Ребека Ан Колинс
Хрониките на Пембърли (6)

Глава трета
Печат, положен на сърцето^[1]

След деня на благотворителността времето се влоши и пътуването стана много по-трудно. Единодушно беше прието, че най-добрият възможен вариант е да не се излиза навън и за да не скучае никой, бяха организирани различни забавления. Мери с удоволствие прекарваше часове наред в библиотеката или в салона, забравила и времето навън, и хората вътре в къщата. Децата на семейство Гарднър си измисляха какви ли не игри, в които се включваше и Кити, която все още беше достатъчно близка по възраст до тях.

Д-р Грантли, който работеше върху доклад за старинната църковна музика в Англия, беше благодарен за помощта, която Джорджиана му оказваше, и двамата прекараха много време в библиотеката и салона, преглеждайки голямата колекция, събирана поколения назад в семейството на Дарси.

Елизабет също постоя известно време с тях и остана впечатлена от богатството и числеността на наличните източници в Пембърли. Тя предложи на Дарси да предостави стипендия, вероятно в памет на майка си, за студенти по музика, които биха искали да ползват библиотеката. Тя беше убедена, че съкровищата от колекцията в Пембърли могат да бъдат споделени с хора, които иначе не биха имали възможността да ги оценят.

— Това е толкова рядка колекция, твърде ценна, за да остане скрита — каза тя, добавяйки, че Грантли е споделил, че има негови студенти в Оксфорд, които биха могли да се възползват от посещение в библиотеката. Дарси обеща да го обмисли и да говори с д-р Грантли.

Всъщност той беше особено зарадван от това, че жена му, също като майка му, е разбрала богатството и стойността на наследството на Пембърли. Почувства се виновен, че въобще е имал съмнения дали Елизабет е подходяща за господарка на Пембърли. Отхвърли тази мисъл с абсолютната увереност, която почувства в този момент, в способностите й да изпълнява тази роля с достойнство и да бъде гордост за тяхното семейство.

* * *

На следващия ден посред вилнеещата снежна буря (ако въобще можеше да се нарече буря — толкова свирепо и мразовито беше времето) дойдоха група гости от Ръшмор Фарм. И въпреки че не беше най-подходящият ден за гостуване, това даде на Елизабет и Джейн възможност да се запознаят с Джеймс Фицуилям и Розамънд Камдън, които се бяха сгодили на Коледа. Припомняйки си забавния разказ на Дарси за напразните надежди на лейди Катрин да омъжи Джеймс за Каролайн Бингли, Джейн и Лизи не можеха да не се учудят на лошата й преценка, защото този джентълмен беше толкова неподходящ за мис Бингли, че цялата идея изглеждаше безумна.

Джеймс Фицуилям беше типичен фермер. Изразяваше се простичко и изглеждаше съвсем обикновено и просто беше немислимо толкова изтънчена и изискана дама като мис Бингли да бъде подходящ партньор за него, независимо от потеклото му. Розамънд Камдън, от друга страна, очевадно беше чувствителна млада жена с достатъчно лични качества, за да изпълни ролята си, когато съпругът й намери мястото си в обществото. Мистър и мисис Гарднър се съгласиха, че двамата са един за друг и не се съмняваха, че Джеймс Фицуилям не би сключил сполучлив брак, ако беше последвал съветите на леля си Катрин, вместо собственото си сърце. Преди гостите да си тръгнат, отправиха покана към всички в Пембърли да заповядат на вечеря в Ръшмор Фарм на следващия ден.

След дните на лошо време, които бяха прекарали предимно вътре, всички, и особено децата, с нетърпение зачакаха гостуването в Ръшмор Фарм, където Бингли им обеща, че ще могат да видят известните коне на Ръшмор. За нещастие тези планове бяха помрачени на следващия ден, когато Джейн се почувства зле и трябваше да остане в леглото си. Мисис Гарднър реши да остане с нея. Елизабет също не искаше да остави сестра си, но Джейн и мисис Гарднър я убедиха, че е длъжна да придружи съпруга си.

За Елизабет и Бингли, чиято тревога за Джейн не можеше да бъде скрита, вечерта сякаш нямаше край. Елизабет се извини на домакините за състоянието си и едва склони да акомпанира на пианото на Каролайн и Джорджиана, когато се съгласиха да попеят след вечеря.

Виждайки голямата й тревога, Дарси предложи да си тръгнат рано и те поднесоха извиненията си на домакините. По време на краткото им пътуване към Пембърли той се опита да я успокои. Напомни и, че Джейн не е особено издръжлива и е предразположена към простуда и треска — даде пример с неприятното й разболяване преди две години по време на едно пътуване до Недърфийлд.

Щом се върнаха в Пембърли, Бингли слезе от каретата и се втурна по стълбите към стаята, където Джейн беше останала да си почива, докато Лизи тръгна да търси леля си. Намери я в дневната да пие чай и да си говори с мисис Ренълдс, бяха спокойни и явно нямаше лоши новини. И двете жени се усмихнаха, когато Лизи влетя вътре, сваляйки шапката си. Преди да успее да каже нещо, мисис Гарднър стана и се приближи до нея.

— Седни, Лизи — каза, виждайки неспокойното й изражение. — Джейн ще се оправи.

— Какво каза докторът? — попита Лизи, озадачена от усмивката на леля си. — Кажи ми, моля те, какво става?

Мисис Гарднър заговори внимателно:

— Каза това, което очаквах да каже, Лизи, но нямах право да говоря, докато докторът не я види — сестра ти чака дете.

