Клайв Къслър
Атлантида открита (2)

Сблъсък

7120 г. пр.Хр.

Там, където днес е Хъдсъновия залив, Канада

Нашественикът дошъл от отвъдното. Мъглявинно небесно тяло, древно колкото самата вселена, то се родило сред огромен облак от лед, скали, прах и газ, когато преди 4.6 милиарда години се образували външните планети на слънчевата система. Скоро след като пръснатите му частици замръзнали в твърда маса с диаметър километър и шестстотин метра, то потеглило безшумно през празното пространство на орбитално пътешествие, което отново го отвело около далечно слънце и на половината път до най-близките звезди — пътешествие, продължило много хиляди години.

Сърцевината, или ядрото на кометата, представлявала конгломерат от замръзнала вода, въглероден окис, метан и назъбени блокове от металоносни скали. Ядрото можело да бъде точно описано като мръсна снежна топка, хвърлена в пространството от божията ръка. Но когато то се завихрило покрай слънцето и поело по обратния си път отвъд външния обсег на слънчевата система, слънчевата радиация реагирала със своето ядро и така се стигнало до метаморфоза. Грозното патенце изведнъж се превърнало в красиво създание.

Когато то започнало да абсорбира слънчевата топлина и ултравиолетовата светлина, се образувала една дълга запетая, която бавно прераснала в огромна светеща синя опашка. Тя се извила и разтеглила зад ядрото на разстояние 144 милиона километра. Друга по-къса опашка с ширина 1.6 милиона километра също се материализирала и се извила от двете страни на по-голямата опашка като перки на риба.

Всеки път, когато кометата минавала покрай слънцето, загубвала част от леда си и ядрото й намалявало. Най-накрая, след още 200 милиона години, когато загубила всичкия си лед, тя се разпаднала във вид на облак от прах и се превърнала в няколко малки метеорита. Кометата обаче никога не излязла от орбита извън слънчевата система, нито продължила да обикаля отново около слънцето. На нея не й била отредена бавна, студена смърт някъде далече в черното пространство. В рамките само на няколко минути животът й угаснал. Но при последната си орбита кометата минала на 1 440 000 километра от Юпитер, чиято огромна гравитационна сила я изместила по курс, водещ до неминуем сблъсък с третата планета от слънцето — планета, наричана от обитателите й Земя.

Навлизайки в атмосферата на Земята под ъгъл 45 градуса със скорост 208 000 километра, която се увеличавала прогресивно поради силата на гравитацията, кометата, с маса четири милиарда тона и широчина 16 километра, започнала да се разпада на части поради триенето, причинено от огромната скорост. Седем секунди по-късно, обезформената комета се превърнала в ослепително огнено кълбо и се разбила в земната повърхност, причинявайки неописуеми последици. В резултат на внезапно освободената от сблъсъка кинетична енергия се появила огромна масивна вдлъбнатина, два пъти по-голяма от остров Хаваи.

Цялата земя се разтърсила от сеизмичния удар със сила 12.0 Милиони тонове вода, седимент и отломъци изригнали нагоре и през дупка в атмосферата над мястото на удара стигнали до стратосферата заедно с огромен фонтан от разпрашена пламтяща скала, изхвърлена в по-къси орбитални траектории, след което се посипали обратно върху земята във вид на дъжд от ярки метеорити. Огнените бури унищожили горите в света. Дремещите в продължение на хиляди години вулкани изригнали и покрили милиони квадратни метра площ с течна лава, чиято дебелина достигнала над триста метра. Разразилите се силни ветрове изхвърлили в атмосферата, а след това и до всеки ъгъл на земното кълбо такова огромно количество гъст пушек и отломъци, че слънцето останало закрито в продължение на близо година. Температурата рязко спаднала под точката на замръзването, пълен мрак обгърнал Земята. Климатичната промяна във всеки край на света настъпила буквално мигновено. Температурите в просторните ледени полета и северни ледници се повишили до 35–40 градуса и причинили бързото им топене. Животните, привикнали на климата на тропическите и умерените зони, загинали за една нощ. Много от тях, като мамонтите, замръзнали там, където пасели през топлото лято, с все още несмлени в стомаха им трева и цветя. Дърветата, заедно с листата и плодовете им, също замръзнали на секундата. Дни наред от черните небеса падали риби, които били изхвърлени от водата по време на сблъсъка.

