Шърли Конран
Дивачки (32)

Трийсет и втора глава

Петък, 15 март 1985 г.

Слънцето чукаше по тиловете на Хари и Кери, докато вървяха към минните офиси, където чакаше армейският капитан, за да отведе Хари до президентския дворец.

Кери извади лист долнокачествена хартия от джоба си и каза:

— Между другото, Хари, имам нещо, което трябва да видиш. Онзи „профсъюзен“ водач Миндо е избягал от затвора снощи. Или по-точно пазачите му го отключили и изчезнали с него.

— Къде са отишли?

— Смята се, че е избягал в централните планини с двайсет и деветима въоръжени мъже. Помниш ли, че бащата на Миндо е влиятелен племенен вожд, така че без съмнение го очаква с още борци. Говори се, че някои от по-нисшестоящите войници на Раки също са дезертирали.

— Браво на тях — каза Хари. — Миндо е роден водач.

Кери му подаде тънкия лист хартия.

— Това е манифестът на Миндо, отпечатан, докато е бил в затвора. Макар че само Бог знае кой ще го чете при положение, че само четиринайсет процента от населението е грамотно.

— Той е на английски — изненадан каза Хари.

— Умен пропаганден ход за ООН и австралийците — кимна Кери. — Има и версия на пиджин, разбира се.

Хари бързо прочете предлаганата от Миндо политика.

— По-голямата част от това е разумно, Кери. Миндо ясно съзнава, че в Пои не може да има чужди инвестиции, ако чужденците се страхуват да живеят тук. Доволен съм, че казва защо тая работа с откупите и заложниците трябва моментално да бъде спряна.

— Ще бъде по-трудно да се спрат вътрешноплеменните отвличания — каза Кери.

— Смяташ ли, че това се е случило с нашите хора, Кери?

— Те не са първите бели хора, които изчезват в страна от Третия свят. Но ако нашите са някъде заложници, вероятно са отвлечени за пари. А после може би нещо се е объркало.

Чакащият армейски капитан пристъпи напред, козирува и подаде някакво писмо. С известна неохота се приготви да напусне снабдения с климатична инсталация офис на Кери.

— Трябва да се обадя по телефона, преди да тръгнем — каза Хари. — Става ли?

Капитанът кимна и с благодарност седна отново на мястото си.

Когато се свърза с банковия си посредник в Сидни, Хари обясни какво иска и добави:

— Кери няма пълномощия за това. Ето защо искам ти да се заемеш, Ал.

Като видя разтревоженото лице на Кери, Хари намръщен каза:

— Няма нищо, не могат да ме уволнят.

А наум добави: „Докато часовникът на Артър е в мен, няма да посмеят да сключат сделка с Раки зад гърба ми.“

Но отсега нататък Джери определено щеше да ръководи „Нексъс“ и винаги щеше да гледа на Хари като на човек, осмелил се публично да оспори авторитета му. За Хари нямаше бъдеще в „Нексъс“. Но той вече бе решил, че и не иска „Нексъс“ в своето бъдеще. Онова, което искаше сега, бе Ани, а останалата част от живота му можеше да почака.

 

 

Когато Хари пристигна в двореца, отново го отведоха в тъмната и препълнена с мебели стая, където бе станал свидетел на инцидента с отрязването на ръката на младата съпруга на Раки, която по-късно беше починала от отравяне на кръвта.

Президентът Раки, блестящ в алената си военна униформа, седеше на канапето. До него се гърчеше пълно младо момиче със ситно къдрава коса. Беше облечено в дълга синя сатенена рокля с буфан ръкави. В едната си ръка държеше бутилка кока-кола — скъпо удоволствие на Пои, — а с другата пускаше фъстъци в устата на президента.

Малкото черно секси котенце продължаваше да яде фъстъци и да пренебрегва присъствието на Хари, но Раки му кимна.

— Трябваше да ви поканят в кабинета ми, мистър Скот, а не тук. — Взе слънчевите очила от масата. Хари забеляза, че от едната им страна бе прикрепено миниатюрно транзисторче. Раки обичаше играчките. Хари знаеше, че западняците го подценяват заради тези прекалени детски глупости, но за Хари те бяха признак на лудост и заплаха.

Той последва Раки по петнистия ярък килим в коридора. Когато влязоха в офиса, Раки седна зад бюрото си със сключени ръце. Не покани Хари да седне, така че Хари остана прав с пълното съзнание, че от него се очаква да се чувства като малко момченце, треперещо пред настойника си.

— Чух, че сте посетили Катанга днес сутринта.

Хари кимна. Знаеше, че вече го наблюдават непрекъснато.

— И какво научихте?

— Разбрах, че пет бели жени са отплавали два дни преди това в една надуваема лодка, мистър президент.

Хари много внимаваше думите му да не прозвучат саркастично или ядосано. Тонът му бе неутрален и уважителен. Знаеше колко бързо се мени настроението на президента.

