Ако трябва с една дума да опиша тази книга — Ужас! Ако се съкрати съдържанието й с 2/3 би била много по-приемлива. Макар, че авторката ( за мен лично) си остава бездарна. Никога не се бях и замисляла какво би станало с любимите ми герои. „И заживели щастливо …“ Ми стигаше, но направих грешката да започна да чета това произведение. Ще си призная, че се насилих да я дочета. Постоянното повтаряне на едни и същи неща, както и нескопосаното припомняне на отминали случки (т.е. оригинала) ме отегчиха и изнервиха. Ако с коментара си засягам някого, моля, за извинение. Това е лично мнение и не целя да обидя никого!
Моето мнение е абсолютно същото. Просто са ме изпреварили с написването на коментара.
Не знам защо се напъват с написването на продължения, от които няма нужда.
Ще се въздържа да критикувам „Аз“.Тази книга трябва да се чете непосредствено след „Гордост и предрасъдаци“ на която е и продължение.Произведението на Джейн Остин е най-трудно четеното от мен след Библията. Отдавам го на това, авторката е съвременик на събитията ,бита на хората,ценностната им система ,както начина им на изразяване по онова време,толкова различно от нашия свят.Случваше се на няколко пъти да се връщам назад за да разбера написаното. По едно време ме хвана яд и си викам"Дявол го взел, толкова ли не мога да прочета една книга и то от Световна класика,след като съм изчела тонове книги от различни жанрове" и нали съм си инат дочетох я.Естествено и съдържанието ми стана интересно и продължих с Хрониките на един анонимен австралийски автор подписал се с псевдонима Ребека Колинс.За да се пресъздаде продължение на „Гордост и предрсъдаци“ от съвреннен писател мисля ,че не е никък лесна работа. Трябва да си или луд или голям писател. Аз избирам второто. През цялото време докато четях Хрониките не намерих нито една грешка в стила.Все едно Джейн Остин бе дописала продължението. Прекланям се пред такова майсторство.
Много рисковано начинание е да се пише продължение на толкова популярен и днес роман като „Гордост и предразсъдаци“.Много рисковано начинание е и да се чете това продължение.Не упреквам автора Ребека Колинс — преценила е,че е достатъчно добра,за да се съизмерва с Джейн Остин.Самочувствие,за което мнозина биха й завидели,а други биха й се присмели.Ядосвам се на себе си,че започнах да чета това четиво.Не го дочетох,но неприятният вкус остана.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.