Клайв Къслър
Атлантида открита (29)

26.

За разлика от повечето правителствени служители, заемащи високи постове, адмирал Джеймс Сандекър винаги пристигаше на съвещанията пръв. Искаше да си прегледа още веднъж папките с данни и да се подготви да ръководи съвещанието без излишно губене на време. Тази практика бе установил още когато командваше флотските операции във ВМС.

Въпреки че имаше на разположение просторна заседателна зала за посрещане на високопоставени лица и държавни служители, за срещи с частни лица или с по-ограничен кръг хора той предпочиташе по-малката работна стая в съседство с кабинета му. Тя му беше нещо като убежище в убежище, която му доставяше отмора и душевно стимулиране. Дългата три и половина метра заседателна маса бе поставена върху тюркоазен килим, с подредени около нея елегантни кожени столове. Масата бе изработена от част от корпуса на шхуна от деветнайсетия век, потънала в дълбоките води на езерото Ери. На луксозната махагонова ламперия на стените висяха няколко картини, изобразяващи исторически военноморски битки.

Сандекър ръководеше НЮМА като великодушен диктатор — с твърда ръка, но опрощаващ грешките на подчинените си. Лично президентът му бе възложил да основе Националната агенция за подводни и морски изследвания и той, започвайки от нулата, създаде организация, чийто персонал много бързо стигна до две хиляди души, които се занимаваха с научни изследвания на всеки връх и падина под водната повърхност. НЮМА беше високоуважавана в цял свят заради научните си проекти и бюджетът й рядко биваше орязван от Конгреса.

Фанатик на тема спорт, адмиралът не допускаше никъде излишна тлъстина по шейсет и две годишното си тяло. Беше дребен на ръст — няколко сантиметра над метър и шейсет, с лешникови очи, яркорижа заострена брадичка и същия цвят коса. Рядко си позволяваше алкохол, предимно на вашингтонски приеми, и единственият му основен порок беше страстта му към елегантните пури, дебели и ароматни, които едно малко семейство от Доминиканската република изработваше специално за него, спазвайки точните му изисквания. Той никога не предлагаше от тях на посетителите си и много се дразнеше, когато често хващаше Джордино да пуши съвършено същите пури, а не беше имал случай да установи, че някоя от личния му запас липсва.

Сега той седеше на челното място на масата и се изправи, когато Пит и Пат О’Конъл влязоха в залата. Пристъпи напред и се ръкува с Пит като със син, потупвайки го в същото време по рамото.

— Радвам се да те видя.

— Винаги е удоволствие за мен да се върна отново в кошарата — отвърна Пит сияещ. Той чувстваше адмирала като втори баща и двамата бяха много близки.

Сандекър се обърна към Пат:

— Моля, седнете, докторе. Нямам търпение да чуя какво имате да ми съобщите вие и Хирам.

След малко дойдоха Джордино и Йегър, следвани от доктор Джон Стивънс — бележит историк и автор на няколко книги върху изследвания и разпознаване на древни археологически находки. Над ризата и безръкавния си пуловер Стивънс носеше вълнено спортно яке, от малкия джоб на което стърчеше лула от морска пяна. По начина, по който накланяше главата си, приличаше на червеношийка, ослушваща се за червейче под кората на дърво. Носеше обемиста пластмасова хладилна чанта, която сложи върху килима до стола си.

Сандекър постави пред себе си срязана наполовина гилза от 203-милиметров артилерийски снаряд, служеща за пепелник, и запали пура. Погледна към Джордино, очаквайки той да запали същата пура, но Джордино реши да не дразни шефа си и да се държи възможно най-възпитано.

Пит веднага забеляза напрегнатите и изпити от преумора лица на Йегър и Пат.

Сандекър откри съвещанието, като попита дали всички са се запознали с доклада на Пат и Йегър. Присъстващите кимнаха, освен Джордино, мълчаливо.

