Клайв Къслър
Атлантида открита (17)

14.

— Извинете, вие ли сте Хирам Йегър?

Изпълнена с ентусиазъм, Пат беше прекосила просторната зала на компютърната мрежа, заемаща целия десети етаж на сградата на НЮМА. Беше чувала компютърните специалисти в Пенсилванския университет да говорят с благоговение за центъра с океан от данни на Националната агенция за подводни и морски изследвания. Беше неоспорим факт, че центърът обработва и съхранява най-огромното количество дигитални данни за океанографията, откакто бяха събрани под един покрив.

Мъжът, с вехто на вид облекло зад командния пулт във форма на подкова, свали очилата си, наследени вероятно от дядо му, и се вгледа в жената, застанала на вратата на неговата светая светих.

— Да, аз съм Йегър. А вие трябва да сте доктор О’Конъл. Адмиралът ме уведоми да ви очаквам тази сутрин.

Човекът пред нея трудно се вместваше в образа, който Пат бе изградила в представите си. Незнайно защо тя очакваше въпросният Йегър да прилича на кръстоска между Бил Гейтс и Алберт Айнщайн. А той нямаше нищо общо нито с единия, нито с другия. Беше облечен с изтъркани джинси и яке „Ливайс“ върху тениска. Каубойските ботуши на краката му изглеждаха така, сякаш бяха използвани в хиляда състезания по родео. Косата му, прошарена и дълга, беше вързана на опашка. Лицето му, с момчешки израз, тесен нос и сиви очи, беше гладко обръснато.

Пат щеше да се изненада и ако научеше, че Йегър живее в елегантната част на Мериленд, че е женен за преуспяваща художничка и че е баща на две тийнейджърки, които ходеха в скъпи частни училища. Единственото му хоби беше да колекционира и подновява стари, излезли от употреба компютри.

— Надявам се, не ви прекъсвам работата — каза Пат.

— Не ви ли посрещнаха при асансьора, за да ви доведат в моето владение?

— Не. Просто се качих дотук, не видях никого, който да прилича на Дилбърт и влязох.

Йегър, който харесваше този комичен герой на Скот Адамс, се разсмя.

— Изглежда, трябва да приема това като комплимент. Много се извинявам, че никой не ви е посрещнал и придружил дотук.

— Няма нищо. Предприех обиколка, като сама си бях екскурзовод. Вашата империя от данни е наистина внушителна. Съвсем не е като апаратурата, с която работя в университета.

— Да ви предложа чаша кафе?

— Не, благодаря — отвърна Пат. — Ще се залавяме ли за работа?

— Както желаете — каза учтиво Йегър.

— Имате ли снимките на скалната камера?

— Фотолабораторията ми ги изпрати снощи. Останах до късно и ги сканирах за Макс.

— Дърк ми разказа за Макс. Нямам търпение да го видя в действие.

Йегър издърпа стол до своя, но не предложи веднага на Пат да седне.

— Ако заобиколите пулта и застанете в средата на онази платформа, точно пред нас, ще ви демонстрирам уникалния талант на Макс.

Пат застана където й бе посочено и погледна към Йегър. Докато го наблюдаваше, компютърният гений като че ли се размаза пред очите й и след малко напълно изчезна. Тя се озова обгърната от нещо, за което беше готова да се закълне, че е мъглявинна обвивка.

После стените и таванът станаха по-различими и тя видя, че се намира в точно копие на скалната камера. Трябваше да каже, че това е холографно изображение, но то беше толкова истинско, особено когато по стените се появиха и надписите, съвършено ясни.

— Фантастично — промълви тя.

— Макс има всички символи от снимките, програмирани в паметта, но въпреки че мониторът ни е с големината на малък филмов екран, си помислих, че ще е от полза за вас да четете надписите в естествената им перспектива.

— Да, да — развълнува се Пат. — Това безкрайно много ще ми помогне. Благодаря ви, благодаря и на Макс.

— Елате тук и се запознайте с Макс — долетя гласът на Йегър иззад илюзорната камера. — После се залавяме за работа.

Пат за малко не каза: „Не мога“, тъй като камерата изглеждаше толкова истинска. Но тя развали илюзията, като прекрачи през стената й като призрак и застана до Йегър зад пулта.

— Макс — каза Йегър, — запознай се с доктор Пат О’Конъл.

— Здравейте! — разнесе се мек женски глас.

Пат погледна подозрително Йегър.

— Макс е жена?!

