Ребека Ан Колинс
Хрониките на Пембърли (28)

Послепис

Емили Кортни, по баща Гарднър, бивша вдовица на мосю Пол Антоан, се омъжи за преподобния Джеймс Кортни, свещеник в Кимптън, през 1840 г. Тя води дълъг и щастлив живот, посветен на съпруга и децата й — Елизабет, Уилям и Джесика — всички израснали като талантливи и уважавани членове на своята община.

Синът й Уилям — красив младеж, какъвто рядко се среща, отрано показа интерес към музиката и стана известен органист и диригент. Елизабет — най-голямата й дъщеря, се омъжи в знатно семейство, докато малката — Джесика, последва примера на майка си и се посвети на грижи за бедните и преподаване в училището.

Мисис Кортни беше много обичана из цялата енория заради благотворителната и обществената си дейност и беше удостоена с почит от кралицата за грижите си към децата на бедните.

Но тя никога не написа нито ред повече. Всички документи, писма, бележки, дневници и мемоари, както и прологът към „Хрониките на Пембърли“, заедно с още няколко незавършени чернови на глави, бяха изпратени на Ребека Колинс, която продължи да бъде нейна близка приятелка и довереница. В последствие материалът беше завещан на дъщеря й Джоузи, която на свой ред ги предаде на мен. Те съдържат богати и впечатляващи спомени — твърде ценни, за да бъдат заключени в някоя стара ракла завинаги. Благородството на семействата от Пембърли — на Джулиан Дарси, на Касандра Гарднър и техните деца, ми даде възможността да завърша начинанието, започнато преди време от Емили, с тяхната благословия.

За да не се къса нишката на приемствеността, използвах моминското име на Ребека като псевдоним, най-вече защото чувствам, че Емили и обичното й семейство от Пембърли биха предпочели да бъде така.

Защото ако в известна степен те може би биха били обезпокоени при мисълта, че непознат наднича в дома им (сега национална забележителност), чете писмата им и се опитва да разкаже за живота им, то вероятно едва ли биха възразили, ако това е Беки Колинс, дъщерята на Шарлот, най-близката приятелка на Лизи.

Отправям сърдечна благодарност към Лизи, Джейн, Шарлот, Дарси и всички други забележителни личности, чиито истории вдъхновиха „Хрониките на Пембърли“, а също така и към „обичната Джейн“, тяхната създателка.