Клайв Къслър
Атлантида открита (48)

45.

Щеше да бъде прекалено умерено твърдение, ако се кажеше, че Карл Волф беше ужасен и вбесен, когато видя превърнатите в развалини самолети. Грандиозният му план беше направен на пух и прах. Той продължаваше да си мисли, че механизмът за откъсване на шелфовия ледник ще се задейства след по-малко от четири минути.

Подведен от Хуго, който му бе съобщил, че охранителите в командния център продължават да се сражават на живот или смърт с американската група, Карл нямаше представа, че Четвъртата империя беше умряла още преди да се е родила, както и че проектът „Валхала“ бе прекратен.

Волфови стояха в група, с мрачни лица и не можеха да повярват на очите си, нито на невероятната история за някакво огромно превозно средство, което пощуряло и смачкало самолетите им, а после продължило към разразилата се пред командния център битка. Единствено Хуго не беше сред семейството. Решен да се бие докрай, той пренебрегна затрудненото им положение и трескаво започна да организира останалите невредими членове на охраната за последна съпротива срещу американците, за които беше сигурен, че всеки момент щяха да атакуват хангара.

Най-накрая Карл въздъхна тежко.

— Е, това е — и се обърна към Блонди. — Изпрати съобщение до Бруно на борда на „Улрих Волф“. Предай му ситуацията и му кажи да изпрати час по-скоро други самолети тук. Нямаме никакво време за губене.

Без да задава въпроси, Блонди се затича към радиото в командния пункт в края на пистата.

— Дали ще е възможно да кацнем на борда на „Улрих Волф“ в началния стадий на катаклизма? — попита брат си Елзи, чието лице бе пребледняло от тревога.

Карл се обърна към главния инженер Юрген Холц.

— Юрген, имаш ли отговор на въпроса на сестра ми?

Обзетият от страх Холц сведе поглед към ледения под и отвърна:

— Няма как да изчисля кога точно ще се надигнат очакваните ураганни ветрове и приливните вълни. Нито мога да предскажа първоначалната им сила. Но ако те стигнат до „Улрих Волф“, преди да сме кацнали на борда му, опасявам се, че резултатът ще е трагичен.

— Да не искаш да кажеш, че всички ще загинем? — попита Елзи.

— Казвам само, че не можем да знаем нищо с точност, докато не започне приливът.

— Изобщо няма да имаме време да прехвърлим артефактите на аменеите от разбитите ни самолети на изпратените от Бруно — каза Карл, гледайки със свито сърце частния семеен самолет, който приличаше на счупена детска играчка. — Ще вземем само реликвите от Третия райх.

— Ще имам нужда от всеки здрав и прав мъж и жена, който може да борави с оръжие — разнесе се зад гърба на Карл гласът на Хуго, чиято черна униформа беше оплескана с кръвта на охранителя, който бе прострелян пред очите му, преди да успее да предаде съобщението за нападнатия хангар. — Съзнавам, че сред нас има много изплашени и объркани хора, но ако искаме да оцелеем, докато бъдем спасени от братята и сестрите ни в корабостроителницата, трябва да се опълчим срещу американската ударна група.

— Колко от бойците ти са живи? — попита го Карл.

— Само дванайсет. Затова ми трябват всички възможни резерви.

— Имаш ли достатъчно оръжие за нас?

Хуго кимна.

— В арсенала до входа на хангара ще намерите всичко необходимо.

— В такъв случай имаш разрешението ми да призовеш за помощ всеки, който иска да види отново любимите си същества.

Хуго го погледна право в очите.

— Не е моя работа, братко, да ги карам да се бият и умират. Ти си водачът на нашата нова съдба, всички благоговеят пред теб, така че кажеш ли им ти, ще те последват.

Карл огледа последователно лицата на брат си и двете си сестри и видя в очите им отразено собственото си лошо предчувствие. Не се поколеба обаче да заповяда на хората си да дадат живота си за него и близките му.

— Събери всички — каза той на Елзи — и аз ще им кажа какво да правят.

 

 

Клири остави четирима от хората си, които не бяха сериозно пострадали, да се погрижат за ранените и да бъдат нащрек за оцелели охранители, а с останалите двайсет и двама тръгна след Пит и Джордино към хангара. Влязоха в тунела в тактическа формация, като двама от пехотинците на Гарнет вървяха най-отпред в ролята на разузнавачи.

