Клайв Къслър
Атлантида открита (12)

9.

27 март 2001 г.

Заливът Окума, Антарктида

Капитан Даниел Гилеспи стоеше на остъкления мостик на „Полар сторм“ и гледаше през бинокъл леда, който се натрупваше около корпуса на осем хиляди тонния изследователски ледоразбивач. Строен като бор и предразположен към моментни тревоги, той мислено се ругаеше, задето прекара „Полар сторм“ по най-лесния маршрут. В море Рос есенният лед се образуваше по-рано. На някои места той вече достигаше дебелина шейсет сантиметра, на други — деветдесет.

Корабът потреперваше под краката на капитана, когато огромният му изпъкнал нос се врязваше в леда, а после се издигаше над бялата покривка. След това тежестта на предната част разцепваше ледения блок на парчета с размерите на пиано които се остъргваха в стоманените листове и ожулваха боята на корпуса и накрая биваха раздробявани на малки буци от огромните винтове и оставяни да се поклащат в килватера на кораба. Процесът се повтаряше, докато корабът не навлезе на няколко километра навътре в морето, където образуването на паков лед ставаше по-бавно.

„Полар сторм“ съчетаваше възможностите както на ледоразбивач, така и на научноизследователски кораб. Според повечето мореплавателни стандарти той беше стар плавателен съд, пуснат на вода преди двайсет години — през 1981 година. Освен това минаваше и за малък в сравнение с повечето ледоразбивачи. Имаше водоизместване 8 000 тона, дължина 44 метра и широчина 8 метра. Беше оборудван с най-различна апаратура: океанографска, метеорологична, биологична и за проучване на леда и можеше да разтрошава лед с дебелина минимум деветдесет сантиметра.

Иви Тан, която се бе качила на „Полар сторм“ в Монтевидео, Уругвай, където корабът бе спрял по пътя си за Антарктида, седеше на един стол и водеше записки в бележника си. Писателка на научна и техническа литература и фотографка, Иви беше дошла на кораба с цел да напише материал за национално научно списание. Беше хубава жена с дълга, копринена черна коса, родена и израснала на Филипините. По едно време тя вдигна глава към капитан Гилеспи, който оглеждаше с бинокъл ледените блокове пред кораба, и го попита:

— Възнамерявате ли да свалите на сушата екипа от научните работници, за да изследват морския лед?

Гилеспи свали бинокъла си и кимна.

— Това е всекидневна практика. Понякога по три пъти през арктическия ден глациолозите слизат на леда, за да вземат проби и данни, които после изследват в корабната лаборатория. Освен това записват и физическите свойства на леда и морската вода, докато плаваме от обект на обект.

— Нещо специално ли търсят?

— Джоуел Роджър, главният учен на експедицията, ще ви обясни по-добре от мен. Но първостепенната задача на проекта е да се определи динамичното въздействие на настоящата тенденция на затопляне, която стопява морския лед покрай континента.

— Научен факт ли е, че ледът намалява? — попита Иви.

— През антарктическата есен, която трае от март до май, континентът започва да замръзва и да се покрива с лед. Навремето ледените блокове са се разпростирали от сушата навътре в морето и са образували пояс, двойно по-широк от Австралия. Днес обаче морският лед се оттегля от морето и не е толкова дебел и широк както преди. То и зимите вече не са толкова студени, каквито са били през петдесетте и шейсетте години на миналия век. Поради тенденцията на затопляне една основна брънка във веригата на Антарктическо море се скъса.

— Като се започне с едноклетъчните водорасли, които виреят по долната страна на ледените блокове — изрази познания Иви.

— Научили сте си урока — усмихна се Гилеспи. — Без водорасли за вечеря няма да има крил — едни малки скаридоподобни организми, които на свой ред осигуряват прехранването на всяко животно и риба в тези южни води, от пингвините до китовете и другите морски бозайници.

— В тях включвате и тюлените, нали?

— Точно така.

Иви отмести поглед към залива Окума, който разделяше Ледената бариера Рос и полуострова Едуард VII.

— Как се нарича онази планинска верига на юг?

— Рокфелер. Тя е разположена между планините Фрейзиър и Нилсън.

