Ребека Ан Колинс
Хрониките на Пембърли (9)

Глава шеста
Семейни дела

Елизабет чакаше с нетърпение да види имота в Лестършър, макар и само заради това, че беше достатъчно близо до Пембърли и щеше да позволява чести гостувания. И мистър Дарси, и мистър Бингли бяха напълно наясно с близката и много емоционална връзка между съпругите си. И добре оценяваха това, че сегашното разстояние помежду им е изпитание и за двете. Съпругът на Джейн отдавна беше обещал да търси разрешение на тази ситуация, възнамерявайки, когато изтече договорът за наема, да се преместят от Недърфийлд Парк в къща, която да бъде купена за техен семеен дом. Това, че беше потърсил помощта на Дарси за намирането на подходящо имение, беше знак за доверието към вкуса и преценката на приятеля му, както и за решителността му да се сдобие с най-добрата собственост, която може да си позволи.

Елизабет не познаваше Лестършър и разчиташе на Дарси да насочи вниманието й към местата, които представляваха интерес. Това беше район, богат на исторически забележителности — останки от римско време, нормански църкви, руини на средновековни замъци и абатства, както и мястото на битката при Босуърт^[1] — всички, разположени на близки разстояния една от друга. Фермерите, обработващи земите си, можеха като нищо да се натъкнат на находки от тези исторически периоди. Нито Хъртфордшър — където Елизабет беше прекарала по-голямата част от живота си, нито Дарбишър — където очакваше да прекара останалата част от него, бяха толкова близо до същността на английската история, колкото Лестършър. Мистър Бенет попита за Оукъм Касъл^[2] — място, за което имаше спомен, че е посещавал преди много години, и Елизабет беше изненадана колко много съумя да разкаже Дарси за него като образец на норманската архитектура от XII век.

Там, където пресякоха реката и древния римски път, който водеше на север към Нотингамшър, от полегатите поляни с тучна паша за големи стада овце и едър добитък изведнъж се възправяха отвесни оголени скали или „зъбери“. Пейзажът беше много по-различен от всичко, което Елизабет познаваше, неочаквано по-суров и по-вълнуващ в сравнение с опитомените поля и гори на Юга, но според нея по-малко величествен от пленителните Пийк, Матлок и Давдейл, на които се беше наслаждавала по времето на пътуването си из Дарбишър миналото лято.

Преминавайки през селцето Ашфордби, пътят към Мелтън — Моубрей се разклоняваше на север и те постепенно се изкачиха на широко било, откъдето се разкриваше великолепна гледка към цялата долина на югоизток и към стръмните ридове на север.

Имението Ашфорд се простираше върху местност с лек наклон, опасано беше от красива гора и включваше обширен парк, малко стопанство и овощна градина. И местността, и къщата веднага плениха Елизабет, макар да не притежаваха спиращото дъха въздействие на Пембърли. Ашфорд Хаус — солидна сграда в якобински стил^[3] с обрамчени с арки прозорци и островърхи скосени покриви, обляна в светлината на лятното слънце и украсена с дървета, хвърлящи шарена сянка на ливадата, беше типична английска провинциална къща. Склоновете зад нея бяха гъсто залесени, а малко по-нататък на фона на ясното синьо небе се извисяваше камбанарията на стара норманска църква. Елизабет беше очарована.

Дарси поохлади ентусиазма й с предположението, че макар да изглежда много добре отвън, където природата си казва думата, предишните наематели може да не са били толкова грижовни към сградата отвътре. Това обаче беше само поредното доказателство за обичайната му предпазливост, тъй като прислужникът, който ги посрещна, ги информира, че господарят е наредил всичко да бъде в изрядно състояние за посещението на мистър Дарси, което беше самата истина — отвътре къщата беше безукорна.

От топлия и гостоприемен вестибюл до елегантната библиотека, през всекидневните, салоните, кабинетите и превъзходната трапезария с изглед към розова градина, всичко вътре създаваше усещане за уют и удобство. Всичко, което Елизабет видя — красивите камини, изящните гоблени и мебели и няколкото елегантни спални, я убедиха в правилността на преценката на Дарси. Това място беше за Джейн. Тя се обърна към Дарси и се усмихна, когато той попита:

— Какво мислиш, мила, подходяща ли е?