— Намерих го за интересно четиво — каза той, — но като научна фантастика не може да се сравни с тази на Айзък Азимов или Рей Бредбъри.

Йегър изгледа Джордино с твърд поглед и рече:

— Уверявам те, че това съвсем не е научна фантастика.

— Открихте ли как са се наричали тези древни хора? Тяхната цивилизация имала ли е друго име освен атланти? — попита Пит.

Пат отвори папка, извади един от листите и се вгледа в текста.

— Доколкото можах да дешифрирам и преведа на английски, те са споменавани от народите от съюза на морските градове държави като „аменеи“.

— Аменеи… — повтори Пит бавно. — Звучи като на гръцки.

— Разкрих голям брой думи, които вероятно произхождат от по-късните гръцки и египетски езици.

Сандекър посочи с пурата си към историка.

— Доктор Стивънс, предполагам, че вече сте изследвали обсидиановите черепи.

— Да, разбира се. — Стивънс се наведе, извади от хладилната чанта единия от черепите и го постави на масата върху широка копринена възглавница. Лъскавият обсидиан заблестя на осветлението от тавана.

— Изключителен шедьовър — каза той с благоговение. — Аменейските занаятчии са го изработили от масивен обсидианов къс, който не е имал абсолютно никакъв дефект и сам по себе си е рядко срещан. За период от най-малко между деветдесет и сто години, а може би и повече, главата е била извайвана ръчно, като за заглаждането според мен е бил използван обсидианов прах.

— Не допускате ли да са използвани някакъв вид секачи от закален метал? — попита Джордино.

Стивънс поклати глава.

— Не е работено с никакви такива инструменти. Никъде не се виждат следи от драскотини или пукнатини. Обсидианът, макар и изключително твърд камък, е много трошлив. Достатъчно е било инструментът само да се подхлъзне или да се постави под неточен ъгъл и целият череп е щял да се раздроби. Не, моделирането и полирането трябва да е било извършено съвършено старателно.

— Колко време ще е нужно за възпроизвеждане на копие със съвременни инструменти?

Стивънс се подсмихна.

— Технически е почти невъзможно да се изработи съвсем точно копие. Колкото повече изследвах този череп, толкова повече се убеждавах в това.

— Има ли някакви знаци в основата му, по които да се съди за произхода му?

— Не, никакви — отвърна Стивънс. — Но нека ви покажа нещо наистина изумително. — Много внимателно и бавно той отвъртя и свали горната половина на черепа. После извади съвършен глобус от вътрешността му. Повдигайки го с две ръце, той го постави върху специално приготвена мека подложка. — Не мога да си представя степента на майсторското умение да се изработи такъв удивителен предмет — каза той с възхищение. — Едва когато изследвах черепа под силна лупа, забелязах линията около черепа, невидима с просто око.

— Невероятно — промълви Пат прехласната.

— Има ли нещо гравирано върху глобуса? — попита Пит.

— Да, илюстрация на света. Ако искате да я видите по-добре, имам лупа.

Той подаде дебелото стъкло на Пит, който се взря в линиите върху глобуса, чийто размер беше колкото на бейзболна топка. След минута плъзна подложката с глобуса към Сандекър и му подаде и лупата.

Докато адмиралът го оглеждаше, Стивън заговори отново:

— Като сравних снимките, направени в скалната камера в Колорадо, с тези от остров Сен Пол, открих, че изображенията са съвсем същите като тези върху обсидиановия глобус.

— И какво е заключението ви? — поинтересува се Сандекър.

— Ако се вгледате в разположението на континентите и големите острови като Гренландия и Мозамбик, ще откриете, че географски те не съвпадат с тези на картата на света днес.

— И аз забелязах тази разлика — вметна Пит.

— Какво друго доказва това — намеси се Джордино, поемайки ролята на скептик, — освен че е примитивна и неточна карта?