— Първоначално програмирах собствения си глас, но оттогава направих доста модификации на програмата и реших, че ще ми е по-приятно да слушам женски глас, отколкото мъжки.

— Значи тя е гласово активирана?

Йегър се усмихна.

— Макс е система с изкуствен разум. Няма бутони за натискане. Просто й говорете като на човек.

Пат се огледа.

— Има ли микрофон?

— И то шест, но са толкова миниатюрни, че не е възможно да ги видите. Можете да заставате навсякъде в радиус от шест метра от нея.

Пат плахо заговори:

— Макс?

На огромния монитор непосредствено зад платформата се появи женско лице с ярки цветове и загледа Пат. Очите бяха топазено кафяви, косата — като лъскав кестен. Устните бяха разтегнати в усмивка, която разкриваше бели зъби. Раменете бяха голи почти до гърдите, които едва се подаваха над долната рамка на монитора.

— Здравейте, доктор О’Конъл. Приятно ми е да се запознаем.

— Моля, наричайте ме Пат.

— Така ще бъде оттук нататък.

— Тя е прекрасна — възхити се Пат.

— Благодаря — усмихна се Йегър. — Истинското й име е Елзи и тя ми е съпруга.

— Добре ли работите заедно? — попита Пат закачливо.

— В повечето случаи. Но ако не съм внимателен, тя става раздразнителна и кисела като оригинала.

— Добре, да почваме — смънка Пат под носа си. — Макс, анализира ли символите, сканирани в системата ти?

— Да. — Гласът на Макс звучеше съвсем като човешки.

— Можеш ли да ми разчетеш и преведеш някои от буквените символи на английски?

— Още не съм навлязла в същността, но напредвам. Надписите на тавана на камерата, изглежда, са звездна карта.

— Обясни какво представлява — вметна Йегър.

— Виждам я като усъвършенствана координирана система, използвана в астрономията за определяне на положението на небесните тела на небосвода. Мисля, че може да предполага промени в отклоненията на звездите, които са се виждали на небето над определена част от света в минали епохи.

— Което ще рече, че поради изменения във въртенето на земята, звездите са променили положението си с течение на времето.

— Да, техническите термини са: прецесия и нутация — поясни Макс. — Тъй като при въртенето си земята се издува в екваторната зона, гравитационното притегляне на слънцето и луната е по-силно около екватора и причинява леко колебание на въртящата се земна ос. Това се нарича прецесия и тя очертава кръгъл конус в пространството на всеки 25 800 години. Нутацията, или колебанието на земната ос, е слабо, но неравномерно движение, което измества небесния полюс на 10 секунди встрани от гладкия прецесионален кръг на всеки 18 години и 6 месеца.

— Знам — заговори Пат, — че по някое време в далечното бъдеще Полярната звезда няма да е вече Северната звезда.

— Съвсем правилно — потвърди Макс. — Когато Полярната звезда се измести, след приблизително 345 години на мястото над Северния полюс ще застане друга звезда. Сто години преди Христа пролетното равноденствие… Извинявай, запозната ли си с пролетното равноденствие?

— Доколкото си спомням от часовете по астрономия в колежа, пролетното равноденствие настъпва там, където слънцето пресича небесния екватор от юг на север и…

— Точно така — прекъсна я Макс с одобрение. — Не трябва да продължаваш, за да не заприличаш на колежански преподавател, който приспива класа си, преподавайки урок с прекалени подробности. И тъй, преди Христа пролетното равноденствие е минавало през съзвездието Овен. Поради прецесията сега то е в Риби и се придвижва към Водолей.

— Мисля, че това, което ще ни кажеш — въодушевлението на Пат нарастваше, — е, че звездообразните символи на тавана на скалната камера изобразяват координати на звездна система от миналото.

— Така ги разчетох — отвърна бездушно Макс.

— Древните народи имали ли са научни познания, за да направят такива съвършено точни проекции?

— Откривам, че който и да е издялал тази небесна карта на тавана на камерата, е превъзхождал астрономите, живели само преди неколкостотин години. Те са изчислили правилно, че небесната галактика е неподвижна и че слънцето, луната и планетите се въртят. Картата показва орбитите на планетите, включително Плутон, открита едва през миналия век. Било им е известно, че звездите Бетелгейзе, Сириус и Просион остават в постоянно положение, докато другите съзвездия се изместват почти незабележимо за период от хиляди години. Повярвай ми, древните хора са познавали астрономията.

Пат погледна към Йегър.

— Ако Макс може да разчете звездните координати, издълбани в стените на камерите, вероятно ще можем да установим кога е била построена.

