Мариса Мейър
Синдер (28)

Глава двайсет и осма

Неловката тишина в трапезарията се нарушаваше единствено от тракането на пръчиците в порцелановите съдове и шума от стъпките на прислугата. Обслужваха ги само хора — бяха отстъпили пред ревностната недоверчивост на Левана към андроидите. Според нея произведените от хора машини не бива да се даряват с привидни емоции и мисли — това било против моралните закони на народа й и против законите на природата.

Но Каи знаеше, че тя не обича андроидите, просто защото не можеше да ги омагьоса.

Седнал срещу кралицата, Каи се бореше със себе си — едновременно се изкушаваше и отвращаваше да я погледне, но и двете усещания го ядосваха. До него седеше Торин, а от двете страни на Левана седяха Сибил и вторият чародей. Двамата лунни стражи стояха до стената. Каи се питаше кога ли се хранеха.

Императорският стол в края на масата щеше да остане празен до коронацията. И към празния стол не му се поглеждаше.

Левана описа широк жест с ръка и привлече вниманието на всички върху себе си, но той не завърши с нищо повече от глътка чай. Когато постави чашата, устните й се извиха, а погледът й срещна този на Каи.

— Сибил ми каза, че ежегодно празнувате малкия си фестивал — рече тя, а нотките в гласа й заглъхнаха като приспивна песен.

— Така е — отвърна Каи и вдигна с пръчиците си един пелмен със скарида. Всяка година фестивалът се пада на деветото пълнолуние.

— Ах, колко мило да организирате празниците си според цикъла на моята планета.

На Каи му се прииска да се надсмее над думата планета, но глътна обратно подигравката.

— Тогава честваме края на Четвъртата световна война — поясни Торин.

Левана цъкна с език.

— Ето това е проблемът, когато има толкова много малки страни на една-единствена планета — има и много войни.

Нещо цопна в чинията на Каи. Той погледна надолу и видя, че беше изстискал пълнежа от тестената обвивка.

— Може би трябва да сме благодарни за войната, защото тя именно заставя страните да се сдружат.

— Не вярвам да е причинила някакви особени злини на хората — рече Левана.

Пулсът на Каи заби в ушите му. Милиони бяха загиналите в Четвъртата световна война; цели култури са били заличени, десетки градове са били сринати със земята — включително и старият Пекин. Да не говорим за безбройните природни ресурси, унищожени с химичните и ядрени оръжия. Да, той беше съвсем сигурен, че някаква злина все пак е била причинена на хората.

— Още чай, Ваше Височество? — попита Торин и сепна Каи, който осъзна, че държи пръчиците в ръцете си като оръжие.

Като възропта вътрешно, той се отпусна назад и остави прислужника да долее чашата му.

— Трябва да отдадем дължимото на войната, защото тя става причина за Договора от Бремен — рече Торин, — който до този момент е от полза за всички държави от Земния съюз. Разбира се, надяваме се скоро да видим и вашия подпис върху документа, Ваше Величество.

Кралицата опъна устни върху зъбите си.

— Наистина. Ползата от договора се разисква нашироко във вашите учебници по история. При все това не мога да не вярвам, че Луна — една държава, ръководена от едно правителство — осигурява дори още по-идеален ред. Ред, който е справедлив и полезен за всички жители.

— При условие, че управляващото правителство наистина е справедливо — додаде Каи.

Презрение лумна по лицето на кралицата и тя стисна зъби, но почти мигновено то се стопи в искрена усмивка.

— Правителство, което разбира се Луна има, както свидетелстват стотиците години без нито едно въстание — нито дори най-нищожният протест. Нашите учебници по история потвърждават това.

Възмутително! Ако не беше смръщеният поглед на Торин, Каи щеше да възнегодува.

— Свидетелства, за които всеки управник се бори — рече Торин.

Слугите се приближиха и отнесоха първото блюдо и на негово място сервираха сребърни супници.

— Моята кралица желае да изковем връзка между Луна и Земя, както и вие желаете това — рече Сибил. — Много жалко, че не можахме да постигнем споразумение при управлението на баща ви, но таим надежда, Ваше Височество, че вие ще бъдете по-благоразположен към нашите условия.

Каи отново трябваше да положи усилия да разхлаби хватката си, за да не скочи по случайност през масата и да забие пръчицата в окото на вещицата. Баща му беше опитал всеки възможен компромис, за да създаде съюз с Луна — само едно не бе могъл да приеме. Онова, което той беше уверен, щеше да сложи край на свободата на неговия народ. Брак с кралица Левана.

