Том Нокс
Тайната на сътворението (26)

24

Дали отново бяха закъснели и дали отново бяха изпуснали бандата?

Детектив Форестър погледна към каменния кръг в кафяво-зелените полета на Къмбрия и си спомни за още един случай, в който беше търсил улики на място като това. Тогава един убиец беше погребал съпругата си край Корнуол, а подробностите бяха потресаващи — главата на трупа така и не беше намерена. Но дори и онова ужасно престъпление не можеше да се мери с изтънчената злост на настоящата мистерия. Тази банда принасяше жертви и беше наистина опасна, понеже съчетаваше склонността към насилие на психопат с ясно изразена интелигентност. А това бе коварна комбинация.

Форестър прекрачи през ниските дървени заграждения и се съсредоточи върху последните сведения. Знаеше, че бандата е напуснала остров Ман само часове след убийството. Знаеше, че са хванали първия ферибот от Дъглас към Хейшъм на ланкашърското крайбрежие, при това доста преди да се вдигне тревога и летищата и пристанищата да бъдат поставени под наблюдение. Полицаят знаеше всичко това, понеже един наблюдателен докер в Хейшъм си беше спомнил, че преди два дни е видял черна „Тойота Ленд круизер“ да слиза от ферибота рано сутринта. Забелязал беше и че петима млади мъже са се качили в колата при терминала на ферибота и цялата компания отишла да закусва. Докерът също решил да хапне нещо и в кафенето седнал до бандата.

Форестър пристъпи до един сив и елегантен изправен камък, целият покрит с филигранна оплетка от зелен мъх. Полицаят бръкна в джоба си за бележника и прегледа записките си от разговора. Човекът беше подчертал, че мъжете били млади и високи. Имали скъпи дрехи, но някак не изглеждали както трябва. Необичайният развой на събитията породил любопитството на докера. Дъглас-Хейшъм не била от най-оживените линии и рано сутринта от ферибота обикновено слизали фермери, дребни бизнесмени и евентуално туристи. Но петима мълчаливи високи мъже с много скъпа „Тойота Ленд круизер“? Това било странно и той се опитал да ги заговори, докато всички похапвали яйца с бекон. Но нямал късмет.

Форестър продължи да прехвърля бележките си. Мъжете не искали да говорят. Единият му пожелал „Добро утро“ и на докера му се сторило, че долавя чуждестранен акцент. Може би френски, но било напълно възможно да е бил и италиански. Друг от групичката имал много нафукан английски говор. Внезапно мъжете станали и си тръгнали, все едно нечаканият гост им бил провалил закуската.

Докерът не беше запомнил регистрационния номер, но чул, че докато излизали от кафенето в бледата сутрин и отивали към колата, един от бандата казал нещо от рода на „Кесълиг“. Форестър и Бойер веднага разровиха за място на име Кесълиг, но се оказа, че такова не съществува. Но пък имаше Кесълриг и при това недалеч от Хейшъм и доста добре известно.

Кесълриг се оказа добре запазен каменен кръг. Състоеше се от тридесет и осем камъка с различни размери и форми, датировката беше от 3200 г. пр.н.е. Мястото беше добило популярност и с десетте камъка, които образуваха правоъгълно ограждение, чиято функция засега оставаше „неизвестна“. В офиса си в Скотланд Ярд Форестър пусна в „Гугъл“ „Кесълриг + човешки жертвоприношения“ и откри, че има много общи неща между двете. През 80-те години на XIX в. в Кесълриг била открита каменна брадва и някои изследователи предположили, че с нея са били извършвани друидски ритуали с умъртвяване на жертви. Тази теория била оспорена от много учени, но антиквари и фолклористи продължавали да твърдят, че няма и доказателство, което да опровергава жертвоприношенията. А традицията на ритуалните убийства била стара и е спомената дори от известния местен поет Уърдсуърт в началото на XIX в.

Форестър се обърна с гръб към вятъра и прочете стиховете на поемата, която беше копирал в библиотеката в Хейшъм.