Елизабет извика, очите й се напълниха със сълзи, тя скочи от мястото си и изхвърча от стаята, после отново влетя вътре, прегърна леля си и мисис Ренълдс и се втурна по стълбите към стаята на сестра си. Намери Джейн седнала в леглото с Бингли до нея, и двамата изглеждаха истински щастливи. Сестрите се прегърнаха просълзени.

Бингли реши да ги остави сами за минута и слезе долу да съобщи на Дарси добрата новина. Те почти не можеха да говорят от вълнението, което ги беше обзело.

— О, миличка Джейн, какъв прекрасен коледен подарък!

— Лизи, не мога да повярвам каква късметлийка съм. Ужасно съжалявам, че толкова те разтревожих! — каза Джейн.

— О, замълчи, страх ме беше, че може да си хванала треска в това лошо време, но леля каза, че е очаквала мнението на доктора. Трябва да кажа, Джейн, мила, че нямам търпения да стана леля.

Гласът на Лизи преливаше от щастие, сестра й се пресегна и стисна здраво ръката й.

— Вече решихме, че вие с мистър Дарси ще бъдете кръстници — каза тя и Елизабет много се зарадва.

Дарси беше толкова щастлив за Джейн и Бингли, че на Елизабет тайничко и се прииска и тя да може да му съобщи такава новина. По-късно тази вечер, приготвяйки се за сън, тя опита да се пошегува с него за това, че ще бъде кръстник на детето на Бингли. Той обаче вече беше усетил намеренията й и отказа да се върже на закачката, казвайки само, че знае колко много означава това за Джейн и Бингли и че двамата ще бъдат чудесни родители.

— Бингли много обича децата и ще бъде отличен баща — отбеляза той.

— Какъвто, сигурна съм, ще бъдеш и ти — каза Елизабет, решена да разбере какво мисли той по въпроса.

Този път Дарси направи точно това, което тя искаше, когато хвана ръката й и каза:

— Разбира се, мидата ми, когато имаме наши деца, без съмнение и двамата ще бъдем отлични родители!

После добави с усмивка:

— Знам, че ще направиш всичко възможно да бъде така.

Следващата неделя времето се беше подобрило достатъчно, за да позволи на семейство Гарднър и семейство Бингли да отпътуват от Пембърли за Лондон, а от там за Недърфийлд Парк и за Лонгборн. Бингли категорично беше отказал да подлага жена си на риска да пътува в сурово време и лоши пътища. Елизабет беше много трогната от изключителната загриженост, която той показваше към сестра й.

Раздялата едновременно и с мисис Гарднър, и с Джейн беше съкрушителна в този момент Лизи осъзна, че остава сама в Пембърли. Изведнъж се почувства самотна без леля си и сестра си, независимо от любящата подкрепа на съпруга си и възхищението и привързаност на сестра му. Това я накара да предложи на Кити да остане, когато Мери си тръгне.

— Можеш да останеш и след като татко пристигне, и да се върнеш в Лонгборн с него напролет — предложи тя и беше малко изненадана от веселата готовност, с която Кити прие, като помоли само да предадат на майка й да опакова две от любимите й рокли и едно боне, които да изпрати заедно с багажа на баща им, когато тръгне за Пембърли.

Елизабет беше доволна. Наскоро с Джейн бяха обсъждали промяната, настъпила в Кити, откакто е разделена от Лидия.

— Да — беше казала Джейн, — и смятам че ако се върне в Лонгборн, мама най-вероятно ще я вземе със себе си на север в Нюкасъл, когато пътува натам през март, и всичко хубаво, което сме постигнали, ще отиде на вятъра.

— Безспорно ще стане така и съм сигурна, че няма да бъде в интерес на Кити да се влюби в човек, с какъвто биха общували Уикъм и Лидия — беше отбелязала Лизи, като, докато говореше, си мислеше, че не бива семейството им още веднъж да се изправя пред катастрофа като тази, която ги беше сполетяла благодарение на Лидия и Уикъм.

Можеше да си представи яростта на лейди Катрин де Бърг и язвителните коментари на Каролайн Бингли, което със сигурност щеше да вгорчи собствения й брак, ако такова обстоятелство изникне отново. Търпението и щедростта на Дарси биха били подложени на сурово изпитание и нито той, нито Бингли щяха да се чувстват добре, ако се опитват да оправдават друга глупост, направена от сестрите им.

За Кат също щеше да бъде далеч по-добре да завърши развитието си, влизайки в общество, далеч по-добро от онова, които заблудената й сестра можеше да й осигури в Нюкасъл. Колкото и да е странно, Кити беше стигнала до същото заключение, защото прекарваше много време с Джорджиана, упражнявайки се на пианото, помагайки й в музикалните й занимания и детския хор.

Елизабет се разрида при раздялата си с Джейн — бяха се сближили дори повече, от както се бяха омъжили, и предчувствието, че Джейн вероятно нямаше да се върне за сватбата на Розамънд Камдън и Джеймс Фицуилям по-късно тази година, много я натъжи.

Дарси забеляза колко е разстроена, и реши да успокои двете сестри с обещанието, че със сигурност ще посетят Недърфийлд скоро. След много сърдечни прегръдки и целувки, и обещания с надежда да си пишат едва ли не веднага, те заминаха, изпратени със сълзи на очи от всички, защото дори слугите се бяха привързали към прекрасната мисис Бингли. С благия си характер и внимателно отношение тя беше спечелила обичта им.

Малко след тях потегли и каретата на семейство Гарднър с мистър и мисис Гарднър, Мери и децата на Гарднър, надвесени през прозорците, изпратени със също толкова прегръдки и сълзи. Когато двете карети се изгубиха в далечината и Елизабет обърна поглед настрана, до нея беше съпругът й. Без дори да се опитва да скрие сълзите си, тя хвана ръката му и двамата влязоха заедно вътре.