Вълни, достигащи височина между осем и петнайсет километра, връхлетели върху континентите с неописуема разрушителна сила. Водата заляла ниските крайбрежни равнини и нахлула на стотици километри навътре в сушата, помитайки всичко по пътя си. Безкрайни количества отломки и седимент от океанските дъна покрили ниските земни маси. Едва когато огромният воден прилив се сблъсквал с подножието на планина, той се наслагвал там, а после започвал бавно да се оттегля, като междувременно променял курса на реки, запълвал земни падини, образувайки морета, които преди не съществували, а огромни езера превръщал в пустини.

Верижната реакция изглеждала безкрайна.

С нисък тътен, който прераснал в грохота на постоянна гръмотевица, планините се разлюлели като палмови дървета под лек ветрец, когато по склоновете им започнали да се свличат лавини. От последвалата нова яростна атака на океаните срещу сушата, пустини и затревени равнини се нагънали вълнообразно. Ударът на кометата причинил внезапно и масивно разместване на тънката земна кора. Външната обвивка, дебела не повече от шейсет километра, и земната мантия над горещото течно ядро се деформирали и изместили.

Цели континенти били избутани на нови места. Хълмове се надигнали и се превърнали във високи планини. Острови в Тихия океан изчезнали, появили се съвършено нови. Антарктида, намиращ се преди на запад от Чили, се изместил на 3 200 километра на юг, където бил бързо заровен под увеличаващи се ледени покривки. Заемащите огромно пространство ледени блокове, които дотогава плавали в Индийския океан на запад от Австралия, се озовали в зона с умерен климат и бързо започнали да се топят. Същото се случило и с предишния Северен полюс, който се разпрострял из цяла северна Канада. Новият полюс бързо започнал да произвежда дебела ледена маса в средата на някогашния безбрежен океан.

Разрухата била безмилостна. Земетресенията и разрушенията продължавали и сякаш никога нямало да спрат. Разместването на тънката външна земна кора водело от катаклизъм към катаклизъм. Рязкото топене на някогашните ледени блокове, заедно с ледниците, покриващи континенти, които изведнъж се изместили в тропически зони или близо до тях, довело до увеличаване нивото на моретата с по над сто и двайсет метра, потапяйки още повече сушата, залята вече от приливните вълни, надигнали се след падането на кометата. В рамките на един-единствен ден Великобритания, която била свързана с Европейския континент чрез суха равнина, се превърнала в остров, а пустинята, позната впоследствие като Персийския залив, изведнъж се оказала под вода. Река Нил, която някога течала през широка плодородна долина към огромния океан на запад, сега свършва във внезапно появилото се тогава Средиземно море.

Последният голям ледников период приключил само с едно мигване.

Драматичната промяна в океаните и тяхното движение около света допринесла също и за разместване на полюсите, като драстично нарушила въртеливото равновесие на земята. Земната ос временно била изместена с два градуса, когато Северният и Южният полюси били преместени на нови географски места, променяйки центробежното ускорение около външната повърхност на сферата. Тъй като те били течни, моретата се приспособили, преди земята да извърши три завъртания. Но земната маса не можела да реагира толкова бързо. Земетресенията продължили месеци наред.

Трябвало да минат осемнайсет години, през които на земята бушували яростни бури, разрушаващи всичко по пътя си, преди полюсите да престанат да се колебаят и да се установят по новите си въртеливи оси. След време, когато странните климатични условия продължили да стихват, морските нива се стабилизирали и позволили да се образуват нови брегови ивици. Редуването на нощта и деня се променило, когато броят на дните в една година се намалил с два. Земното магнитно поле също било засегнато и се изместило на север с около сто и шейсет километра.

Стотици, а може би и хиляди различни видове животни и риби моментално измрели. В двете Америки изчезнали едногърбите камили, мамонтите, конете от ледниковия период и гигантските ленивци. Измрели също тигрите с дълги кучешки зъби, огромните птици с размах на крилата от близо осем метра и много други животни, които тежали над петдесет и повече килограма, като повечето загинали от задушаване от пушека и вулканичните газове.