В среднощ поех към поляните скрити,

сред обредни гори и във тъма обвити.

Където суеверията носят страх,

студен и мрачен ужас ражда се от тях.

Глава привела и покрита със воал,

с ръката черна тя загърна се със самурен шал.

И арфата със струните прозвънна тихо,

и ето — синовете й, друидите, се появиха.

Защо очите й блестят и тъй са вперени във мен?

Защо показват, че съм за жертва отреден?

Сред хълмовете на Къмбрия беше топъл пролетен ден. Късното априлско слънце хвърляше ярка светлина върху околните голи зелени възвишения, върху покритата с капчици вода трева и върху еловата гора в далечината. Но нещо в тази поема накара Форестър да потрепери.

— „В среднощ поел към поляните скрити…“ — каза на глас.

Бойер, който крачеше из тревата, спря и се обърна озадачен.

— Сър?

— Това е от поемата на Уърдсуърт.

— А, да — усмихна се Бойер. — Трябва да си призная, че не я познах.

— Аз също не успях първия път — отвърна Бойер и затвори бележника си.

Детективът си спомни учителката си по литература в гимназията. Амбициозна и млада, тя се опитваше да натъпче „Макбет“ в главите на хлапета, които много повече се интересуваха от това как да се напият тайно, къде да се съберат да слушат реге и какво да задигнат от магазина. Цялото литературно упражнение беше напълно безсмислено, със същия успех преподавателката би могла да се опитва да научи космонавти на латински.

— Красиво място — рече Бойер.

— Да.

— Сър, сигурен ли сте, че са дошли тук, на това място?

— Да — потвърди Форестър. — Къде другаде!

— Може би в Ливърпул?

— Не.

— В Блекпул?

— Не. Ако са отивали на друго място, са щели да вземат ферибота до Бъркънхед, защото от там се излиза право на магистралата. Но те са дошли в Хейшъм, откъдето на практика не се тръгва за никъде, освен към Езерната област и насам. А не мога да повярвам, че са си направили просто приятна разходка край езерата. На остров Ман отиват на викингско гробище, пряко свързано с жертвоприношение, а след това идват тук, в Кесълриг. Това също е място, свързано с жертвоприношения. А и, разбира се, докерът ги е подслушал. Дошли са тук.

Форестър и Бойер се приближиха до един от най-големите менхири. Камъкът беше изпъстрен с петната на лишеите, което беше признак за чист въздух. Детективът положи длан върху колоната. Тя беше леко топла, сгрята от планинското слънце и стара, толкова стара. Стоеше тук още от 3200 г. пр.н.е.

— Но защо търсят все руини и кръгове? — въздъхна Бойер. — Какво ги привлича, какъв е смисълът?

Форестър изсумтя неопределено. Въпросът беше добър и той все още не можеше да му отговори. Край реката в долината под високите плата на Кесълриг бяха спрели коли на местната полиция. Четири от тях бяха на отбивка за пикник, а две други пъплеха по тесен път, за да разпитат във фермите и селата за нещо необичайно. Току-виж се намерили хора, видели бандата. Засега обаче нямаха късмет и не бяха научили нищо ново. Но Форестър беше убеден, че убийците са били в Кесълриг. Това се връзваше идеално с историята. Каменният кръг определено беше място с атмосфера, при това доста наситена. Който и да беше издигнал този висок и самотен кръг насред люлката от околните хълмове, определено е имал понятие от естетика или дори от фън шуй. Целият кръг, стъпил върху росната трева, беше подреден като амфитеатър. Като театър със сцена в центъра. Хълмовете са били трибуните, ложите и балконите, а каменният кръг е бил сцената. Но каква ли пиеса се е играла тук?

Радиостанцията на Бойер изпука, той натисна бутона и поговори с един от местните полицаи. Форестър се заслуша, но от изражението на Бойер и от формалната размяна на реплики му стана ясно, че нова следа все още няма. Може пък в крайна сметка бандата наистина да не е идвала тук.