— Красива гледка — отбеляза Иви, възхищавайки се на заснежените върхове, които блестяха под яркото слънце. — Мога ли да използвам бинокъла ви?

— Разбира се.

Иви фокусира обектива върху комплекс от големи постройки, издигащи се покрай висока като кула сграда, само на три километра на юг от кораба, в една закътана част на залива Окума. Различи аеродрум зад постройките и бетонен кей, навлизащ в залива. Голям товарен кораб бе вързан за кея и се разтоварваше от висок кран.

— Онова там, в основата на планината Фрейзиър, изследователска станция ли е?

Гилеспи се вгледа в посоката, накъдето бе насочен бинокълът.

— Не, това е минно съоръжение, притежавано и експлоатирано от един голям конгломерат, чието седалище е в Аржентина. Те вадят минерали от морето.

Иви свали бинокъла и се обърна към капитана.

— Не знаех, че това е възможно.

— Научих от нашия геолог Боб Марис, че те разработвали нов начин за извличане на злато и други ценни минерали от морската вода.

— Странно, че за първи път чувам за това.

— Операцията им е много поверителна. Повече от това не можем да се приближим дотам, тъй като патрулните им катери ще ни прогонят. Но се носи слух, че вършат тази работа чрез нов научен метод, наречен нанотехнология.

— Защо са дошли в толкова отдалечен район като Антарктика? Защо не го изпробват край някой бряг или пристанище, където има лесен достъп до транспорт?

— Според Марис замръзналата вода концентрира морската сол и я изтласква в по-дълбоки води. Изкопните работи стават по-ефикасни, когато солта се премахне… — Капитанът млъкна и огледа ледения блок оттатък носа. — Извинете, госпожице Тан, но право пред нас се появи айсберг.

Айсбергът се издигаше от плосък паков лед като пустинно плато, покрито с бяла пелена. Стръмните му стени се показваха на височина над трийсет метра от морската повърхност. Ослепително ярък поради слънцето и съвършено ясното небе, айсбергът изглеждаше девствен и неопетнен от човек, животно или растителен свят. „Полар сторм“ се приближи до леденото възвишение от запад и Гилеспи нареди на кърмчията да постави кораба на автоматично управление по курс към най-близкия му край. Кърмчията сръчно заборави с ръчките и бутоните на широкия команден пулт и насочи ледоразбивача под ъгъл седемдесет и пет градуса наляво спрямо айсберга, като в същото време наблюдаваше и ехолота за някой подводен издатък от ледения блок. Корпусът на ледоразбивача беше построен така, че да издържа на силен удар от плътен лед, но Гилеспи не искаше да причинява дори най-незначителна щета на стоманената му обшивка.

Корабът се движеше на по-малко от триста метра покрай айсберга — безопасно разстояние, но недостатъчно за екипажа и изследователите на външната палуба да виждат добре извисяващите се високо ледени скали. Гледката беше необикновена и прекрасна. Скоро ледените палисади останаха назад, след като корабът заобиколи огромната маса и се насочи към открития паков лед отвъд тях.

Изведнъж срещу тях изникна друг плавателен съд, останал скрит дотогава зад айсберга. Гилеспи с удивление разпозна в него подводница. Подводният съд плаваше през открит канал между ледовете, точно пред огромния нос на ледоразбивача в посока отляво надясно.

Кърмчията реагира още преди да чуе издадените от Гилеспи команди от мостика. Той мигом схвана положението, прецени скоростта на подводницата и веднага включи огромния ляв дизелов двигател на ледоразбивача на ход пълен назад. Беше разумна маневра от негова страна, такава, която би спасила лайнера „Титаник“ на параходната компания „Уайт стар“. Вместо да реверсира и двата двигателя едновременно, в напразен опит да спре инерцията на огромния ледоразбивач, той остави десния двигател на преден ход, като само намали оборотите до средно положение. С единия гребен винт, въртящ се напред, а другия — назад, „Полар сторм“ започна да завива много по-остро, отколкото би станало само чрез завъртане на кормилото. Всички на мостика стояха като хипнотизирани, когато посоката на носа бавно се измести под ъгъл спрямо корпуса на подводницата и се насочи към дирята зад кърмата й.