Тя отговори без колебание:

— Няма по-подходяща. Няма как да не препоръчам това място на Джейн — прекрасно е!

Дарси се усмихна доволен, когато и мистър Бенет дойде да похвали избора му:

— Ако, както казваш, Бингли наистина желае да купи имение, без съмнение това ще бъде прекрасен избор — каза той.

Близо час се любуваха на откриващата се от прозорците гледка — към залесените склонове на север или към полегатите пасища и бързия пълноводен поток на изток. Сред предимствата на имението бяха едно малко удобно помещение за обработване и съхраняване на млечни продукти и един парник за отглеждане на плодове и свежи зеленчуци през студените сезони. Накрая Лизи трябваше да бъде насила изведена от просторната кухня с килер и безупречна зеленчукова градинка, за да могат да стигнат навреме в Лондон.

Ентусиазмът на Елизабет не секна и по пътя, докато накрая Дарси не подхвърли шеговито:

— Скоро ще започна да се притеснявам, че харесваш Ашфорд Хаус повече от Пембърли, Елизабет — което предизвика толкова бурна реакция, че той незабавно трябваше да си вземе думите обратно.

В Лондон се отправиха директно към къщата на Дарси на Портман Скуеър и след като поотдъхнаха и пиха чай, по-късно следобед отидоха за вечеря у семейство Гарднър.

Елизабет и мисис Гарднър едва успяваха да сложат по някоя хапка в устата си, толкова заети бяха да си разказват новостите една на друга. Първо беше новината за годежа на Кити и мистър Дженкинс, когото семейство Гарднър бяха срещнали, но за когото си спомняха малко, с изключение на забележителния му глас. Мисис Гарднър искаше да знае повече, а Елизабет впечатли всички с изказването си, че няма да познаят Кити, когато я видят — толкова различна е сега от предишното наивно и лекомислено младо създание.

— Не искам да изглеждам самодоволна, лельо, но съм убедена че ако успеем да опазим Кити, което ще рече да я държим далеч от Нюкасъл, където е най-голямата опасност за нея, ще спечелим една забележителна сестричка с обещаващо бъдеще каза Елизабет, поглеждайки към съпруга си за подкрепа.

Мисис Гарднър обърна поглед към него с усмивка:

— Истина ли е това, мистър Дарси? Или Лизи ме заблуждава с тази история за забележителното преобразяване на Кити? — попита тя. Дарси, който обикновено избягваше да изказва мнение пред роднините на Лизи, този път беше напълно на страната на съпругата си.

— Наистина, мисис Гарднър, Лизи е напълно права. Бяхме много горди от начина, по който Кити работи със сестра ми Джорджиана да подобри уменията си на пианото и, разбира се, всички бяха възхитени от всеотдайната й работа, която свърши с детския хор — потвърди той, при което мистър Бенет и Елизабет щастливо се усмихнаха.

За Елизабет, която беше болезнено наясно с ниското мнение, което мистър Дарси имаше за неуместното и глупавото поведение на по-малките й сестри, това беше специален момент и в този миг тя го обичаше още повече за това, че беше произнесъл тези думи пред семейството й в нейно присъствие. Колкото до мистър Дженкинс, Дарси ги увери, че д-р Грантли, който го познава от „Сейнт Джоунс“ в Оксфорд, е гарантирал за него, когато е кандидатствал за работа в Пембърли, и от тогава Дарси не е имал причина да се съмнява, че той е един прекрасен и искрен младеж, който освен това е истински запленен от Кити.

Мистър Бенет също пожела да сподели мнение:

— Ще бъда вечно благодарен на Елизабет и мистър Дарси, задето дадоха възможност на Кити да увеличи и подобри едновременно както кръга на приятелите си, така и ума си — съвпадение, което невинаги е било видимо в случая на Кити.

— И за кога планират свадата? — попита мисис Гарднър, неспособна да устои на неизбежния въпрос.

— Вероятно след Коледа — каза Лизи, обяснявайки, че мистър Дарси планира да обнови пасторския дом, което му спечели още повече одобрение от страна на семейство Гарднър, чисто мнение за него беше вече изключително високо.

После дойде ред на възхищението на Елизабет от Ашфорд Хаус, за което смяташе, че съвършено подхожда на Бингли и Джейн. Беше толкова развълнувана, че мистър Гарднър шеговито забеляза, че му се струва, че Ашфорд Хаус явно и харесва повече от Пембърли, и за втори път през този ден Елизабет беше принудена да отрича това твърдение.

