Шърли Конран
Дивачки (16)

Шестнайсета глава

Четвъртък, 27 ноември 1984 г.

На Хари му бе писнало от гледката. През последните единайсет дни бе претърсвал острова напразно.

Полковник Борда, огромен мълчалив островитянин, назначен за ръководител на операцията по издирването, бе изключително умен и експедитивен. Крайбрежното търсене на север и юг от Парадайз Бей бе извършено от войски, настанени в хотел „Парадайз Бей“. Крайбрежната водна ивица бе претърсена от патрулен кораб и хеликоптер. Гмуркачи бяха изпратени на мястото на експлозията — те откриха огромни количества останки от „Луиз“, но нито следа от телата.

Хари предложи на Кери да направят собствено издирване със собствен персонал от „Нексъс“, но Кери отказа. Имайки предвид неустановената политическа ситуация, той не искаше да изпрати свои хора без официална протекция. Кери подчерта, че като се има предвид колко много държат туземците на териториалните си права, определено не би желал да изядат хората му.

Генерал Раки ясно бе дал да се разбере, че не му се нрави присъствието на чужди самолети, колкото и миролюбиви да са мотивите им. Бе позволил само самолетите на „Нексъс“, които си бяха на острова, да осъществят операции по издирването, което значеше хидропланът и „Бел 206“.

Вечерта в понеделник на 26 ноември, когато регламентираният международен срок за издирване изтече, официалното правителство прекрати търсенето на загубените хора от „Нексъс“ толкова бързо, колкото го бе и започнало.

Хари знаеше, че почне ли дъждовният сезон, щеше да се наложи и той да прекрати индивидуалното си търсене, но до първи декември оставаха още три дни. Четиринайсет дни бяха статистически разумен период за търсене на голяма група хора. В края на краищата, Пои не е Бермудския триъгълник, където самолети изчезваха без следа. Рано или късно щеше да се появи нещо, някаква нишка към съдбата на хората от „Нексъс“.

Въпросът бе само да продължи, докато се покаже нишката…

Мисис Чанг сложи телефона обратно в гнездото му от слонова кост и каза:

— Имам часовник за вас, мистър Скот. — Тя се наведе напред и бръкна дълбоко в сатенения си джоб. — Няма да намерите по-хубав часовник от този!

Хари впери очи в златния часовник в пълната й ръка. Грабна го и го обърна. Нямаше надпис, но Хари знаеше, че често бе виждал този тънък златен кръг и по време на съвещания погледът му често се бе спирал върху небесносиния циферблат. Това несъмнено бе часовникът на Артър Греъм, струващ двайсет и пет хиляди долара, напълно автоматичен, с вечен календар — един от онези подаръци на майка му, които никога не сваляше.

— Откъде взехте това, мисис Чанг?

— Някакъв уличен търговец го донесъл в магазина. Моят Роналд платил за него два велосипеда „Райли“, пренастроен е, но е почти нов — много малка цена за такъв часовник.

— Ще ви платя хиляда австралийски долара, ако ме срещнете с човека, който му е продал часовника.

— Извън цената на часовника? Той изключително качествен.

— Доведете ми Рон бързо, мисис Чанг!

Часовникът бе в отлично състояние. Не изглеждаше като престоял дълго време в корема на акула. Можеше ли часовникът на Артър да е бил откраднат от хотелския прислужник, преди да започнат неприятностите? Може би Артър го е забравил на поставката в банята. Но той никога не го сваляше. Докато чакаше нетърпеливо да се появи Роналд Чанг, Хари си помисли, че поне няма да има затруднения да установи дали е същият часовник. Серийният номер на производителя трябва да е гравиран от вътрешната страна, така че лесно можеше да се проследи откъде е купен. Ако извади късмет, в магазина може би ще му кажат името на клиента, закупил часовника.

Хари дори не си и помисли да съобщи на полицията на Пои за часовника. Той бе доказателство и те щяха да го конфискуват, а в тази страна с толкова крадливи и некомпетентни хора той неминуемо щеше отново да се загуби.

Роналд Чанг влезе забързан, току-що станал от масата за вечеря, което личеше по салфетката, пъхната във врата на разкопчаната му светлозелена риза. Той каза на Хари, че уличният търговец го бил закупил от някакъв войник от новите, филипинец. Войникът поискал деветдесет кини за часовника.

Роналд се върна към вечерята си, след като усилията му бяха добре заплатени.

Хари разкопча водоустойчивия си колан с парите, който никога не сваляше, дори под душа, и внимателно сложи часовника на Артър в него.

Онзи, който бе продал часовника на Роналд Чанг, със сигурност е знаел какво е станало с Артър, а може би също и какво се е случило с Ани и останалите.