— Примитивна — да. Но неточна — може би само ако се разглежда според съвременните стандарти. Аз обаче твърдо поддържам теорията, че тези древни хора са преплавали всяко море на земята и са картографирали хиляди километри брегови ивици. Огледайте внимателно обсидиановия глобус и ще видите, че те са изобразили контурите дори на Австралия, Япония и Големите езера в Северна Америка. И всичко това е направено от хора, живели преди повече от девет хиляди години.

— За разлика от атлантите, живели според Платон на отделен остров или континент — каза Пат, — аменеите са се занимавали с търговия по целия свят. Те са стигнали отвъд границите на много по-късни цивилизации. Не са били ограничавани от традиция или страх от непознати морета. Надписите сочат с подробности морските им пътища и обширната търговска мрежа, която ги е отвела по Атлантическия океан и река Сейнт Лорънс до Мичиган, където са добивали мед, и до Боливия и Британските острови, където пък са добивали калай, като са използвали напреднала техника в металургията, за да получат бронз. По този начин са издигнали нивото на човечеството от каменната ера към бронзовата.

Сандекър се наклони напред и каза:

— Положително са добивали и търгували със сребро и злато.

— Колкото и да е странно, те не са смятали златото и среброто за полезни метали, предпочитали са медта за украса и за направа на художествените си произведения. Но те са обикаляли света, за да търсят тюркоаз и черен опал, които използвали в бижутерията. И, разбира се, обсидиана, който едва ли не е бил свещен за тях. Обсидианът между другото и до днес се използва в сърдечната хирургия, тъй като има по-остър ръб и не уврежда тъканта така, както стоманата.

— В украшенията на мумиите, които открихме в подземната гробница, имаше както тюркоаз, така и обсидиан — добави Джордино.

— Което показва колко далече са стигали — каза Пат. — Наситеносиният минерал, който видях в погребалната камера, може да идва само от американските югозападни пустини.

— А черният опал? — попита Сандекър.

— От Австралия.

— Ако не друго — рече замислен Пит, — това потвърждава, че аменеите са познавали мореходната наука и са се научили да строят кораби, способни да прекосяват мокета и океани още преди хиляди години.

— Обяснява също и защо техните общества са строили пристанищни градове — добави Пат. — И според това, което разкриват снимките в погребалната камера, само няколко общества в историята на човека са били толкова многобройни. Установих над двайсет от техните пристанищни градове в различни части на земното кълбо като Мексико, Перу, Индия, Китай, Япония и Египет. Има няколко край Индийския океан и на островите в Тихия океан.

— Мога да подкрепя откритията на доктор О’Конъл със собствените си изследвания на глобуса от черепа — каза Стивънс.

— Значи техният свят не е бил установен около Средиземноморието като по-късните цивилизации, така ли? — попита Сандекър.

Стивънс поклати глава.

— Преди девет хиляди години, по времето на аменеите, Средиземноморието не е било такова, каквото го знаем днес. То е представлявало плодородна долина и езера, пълнени от европейски реки на север и от Нил на юг, които се срещали и през Гибралтарския проток се вливали в Атлантическия океан. Сигурно ще ви е интересно да узнаете, че Северно море е било суха равнина, а Британските острови са били част от Европа. Балтийско море също е представлявало широка долина над морското равнище. Пустините Гоби и Сахара са били цветущи тропически земи, изхранвали огромни стада животни. Древните народи са живели на планета, съвсем различна от тази, на която живеем ние.

— Какво е станало с аменеите? — попита Сандекър. — Защо няма по-раншни доказателства за тяхното съществуване?

— Цивилизацията им е била унищожена, когато комета е паднала върху земята около 7000-та година преди новата ера и е причинила катаклизъм в световен мащаб. Именно тогава земният „мост“ от Гибралтар до Мароко се е разрушил и се появило Средиземно море. Бреговите ивици били залети и се променили завинаги. За времето, нужно на една дъждовна капка да падне от облак, морските народи, техните градове и цялата им култура били заличени от лицето на земята.

— И всичко това сте го разчели от скалните надписи?