Този път на помощ й се притече баща й:

— Причината за вълнението на Лизи е напълно ясна за мен — каза той. — Тя знае, че сестра и ще разчита изцяло на нейното мнение и при положение че Бингли е толкова уверен, че мистър Дарси е най-добрият съветник за такива неща, те просто не може да си позволят да сгрешат. Бих се обзаложил, че Лизи ще настани сестра си в Ашфорд Хаус — на не повече от двадесет мили от Пембърли — до Коледа.

* * *

Не бяха изминали и четири месеца от последната среща на Елизабет и Джейн в Пембърли и въпреки това и двете сестри се обляха в сълзи и бяха изключително развълнувани, когато се видяха отново. Предвидливо бяха тръгнали от Лондон в ранни зори и се бяха отправили направо към Недърфийлд Парк, където пристигнаха около обяд.

В Хъртфордшър топлото лято се усещаше повече и естественият здрав тен на Джейн беше подсилен с приятен загар, който Елизабет забеляза веднага:

— Мила ми Джейн, изглеждаш прекрасно! — извика тя, сравнявайки собствената си недокосната още от слънцето бледност със здравето, което се излъчваше от сестра й.

При този комплимент Джейн поруменя, а всички единодушно се съгласиха, че изглежда забележително добре. Елизабет се просълзи. Джейн притежаваше рядка красота. Сега спокойствието, което бракът й беше осигурил, я подчертаваше по забележителен начин.

Двете сестри имаха толкова много неща да си кажат, че трябваше да се усамотят на горния етаж. Възползваха се от същата просторна стая, която бяха споделяли преди няколко години, когато, застигната от дъжда и в резултат на един от глупавите планове на майка си, Джейн се беше разболяла сериозно и трябваше да остане в Недърфийлд с Лизи, която пък беше дошла да се грижи за нея по време на треската. Стаята ги върна към толкова много спомени, че и двете бяха обзети от мисли за всичко, случило се от последния път, когато бяха там заедно, досега. Когато най-накрая можаха да се овладеят, Джейн попита:

— Кажи ми, Лизи, какви са новините за Кити? Не мога да повярвам, че вече е сгодена за мистър Дженкинс.

Елизабет взе да разказва и тя отначало не можеше да повярва, но когато чу всичко, включително и за добрината и щедростта на мистър Дарси към младата двойка, се разплака от щастие и прегърна Елизабет:

— О, Лизи, да знаеш колко се радвам, че не направи грешката да се омъжиш за Уикъм и изчака мистър Дарси! Колко съм благодарна, че и двете сме благословени с добри и щедри съпрузи! Горката Шарлот в Лукас Лодж — скоро ще ражда и по всичко личи, че ще бъде далеч от мистър Колинс. Не бих могла да понеса да бъда разделена от Бингли в такъв момент, и не мога да не си мисля, че трябва да е толкова трудно да си сама.

— Не и когато имаш глупак за съпруг — каза Елизабет язвително, все още ядосана, че скъпата й приятелка Шарлот беше направила толкова голям компромис с възможностите си за достоен и щастлив брак, омъжвайки се за глуповатия мистър Колинс. — Можем да се отбием да я видим утре. Ще изпратя съобщение, когато татко се върне в Лонгборн, че ще я посетим по-късно.

В приказки и планове времето отлетя бързо — долу беше сервиран обядът и Бингли, който беше научил от хубавите думи на Дарси и тъст си за безспорните предимства на Ашфорд Хаус, се качи при дамите да ги подкани да се присъединят към тях.

* * *

Веднага след закуската на следващия ден Мери, която беше на гости в Недърфийлд от Коледа насам, и баща й заминаха за Лонгборн. Мистър Бенет беше харесал престоя си на север, но въпреки това нямаше търпение отново да седне до собствената си камина и в собствената си библиотека. И тъй като за негово щастие жена му беше все още при Лидия в Нюкасъл, перспективата за пълна тишина и спокойствие в Лонгборн много го привличаше.