— Струва си да опитаме.

— Аз разчетох само малка част от цифровата система — каза Пат. — Това би ли ти помогнало, Макс?

— Не е трябвало да си правиш труда. Аз вече я разчетох цялата. Според мен тя е гениална с простотата си. Нямам търпение да вкарам байтовете си в надписите, съставени от думи.

— Макс?

— Кажи, Хирам.

— Концентрирай се върху разчитане на звездните символи и остави засега буквените надписи.

— Искаш да анализирам небесната карта ли?

— Постарай се колкото можеш.

— Ще ми отпуснеш ли време до пет часа? Дотогава би трябвало да имам резултат.

— Времето е твое — отвърна Йегър.

— Нима Макс иска само няколко часа за проект, за чийто анализ са необходими месеци, дори години? — не можеше да повярва Пат.

— Не подценявай Макс. — Йегър се завъртя на стола си и отпи глътка изстинало кафе. — Отдадох почти всичките си години в разцвета на силите си, за да създам Макс. Не съществува друг такъв компютър в света. Не че няма да излезе от употреба след пет години. Но засега малко са нещата, които не може да прави. Макс е уникална и принадлежи с душа и сърце на мен и на НЮМА.

— Ами патентите? Положително си прехвърлил правата си на правителството.

— Адмирал Сандекър не е средностатистическият бюрократ. С него имаме устен договор. Аз му вярвам и той ми вярва. Петдесет процента от всички постъпления, включващи възнагражденията за патентите и таксите за използване на нашите данни от частни корпорации или правителствени ведомства, отиват в НЮМА. Другите петдесет процента остават за мен.

— Вие наистина работите за честен човек. Всеки друг работодател би ви дал само премия и златен часовник, ще ви потупа по гърба и ще внесе вашите печалби в служебната сметка в банката.

— Щастлив съм, че съм заобиколен от честни хора — каза важно Йегър. — Адмиралът, Руди Гън, Ал Джордино и Дърк Пит, всички те са хора, които с гордост наричам свои приятели.

— Отдавна ли ги познавате?

— Кажи-речи от петнайсет години. Щуро сме се забавлявали заедно и сме разрешавали куп океански загадки.

— Докато чакаме Макс, защо не започнем да анализираме стенните символи. Може да открием някаква следа, която да ни подскаже какво значат.

Йегър кимна.

— Нищо чудно.

— Можете ли да възпроизведете холографно изображение на подземната камера?

— С желание всичко се постига — отвърна Йегър, докато набираше команда на клавиатурата; след малко изображението на вътрешните стени на скалната камера се материализира.

— Първата стъпка да се разчете непознат буквен текст е да се отделят съгласните от гласните. Тъй като не виждам никакъв признак, че те представляват някакви идеи или предмети, ще приема, че символите са буквени и регистрират звуци на думи.

— Какъв е произходът на първата азбука? — попита Йегър.

— Твърдото доказателство е оскъдно, но повечето епиграфи вярват, че тя е създадена от древните канаани и финикийци някъде между 1700 и 1500 година преди Христа и е наречена Северна семитска азбука. Водещите учени отхвърлят, разбира се, това твърдение, но са склонни да се съгласят, че ранните средиземноморски култури са доразвили пробуждащата се азбука от праисторически геометрични символи. Много по-късно гърците възприели и усъвършенствали тази азбука, така че буквите, които използваме днес, имат връзка с техните. По-нататъшните усъвършенствания идват от етруските, следвани от римляните, които са заимствали много, за да създадат писмения латински език, чиито по-късни класически букви накрая са съставили двайсет и шест буквената азбука, която вие и аз използваме днес.

— Откъде да започнем?

— От моите нахвърляни записки — отвърна Пат и погледна бележките си. — Не познавам никакви други древни писмености, чиито символи да отговарят на написаните в камерата. Те като че ли нямат никакво влияние отникъде, което ми се струва много необичайно. Единствената далечна прилика е с келтската огамова азбука, нищо повече.

— О, щях да забравя. — Йегър й подаде нещо, подобно на малък жезъл с миниатюрна камера в единия му край. — Макс вече кодира символите. Ако искате да ви помогна с някакви изчисления, просто насочете камерата към символа и неговия ред в надписите, които искате да изследвате, и аз ще се заловя да направя програма за дешифриране.

— Звучи чудесно — каза Пат радостна, че отново се впряга в работа. — Първо, нека да направим списък на различните символи и да преброим колко пъти се повтаря всеки. После ще се опитаме да ги свържем в думи.