Но никой не възрази срещу коментара на Сибил. Дори и той. Снимките от днешната среща продължаваха да занимават ума му. Лунните мутанти, армията от зверове. Чакащи.

Но не само това, което беше видял сковаваше сърцето, но и онова, което си представяше, че беше останало скрито. Ако беше на прав път, то тогава Левана беше извадила армията си на показ, като заплаха. Но той знаеше, че тя не би разкрила всичките си козове така лесно.

Та значи тя сигурно криеше още нещо, но какво ли?

А той ще дръзне ли, ще рискува ли да открие какво?

Брак. Война. Брак. Война!

Прислугите едновременно вдигнаха сребърните похлупаци от подносите и наоколо се разнесоха облаци от пара, напоена с аромата на чесън и сусамово масло.

Каи измърмори през рамо едно „благодаря“ на прислужника, но то беше прекъснато от възклицанието на кралицата. Тя блъсна стола си от масата. Краката изскърцаха по пода.

Учуден, Каи проследи погледа на кралицата до чинията й. Вместо фино нарязано свинско филе и оризови спагети, чинията беше приютила едно малко огледалце в блестяща сребърнобяла рамка.

— Как смееш? — Левана обърна горящите си очи към прислужничката, която беше поднесла ястието — жена на средна възраст с хубава сива коса. Жената се препъна назад с очи кръгли като огледалото.

Левана се изправи толкова рязко, че столът й се прекатури на пода. Хор от столове заскрибуца по пода, когато всички се изправиха.

— Говори, отвратителна земна твар! Как смееш да ме обиждаш?

Прислужничката отметна глава, онемяла.

— Ваше Величество… — започна Каи.

— Сибил!

— Кралице моя.

— Тази жена прояви неуважение. Това е недопустимо!

— Ваше Величество! — намеси се Торин. — Моля ви, успокойте се. Ние не знаем дали жената е виновна. Нека не правим прибързани заключения.

— Тогава тя трябва да послужи за пример — изрече Сибил доста хладно, — а истинският извършител да изстрада вината, което често е далеч по-тежко наказание.

— Нашата система не е устроена така — отвърна Торин. Лицето му беше се заляло в червенина. — Докато сте на територията на Републиката, ще съблюдавате нашите закони.

— Аз не ще следвам вашите закони, след като позволявате на неподчинението да процъфтява — контрира Левана. — Сибил!

Сибил заобиколи падналия стол на кралицата. Прислужничката отстъпи назад, като се кланяше, мърмореше извинения и молеше за милост, без да чува какво говори.

— Престанете! Оставете я намира! — изкрещя Каи и хукна към жената.

Сибил взе един нож от масата за сервиране и го подаде на жената с дръжката напред. Тя взе ножа, като в това време плачеше и се молеше.

Каи зина с уста. Беше едновременно погнусен и хипнотизиран, когато жената, стиснала дръжката с две ръце, обърка острието към себе си.

Красивото лице на Сибил остана безучастно.

Ръцете на прислужничката трепнаха и бавно вдигнаха ножа, докато бляскавото острие спря в ъгъла на окото й.

— Не — изхленчи тя. — Моля ви!

Цялото тяло на Каи се разтресе, когато той осъзна какво се канеше да внуши Сибил на жената. Сърцето му блъскаше, но той изпъна рамене.

— Аз го направих!

Стаята замря, притихна и само несвързаните ридания на жената се чуваха.

Всички се обърнаха към Каи. Кралицата, Торин, прислужничката с малката драскотина до клепача и с ножа все още в ръка.

— Аз го направих — повтори той. Погледна първо Сибил, която го гледаше безизразно, а после към кралица Левана.

Кралицата стисна в юмруци ръцете до тялото си. Тъмният й поглед кипна. Цветът на лицето й затрептя. За един кратък миг, всичко се преобърна и тя стана ужасно грозна с накъсанато си дишане и презрението върху кораловите й устни.

Каи прокара пресъхнал език по небцето си.

— Аз заповядах на кухнята да сложи огледалото на подноса ви. — Той притисна силно ръце до тялото си, за да не треперят. — Исках да си направя приятелска шега. Сега разбирам, че решението е било глупаво, а шегата е прекрачила културните граници и мога само да поднеса извиненията си и да поискам вашата прошка. — Той се премери в погледа на Левана. — Но ако прошката не е по силите ви, тогава поне насочете гнева си към мен, не към прислужничката, която не е знаела, че огледалото е там. Аз трябва да понеса цялото наказание.

Беше мислил, че напрежението по време на предястието е непоносимо, но сега то го давеше.

