Клайв Къслър
Атлантида открита (43)

40.

Скачайки от височина десет хиляди метра със скорост двеста километра в час, Клири разпери ръце и крака и полетя към гъстата пелена от облаци, които закриваха напълно хоризонта му. Съзнанието му бойкотира ледената въздушна струя, която го обгръщаше, и той положи усилия да поддържа стабилно положение на тялото си. Напомни си, че някой ден трябва да благодари лично на Стафорд, задето беше намалил скоростта на самолета. Това беше жест от негова страна, който предостави на ударната група почти идеални условия за отделянето й от самолета в пакет. В противен случай те щяха да се запремятат неконтролируемо във въздуха през първите няколко хиляди метра и да се пръснат над площ от няколко километра, което щеше да направи почти невъзможно проникването им във вид на сбита цялостна бойна част.

Той повдигна лявата си китка до очилата и погледна показанията на висотомера МА2-30, който показваше, че височината бързо се скъсява. Като се имаше предвид гъстотата на въздуха на тази височина, очакваше скоростта му значително да се увеличи.

Клири се стараеше да запази посоката си на движение — 180 градуса от курса на C-17 при скока — и обхвана с поглед заобикалящото го въздушно пространство, за да види другите мъже, извършващи свободно падане. На около десет-дванайсет метра вдясно от него мерна няколко силни, проблясващи като светулки светлини в сивото въздушно пространство, които идваха от лампите, закачени най-отгоре на каските им.

Клири се запита дали са скочили над предварително определения разчет. Но това вече нямаше значение. Единствено вярата му в пилотиращите способности на Стафорд му вдъхваше оптимизъм.

Той погледна право надолу, но не видя никого. След това отново провери височината си — наближаваше 8500 метра.

Според плана мъжете трябваше да извършат свободно падане до височина 7600 метра, след което да отворят парашутите си, да се съберат във въздуха и да се спуснат до участъка за приземяване.

В далечината Клири видя още няколко светлинни лъча — десет, а може би и дванайсет. Облачният слой беше изтънял и видимостта се беше увеличила. Висотомерът му показваше 7900 метра. Рационалните му мисли изчезнаха и връх взеха годините на обучение. Повтори в ума си командите за последователността на действията за отваряне на парашута.

Главният парашут на Клири се разтвори леко и гладко на точната височина и той почти не усети как въздушната скорост от 240 километра в час намаля почти до нулата. Сега висеше под купола и се носеше свободно по посока на въздушното течение като летаргична марионетка.

Силният вой на вятъра секна изведнъж като изключени гръмки високоговорители и за първи път, откакто бе скочил от рампата на самолета, Клири чу ясно дишането си през кислородната маска. Погледна нагоре и най-щателно огледа всеки сантиметър от купола си за някаква повреда, както и носещите въжета от горния им край до подвесната система.

— Магьосник, тук Оловно войниче. Изискайте генерална проверка. Край — разнесе се гласът на лейтенант Гарнет в наушните му слушалки. Всички можеха да общуват помежду си посредством микрофони пред устата, свързани с радиостанциите „Моторола“.

Клири предприе проверка на говорната връзка.

— До всички екипи. Тук Магьосник. Докладвайте за положението си в съответната последователност. Край. — Поради липса на видимост Клири не можеше да обхване с поглед цялата група. Трябваше да се осланя за подробности от водачите на отделните екипи.

Пръв отговори капитан Шарпсбърг.

— Магьосник, тук Лъв. Намирам се на височина седем хиляди метра. Имам визуален контакт с всички освен с двама от моите хора. В готовност съм да поведа хората си към целта.

— Прието, Лъв — потвърди Клири.

— Магьосник, тук Плашило — съобщи Джейкъбс. — Височина седем хиляди и триста метра, визуален контакт с всички от екипа ми. Край.

Накрая докладва и Гарнет от морската пехота.

— Магьосник, тук Оловно човече. Имам визуален контакт с всички от екипа ми без един.

— Разбрано, Оловно човече — отвърна Клири.

Клири разтвори купола си докрай. Почувства тласък, когато издутото платно улови въздушната скорост. В слушалките си чуваше приглушените гласове на момчетата от екипите, разговарящи с водачите си. Преговори си наум събитията, които предстояха. Ако ударната група е скочила над точните координати, тя щеше да се приземи в средата на голямо открито заледено пространство, граничещо с ограждението на минералодобивното съоръжение. Теренът щеше да им предостави относително прикритие, за да могат да се съберат и извършат последна проверка на екипировката си, преди да заемат позиция за нападение.

Почувства, че парашутът му набира скорост и разбра, че се движи по посока на вятъра, а не срещу него. На височина 5800 метра облачността се разкъса и разкри чисто бялата шир на антарктическата местност. Пред него куполите на парашутите бяха разположени в начупена стъпаловидна линия, а присветващите като светулки лампи приличаха на коледни светлини над празния хоризонт.

Изведнъж чу гласа на Гарнет.

— Магьосник, тук Оловно войниче. Един човек ми липсва. Повтарям, един човек ми липсва. Край.

По дяволите, изруга наум Клири. Всичко вървеше толкова гладко досега, а ето че Мърфи се намеси, за да заличи всяко фалшиво чувство за сигурност.