Форестър продължи да върви. В полето се прокрадваше лисица и тъкмо минаваше покрай някакъв шубрак. Мяркаше се пред очите като потайна червеникава сянка. Внезапно лисицата спря, обърна се и погледна зад себе си точно към Форестър. В погледа й имаше животински страх и жестокост. След това се стрелна в гъсталака и изчезна.

По небето отново се събираха облаци и тъмните им сенки запълзяха по голите хълмове.

— Знаете ли, сър, във Финландия преди няколко години също имаше подобен заплетен случай — започна Бойер, когато настигна началника си. — Може би има нещо общо?

— Какъв случай?

— Нарекоха го „Убийството от сметището“.

— Защото са заровили тялото в боклука?

— Нещо такова. Всичко започна през октомври 1998 г. Доколкото си спомням, първо намериха един човешки крак на сметище до малко градче на име Хивинкаа. На север от Хелзинки.

— Че по това време ти вече не си ли живеел в Англия? — обърка се Форестър.

— Да, но редовно гледах новините от дома. И вие така бихте направил. Особено вестите за по-жестоките убийства.

Форестър кимна в знак на съгласие и продължи да любопитства.

— Какво стана по-нататък?

— Ами, отначало полицията нямаше никакви следи. Единствената улика беше човешкият крак. Но след това започнаха да се появяват и заглавията… От полицията съобщиха, че са арестували трима заподозрени в убийството, а освен това имало белези от сатанински култ.

Изведнъж се надигна вятър и поривите му засвириха из каменния кръг.

— През април 1999 г. случаят отново превзе вестниците, тъй като делото влезе в съда. Бяха обвинени три хлапета, млади хора. Но най-странното беше, че съдията нареди съдебните записи и стенограми да се засекретят за 40 години, а всички останали детайли да се пазят в тайна. Това е доста необичайно за Финландия. Но някои от подробностите така или иначе излязоха на бял свят. Ужасна работа. Мъчения, осакатяване, некрофилия, канибализъм… Каквото се сетиш.

— Кой е бил жертвата?

— Младеж на 23 години. Трима от приятелите му са го измъчвали и убили. Мисля, че всички обвиняеми бяха около 20-годишни. — Бойер смръщи чело и се опита да си спомни. — Имаше момиче на 17 години, тя беше най-младата. Както и да е. Убийството станало в разгара на запой. Неколкодневен запой с домашен шнапс. В Исландия му казват бренивин. Черната смърт.

— Опиши ми убийството — поинтересува се Форестър.

— Бил е бавно осакатяван и измъчван с ножове и ножици. Бяха рязали парчета от тялото. Съдията го нарече „продължително жертвоприношение“. След като човекът починал, тримата изверги го изнасилили, еякулирали в устата му и т.н. После му отрязали главата, ръцете и краката, изрязали някои от вътрешните му органи като бъбреците и сърцето и на практика го разфасовали целия. Изяли и част от тялото.

Форестър гледаше как един фермер крачи по пътечка на около 800 метра от тях.

— А това на какви изводи те навежда? Искам да кажа, защо смяташ, че има общи черти с това убийство?

Бойер сви рамене.

— Онези хлапета са боготворили дявола, били са фенове на дет метъл музиката. А и са били задържани за оскверняване на гробове, палеж на църкви, оскверняване на гробници и т.н.

— И?

— Били са запалени по езичеството и по древните обекти като този.

— Да, но са заровили тялото в боклука, а не на Стоунхендж.

— Да, във Финландия нямаме Стоунхендж.

Форестър кимна. Фермерът се беше скрил зад едно възвишение в полето. Облаците закриха слънцето и древните побити камъни станаха по-сиви и по-тъмни. Типично време за Езерната област — за половин част яркото пролетно слънце се смени с мрачен зимен студ.

— Какви бяха убийците? От какви социални кръгове?

— Определено от средната класа, дори бих казал богати хлапета. Не бяха от маргиналните кръгове. — Бойер дръпна ципа на якето си срещу вятъра. — Деца на елита.