Лейтенант Джейкъбс безкрайно се изненада, като видя Пит и Джордино отново и още повече се удиви, когато разбра, че именно те бяха вкарали в битката сноукруизера минути преди Клири и хората му да претърпят пълно поражение.

Този път, докато Пит и Джордино вървяха по обратния път, леденият тунел им изглеждаше много по-различен. Пит се усмихна в себе си, когато видя дългите бразди в ледените стени, оставени от сноукруизера, докато го караше бясно, за да избяга от бронирания снокет.

Когато стигнаха до изоставен влекач с прикачени за него четири открити товарни платформи, колоната спря и ги използва за прикритие. Клири попита двамата си водачи:

— Колко още остава до хангара?

— Около петстотин метра — отвърна Пит.

— Има ли някъде удобно място по пътя дотам, на което е вероятно да са издигнали барикада?

— Не едно, а на всеки три метра. Но се съмнявам да са успели да издигнат нещо солидно за краткото време, откакто загубиха битката за съоръжението си. — Той посочи надолу към леда; освен следите от гумите на сноукруизера, единствените други следи бяха от сноумобил и стъпките на няколко души, вероятно побягнали от сражението. — Едва ли от охранителите им са останали повече от десет-дванайсет души. Но ако са решили да издигнат преграда, то тя трябва да е на стотина метра от хангара.

— Не забравяй снокета — подсети го тихо Джордино, — онзи, който на идване не успя да превърнеш в скрап.

— Нима наоколо се навърта още някоя от ония проклети бронирани машини? — измърмори Клири.

Пит кимна.

— Твърде е възможно. Сред боеприпасите ви има ли нещо, което да може да го обезвреди?

— Нищо, което да пробие бронята й — призна Клири.

— Стройте хората си, майоре. Мисля, че виждам нещо, което можем да използваме.

Пит отиде при влекача и до кутията за инструменти намери празен бидон за гориво. После откри един лост и с него продупчи дъното на резервоара за гориво на влекача. Напълни бидона и го вдигна високо.

— Сега ни трябва само възпламенител.

Лейтенант Джейкъбс, който през цялото време наблюдаваше какво прави Пит, бръкна в раницата си и извади малък сигнален ракетен пистолет.

— Това ще свърши ли работа?

— Като красива жена и чаша отлежало каберне — отвърна Пит.

Клири направи знак на хората си и изкомандва:

— Започни движението!

Мъжете закрачиха в тунела като призраци на слабата светлина, процеждаща се през дебелия лед. Пит се почувства горд, че той и Джордино са приети като равни на тези мъже.

Изведнъж до тях долетя далечен шум от двигател на приближаващо се превозно средство. Всички замръзнаха на местата си и се ослушаха. Шумът ставаше все по-силен и след малко, преди да стигнат завоя, светлини на фарове затанцуваха по ледената стена.

— Това е снокетът — съобщи Пит спокойно и посочи към най-близкото от празните складови помещения. — Предлагам всички до един да се укрием вътре, преди да бъдем осветени от фаровете.

Двайсет секунди след кратката команда мъжете до един влязоха в склада и притвориха вратата. След малко тунелът бе облян от ярка светлина. Пит приклекна непосредствено зад вратата, държейки с двете си ръце бидона. Зад него в готовност стояха Джейкъбс със сигналния пистолет и хората му, които чакаха само команда, за да открият смъртоносен огън срещу всеки, който се намираше в снокета или го следваше пеша.

Улучването на момента беше от огромно значение. Ако Пит хвърлеше бидона по-рано или по-късно и охранителите в бойната машина останеха живи, цялата ударна група в склада щеше да се озове като в капан и за секунди щеше да бъде покосена. Джейкъбс също трябваше да се прицели точно. Не улучеше ли, всичко отиваше по дяволите.

Снокетът беше вече близо. Пит прецени, че скоростта му е около шестнайсет километра в час. Шофьорът явно караше предпазливо. Като погледна през пролуката между вратата и рамката и не видя никакви охранители да следват пешком бронираната кола, Пит прошепна на Клири:

— Доста бързо се движи, за да го следва подкрепление на крака. — Според мен това е разузнавателна мисия.

— Машината побира четирима души — измърмори Клири. — В това лично се уверих.