— Дори много повече — отвърна Йегър. — Те описват ужаса и страданията в ярки подробности. Ударът на кометата бил гигантски, внезапен, ужасяващ и смъртоносен. Надписите говорят още за планини, които се клатели като върби по време на хала. Земетресенията били с магнитуд, какъвто е непознат в днешно време. Вулкани изригвали със силата на хиляди ядрени бомби, изпълвайки небето с пластове прах, дебели стотици километри. Пемза покрила моретата с гъстота, достигаща височина три метра. Реки от лава изпепелили по-голямата част от познатия ни днес Тихоокеански северозапад. Пожари се разпространили от ураганните ветрове, изпускайки високи облаци дим, които закрили небето. Приливни вълни, високи над пет метра, залели сушата. Острови изчезнали, погребани завинаги под водата. Повечето от хората и всичко освен шепа животни и морски свят изчезнали в порядъка само на двайсет и четири часа.

Джордино преплете пръсти зад тила си и се загледа в тавана, опитвайки се да си представи страхотната разруха.

— Значи това обяснява… внезапното изчезване на праисторическите животни с дълги кучешки зъби в двете Америки, едногърбата камила, мускусния бик, огромния бизон с рог, дълъг метър и осемдесет, мамонта с козина, дребния рунтав кон, бродил някога из равнините на Северна Америка. И превърналите се за един миг във вкаменелости миди, медузи, стриди и морски звезди — спомняте си, че ги открихме по време на проекти, в които изследвахме седиментите. Сега всичко това вероятно може да бъде свързано с падналата комета.

Сандекър погледна Джордино с одобрение. Ниският италианец имаше блестящ ум, но се стараеше да го прикрива под язвителни забележки.

Стивънс извади лулата си и започна да я върти между пръстите си.

— Сред научните среди е добре известно, че масовото изчезване на животни с тегло над четирийсет килограма е станало заедно с края на последния ледников период, почти по същото време, когато кометата е паднала на земята. В Сибир са намерени запазени в леда мастодонти с все още несмляна храна в стомасите им, което потвърждава факта, че те са умрели внезапно, сякаш са били поставени в камера за дълбоко замразяване. Същото се случило с дърветата и растенията, намерени замръзнали разлистени и цъфнали.

Степента на ужаса не можеше да се вмести напълно в представите на присъстващите в заседателната зала.

— Аз не съм геофизик — продължи Стивън, — но не мога да повярвам, че една комета, паднала на земята, колкото и да е била голяма, може да причини такава огромна разруха. Просто е немислимо.

— Преди хиляди години комета или астероид е унищожил динозаврите — напомни му Джордино.

— Трябва да е била гигантска комета — вметна Сандекър.

— Кометите не могат да се измерват като астероидите или метеорите, които имат твърда маса — поясни Йегър. — Те са съставени от лед, газ и камъни.

Пат продължи да говори за скалните надписи, без да поглежда бележките си.

— Някои от оцелелите обитатели на Земята са живели в планините или високите равнини, където са се занимавали със земеделие и лов. Имали са възможност да избегнат последиците от разрухата, като са се скрили под земята или в пещери и са преживявали с малкото останала растителност и животни за лов. Много от тях са умрели от глад или от задушаващите облаци газове, отделящи се в атмосферата. Оцелели само шепа аменеи, които са се намирали във високите планини по време на огромните приливни вълни.

— Повествованието за потопа — поясни Стивънс — е описано върху шумерските глинени таблички, датиращи отпреди пет хиляди години в Месопотамия — легендата за Гилгамеш^[1] и потопа предшестват библейския разказ за Ной и неговия ковчег. Скалните текстове на маите, записките на вавилонски свещеници, легендите, предавани от един народ на друг, включително индианците в цяла Северна Америка — всички те говорят за стихийно наводнение. Така че почти няма съмнение, че то се е случило.

— А сега — каза Йегър, — благодарение на аменеите ние имаме приблизителна дата — 7100 години преди Христа.