Форестър задъвка стръкче трева и погледна младия си помощник. Яркочервеното яке на Бойер породи неочакван образ в съзнанието му — на изкормено тяло, сякаш със смъкнат през корема цип, потънало в кръв. Детективът изплю тревичката.

— Липсва ли ти Финландия, Бойер?

— Не. Е, понякога… Може би малко ми липсва.

— Какво ти липсва?

— Безлюдните гори, истинските сауни. И… дивите къпини.

— Дивите къпини?

— Финландия не е много интересна страна, сър. В езика ни има хиляди думи за „напивам се“. Зимите са твърде студени и само седиш и пиеш. — Вятърът духна русия перчем на Бойер върху очите му и той го отметна назад. — Има даже един виц, разказват го в Швеция.

— Давай.

— Швед и финландец се уговарят да пият заедно. Взимат няколко бутилки много силна финландска водка, сядат един срещу друг в пълно мълчание и започват да се наливат с цели чаши. Три часа по-късно шведът пълни чашите за пореден път и казва „Skol“, наздраве. Финландецът му хвърля възмутен поглед и процежда: „Какво сега, ще пием или ще си бъбрим?“.

Форестър прихна. После попита Бойер дали е гладен и младият полицай кимна нетърпеливо. Форестър го освободи и финландецът седна в колата, за да изяде обичайния си сандвич с риба тон.

Детективът продължи да върви сам, в мрачно настроение и оглеждаше околностите. Горите край Кесълриг бяха държавни, засадени от Комисията по горите. Строги квадрати от чисти ели маршируваха по пейзажа като войници от Наполеоновите полкове. Взводове брези се промъкваха като на разузнаване в пълна тишина. Форестър се замисли върху разказа на Бойер за „Убийството от сметището“ в Хивинкаа. Беше ли възможно бандата с жертвоприношения да копае не защото търси нещо, а защото иска нещо да зарови? На „Крейвън стрийт“ не намериха нищо заровено, нито път във Форт Сейнт Ан. Но пък дали бяха проверили както трябва?

Форестър отново стигна до каменния кръг. Вляво и вдясно дъгата от сиви менхири се извиваше и се отдалечаваше от полицая. Някои от камъните сякаш бяха заспали, някои се бяха проснали на земята като могъщи воини, паднали в битка, но други стояха твърдо изправени и непреклонни. Детективът си спомни какво беше чел за Кесълриг и за квадратното вътрешно очертание, което било с „важно, но неясно предназначение“. Ако някой беше дошъл чак дотук, за да зарови нещо, със сигурност щеше да го направи точно там, в най-символичното място на комплекса. Ако Кесълриг беше важен за някого, то целта му щеше да бъде точно квадратът.

Детективът огледа внимателно кръга и не след дълго откри вписаната в него фигура с прави ъгли. Тя беше маркирана с по-ниски камъни и се падаше встрани от най-ерозиралите мегалити.

Форестър оглежда камъните около двадесет минути, като потупваше земята с ръка и забиваше пръчка в тъмната влажна почва. Заваля лек дъждец и детективът усети студените капки по врата си. Може би това беше просто поредната задънена улица в разследването.

Изведнъж забеляза нещо във високата мокра трева — тънка линия открита пръст, сякаш изрязана с нож. Някой беше вдигнал цял чим, а след това го беше върнал на мястото му майсторски, така че почти не се виждаше, освен ако не търсиш точно такова нещо. Форестър коленичи и започна да копае направо с голи ръце. Знаеше, че така не се прави, че не е професионално и криминалистите ще бъдат бесни, но трябваше на всяка цена веднага да узнае какво се крие отдолу.

След секунди пръстите му докоснаха нещо студено и твърдо, но не беше камък. Той измъкна предмета от тесния му гроб и го почисти от пръстта. Беше малка стъкленица. А в нея имаше гъста течност с цвят на тъмночервен ром.