Дишането на Левана се нормализира, докато очите й претегляха възможностите. Тя не му повярва — това беше лъжа, и всички в стаята го знаеха. Но той беше признал.

Тя отвори юмруци и опъна пръсти върху роклята си.

— Пуснете прислужничката.

Напрежението се разнесе. Ушите на Каи изпукаха, като че ли налягането в стаята се беше променило.

Ножът изтрополи по пода, а жената се олюля назад и се блъсна в стената. Треперещите й ръце опипваха очите, лицето, главата й.

— Благодаря за честността ви, Ваше Височество — рече Левана с глух и равен тон. — Извинението ви се приема.

Ридаещата жена беше изведена от трапезарията. Торин се пресегна до другия край на масата, взе сребърния похлупак и покри огледалото.

— Поднесете основното ястие на благородната ни гостенка.

— Няма да е необходимо — рече Левана. — Съвсем загубих апетит.

— Ваше Величество… — започна Торин.

— Ще се оттегля в покоите си — каза кралицата. Тя все още се сражаваше с Каи отсреща — очите й студени, пресметливи, той — неспособен да отвърне поглед. — Тази вечер научих нещо важно за вас, млади принце. Дано и вие сте научили нещо за мен.

— Това, че предпочитате да властвате посредством страх, а не чрез справедливост? Толкова съжалявам, Ваше Величество. Боя се, че знам това отдавна.

— Съвсем не това. Но се надявам да сте забелязали, че умея да избирам битките си. — Устните й се извиха — красотата й се завърна с цялото си великолепие. — Щом е нужно да се спечели войната.

Тя напусна стаята лека като перце, сякаш нищо не се беше случило, а антуражът й я последва. Чак когато чаткането от краката на стражите й заглъхна по коридора, Каи се пльосна на най-близкия стол и отпусна глава над коленете си. Повдигаше му се. Всеки нерв играеше.

Той чу как някой вдигна падналия стол и Торин се отпусна до него с тежка въздишка.

— Трябва да разберем кой е виновен за огледалото. Ако е някой от прислугата, трябва да го освободим, докато трае престоят на кралицата в двореца.

Каи вдигна глава толкова, че да може да надникне над ръба на масата. Той видя издигащият се сребърен похлупак пред празния стол на кралицата. Като пое глътка въздух, той подаде ръка и откри огледалото, а сетне стисна деликатната дръжка. То беше гладко като стъкло, но когато той го завъртя на приглушената светлина, огледалото проблесна като диамант.

Само веднъж в живота си беше виждал подобен материал. На космическия кораб.

Като поднесе огледалото към Торин, той поклати глава с отвращение.

— Загадката е разрешена — рече той и завъртя огледалото от другата страна, та да може съветникът му да види странните лунитянски руни, гравирани на гърба.

Очите на Торин се разшириха.

— Тя ви е изпитвала.

Каи пусна огледалото на масата. Потърка чело с разперените си пръсти, които все още трепереха.

— Ваше Височество. — Един пратеник удари пети на вратата. — Имам важно съобщение от министъра на общественото здраве и безопасност.

Каи отметна глава и погледна бегло куриера през бретона си.

— Защо не е пратила съобщение? — попита той, като опипа колана със свободната си ръка, преди да си спомни, че Левана беше пожелала на вечерята да няма портскрийнове. Той изпръхтя и се изправи.

— Какво е съобщението?

Пратеникът влезе в трапезарията със светнали очи.

— В изолатора на 29 район е настъпило безредие. Неизвестно лице е нападнало двама от мед-дроидите, извадило от строя единия от тях, а после е избягало.

Каи се намръщи и изправи тяло.

— Някой от пациентите ли?

— Не сме сигурни. Единственият андроид, който е направил добър видеозапис, е неутрализираният. Друг андроид е уловил нападението отдалеч, но там се вижда само гърбът на нарушителя. Все още нямаме точния идентификационен номер. Но извършителят няма вид на болен.

— Всички в изолатора са болни.

Пратеникът се поколеба.

Каи стисна облегалките на стола.

— Трябва да го открием. Ако е заразен с болестта…

— Изглежда е жена, Ваше Височество. Но не само това. Записът, с който разполагаме, показва как тя разговаря с друг пациент, малко след като е нападнала първия мед-дроид. Момче на име Чанг Сунто. Бил е приет в изолатора вчера с втори стадий на болестта.

— И?

Прислужникът се покашля.

— Момчето вече се възстановява.

— От какво? От атаката?

— Не, Ваше Височество. От болестта.