— Историята ни казва, че колкото по-напреднала е една цивилизация — продължи Стивън, — толкова по-лесно умира тя и оставя малко или нищо зад себе си. Поне деветдесет и девет процента от всички познания за древността са изчезнали вследствие на природни бедствия и човешки разрушения.

Пит кимна в знак на съгласие.

— Златен век за океанското мореплаване седем хиляди години преди новата ера и нищо насреща освен скални надписи. Жалко, че не можем да наследим повече от него.

Сандекър изпусна облак синкав дим.

— Искрено се надявам да не ни сполети същата съдба.

Пат продължи мисълта на Йегър.

— Онези, които са останали от аменеите, сформирали малък култ и се посветили да образоват оцелялото от каменния век население в изкуство и писмено общуване и да ги научат как да строят важни съоръжения и кораби, с които да браздят моретата. Те се опитали да предупредят идните поколения за нов катаклизъм, но онези, които дошли след тях и не били свидетели на разрухата след падането на кометата и ужасяващите последици, не могли да приемат, че такъв травматичен епизод от миналото ще се повтори. Аменеите съзнавали, че ужасната истина ще изчезне в мъглата на времето и ще остане само във вид на няколко легенди. Затова те се опитали да оставят наследство, като построили огромни паметници от камък с гравирани върху тях послания за миналото и бъдещето, които да издържат през вековете. Огромният мегалитов култ, който сътворили, се разпространил из света и се запазил четири хиляди години. Но времето и атмосферните влияния са ерозирали надписите и са заличили предупрежденията… След като накрая аменеите измрели, изминали векове на застой, преди шумерите и египтяните да започнат да излизат от примитивните култури и постепенно да изграждат нови цивилизации, използвайки откъслечни знания от далечното минало.

Пит потупа с молива по масата.

— Съдейки по беглите си познания върху мегалитите, изглежда, че след като са изгубили първоначалната цел на аменеите през вековете, по-късните култури са използвали монументални структури като храмове, гробници и каменни календари и накрая построили и хиляди свои собствени.

— При изследването на наличните сведения за мегалитите — каза Йегър — от най-ранните структури става ясно, че аменеите са следвали строго определена архитектурна форма. Стилът им на строеж е предимно кръг с триъгълни по форма каменни блокове, изсечени като взаимно сглобяеми зигзагообразни парченца от пъзел, което ги правело устойчиви и на най-силните колебания на земните пластове.

Стивън прибра глобуса във вътрешността на черния череп и заговори много предпазливо:

— Благодарение на усилията на господин Йегър и доктор О’Конъл като че ли елементи от аменейската култура и древното наследство са се запазили през вековете и накрая са били възприети от египтяни, шумери, китайци и олмеките, предшествали маите, както и от азиатските и американските индианци. Финикийците по-ревностно от другите цивилизации поели факлата на дълбоководното мореплаване… Техните разкрития помагат също така и да се обясни защо повечето от боговете и божествата от почти всяка по-късна цивилизация, във всяка част на света, идват от морето и защо всички богове са стъпили на американския материк от изток, а боговете, появили се в ранните европейски култури, идват от запад.

Сандекър се загледа в дима от пурата си, извиващ се към тавана.

— Интересно съждение, докторе, което отговаря на много въпроси за нашите древни предшественици, които сме си задавали стотици години наред.

Пит се обърна към Пат.

— Какво става с последните аменеи?

— Обезпокоени, че тяхното послание няма да бъде получено и изпълнено, те построили камери в различни краища на света, за които са се надявали, че няма да бъдат открити с хиляди години и едва тогава бъдещи цивилизации, с по-високи технически познания ще разберат посланието им за опасността.

— А то е? — подкани я Сандекър.

— Денят на връщането на втора комета в земната орбита и почти сигурния й сблъсък със Земята.

Стивънс повдигна пръст, за да добави:

— Повтаряща се тема в митологията е, че катаклизмът с придружаващия го потоп ще се повтори.