— Имаше доказателства, че някакви престъпници са лагерували в свещената земя — каза Раки. — Нямаше доказателства дали са бели или пък жени. Неверни слухове непрекъснато се разпространяват на този остров. Ужасно е. Повиках ви тук, за да уточним датата за подписване на основното ни споразумение.

— Още не сме договорили условията, нито пък подробностите на специалните клаузи — каза Хари. — Както знаете, колегите ми в Питсбърг не са свикнали с такъв начин на водене на преговори. Нужно им е време да уредят подобни плащания. Нашите закони са стриктни.

В продължение на половин час Хари умело увърташе, без да създава такова впечатление. Най-после се разбраха да се срещнат след два дни, на 17 март, което ще даде достатъчно време на хората в Питсбърг да вземат решение. Времето бе достатъчно и за Хари, за да измисли убедителни причини за отлагане на подписването на договора, който легално щеше да обвърже „Нексъс“ за следващите десет години.

Президентът се изправи, за да покаже, че срещата е приключила.

— О, между другото — каза той, — не бихме искали да изчезвате пак, мистър Скот. Добре е да вземете военна охрана, докато напуснете острова.

— Благодаря ви — учтиво каза Хари, — но имам двама въоръжени телохранители от „Нексъс“.

Президентът знаеше, че този упорит австралиец не можеше да направи и крачка, без той да знае в коя посока е, затова сви рамене.

— Както желаете.

Хари реши да се върне до хотела пеша. Насочвайки се към града, той си мислеше какво ли означава поведението на Раки напоследък. Бе дал да се разбере от самото начало, че изчезването на служителите на „Нексъс“ не е негова отговорност, защото е станало един ден преди да се върне на власт. Но защо не му бе казал, че са открили следите на жените? Вероятно защото ако жените бяха живи, това щеше да бъде негова отговорност и той трябваше да ги издирва.

Но защо, наистина, не му бе казал? Защо фактът, че жените са били видени бе превърнат в слух?

 

 

Събота, 16 март 1985 г.

Почука се и секретарят на мисис Чанг Фреди се появи на вратата на стаята на Хари. След него влязоха първите лъчи на утринното слънце. Хари извърна глава.

Фреди потърка единия палец на големия си крак в другия. Изглеждаше така, сякаш искаше да се извини за нещо.

— Има ново правило на къщата. Всички гости да плащат сметката си всяка сутрин, или да се махат.

Ако притежаваш единствения хотел в града, помисли си Хари, никой не може да ти оспорва поставените условия. Уви хавлията около кръста си и се упъти към банята отвън.

На верандата Хари почти се сблъска с Бил, понесъл две отворени кутии бира.

— Хей, старче, да не си си загубил пижамата? — запита Бил.

— Нещо такова.

— Чу ли новината? За първи път в съвременната история, мой човек, този хотел се затваря! Не знам къде да ида. Роналд Чанг вече заковава капаците на прозорците. Тази сутрин и закуска не сервираха. Току-що си взех две бири и малко фъстъци от бара. Ти искаш ли нещо?

— Защо затварят хотела толкова внезапно?

— Заради вчерашните вълнения. Не си ли чул?

Хари поклати глава.

— Някакъв пиян войник застрелял свещеник в катедралата „Сейнт Мери“. Един от богомолците извикал: „Войникът да се маха! Раки да се маха!“, и в продължение на десет минути цялата тълпа крещяла и тропала с крака. — Бил си глътна от бирата. — Изпратили войска от казармата да опразнят църквата. Явно без голямо уважение към религията.

— Някой пострадал ли е?

— Един-двама. После цялата тълпа тръгнала кой в гората, кой вкъщи, кой към централните планини. Други се присъединявали по пътя. Избягват главните пътища, разбира се. Не им се ще да ги застрелят въоръжени луди във военни камиони.

Той изпразни бирената кутия, прицели се в едно пиле в задния двор долу и каза:

— Боже мили, погледни там долу! Мама Чанг тръгна да се изнася към централните планини. Тя има кафеена плантация там.

Той се надвеси през верандата и зяпна натрупания долу багаж. От задната врата под верандата се появи величествено мисис Чанг. Бавно отиде до червения катер, следвана от претоварените с багаж Фреди и Боби. Настани се до водача на катера, след това двамата секретари седнаха по турски, хванати за ръце на кърмата. Претовареният малък плавателен съд бавно отплува нагоре по течението.

На верандата се появи нощният пазач и се ухили на Хари.

— Мисис Чанг заминава разходи. Голям проблем скоро идва в Куинстаун, мастър.

Хари кимна. Смяташе определено, че мисис Чанг бе много по-надежден барометър за неприятности от началника на ЦРУ.

Червеният катер изчезна зад завоя на реката.

— Ти не каза ли, че имаш самолет? — запита Бил. — Няма ли място за мен? По всичко изглежда, че неприятностите всеки момент ще започнат.

— Или ще свършат? — предположи Хари.

— Може и да е краят за Раки.

— Но ще бъде началото за Миндо и за Пои — каза Хари.

— Винаги ще се появи друг Раки.

— И винаги ще има друг Миндо — твърдо каза Хари.