Дейвид Фарланд
Даровете всечовешки (50)

Ударът на Земния крал

Бинесман яздеше към Габорн и Йоме под облака прах, вдиган от краката на стотици хиляди хора и добитък.

Габорн се втренчи в магьосника. За пръв път го виждаше на дневна светлина. Косата му бе побеляла, а широкият му халат от гористо зелен бе придобил оттенъци на пурпур и оранж, като менящите цветовете си листа.

Габорн яздеше толкова близо до Йоме, че понякога коленете им се допираха. Не посмя да извика за спиране заради приближаването на чародея и конят му продължи през червения пирен. Твърде много хора и животни се движеха в тази огромна колона. Но му се искаше да поговори с Бинесман, да чуе какво ще му каже.

Бинесман зяпна войската на Габорн, обърна коня си и попита изумено:

— Ти да не би да се каниш да нахраниш армията на Радж Атън с всичкия този добитък, или да я стъпчеш?

— Каквото поиска — отвърна Габорн.

Бинесман поклати удивено глава.

— Чух писъците на стреснати птици, усетих стона на земята под тежестта на толкова крака. Помислих, че си събрал армия. Помислих, че е добре, дето си направих труда да унищожа моста на Опасно ждрело и да лиша Радж Атън от надеждите му за подкрепления.

— Оценявам жеста ти — каза Габорн. — Какво можеш да ми кажеш? Забеляза ли подкрепленията на Радж Атън?

— Не — отвърна Бинесман. — И не мисля, че са близо.

— Може би късметът е с нас — каза Габорн.

— Може би.

На хоризонта, точно по линията на покритите с дървета зелени хълмове, мракът отново проблесна, този път по-свирепо отпреди — черна нишка, която разкъса небето от хоризонт до хоризонт.

След това във въздуха бавно се издигна огромен огнен стълб — експлозия, каквато Габорн не беше виждал в живота си. Ставаше нещо ужасно.

— Габорн — каза Бинесман. — Затвори си очите. Използвай Земния взор. Кажи ми какво става.

Габорн затвори очи. В първия миг не усети нищо и се зачуди дали Бинесман не е сбъркал с молбата си да използва Земния взор.

После, съвсем смътно, усети връзките, усети невидимите нишки на сила между себе си и хората си. Беше избрал баща си. Осъзна, че избира хора вече от няколко дни. Беше избрал Мирима в онази сутрин на пазара, и бе избрал Боренсон. Беше избрал Шемоаз, когато я видя да помага на баща си във фургона, и бе избрал нейния баща.

Сега усети всички, които бе избрал за свои — Боренсон, баща си, Мирима, Шемоаз и баща й. Усети… опасност. Ужасна опасност. Уплаши се, че ако не излязат на бой сега, всички те ще умрат.

„Удряй — мълчаливо ги призова Габорн. — Удряй веднага, ако можеш!“

След двайсет секунди ревът на експлозията отекна през равнината и разтърси земята като далечен гръм.