тревата. Всички най-добри художници са рисували от натура. Великото произведение на Гоя „Махата“ изобразява дукесата на Алба, почиваща върху леглото без никаква дреха. Без съмнение това би ви ужасило. „Олимпия“ би била за вас само една шокираща голота. Вие забравяте, че именно леко облечената фигура е по-съблазнителна и желана. Чистата и недокосната природа никога не е неприлична. Символиката и драматичното съдържание на моите пана изискват голотата. Но това е целомъдрена голота, а не нейната похотлива, полускрита разновидност, която вие изглежда предпочитате и която аз считам достойна да украсява само стените на публичните домове.

Председателят, който в този миг си спомни за трите си дъщери, намръщено изрази несъгласието си.

— Трябва да ви помоля да употребявате по-умерен език.

— Без съмнение, Ваша милост, това беше езикът на човек, който има опит, когато се позовава на подобни „образци“ — опита се да се надсмее Шарп, но скоро изразът на лицето му стана каменен и той се обърна към Стивън. — Не мога да допусна, че е морално и скромно да се изобразяват на публични изложби интимните части на човешкото тяло. Предлагам ви да признаете, че това е неприлично.

— Тогава защо те са изложени в най-големите изложби в света? Само в музея „Прадо“ вие можете да наброите десетки статуи от майстори като Микеланджело и Донатело, в които това, което вие имате удоволствието да наричате „интимни части“, са публично изложени.

Шарп не се стремеше да се защити, а постави следващия си въпрос.

— Мисля, че само преди малко, когато описвахте вашата работа, вие използвахте думата „целомъдрие“. Кажете ми тогава бихте ли нарекли насилието върху жена целомъдрен акт?

— Не, разбира се, що се отнася до насилника.

— Все пак вие трябва да приемете, че във вашите картини вие сте нарисували акт на изнасилване… ако мога да използвам тази дума.

— Ако се отнася до мен, аз ви позволявам да използвате тази дума.

— Благодаря ви за любезното разрешение. Това обаче е една ненужна дума.

— Има я обаче в речника.

— Но с най-отвратително значение. Бихте ли бил достатъчно добър да кажете на съда, защо сте предпочели да се възползвате от тази толкова отвратителна тема.

— Може би съм последвал нечий пример.

— Чий пример, сър?

— Старите италиански художници, които вие определихте като класици и към които изпитвате такова възхищение и уважение — те са използвали подобни сцени постоянно.

— Очаквате ли, че ще ви повярваме?

— Аз не очаквам от вас нищо освен невежество и предразсъдъци. Но независимо от това истината е тази. Тициан^[3] например е използвал тази тема многократно, особено в „Изнасилването на Европа“, след това в „Изнасилването на сабинянките“, една от най-известните картини в света. И отново виждаме същата тема в „Отвличането на Психея“ от Прудон^[4]. Тези платна са закачени в Лувъра, който вие без съмнение сте посещавали, и предполагам можете да се съгласите, че това е една твърде престижна галерия. Само темата „Изнасилването на Даная“^[5] е била многократно използвана от Тициан и Кореджо. Рембранд, който макар че не е бил от старите италианци, но все пак е художник с определено име, е нарисувал Даная като жена, която лежи разсъблечена и напълно непокрита на леглото си.

Последва тишина. Шарп се почувства неловко и с леко зачервени бузи погледна към съдийската маса за помощ. Председателят, след като се консултира с колегите си съдии, изгледа Стивън през очилата си и попита:

— Коя е тази Даная, за която говорите?

— Дъщерята на цар Акрисий.

— И тя ли е била жертва на подобно насилие?

— Да!

— От кого?

За нещастие Стивън получи коварен шанс да спечели точка. Със студена усмивка той отговори:

— От Юпитер, който се спуснал обвит в облак от златен дъжд.