Пит затвори очи, за да не бъде временно заслепен от ярките фарове на снокета, който беше вече толкова близо, че чуваше хрущенето му по ледения под на тунела. С огромна предпазливост, без да прави резки движения, които биха привлекли вниманието на някого в снокета, той отвори с още няколко сантиметра вратата. Предницата на бронираната машина беше вече на метри от входа на склада. След миг Пит отвори широко вратата, изправи се с целия си ръст и хвърли бидона с горивото в отворения отсек на снокета. После веднага се наведе и се просна върху леда.

Джейкъбс беше насочил сигналния си пистолет още преди Пит да се отдръпне от вратата. Помръдна го милиметър само и натисна спусъка. Снарядът мина на два пръста над главата на Пит и миг след като бидонът полетя към снокета, пръсна съдържанието му.

Вътрешността на бронираната кола избухна в пламъци. Ужасените охранители, с подпалени униформи, започнаха да скачат от колата и като обезумели се затъркаляха по леда, за да потушат обхваналите ги пламъци. Но дори и да успееха, нямаше да могат да спасят живота си. Мъжете от командата на Клири съвсем не бяха доброжелателно настроени към тях след всичко, което бяха изтърпели. Те се втурнаха навън от склада и с градушка от куршуми на бърза ръка прекратиха мъките им. Останал без контрол, снокетът продължи по пътя си, като се удряше и ожулваше гладките ледени стени, което обаче не намали скоростта му.

Без да губи време да брои мъртвите, Клири прегрупира хората си и ги изкомандва отново да продължат движението напред. Никой не се обърна, нито се изпълни с чувство на угризение. Всички крачеха стегнато, изгарящи от нетърпение да сложат край на този кошмар и да накажат отговорните за него. Пит с мъка се изправи на крака и се облегна на твърдото като скала рамо на Джордино, за да направи първите няколко крачки, докато се отпуснат скованите му крака, след което тръгна след Клири.

 

 

Когато радиосигналите му до снокета останаха без отговор, а от тунела отекнаха звуци от стрелба, Хуго Волф предположи най-лошото. Останал без нито една бронирана машина, той нямаше каква друга карта да изиграе, когато американците стигнеха до хангара и предприемеха нова битка с единствените му осем живи охранители. Трудно можеше да разчита на малката група инженери. Те почти не знаеха как да държат оръжие, нито имаха достатъчно твърдост да стрелят по човешки същества, и то обучени професионалисти, които щяха да открият огън по тях. Не ми остава нищо друго, помисли си той съкрушен, освен да хвърля зара за последен път.

Той се приближи до Карл, Елзи и Блонди, които разговаряха с Юрген Холц. Карл се обърна и забеляза мрачното му изражение.

— Проблеми ли има, братко?

— Загубих последния си брониран снокет и още четирима стрелци.

— Трябва да издържим — каза Елзи. — Бруно е тръгнал насам с два самолета и ги очакваме да пристигнат след пет часа.

— Което прави три и половина часа след като шелфовият ледник се откъсне — отбеляза Холц. — Последователността на активиране на машините вече е започнала и не може да бъде спряна.

— Дали ще можем да удържим положението дотогава? — смънка под носа си Карл.

Хуго се загледа в тунела, водещ към минералодобивното съоръжение, сякаш очакваше оттам да се появи армия от фантоми.

— И те са останали шепа хора. Ако охранителите ми могат да ги елиминират още в тунела или поне да намалят броя им, тогава ще имаме достатъчно огнева мощ, за да ги довършим.

Карл постави ръка върху рамото на Хуго.

— Какъвто и да бъде изходът, братко, знам, че ще се държиш смело и с чест.

Хуго прегърна Карл, после се присъедини към последните останали охранители и ги поведе към тунела. След тях потегли влекач с прикачена за него товарна платформа, натоварена с 250-литров бидон и вентилатор с диаметър 1.80 метра.

 

 

Ударната група спря малко преди последния завой в тунела. Оттам до хангара оставаха петдесетина метра. Пред тях се появи лека мъгла, която постепенно ставаше все по-гъста и започна да обгръща мъжете.

— Какво според вас може да е това? — обърна се Клири към Пит.

— Нищо добро. Нямаше такова нещо, когато минахме оттук със сноукруизера. — Пит вдигна пръст във въздуха, сякаш да провери дали има вятър. — Това не е естествено явление. И не само че има странна миризма, ами и се разнася от някакъв уред, като голям вентилатор например.