— Ама че обезсърчително звучи! — вметна Джордино.

— Какво ги кара да са толкова сигурни, че от външния космос ще дойде нова разруха?

— Надписите описват в големи подробности две комети, които ще се приближат по едно и също време — отвърна Йегър. — Едната вече е паднала. Другата не е улучила земята и се е върнала в пространството.

— Да не намекваш, че аменеите са могли да предскажат с точност датата на второто завръщане на кометата?

Пат само кимна.

— Аменеите — продължи Йегър — са били големи познавачи не само на морето, но и на небесата. Те са изчислили движението на звездите със завидна точност. И са го постигнали без мощни телескопи.

— Да предположим, че кометата се върне — пак се обади Джордино. — Откъде са били сигурни, че тя пак няма да улучи земята и ще се върне в необятното пространство? Толкова ли усъвършенствана е била науката им, че са могли да изчислят точното време на падането й на точното място в земната орбита?

— Да, могли са и са го сторили — отвърна Пат. — Чрез изчисляване и сравняване на различните разположения на звездите и съзвездията между древните звездни карти в камерата в Колорадо и настоящите астрономически разположения, ние също успяхме да изчислим наша дата. Тя съвпада с предвиждането на аменеите с разлика един час… Египтяните са изобретили двоен календар, който е много по-сложен от този, който използваме днес. Маите са изчислили, че годината се състои от 365.2420 дни. Нашето изчисление посредством автоматични часовници е 365.2423. Те също така са съставили невероятно точни календари на основата на предполагаемата най-голяма близост на Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вавилонците определят астрономическата година на 365 дни, 6 часа и 11 минути. Отклонението им е по-малко от две минути. — Пат замълча, за да възпроизведе ефект. — Изчислението на аменеите за обиколката на земята около слънцето е с отклонение от две десети от секундата. Те са базирали календара си върху слънчево затъмнение, което ставало в един и същ ден на годината, на едно и също място в зодиака, на всеки 521 години. Картата им на небето, наблюдавано и изчислявано преди девет хиляди години, е съвсем точна.

— И идва ред на въпроса, който се върти във всяка глава — намеси се Сандекър. — Кога точно аменеите предвиждат повторната поява на кометата?

Пат и Йегър си размениха мрачни погледи. Заговори Йегър.

— От компютърното ни търсене на древни археологическо астрономически файлове и документи от архивите на няколко института научихме, че аменеите не са единствените древни астрономи, предсказващи второ пришествие. Маите, индианците хопи, египтяните, китайците и още няколко други праисторически цивилизации посочват дати за края на света. Тревожното е, че събрани общо, те се разминават помежду си в границите само на една година.

— Възможно ли е това да е просто съвпадение или заимстване на една култура от друга?

Йегър поклати глава със съмнение.

— Възможно е те да са копирали онова, което е предадено от аменеите, но всичко води до това, че техните изследвания на звездите само потвърждават времето на сблъсъка, предадено от онези, които те са считали за древни народи.

— Кои според теб са най-точни в предсказанията си? — попита Пит.

— Онези от аменеите, които са оцелели, тъй като те са били свидетели на действителната катастрофа. Те са предсказали не само годината, но и точния ден.

— Кой е той? — попита нетърпеливо Сандекър.

Пат се отпусна назад на стола си, сякаш искаше да се скрие от действителността. Йегър изгледа едно по едно лицата около масата. Най-накрая с треперещ глас отвърна:

— Аменеите предсказват, че кометата ще се върне отново и ще падне върху земята на 20 май 2001 година.

Пит сбърчи чело.

— Но сега сме 2001 година.

Йегър разтърка слепоочията си с двете ръце.

— Много добре знам.

Сандекър се наведе напред.

— Искаш да кажеш, че денят на второто пришествие е след по-малко от два месеца?

Йегър кимна със сериозно изражение.

— Да, точно това искам да кажа.