Елизабет изпрати бележка на Шарлот, която Джон трябваше незабавно да предаде, защото дамите възнамеряваха да й гостуват по-късно за следобедния чай. Шарлот не беше виждала скъпата си приятелка Елизабет от девет месеца и беше много развълнувана, че ще ги посрещне с Джейн следобед. Едва-що бяха слезли от каретата и тя изтича навън да ги поздрави, възхищавайки се и на двете и интересувайки се как е Елизабет. Размениха си прегръдки и топли поздрави.

— Скъпа Елайза, изглеждаш невероятно добре! Какъв прекрасен тоалет! Виж я само, Марая, не е ли истинска дама? — подхвана Шарлот, а младата Марая Лукас, която за последен път беше виждала Лизи на сватбата й, сега беше изцяло запленени от нея, зяпнала с широко отворени очи.

Тя кимна в знак на съгласие с по-голямата си сестра, но беше нетърпелива да чуе новините за Кити, разочарована, че приятелката и не е с тях сега. Новината, че Кити ще се сгодява и по Коледа вероятно ще се омъжва, беше изненада и за двете момичета.

— Кити сгодена! — възкликна Марая. — А се кълнеше, че никога няма да се омъжи, след като Лидия… — и замлъкна, притеснена, че беше отворила забранената тема за бягството на Лидия с Уикъм.

Но Елизабет вече не се притесняваше от тази тема и докато Джейн леко се изчерви, тя се засмя и подмина казаното с думите:

— Ами явно си е променила мнението, след като вече почти година е далеч от вятърничавото влияние на Лидия. Повярвайте ми, станала е напълно неузнаваема и зряла млада дама. Уверявам те, Марая, че е напълно преобразена и ние всички много се гордеем с нея.

Самата Шарлот беше изненадана от новината, която Елизабет съобщи, но за разлика от по-малката си сестра, благодарение на собствената си кротка мъдрост, си даде сметка как отличните бракове на Елизабет и Джейн и възможностите за нови контакти, открити пред тях, бяха помогнали и на Кити.

Когато накрая задоволиха изцяло любопитството на Марая за Кити и мистър Дженкинс, Елизабет и Джейн бяха поканени от Шарлот в салона, където им беше сервиран превъзходен чай. Шарлот каза, че лейди Лукас не се чувства много добре и се извини за отсъствието на майка си, а сър Уилям се очакваше да дойде по-късно, тъй като беше на лов в едно от съседните имения.

Междувременно Шарлот настоя да й разкажат всичко.

— Елайза, малко преди да напусна Хънсфорд, лейди Катрин съобщи, че ти и мистър Дарси не само сте я разочаровали с вашата женитба, но сега сте отговорни и за провалянето на плановете й за другия й племенник Джеймс Фицуилям, братовчедът на Дарси. Така ли е наистина?

Дори Шарлот не можеше да остане равнодушна и изгуби контрол, когато й казаха за неуспелите планове на лейди Катрин да сватосва племенника си Джеймс и Каролайн Бингли.

— Мис Бингли? — Шарлот не можеше да повярва на ушите си. — О, Елайза, ние се срещнахме с нея и сестра й мисис Хърст. Моля те да ме извиниш, Джейн, но както разбирам, не си напълно безкритична към зълва си.

Джейн кимна и се усмихна, за да покаже, че не възразява на тази забележка, а Шарлот продължи:

— Та както казвах, тя беше в Розингс на Коледа и, боже опази, беше невъзможно да й се угоди. Все нещо не й беше наред, въпреки че не смееше да го каже на лейди Катрин. Но Елайза, честно ти казвам, не мога да си я представя като негова съпруга.

Двете сестри се съгласиха, че също не могат да си я представят, изтъквайки, че са се срещнали с Джеймс Фицуилям и бъдещата му съпруга Розамънд Камдън и не биха могли да повярват, че лейди Катрин може да му намери по-добра съпруга.

— Ако изникне възможност, Шарлот, може би ще искаш да успокоиш Нейно благородие. Мистър Дарси и аз нямаме нищо общо с този съюз — те си бяха вече сгодени, преди да ги срещнем на Коледа — каза Елизабет със закачливо пламъче в очите. — Едва ли ще си промени мнението за мен, но пък току-виж взела, че разбрала, че още един от племенниците й е достатъчно зрял, за да се погрижи сам за брака си без нейна намеса.