— Но не е отровен газ — рече Клири, душейки въздуха. — Част от обучението ни включваше разпознаване на токсични газове. Мисля, че са ни пуснали някакъв безобиден химикал, за да прикрият действията си.

— Сигурно са останали без човешка сила и правят отчаян ход — предположи Джейкъбс.

— Приближете се — изкомандва Клири по радиото си. — Продължаваме да напредваме. Бъдете готови да използвате всяко укритие, което можете да намерите, ако те открият огън в мъглата.

— Аз не бих препоръчал подобно действие — предупреди го Пит.

— Защо? — попита Клири.

Пит се ухили на Джордино.

— Струва ми се, че сме били вече тук.

— И добре се справихме — добави Джордино.

Пит се загледа със задоволство в мъглата, после сложи ръка върху рамото на Джордино.

— Ал, вземи със себе си едно от момчетата на майора, изтичайте обратно до влекача и донесете резервната му гума.

Клири го погледна с любопитство.

— За какво може да ни послужи една гума?

— За малка хитрост и от наша страна.

 

 

Минута по-късно оглушителна детонация раздра сърцето на тунела. Нямаше пламък, нито виещ се дим, само ослепителна светлина, последвана от силна ударна вълна. Звукът от взрива изтрещя като близка мълния, отекна из целия тунел и постепенно заглъхна.

Слисан от неочаквания гърмеж, с чувството, че в ушите му кънтят камбаните на десетки катедрали, Хуго поведе осемте си охранители през купчините от изпопадали парчета лед, очаквайки да види разчленените трупове на американците. Всички бяха изпълнени с надеждата, че врагът им е окончателно елиминиран.

Със запалени фенерчета, за да осветяват пътя си в мъглата и изпаренията от взрива, те излязоха от завоя и предпазливо продължиха навътре в тунела. След още няколко крачки различиха телата, проснати върху леда или заровени под ледените късове, срутени от тавана на тунела. С нарастващо задоволство и въодушевление Хуго огледа един по един мъртвите американци. Погледът му се задържа върху двама от мъжете, облечени с цивилни облекла, и той се запита кои ли може да са те. И двамата лежаха по очи, така че не можа да разпознае в тях мъжете, които бяха нахлули с огромното превозно средство в командния център, оставяйки след себе си смърт и разруха.

— Поздравления за голямата победа, господин Волф — каза един от охранителите.

Хуго кимна бавно.

— Да, но тази победа бе извоювана на много висока цена — след тези думи той обърна гръб на касапницата и поведе хората си обратно към хангара.

— Стой! — извика Клири.

Хуго и охранителите рязко се обърнаха и втрещени загледаха как мъртъвците скочиха на крака и като един насочиха оръжията си към тях. Всеки друг би се предал веднага. Хуго обаче, по-скоро по рефлекс, отколкото от здрав разум, също вдигна пистолета си, а след него и охранителите.

Оръжията на американската група гръмнаха едновременно. Охранителите успяха да изстрелят само няколко куршума напосоки, преди да бъдат покосени. Хуго политна назад, направи няколко крачки и застана неподвижен, с широко отворени от ужас очи, докато куршумите пронизваха черната му униформа от корема до гърдите. Пистолетът се изхлузи от ръката му. После с болезнена сигурност, че с него е свършено и че му остават само секунди живот, той се строполи на земята.

Стрелбата стихна и Джейкъбс, следван предпазливо от хората си, започна да претърсва труповете и да издърпва оръжията от мъртвите им ръце. Пит коленичи до Хуго. Началникът на охраната на семейство Волфови почувства присъствието му и го загледа безизразно.

— Как ви хрумна това? — промълви той.

— Вашите хора използваха същия капан за мен в рудника в Колорадо.

— Но взривът…?

Пит виждаше, че мъжът умира и побърза да му обясни как са търкулнали дотук гумата от влекача и я свързали с тяхното взривно вещество.

— Веднага след експлозията — заключи той — излязохме от склада и налягахме сред ледените отломки, преструвайки се на умрели.

— Кой сте вие?

— Името ми е Дърк Пит.

Клепачите на Хуго трепнаха.

— Не може да бъде! — прошепна той и миг след това главата му се отпусна на една страна с отворени безжизнени очи.