Нямаше време за предупреждение и връзка между двата плавателни съда. Гилеспи грабна вътрешния телефон и нареди на екипажа и изследователите да се хванат здраво в очакване на сблъсък. На мостика настъпи сдържана възбуда.

— Хайде, миличък — замоли се кърмчията, — завърти се, завърти се!

Иви гледаше като онемяла няколко минути, преди мисълта й за работа да надделее над всичко друго. Тя бързо извади фотоапарата от калъфа, настрои го и започна да снима. През далекомера не забеляза никой от екипажа на подводницата да стои изправен в бойната рубка. Тя спря, за да пренастрои фокуса и точно тогава видя как подводницата плъзна нос под паковия лед и бързо започна да се спуска под водата.

Разстоянието между двата плавателни съда се скъсяваше все повече. Гилеспи беше сигурен, че подсиленият нос на ледоразбивача ще се удари в корпуса на подводницата. В този момент обаче подводният съд рязко се стрелна напред. Тази маневра, както и бързата реакция на кърмчията и способността на „Полар сторм“ да извършва остри завои, показаха нагледно разликата между разминаване на косъм и трагедия.

Гилеспи се втурна към дясното крило на мостика и погледна надолу, изпълнен с мисълта за най-лошото. Подводницата току-що се беше потопила под водата, когато носът на ледоразбивача се изви над кърмата й и мина покрай кормилото и гребните й винтове на разстояние по-малко от дължината на обикновена кухненска маса. Капитанът не можеше да повярва, че двата плавателни съда не се сблъскаха. Странната подводница изчезна от поглед, оставяйки след себе си само леко вълнение. После ледената вода отново стана гладка като огледало, сякаш там никога не се беше гмуркала подводница.

— Боже мой, какво щеше да стане! — промълви кърмчията с въздишка на облекчение.

— Откъде изникна тази подводница? — попита Иви, като свали фотоапарата си. — На чий флот принадлежи?

— Не видях никакви опознавателни знаци — каза кърмчията. — Не приличаше на нито една от подводниците, които съм виждал.

На мостика дотича първият помощник-капитан Джейк Бъши.

— Какво стана, капитане?

— Едва не се сблъскахме с подводница.

— Ядрена подводница тук, в залива Маргьорит?! Шегувате се.

— Капитанът не се шегува — обади се Иви. — Имам снимка за доказателство.

— Не беше ядрена — поясни бавно Гилеспи.

— Видя ми се стар модел — добави кърмчията, като сведе поглед към ръцете си, забелязвайки за първи път, че треперят.

— Поемете мостика — нареди капитанът на Бъши. — Поддържайте курс към онзи леден връх, на една миля вдясно от носа. Там ще свалим изследователите. Аз отивам в каютата си.

Иви и Бъши забелязаха разсеяния и изумен израз по лицето на Гилеспи, който се обърна и заслиза по трапа към долната палуба. Той беше изцяло отдаден на морето и любител на морската история. Покрай напречните прегради в каютата му се издигаха етажерки, пълни с книги за морето. Погледът му пробяга по заглавията и се спря на един справочник за стари плавателни съдове.

Седна на едно от удобните кожени кресла и заразгръща страниците, докато не стигна до една снимка в средата на книгата. Тя изобразяваше същия плавателен съд, който се бе появил изневиделица. Беше сниман в надводно положение недалече от каменист бряг. Обяснението под нея гласеше:

Единствената известна снимка на U-2015, една от двете подводници от аналогичен клас, служили по време на Втората световна война. Бързоходен съд, който може да се задържи под вода за неопределен период от време и да прекоси почти половината свят, преди да излезе на повърхността за дозареждане.

По-нататък в обяснителната бележка се казваше, че U-2015 е била видяна за последен път край брега на Дания и е изчезнала някъде в Атлантическия океан. Официално е вписана в графата „Неизвестна съдба“.

Гилеспи не можеше да повярва на очите си. Струваше му се невъзможно, макар да знаеше, че е самата истина. Странният подводен съд без отличителни знаци, който „Полар сторм“ за малко не прати на дъното на залива, се оказа нацистка подводница от една война, свършила преди петдесет и шест години!