В дъното на залата се разнесе кикотене, но Глин, изправен до задръстената от хора врата и наблюдавайки напрегнато, не се засмя. Той видя как съдията почервеня от яд и разбра, че Стивън предрешаваше делото. Шарп бързо взе инициативата.

— Ваша милост, смятам, че такава митическа идиотщина няма нищо общо със сегашното дело. Да се върнем на въпроса — обърна се той към Стивън. — Вие приемате, че сте нарисували тази сцена нарочно?

— Нарочно ли? Нима си въобразявате, че тя може да се появи там случайно?

— Господин Дезмънд — прекъсна го председателят сурово, — трябва да ви предупредя, че намирам тона на вашите отговори крайно непристоен.

— Тогава, Ваша милост, именно моят характер е очевидното нещо, заради което съм обвинен днес.

— Имате думата, господин Шарп.

— Ваша милост, опитвам се да получа от обвиняемия пряк отговор по каква причина той е изобразил тази сцена на изнасилването?

— Ще отговорите ли, сър?

— Защото исках да подчертая бруталността и ужасите на всяка война, въпреки че те се прикриват и забравят или още по-лошо — възхваляват се в името на патриотизма.

— Трябва ли да разбирам, че вие обвинявате в подобни действия и нашите войници?

— Те различни ли са от другите мъже? Винаги врагът ли е този, който е касапин и варварин?

— Вие говорите за врага. Но вие не сте се приближавали много близо до него по време на войната.

— Не.

— Не сте имали достатъчно смелост, предполагам?

— За да бъде човек художник, му е необходима също и известна смелост.

— За каква смелост става дума?

— За да издържи на всеобщото презрение на света.

— Тези въпроси уместни ли са, господин Шарп? — намеси се един от съдиите. — Господин Дезмънд не е изправен пред съда, за да се установи дали е страхливец.

— Ваша милост — възкликна Шарп, — мирният период на обвиняемия е добре известен и говори сам за себе си. По ваше искане няма повече да налагам това на съда. А вас ще ви попитам ето какво — обърна се Шарп към Стивън. — Какво право имате да налагате на нашето тихо, богобоязливо общество този ваш перверзен подход?

— Той не е само мой. Много известни художници като Делакроа^[6] и Верешчагин^[7] са създали подобни произведения, изразявайки своя протест срещу войната. В литературата подобен протест изразяват Толстой и Зола. Същата гледна точка е била пресъздадена от Гоя в неговата картина „Бедствията на войната“.

— Гоя е френски художник, предполагам?

— Испански, ако смея да ви поправя.

— Всъщност това няма значение. Вие сте влюбен в тези чужденци.

— Това е така, защото за съжаление е имало твърде малко велики британски художници.

— Вие изключвате себе си, естествено?

— Аз вярвам, че имам значителен талант. В противен случай нямаше да водя изключително трудния живот на художник и да понасям вашите евтини насмешки.

— Евтини ли? Те могат да ви струват повече, отколкото си мислите. Вместо да се опитвате да правите от себе си мъченик, постарайте се да не се отклонявате от темата. Вие споменахте думата „ужаси“. Защо включихте такива неща?

— Защо ли? — повтори Стивън въпроса озадачен и засегнат. — Исках да шокирам хората, за да се противопоставят винаги на войната.

— И затова употребихте толкова шокиращи средства. Изненадан ли сте от реакцията, която срещнахте?

— Когато работех, бях забравил всичко, отдадох се на творческите си идеи. Сега обаче не съм изненадан. Всеки период на естетическо обновление е ставал жертва на обществената злоба. Всички най-велики и най-значителни промени в историята на изкуството са били съпровождани от масови демонстрации на осмиване и на невежество. Но аз не съжалявам за нищо, което съм направил. Бих го направил отново.

Шарп се усмихна мрачно.

— Ваша милост, няма да коментирам това последно изявление на непокорния обвиняем. Мисля, че не е нужно да се добавя каквото и да било.