— Като предлози например.

— Повечето древни надписи не включват думите, които ние използваме днес. Освен това искам да видя дали ще можем да проследим гласните, преди да сме открили съгласните.

Двамата работиха цял ден без почивка. По обяд Йегър се обади в кафенето на НЮМА и поръча да им донесат сандвичи и безалкохолни напитки. Пат ставаше все по-ентусиазирана. Символите изглеждаха влудяващо прости за разчитане и въпреки това към пет часа следобед тя не беше напреднала особено в тяхното определение.

— Защо цифровата система беше толкова лесна за разчитане, а азбуката — не? — измърмори тя раздразнена.

— Дали да не продължим утре? — предложи Йегър.

— Не съм уморена.

— Аз също, но ще е друго да работим на свежи глави. Не знам как е с вас, но моите най-успешни разрешения ми идват посред нощ. Освен това Макс няма нужда от сън. Ще й задам команда да обработва надписите през нощта. До сутринта тя ще има някакъв резултат върху превода им.

— Нямам аргумент, с който да ви оборя.

— Преди да приключим сега, ще извикам Макс на монитора, за да я попитам дали има някакъв напредък със звездите.

Не беше нужно Йегър да пипа клавиатурата. Той просто натисна един предавателен бутон и попита:

— Макс, готова ли си?

На екрана се появи намръщеното й лице.

— Какво правихте двамата, та чак сега се свързвате с мен? От два часа ви чакам.

— Извинявай, Макс — каза Йегър без нотка на съжаление в гласа. — Имахме работа.

— Но излиза, че си работила по проекта само няколко часа — вметна наивно Пат. — Стигна ли до някакво предположение?

— Какво ти предположение! — сопна се Макс. — Мога да ви кажа точно това, което искате да знаете.

— Първо кажи как стигна до заключенията си — изкомандва Йегър.

— Не мислиш, че сама ще изчислявам движенията на звездите, нали?

— Проектът беше зададен на теб.

— Защо да напрягам чиповете си, когато мога да използвам друг компютър?

— Моля те, Макс, кажи ни какво си открила.

— Е, добре. Преди всичко, да се открият координатите на небесните тела на небето, изисква сложен геометричен процес. Няма да се впускам в скучни подробности за това как се определя височината, азимутът, изгревът и залезът им. Работата ми беше да определя местоположенията, където са били измерени координатите, издялани в скалата на камерата. Успях да изчисля първоначалните местоположения, откъдето наблюдателите са гледали, както и звездите, които са използвали, за да измерят отклоненията в течение на много, много години. И трите звезди в пояса на съзвездието Орион, ловеца, се движат. Сириус, звездата куче, която се намира близо до петата на Орион, е неподвижна. С тези данни аз се вмъкнах в астрометричния компютър на Националния научен център.

— Как не те е срам, Макс! — смъмри я Йегър. — Можеш да ми докараш такива неприятности!

— Мисля, че компютърът в Центъра много ме хареса. Обеща ми да изтрие запитването ми.

— Надявам се да можеш да разчиташ на думата му — измърмори Йегър. Това беше преиграване от негова страна. Той също бе прониквал стотици пъти в чужди компютърни мрежи.

— Астрометрията — продължи невъзмутимо Макс, — в случай че не знаеш, е един от най-старите дялове от астрономията и се занимава с определяне движението на звездите. — Макс замълча. — Следваш ли мисълта ми?

— Продължавай — подкани я нетърпеливо Пат.

— Колегата в компютъра в ННЦ не може да се мери с моя стандарт, но тъй като програмата беше лесна за него, аз го предумах да ми изчисли отклонението между положенията на Сириус и Орион, когато подземната камера е била построена, с техните настоящи координати на небосклона.

— Датирала си камерата? — прошепна Пат със стаен дъх.

— Да.

— Тя измама ли е? — попита Йегър, сякаш се опасяваше от отговора.

— Не, освен ако някогашните рудокопачи в Колорадо са били първокласни астрономи.

— Моля те, Макс — обади се Пат, — кажи кога е била построена камерата и кога са били гравирани надписите по стените й?

— Трябва да имате предвид, че приблизителната ми оценка за времето е плюс-минус стотина години.

— Значи е по-стара от сто години?

— Ще повярвате ли — отвърна Макс бавно, лазейки по нервите и на двамата — на цифрата девет хиляди?

— Какво каза?

— Казах, че вашата камера е била издялана в колорадските скали някъде около 7100-та година преди Христа.