Клири не попита за името на липсващия човек. Не беше нужно. Ако е имал проблеми с главния си парашут и го е изхвърлил, човекът би трябвало да се намира някъде под колоната от куполи, увиснал под резервния си парашут. Клири не допусна мисълта, че може да е паднал и да се е пребил. Това рядко се случваше. Веднъж намереше ли се на твърда почва, липсващият мъж трябваше да разчита на уменията си за оцеляване, докато бъде изпратен спасителният отряд, което щеше да стане едва след превземането на съоръжението.

Клири се безпокоеше повече за снаряжението на липсващия мъж.

— Оловно войниче, тук Магьосник. Какви боеприпаси носеше вашият човек?

— Магьосник, липсва ни пълна чанта с експлозиви и две ЛПО.

Лоша работа. ЛПО означаваше „леко противотанково оръжие“, способно да извади от строя бронирано превозно средство. За щастие още двама от групата носеха по едно такова оръжие, така че имаха в резерва две такива. Проблемът обаче беше в липсата на чантата с експлозиви. Тя съдържаше 14 килограма пластични експлозиви C-4, детониращ шнур и дистанционни взриватели. Групата щеше да има належаща нужда от тази чанта, ако се натъкнеше на барикади или укрепления. От толкова много хора, тъкмо този, който носеше единствената чанта с експлозиви и двете ЛПО ли трябваше да изчезне!

— Тук Магьосник, до всички екипи. До разчета остават дванайсет километра. Изгасете светлините си и поддържайте пълно радиомълчание. Сгъстете колкото е възможно колоната. Край.

Намираха се на петнайсет минути парашутен полет до участъка за приземяване. Клири погледна часовника си. Все още се надпреварваха с движението на стрелките и разполагаха с малко резервно време. Той се надяваше изчезването на човек от групата да не е лошо знамение. Имаше вероятност да се случат какви ли не провали в следващия половин час. Не можеха да си позволят да загубят още някого и жизненоважни боеприпаси. Добре поне че имаха попътен вятър. Клири погледна надолу пред себе си и се изпълни със задоволство, като видя, че стъпаловидната формация беше плътна и новите модели на куполите надминаваха всички очаквания за плавно и стабилно спускане. Според плана трябваше да увиснат на 150 метра над площта за приземяване.

Вече приближаваха съоръжението на Волф. Между облаците се виждаха подробности от постройките. Намираха се на височина 2400 метра и навлизаха във фаза на операцията, в която щяха да са най-уязвими преди благополучното им приземяване.

На височина 2100 метра Клири почувства, че нещо не е наред. Губеше скорост. Куполът му започна да се опъва и плющи от внезапно появилия се незнайно откъде насрещен вятър. Той инстинктивно се пресегна към командните въжета, за да промени положението си.

Погледна надолу и видя, че заледената повърхност се приближава значително по-бавно отпреди. Но за щастие на височина 610 метра задуха попътен вятър и насрещният стихна. Той огледа съоръжението, за да види има ли движение или дейност в него. Всичко изглеждаше нормално. От отдушниците на сградите излизаха облачета бяла пара. Гледката беше измамно спокойна.

Най-накрая Клири чу съобщението, което очакваше.

— Магьосник, тук Лъв. Видях ограждението и имам визуален контакт с участъка на приземяването. Почти стигнахме.

— Разбрано, Лъв — отвърна с облекчение Клири.

Видя как челният екип от колоната се изнесе леко надясно. Приготвяше се за приземяване. Шарпсбърг, водачът на този екип, се обърна перпендикулярно на посоката на летене. Непосредствено зад него хората му направиха същото.

— Магьосник — докладва Лъв, без да се представя. — На сто и петдесет метра сме и се приготвяме за приземяване.

Клири не отговори. Нямаше нужда. Видя как първият парашутист докосна с крака земята и куполът му се надипли, след него вторият, третият… След като стъпеха на земята, мъжете се освобождаваха от парашута и бързо се подреждаха един до друг.

Малко преди да стигне височина 150 метра, Клири видя, че Джейкъбс и неговите „тюлени“ също се приземиха точно като екипа от „Делта“, а веднага след тях Гарнет и морските пехотинци. Когато стигна въображаемата точка за завъртане, той също повтори маневрите, за да застане срещу вятъра. Почувства как въздушната струя връхлетя върху тялото му и забави движението му напред. Хвърли бърз поглед към замръзналата земя и висотомера си.

Стигна бързо шейсетте метра. Земята се надигаше да го посрещне. Стъпи на скованата от лед антарктическа повърхност толкова леко, сякаш слезе от тротоар.

Бързо откопча колана си и смъкна парашута си, който го бе довел благополучно до местоназначението му. После коленичи и приготви оръжието си „Спартан Q-99“ за стрелба.

Само след секунди Гарнет, Шарпсбърг и Джейкъбс го наобиколиха и четиримата провериха местоположението си и извършиха последни приготовления за придвижването на групата към командния център на съоръжението на Волфови. След като даде инструкции на Шарпсбърг как да ръководи атаката вместо него, в случай че бъде убит или тежко ранен, Клири огледа целта на нападението им през полевия си бинокъл, но не видя никакви признаци на отбранителна дейност и тогава нареди на екипите да започнат да се придвижват тактически, а той самият застана начело на групата.