От намека й Шарлот разбра, че има някакви по-ранни опити лейди Катрин да се меси, където не й е работа, и беше решена да чуе историята. Елизабет, която беше отличен имитатор, им достави удоволствие с толкова живо описание на визитата на лейди Катрин в Лонгборн и усърдните й усилия да накара Елизабет никога да не приема мистър Дарси, че истински ги разсмя.

Шарлот, чието възхищение към приятелката й ставаше все по-голямо, докато слушаше, призна, че не се е смяла така от месеци.

— Чудя се как да остана сериозна, когато се върна в Розингс — вметна тя, когато Лизи продължи да обяснява, че лейди Катрин не само не е предотвратила сгодяването на племенника си за нея, но дори го е ускорила.

В такива и други приятни разговори следобедът се изниза и когато сестрите вече се готвеха да си тръгват, пристигна сър Уилям Лукас. Радостта му да ги види увеличи удоволствието от добрия ден с приятелите му, след който той носеше у дома доста голям улов. След като разбра докога ще останат Елизабет и Дарси в Недърфийлд, сър Уилям обяви намерението си да организира вечеря в тяхна чест в Лукас Лодж и ги накара да обещаят, че всички ще дойдат.

На път за вкъщи Джейн, която беше доста мълчалива през целия следобед, заговори меко:

— Видя ли какво имам предвид за Шарлот, Лизи?

Елизабет кимна сериозно и хвана ръката на сестра си.

— Права беше, мила Джейн, щастието на Шарлот е единствено в очакването на раждането на детето й. Нито веднъж не спомена мистър Колинс, този противен човек! О, Джейн, чувствам се виновна, че аз и ти можем да бъдем толкова щастливи, толкова благословени със съпрузите си, а Шарлот, която има не по-малко право на същото щастие и добър късмет, трябва да се примирява с такова жалко копие на щастлива женитба.

— Ясно е, че е щастлива да се върне в Лукас Лодж.

— Безспорно с облекчение е избягала от критиките на лейди Катрин де Бърг — каза Елизабет, припомняйки си дългото мъчително търпение на Шарлот в Розингс, когато лейди Катрин надзираваше всяко тяхно действие, докато раболепният мистър Колинс само насърчаваше грубата й намеса.

Джейн се съгласи:

— Как ли се е чувствала Шарлот под зоркия й поглед, когато се омъжи и отиде да живее в Хънсфорд?

— И да очаква да се изправи срещу лейди Катрин по всяко време, когато й хрумне да ги удостои с честта да ги посети! Не мога да си представя нито по-лошо от това — каза Елизабет развълнувано и откровено. — Тази груба, нахална старица! О, Джейн, трябва да е било непоносимо!

Изражението на Джейн говореше, че тя не би се примирила с подобна ситуация.

— Трябва да кажа, че когато мистър Бингли и аз се оженихме и отидохме в Лондон, бях щастлива да открия, че имаме къщата на Гровнър Стрийт само за себе си, освен слугите, разбира се.

Елизабет се съгласи, припомняйки си колко ценно беше за нея и мистър Дарси времето, което можаха да прекарат заедно след сватбата си, пътувайки из няколко графства и спирайки, където пожелаят, освободени от изпитателните погледи на приятели и роднини.

Все още не се беше стъмнило напълно, когато каретата влезе в алеята на Недърфийлд Парк. Когато спряха пред къщата, видяха Бингли и Дарси на поляната.

— Какво ли се е случило? — озадачи се Джейн, съзнавайки, че е несвойствено за двама джентълмени да бъдат навън по това време.

Щом слязоха, мистър Бингли се приближи до Джейн и, хващайки ръката й, я въведе вътре. Мистър Дарси направи същото с Лизи, а когато влязоха, прошепна, че е пристигнало експресно съобщение за Джейн от Нюкасъл. Лизи бързо отиде в главния салон, където намери Джейн седнала, а Бингли току-що беше отворил експресното писмо. Сигурна беше, че новините се отнасяха до сестра им, която се очакваше да роди всеки момент. Когато Джейн взе писмото от Бингли, Лизи приседна до нея. Написано беше с почерка на Уикъм и известяваше за раждането на сина им — Хенри Джордж. Краткото съобщение гласеше, че бебето и Лидия са добре и че предстои да пристигне писмо. Следваше молба новината да бъде съобщена на мистър Бенет и Елизабет, а в края бяха добавени обичайните пожелания. Подписано беше от Джордж Уикъм.