Той седна на мястото си сред аплодисменти, които веднага бяха преустановени от съдията. Съдията размести книжата си и погледна през очилата си към Стивън, по начин, който сега далеч не изразяваше съчувствие.

— Имате ли да кажете още нещо? Можете да се обърнете към съда, ако желаете?

— Има много неща, които бих могъл да кажа. Но ще бъде безполезно. Затова няма да кажа нищо.

Почувства се внезапно уморен, със силно главоболие и му се прииска да си почине. Тъй като се готвеше да седне, с докосване по рамото сержантът му даде знак, че трябва да остане прав.

След като прегледа бележките си и размени няколко думи със съдиите, председателят на съда прочете съдебното решение.

— Ние — започна той — изслушахме с крайно внимание и изключително търпение непочтените интерпретации на изложените тук, пред нас, аргументи. Изучихме с голямо внимание в качеството на свидетелство съответния художествен материал. Ние не бихме могли да приемем за убедителен довода, че ако тези пана са превъзходни произведения на изкуството, то те не могат да попаднат в категорията на неприличните картини. На първо място кой в крайна сметка може да определи дали те са прекрасни? Техният създател е един неразбираем художник, съвсем неизвестен в собствената си страна. Той не е сър Джошуа Рейнолдс^[8] и що се отнася до обикновения вкус — вкусът на обикновения гражданин, като мен например — тази платна не са шедьоври. И наистина в тяхното общо цветово внушение и композиционна завършеност те са печално далеч от истинските шедьоври. И нещо, което отдавна исках да посоча — дори ако бяха шедьоври, те също биха могли да бъдат неприлични. Защото една картина дори когато е нарисувана с най-голямо усърдие, би могла, ако има отношение към неприлични или похотливи теми, да бъде нарушение по смисъла на закона. Или ако можем да използваме кратка сентенция — подобно произведение би могло да се нарече шедьовър на неприличието. Отговорен от начало до край за цялата история на създаването на картините и на предизвикателната им изложба е ответникът. Вместо да се съобрази с желанията на своите спонсори и да се съветва с тях от време на време, той злонамерено е замислил пъклените си картини като едва сега признава, че не го учудва спонтанно изказаното обществено недоволство. Казано по-просто, неговият замисъл е бил да шокира и предизвика обществен взрив и той е успял в това. Не беше защитен и доводът, че зад всичко това стои един сериозен, честен и искрен мотив. Ако една личност бъде изцяло упадъчна и покварена, дори да изповядва възможно най-добрите намерения в света тя би създала една порочна и покварена картина. И последно, поведението на обвиняемия не е достойно. Вместо да покаже дължимото чувство на уважение и на разкаяние, той се държа непокорно, иронично и предизвикателно. Ние изпитваме най-голямо съчувствие към неговото семейство, особено към бащата, който се ползва въпреки тежкото бреме на днешното съдебно дирене с чиста и неопетнена репутация. Независимо от това справедливостта трябва да възтържествува и в каквато и светлина някой да разглежда този случай, фактите показват, че в действителност са нарисувани и показани интимните части на мъже и жени, с което ответникът е предизвикал обществен скандал. Поради това намираме ви, Стивън Дезмънд, за виновен във връзка с повдигнатото срещу вас обвинение. Тъй като нарушението е наказуемо по закона, ние сме във властта си да ви поставим в затвора. Въпреки сериозността на нарушението ви ние обаче не сме склонни да ви наложим пълно наказание, както се предвижда в закона, а ще ви глобим със сума от петдесет лири. В добавка към това ще поемете и разходите по това дело. Трябва също да заявя, че наше задължение е по смисъла на Закона за неприличие в публични изяви от 1857 година да се разпоредим трите пана, изложени тук, да бъдат унищожени.

След като присъдата беше прочетена, съдиите станаха и сред шумни аплодисменти съдът приключи своята работа.