Флората също не била пощадена от апокалипсиса. Растителният свят, който не бил превърнат в пепел, загинал от липса на слънчева светлина заедно с морските водорасли. Накрая над 85 процента от целия живот на Земята умира от наводнения, пожари, урагани, лавини, отрови в атмосферата и невероятен глад.

Човешки общества, много от които доста напреднали, и безброй култури, възникнали на прага на прогресиращия златен век, били изтребени за едно-единствено денонощие. Милиони мъже, жени и деца на Земята умрели в страшни мъки. Всички следи от зародили се цивилизации били заличени и няколкото патетично оцелели били оставени само със смътни спомени за миналото. Върху най-големия непрекъснат прогрес на човечеството, продължилото десет хиляди години развитие на човека — от простия кроманьон до крале, архитекти, каменоделци, зидари, художници и воини — бил сложен капакът на ковчега. Техните творби и тленни останки били заровени дълбоко под новите морета. Запазили се само няколко физически образци и фрагменти от древна напреднала култура. Цели народи и градове изчезнали безследно. Катаклизъм от такава величина не оставил почти никакви доказателства за предишни трансцендентни цивилизации.

От изумително малкия брой хора, които оцелели, почти всички живеели високо в планините, където могли да се скрият в пещери, за да се спасят от фуриите на турбулентността. За разлика от по-напредналите в развитието си хора от бронзовия век, които предпочитали да се групират и да градят домове в ниските равнини, близо до реки и океански брегове, жителите на планините били номади от каменната ера. Сякаш каймакът на тези общества, хора от рода на Леонардо да Винчи, Пикасо и Айнщайн на тяхната ера, се изпарил в пространството и светът внезапно бил превзет от примитивни номадски ловци — феномен, подобен на онова, което се случило със славата на Гърция и Рим, захвърлена настрана за сметка на векове невежество и творческа летаргия. Новокаменната мрачна епоха забулила гроба на високоразвити цивилизации, съществували някога в света, мрачна епоха, която ще продължи две хиляди години. Бавно, много бавно човечеството ще изплува най-накрая от мрака и ще започне отново да изгражда градове и цивилизации в Месопотамия и Египет.

Едва шепа надарени строители и съзидателни мислители от изгубените култури оцелели, за да достигнат високо равнище. Дълго след като споменът за тяхното блестящо наследство избледнял и се превърнал в нещо повече от мит, техните паметници, в знак на плашещата разруха и загиналия живот все още играели ролята на предупреждение към бъдещите поколения за следващия катаклизъм. Но в рамките на хилядолетия техните наследници постепенно се асимилирали с номадските племена и престанали да съществуват като раса от напреднали хора.

В продължение на стотици години след първия катаклизъм хората се страхували да слязат от планините и да населят ниските равнини и крайбрежията. Технически превъзхождащите ги морски нации имали мъгляви мисли за далечното минало. Техниката за корабостроене и корабоплаване била изгубена и трябвало да бъде създадена отново от по-късните поколения, чиито по-подготвени предшественици били почитани като богове.

Всички тези жертви и разрушения били причинени от парче мръсен лед, не по-голямо от малък град в Айова. Кометата направила безмилостни и жестоки поразии. Земята не била подлагана на такава разруха, откакто един метеор я ударил 65 милиона години преди това, когато загинали динозаврите.

Хиляди години след този сблъсък кометите били свързвани със суеверия за катастрофални събития и били считани за предвестници на бъдещи трагедии. Върху тях се стоварвала вината за всичко — от войни и епидемии до смърт и разруха. Едва в новата история на тях се гледа като на природно чудо, като на великолепието на небесната дъга или като на облак, оцветен в златисто от залязващото слънце.

Библейският потоп и множеството други легенди за бедствия имат връзка с тази трагедия. Древните цивилизации на олмеките, маите и ацтеките в Централна Америка са имали много традиции, свързани с някои от древните катаклизми. Индианските племена в Съединените щати препредават разкази за води, заливали земите им. Китайци, полинезийци и африканци също говорят за катаклизъм, който погубил техните предшественици.

Но легендата, неувяхваща и препредавана през вековете, легендата, провокирала загадки и любопитство, е тази за изчезналия континент Атлантида и неговата цивилизация.