Сълзите на Джейн дадоха израз на облекчението й, че Лидия и детето са добре и вън от опасност. Щастлива беше, че родителите й са благословени с внук и побърза да изпратя прислужник със съобщение за баща й, Елизабет, от друга страна, не можеше да почувства същата искрена радост, припомняйки си всичко, което се беше случило досега около Уикъм и Лидия, а също и собствената си безразсъдна симпатия към Уикъм, преди двуличието му да излезе наяве. Тя никога нямаше да забрави, нито пък да прости болката, която това беше причинило на Дарси, чиито качества бяха толкова несправедливо поставени под съмнение.

Мисълта, че първият и племенник и първият внук на баща й е всъщност син на Уикъм, помрачаваше радостта й от раждането. Помнейки всичко през което беше преминал Дарси заради глупостта на сестра й и безчестното поведение на Уикъм, тя не беше способна да се радва така искрено както се радваше Джейн.

Усетил вълнението й, Дарси се опита да я увери, че отдавна е спрял да се терзае заради Уикъм и че тя не трябва да позволява на това, което се е случило в миналото да я разстройва всеки път, щом докосне живота им.

— Твърде сме щастливи, за да бъдем разстройвани от тези спомени, мила ми Лиза. Няма причина Джейн и ти да не бъдете щастливи от случилото се.

Благодарна за великодушието му и за показаната съпричастност от негова страна, тя значително се поразведри и отиде да потърси Джейн.

Намери я на горния етаж да съчинява писмо за Лидия, в което я поздравяваше и я умоляваше да се грижи добре за себе си и за бебето. Беше непринудено и искрено, каквито винаги бяха реакциите на Джейн. Когато се появи сестра й, тя спря да пише.

— Искаш ли и ти да напишеш нещо? — попита.

Но Елизабет не пожела.

— Не, Джейн, най-добре ти пиши от името на всички ни. Прати и обичта ни с най-добри пожелания и да се надяваме, че ще бъде по-малко глупава за в бъдеще — сега вече е майка.

Джейн беше поразена от остротата в гласа на сестра си.

— О, не, Лизи, не бива да говориш така. Сигурна съм, че Лидия ще се вразуми.

Елизабет поклати глава.

— Не бъди толкова сигурна, мила Джейн, не забравяй, че Лидия още няма осемнадесет и при това си е все така вятърничава и неразумна, каквато е била винаги. Освен ако по някакво чудо безотговорният й съпруг не се превърне в зрял и отговорен човек, не мога да си представя сестра ни като разумна майка.

Виждайки Джейн така слисана и разтревожена, тя омекна:

— О, миличка Джейн, недей да се разстройваш! Може пък и да греша, дано да е така, може да се превърнат в родители за пример с безупречни дечица.

— О, Лизи, недей така, наистина ли мислиш, че Лидия е непоправима? — попита Джейн, почти просейки малко надежда.

— Не зная. Джейн, как мога да зная! Не сме я виждали вече повече от година. Може да се е поправила, въпреки че не ми се вярва.

Вече не така уверена, Джейн сгъна и запечата писмото и двете слязоха, за да го предадат за изпращане, след което се присъединиха към господата за вечеря.

Независимо от добрите намерения на сър Уилям, вечерята в Лукас Лодж не се състоя. Първо беше отложена заради влошилото се здраве на лейди Лукас, а следващата седмица самата Шарлот неочаквано получи родилни болки.

Елизабет и Джейн бяха дошли да я видят в един топъл следобед и докато пиеха чай, Шарлот внезапно почувства силни болки. За щастие д-р Фолкнър се беше отбил да навести лейди Лукас и беше останал за чая и за да продължи ухажването на Марая, с която се разхождаше в градината по това време. Елизабет изтича да ги извика. Д-р Фолкнър доказа, че е много способен, като хладнокръвно организира всичко, давайки ясни инструкции и действайки бързо, за да осигури, колкото е възможно повече спокойствие за Шарлот.

Помоли Елизабет да изпрати човек от прислугата за мистър Джоунс и нареди сестра й да бъде закарана вкъщи.

— Аз ще остана, ако Шарлот има нужда от мен. Може да изпратите каретата да ме вземе по-късно — обясни тя на Джейн, която прие всичко спокойно, съгласна, че е за нейно добро.

