Клайв Къслър
Атлантида открита (13)

10.

След продължителен разговор между адмирал Сандекър, главния директор на НЮМА, и Франсис Рагсдейл, наскоро назначения директор на ФБР, беше договорено Пит, Джордино и Пат О’Конъл да дойдат във Вашингтон, за да информират правителствените следователи за поредицата от странни събития, станали в рудника „Рай“. В дома на Пат, намиращ се близо до Пенсилванския университет във Филаделфия, бяха пратени агенти на ФБР за да вземат и заведат дъщеря й в безопасна къща извън Вашингтон, където скоро щеше да отиде и майка й. Агенти заминаха и за Телърайд, за да закарат Луис и Лиза Маркес и двете им малки дъщери на тайно място на Хаваите.

Ескортирани от няколко заместник-шерифи, благодарение на любезното съдействие на шериф Игън, тримата — Пит, Джордино и Пат — се качиха на борда на реактивен самолет на НЮМА и отлетяха за столицата. Когато боядисаният в тюркоазен цвят летателен апарат „Чесна Ситейшън Ултра V“ направи завой над покритите със сняг върхове на планината Сан Хуан и се отправи на североизток, Пат се отпусна на кожената седалка и се пресегна да хване ръката на Пит.

— Сигурен ли си, че дъщеря ми е в безопасност?

Той й се усмихна и нежно стисна ръката й.

— За стотен път ти казвам, че тя е в сигурните ръце на ФБР. Само след няколко часа ще я държиш в прегръдките си.

— Не мога да си представя, че ще трябва да живеем като преследвани животни до края на дните ни.

— Няма такава вероятност — увери я Пит. — Веднъж бъдат ли изтръгнати, арестувани и осъдени всички от Четвъртата империя, ние ще се върнем отново към нормалния си живот.

Пит погледна към Джордино, който беше заспал още преди колесниците да отлепят от пистата.

— Той май използва всеки удобен случай, за да си подремне, нали?

— Ал може да спи навсякъде по всяко време. Като котарак е — отвърна Пит и повдигна върховете на пръстите й до устните си. — Ти също трябва да подремнеш малко. Жива заспала си.

Това беше първият израз на загриженост от страна на Пит към нея, откакто се бяха запознали, и по тялото на Пат се разля приятна топлина.

— Съзнанието ми е прекалено напрегнато, за да чувствам умора. — Тя извади от пътната чанта бележника си. — Ще използвам полета, за да започна първоначалните анализи на надписите.

— В задната кабина има компютър, ако мислиш, че ще ти е от полза.

— Той има ли скенер, за да прехвърля бележките си на дискета?

— Предполагам.

Умората като че ли мигом се изпари от лицето й.

— Това наистина ще ми е от голяма полза. Жалко, че филмът ми се повреди, тъй като се намокри от водата.

Пит бръкна в джоба на панталона си, извади увито в найлон пакетче и го пусна в скута й.

— Ето ти снимки на цялата подземна камера.

Тя ахна от изненада, когато отвори пакетчето и видя шест филмови ролки.

— Божичко, откъде се сдоби с тях?

— Поздрави от Четвъртата империя — отвърна той нехайно. — Двамата с Ал прекъснахме снимачната им работа, когато влязохме в камерата. Те бяха почти към края си, така че вероятно са заснели целия текст. Веднага щом пристигнем, ще проявя филмите в лабораторията на НЮМА.

— О, много ти благодаря — каза възбудено Пат и го целуна по брадясалата буза. — Моите бележки съдържат само повърхностни данни за надписите — и сякаш разминавайки се с непознат на оживена улица, тя стана и забърза към кабината с компютъра.

Пит също надигна натъртеното си тяло от седалката и отиде в малката кухничка, отвори хладилника и си взе разхладителна напитка. Според неговия начин на мислене беше жалко, че адмирал Сандекър не разрешаваше да се внася алкохол на борда на самолетите и корабите на НЮМА.

Той се спря и загледа дървеното сандъче, завързано здраво за една празна седалка. Откакто бе изнесъл черния обсидианов череп от скалната камера, непрекъснато го държеше под око. Ясно си представи как празните очни кухини го наблюдават през дървената стена на сандъчето. Седна на седалката от другата страна на пътеката, извади антената на сателитен телефон „Глоубълстар“ и набра номер. Сигналът му беше свързан с един от седемдесетте орбитални изкуствени спътници и чрез него щеше да бъде пренесен към друг изкуствен спътник, който щеше да го изпрати в градска телефонна мрежа на земята.

Пит се загледа през илюминатора в облаците, знаейки, че човекът в другия край на линията няма да вдигне слушалката преди седмото или осмото позвъняване. Най-накрая, на десетото позвъняване, в слушалката се разнесе гърлен глас.

— Тук съм.

— Сейнт Джулиан?

— Дърк! — възкликна гръмогласно Сейнт Джулиан Пърлмутър, като позна гласа. — Ако знаех, че си ти, щях да вдигна по-рано.

— И щеше да измениш на характера си? Не ми се вярва.

Пит лесно си представи Пърлмутър в момента: сто осемдесет и един килограмовото му тяло, облечено както винаги в пижама от копринен плат с индийски мотиви, заровено сред планини от книги за мореплаването в някогашен гараж за коли, който той наричаше дом. Добър разказвач, чревоугодник, ерудит и всепризнат познавач на морската история, с колекция от най-редките книги по морско дело в света, лични писма, документи и чертежи на почти всички построени кораби, той беше същинска жива енциклопедия с данни за мореплавателите и морето.

— Къде си, момчето ми?

— На десет хиляди метра над Скалистите планини.

— Не можа ли да изчакаш да ми позвъниш от Вашингтон?

— Исках при първа възможност да пусна в ход един изследователски проект.

