Добре де ! Кажете ми как да продължа да чета една книга , когато още в първата глава се сблъсквам с някаква огромна глупост . Моля обяснете ми как е възможно , кьоркютюк пиян човек , да чуе на улицата стоновете на друг , който се намира в мазето на сграда , при това във вътрешна стая и за капак с отрязан език и изрично е подчертано , че стоновете , които чува , като влиза в стаята са приглушени ? Направо да ти се отще да четеш нататък . Голяма мода стана да ги пишат тия романи , ама поне малко логика да има .
Ако не обръщаш внимание на нелогичното начало (коментар 1) ,книгата напълно си заслужава отделеното време.
Книгата е забележително увлекателна и до средата й се радвах, че попаднах на нея. Сега, в 3.10 през нощта, съм твърдо убедена, че хората сме най-голямото зло, което е сполетявало тая земя и независимо от интригуващия замисъл на книгата, инфото за обичаите на ацтеките и другите подобни, ми е в повече. Защото си истина! Защото злото е у нас и не мога просто да спра телефона, от който чета, да си легна и да забравя какви изроди живеят сред нас!!!!
Написаното прилича на един насила композиран сценарий за хорър. Вариации, с помощта на Уикипедия и въобще на Google, се редуват със скучновати описания на обстановката за пълнеж. За мен четенето на това произведение беше загуба на време.
В началото е интересна,но после става направо зловеща.Но наистина те кара да се замислиш как и защо е започнало всичко.Доста рових из Интернет за да прочета още за праисторията.
И краят все пак е щастлив :)
Изключително посредствен роман. Невероятно елементарна турбо-чалга сред трилърите. Присъединявам се към критичните мнения. Абсолютно некомпетентно нахвърляни исторически „факти“, принизяване на археологията като наука до обикновено копаене в пясъка. Смешните и нелогичните съждения и още по-нелогичните им обосновки, превръщат книгата в статия от Сън, Билд или който там таблоид си харесате.
Самата идея, макар и интересна, не е нова. Срещала съм подобна разработка за произхода на човека и в други романи. На прима виста се сещам за „Хънтър“ на Дж. Хъгинс. Има го в Читанка. В пъти по-експресивен и интересен от това тук. И ако в „Хънтър“ се говори за генетичен експеримент и последиците му, тук имаме някаква малоумна интерпретация на Индиана Джоунс в писмен вариант, инспирирана от анадолски археологически находки и тайнствени религиозни секти. През цялото време се усеща липсата на стилистично умение на автора да предаде мислите и идеите си по начин, който да закове читателя пред книгата и да не му остави време да се отърси от вцепенението. Получава се впечатление, че това е някаква чернова на вероятен филмов сценарий. Елементарно написан — елементарно изопачен. Е поне Дан Браун, когото досега смятах за смешника сред трилър-авторите от последните години, може да си отдъхне. Вече си има конкурент в глупотевините.
Прокрадва се като че ли и един друг момент, а именно — напоследък по един или друг повод срещам опити за „омаловажаване“ на огромните цивилизационни и културни постижения на ранните народи в Близкия изток. Това разбира се е твърде нелепо, дори смешно, но във време, когато някакви културни дегенерати с ленински плам унищожават древни артефакти като статуите на Буда в Бамян, градовете Хатра, Палмира, Нимруд и още… редно е човек наистина да се замисли кой и какъв интерес има от това. Мисля, че тази книга обслужва такъв интерес, както и идеята да се създаде увереност в съвременния човек, че е потомък на кръвожадни племена, избивали се помежду си, вероятно за да може някак да се приеме, че състоянието на война е обичайно и естествено, а не жестоко и антихуманно. И за капак, че е едва ли не нормално безценни археологически находки да бъдат погребани под тонове пръст или залети с вода, само защото били „срамни“?!?! С това съждение авторът напомня единствено за онези обесници по джапанки, дето млатят с чукове статуи на по 5000 и повече години. Именно същите тия дето ако ги накараш да млатят със същия тоя чук в някоя мина, поне да са полезни на себе си и света, веднага ще ти нарипат на джихад.
На мен лично тези глупости ми дойдоха в повече, защото са и много неграмотно поднесени. То не става с няколко клика през гугъл-търсачката да накълцаш йезидите (хайде холан, че тук са йезидити) като най-обикновени сатанисти, да изпраскаш месеца за пост Рамадан две-три седмици след Хаджа и Курбан Байрама и да очакваш, че някой ще се впечатли от фантазиите ти. Смешните интерпретации за Авраам и жертвоприношението на сина му (Исаак или Исмаил, а де?Едва ли авторът е в час, че две от трите т.нар. монотеистични религии нямат единство по въпроса), набъркването на шумери, асирийци, акади (сам авторът не знае какви и кои) в покрайнините на Диарбекир!?!?…спокойно си съперничи с погребаната нейде под Лувъра Мария Магдалена — съпруга(?!ооох) на Исус. Изобщо — пълна загуба на време и енергия за една идея, вече позната и поднасяна на читателите, но уви тук безкрайно отегчително и некомпетентно представена.
Целият този коментар мислех да си го спестя, но ме хвана яд на откровената подигравка с читателите през последните години — да се пишат книги на кило, пълни с неграмотност, с нелогични разсъждения и изопачавани факти, както и отчайващо ниво на образованост и информираност. Сигурно си имат читателска аудитория, ама…обидно е някак, дори за посредствени субекти на късното тоталитарно образование като мен. :(
Чете се на един дъх. Увлекателно, бързо, неангажиращо четиво. Дълбоко мислещите критикари, сами да хванат перото и творят.
Книгата е хубава.На мене поне ми хареса.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.