Без да знае какво точно би могла да направи за Шарлот, но много искайки да бъде до приятелката си в този момент, Елизабет отиде при нея и остана до леглото й, докато камериерката и икономката се суетяха наоколо, заети с приготовленията под наставленията на доктора. Мистър Джоунс пристигна след час, през това време Шарлот се беше поуспокоила, а малко след като акушерката дойде, Лизи трябваше да излезе от стаята. Тя прекара няколко мъчителни часа, без да може да направи нищо, за да помогне, освен вероятно да се моли и затова седна да нахвърля кратко съобщение за леля си, но не можа да напише повече от първите два реда. Излезе навън в беседката, където някога четяха с Шарлот, и намери там младата Марая, свита на кълбо, много уплашена и напълно безпомощна.

Сякаш след цяла вечност дойде д-р Фолкнър и след като видя разлялото се по лицето му облекчение, Елизабет разбра, че новините трябва да са добри.

— Момиченце е и… — не можа да продължи, защото Марая се беше хвърлила в ръцете му и Елизабет, знаейки, че вече е безполезно да се опитва да чуе от него нещо по-свързано, изтича в къщата, където намери Шарлот малко бледа, но иначе в добро състояние. Елизабет веднага отиде при нея и хвана ръката й.

Шарлот се усмихна и благодари на Елизабет, че е останала. Дъщеричката й лежеше в кошче до нея.

— Елайза, запознай се със съименничката си — Катрин Елизабет Колинс — прошепна тя, а Елизабет не можа да се сдържи и се разплака от радост. — Щях да те попитам, но тя стана нетърпелива, също като теб, и нямах друга възможност.

Елизабет я увери:

— Радвам се, че си и дала моето име, Шарлот.

— Съжалявам за името Катрин, но се опасявам, че нямах избор — мистър Колинс настояваше, ако е момиче, да бъде Катрин, но за мен тя винаги ще си бъде „малката Елайза“.

— За мен също — прошепна Лизи и след като пожела „Лека нощ“ си тръгна.

Елизабет и Дарси с радост отпътуваха за Пембърли, тъй като дойде известие, че мистър Колинс е тръгнал от Кент с пощенската кола, след като разпратил експресни съобщения, оповестяващи раждането на дъщеря му, до всички в графството. Видяла странното писмо, което баща й беше получил по-рано тази седмица и в което мистър Колинс си беше позволил да предупреди мистър Бенет за предстоящото раждане на мъжки наследник и за последствията от това върху реда на наследяването в Лонгборн, Елизабет нямаше никакво желание да го среща.

— Глупаво, омразно човече! — не се сдържа тя пред Джейн в последната им вечер заедно в Недърфийлд. — Само си представи — да пише такова писмо на татко! Не е загубил и капчица от надутото си самодоволство! Горката Шарлот, как може да го търпи!

По-късно посетиха Шарлот и след като предадоха поздравите си за съпруга й и оставиха подарък за малката Елайза, си взеха довиждане.

Джейн и Елизабет се сбогуваха неохотно. Бингли също потегли на път, защото Дарси го беше убедил да продаде акциите от нечистата текстилна индустрия и да инвестира парите, заедно с останалата част от наследството, в Ашфорд Хаус. Той обаче искаше да види имението лично, преди да вземе окончателно решение.

Джейн с удоволствие се беше доверила на оценката на съпруга си и зет си, знаейки, че препоръката на Елизабет е напълно достатъчна да я убеди в това, че имението е подходящо. Джейн имаше такова доверие във вкуса и одобрението на сестра си (както беше казал баща им по друг случай), че при допълнителното предимство мястото да бъде само на двадесет мили от Пембърли, тя нямаше какво повече да желае.

Този път сестрите се разделиха с усмивка, заричайки се, че скоро отново ще бъдат заедно. Джейн трябваше да роди през август.

— Само си представи, Лизи — прошепна тя, когато се прегърнаха, — можем да бъдем в Ашфорд Хаус преди Коледа.

— Ще се моля за това! Грижи се за себе си, миличка Джейн! — сбогува се Елизабет с увереността, че тя и Дарси ще направят всичко по силите си това да се случи. Ако Бингли купеше Ашфорд Хаус, със сигурност щяха да бъдат там преди Коледа.