— С какво мога да ти помогна?

Пит му обясни накратко за загадъчната камера и надписите по стените й. Пърлмутър слушаше внимателно, като само от време на време го прекъсваше с някой въпрос. Когато Пит свърши, Пърлмутър го попита:

— Какво по-точно си си наумил?

— Нали имаш файлове, съдържащи предколумбова връзка с двете Америки.

— Цяла стая, пълна с данни. Материали и теории за всички мореплаватели, стъпили в Северна, Централна и Южна Америка много преди Колумб.

— Спомняш ли си някои разкази за древни мореплаватели, които са навлизали много навътре в сушата на други континенти и са строили подземни камери с единствената цел да оставят послание за онези, които ще дойдат след тях? Изобщо споменават ли се такива неща в писмената история?

— Не знам нещо да е минало над главата ми. Има много разкази за древна търговия между хората от Американския континент и мореплавателите от Европа и Африка. Смята се, че още преди пет хиляди години на много места се е добивало мед и калай за направата на бронз.

— Къде например?

— В Минесота, Мичиган, Уисконсин.

— Това истина ли е?

— Лично аз го вярвам — отвърна Пърлмутър и продължи: — Има доказателство за добив на олово в Кентъки, на серпентин в Пенсилвания и на слюда в Северна Каролина. Мините са били разработвани много векове преди Христа. После най-загадъчно незнайните рудокопачи изчезнали, и то в порядъка на съвсем кратко време, като оставили инструментите и други артефакти, свидетелстващи за съществуването им точно там, където са работили. Да не говорим за каменните скулптури, олтари и долмени. Долмените са големи праисторически, хоризонтално поставени каменни блокове, поддържани от два или повече вертикални каменни блока.

— Възможно ли е да са били направени от индианците?

— Американските индианци рядко са извайвали каменни скулптури и паметници. След проучване на древни разкопки минни инженери са изчислили, че навремето са били добити и пренесени над триста милиона килограма мед. Никой не вярва, че това е било дело на индианците, тъй като медта, намерена от археолозите, възлиза едва на неколкостотин килограма във вид на мъниста и дрънкулки. Първите индианци са използвали много малко метал.

— И никакви следи от подземни камери със загадъчни надписи ли не са открити?

След кратко мълчание Пърлмутър отговори:

— Поне аз не знам за такива. Рудокопачите от праисторическата епоха са оставили много малко наследство от керамични изделия или надписи. Има само някои сигли и пиктограми, повечето от които са нечетливи. Можем само да предполагаме, че са египетски, финикийски, на викингите, а вероятно дори на някоя по-ранна раса. Има доказателство, на югозапад от келтски рудници и в Аризона, че римски находки са били намерени извън Тускон малко след началото на века. Но кой може да каже? Повечето археолози нямат желание да се поставят в неизгодно положение и да потвърждават предколумбова връзка. Те просто отказват да приемат дифузионизма.

— Разпространение на културно влияние от един народ на друг чрез механични контакти.

— Точно така.

— Но защо, след като има толкова много доказателства?

— Археолозите са твърдоглаво племе — отвърна Пърлмутър. — Те като че ли всички са от Мисури. И тъй като ранните американски култури не са намирали приложение в колелото, освен за играчки или за усъвършенстване на грънчарското колело, те отказват да повярват в дифузионизма.

— Сигурно има много причини. До пристигането на Кортес^[1] и испанците на американския континент не е имало коне и говеда. Дори аз знам, че на идеята за създаването на ръчната количка са били необходими шестстотин години да пропътува от Китай до Европа.

— Какво мога да кажа? — въздъхна Пърлмутър. — Аз съм само един запалянко по морска история, който не желае да пише трактати по теми, за които знае малко.

— Но поне ще потърсиш ли в библиотеката си нещо, писано за подземни камери с неразчетени надписи, в някой отдалечен край на света, преди четири хиляди години?

— Ще направя всичко по възможностите си.

— Благодаря ти, стари приятелю. Повече не мога да искам. — Пит имаше пълна вяра в стария приятел на семейството му, в чийто скут като дете бе седял и слушал морските приказки, които му разказваше.

— Има ли нещо друго, което не си ми казал за въпросната камера? — попита Пърлмутър.

— Само това, че с нея върви и един артефакт.

— Не ме дръж в напрежение. Какъв артефакт?

— Един череп с естествена големина, издялан от чисто черен обсидиан.

Пърлмутър остави думите да проникнат дълбоко в съзнанието му. Накрая попита:

— Знаеш ли какво означава?

— Не — отвърна Пит. — Мога само да ти кажа, че без съвременни инструменти и съоръжения за разрязване, на древните хора, които са издялали и полирали такава голяма буца обсидиан, сигурно са им били нужни десет поколения, за да изваят такъв изящно завършен продукт.

— Напълно си прав. Обсидианът представлява вулканичен газ, образуван от бързо изстиваща лава. От хиляди години човекът го е използвал за направата на глави на стрели, ножове и върхове на копия. Той е лесно трошлив. Забележително постижение е да се създаде такъв предмет в продължение на век и половина, без да се счупи или напука.

Пит погледна към сандъчето, завързано за седалката.

— Жалко, че не си тук да го видиш, Сейнт Джулиан.

— Не е нужно. Вече знам как изглежда.

Пит надуши нещо гнило. Пърлмутър беше известен с това, че първо се забавляваше с жертвата си, а после разкриваше интелектуалното си превъзходство. Пит нямаше друг избор, освен да влезе в капана.

— Трябва да го видиш със собствените си очи, за да оцениш красотата му.

— Ама да не би да съм забравил да ти кажа, момчето ми — попита Пърлмутър с престорена невинност в гласа, — че знам къде има още един такъв?