Мариса Мейър
Синдер (26)

Глава двайсет и шеста

Принц Каи пристигна на срещата със седемнайсетминутно закъснение. Посрещнаха го недоволните погледи на Торин и четирима други висши чиновници, седнали около дълга маса, заедно с дузина лица, надничащи от нетскрийновете на облицованата стена пред него. Посланици от всички страни на Земята — Обединеното кралство, Европейската федерация, Африканския съюз, Американската република и Австралия. Една кралица, двама министър — председатели, един президент, един генерал — губернатор, трима държавни представители и двама представители от провинциите. В долната част на екраните услужливо бяха изписани техните имена, титли и национална принадлежност.

— Колко мило от страна на принца да ни удостои с присъствието си — изрече Торин, когато чиновниците станаха да посрещнат Каи.

Каи отпъди с ръка забележката на Торин.

— Мислех, че напътствия ми ще свършат работа.

Министър — председателят на Африка изсумтя от стената с екрани по не особено фин начин за жена. Всички останали запазиха мълчание.

Каи тръгна към обичайното си място, когато Торин го спря и му посочи креслото в края на масата. Столът на императора. Стиснал здраво зъби, Каи седна на стола. Погледна кутиите с лица — въпреки че всички световни лидери бяха на хиляди километри оттук, взрени в своите стени с нетскрийнове, той се почувства, сякаш очите им бяха съсредоточени върху него с неодобрение.

Той се покашля, като се постара да не шава.

— Конферентната връзка сигурна ли е? — попита той, а въпросът му напомни грижите около чипа за директна връзка, който Синдер бе открила в Нанси. Екраните в тази стая бяха оборудвани с ДИР КОМ-и, за да могат да провеждат международни срещи, без страх от подслушване по мрежата.

Дали чипът в Нанси не е бил поставен от някой от аверите на Левана по същите причини за поверителност и конфиденциалност? Ако това е така, какво точно беше научила тя?

— Разбира се — отвърна Торин. — Линиите бяха проверени преди близо двайсет минути, Ваше Височество. Тъкмо обсъждахме отношенията с Луна, когато вие благоволихте да се присъедините.

Каи сключи ръце.

— Така, това са онези отношения, в които садистичната кралица избухва в гняв и заплашва с война, всеки път щом не стане нейната, така ли? За тези отношения ли иде реч?

Никой не се засмя. Торин впери поглед в Каи.

— Да не би моментът да е неподходящ за вас, Ваше Височество?

Каи се покашля.

— Извинете ме. Това беше неуместно.

Той срещна погледите на световните лидери, които го наблюдаваха от разстояние от хиляди километри. Почувствал се като дете, което присъства на една от срещите на баща си, той стисна ръце под масата.

— Ясно е — започна американският президент Варгас, — че от години отношенията между Земята и Луната не вървят добре, а управлението на кралица Левана още повече влоши нещата. Не можем да хвърлим вината само върху едната или другата страна, но най-важното е да поправим тези отношения преди…

— Преди тя да започне война — довърши един от представителите на провинциите в Южна Америка, — както младият принц вече отбеляза.

— Но ако сведенията по мрежата са верни — обади се австралийският генерал — губернатор Уилямс, — разговорите между Земята и Луна отново са започнали. Възможно ли е Левана да е на Земята в този момент? Аз не можах да повярвам, когато чух новините.

— Да — отвърна Торин и всички погледи се преместиха върху него. — Кралицата пристигна вчера следобед, а нейната главна чародейка, Сибил Мира, е гост на нашия двор повече от две седмици.

— Левана обясни ли целта на своята визита? — попита министър — председателят Камин.

— Тя настоява, че желае да постигнем мирно споразумение.

Един от представителите на Американската Република избухна в силен смях.

— Ще повярвам едва когато видя с очите си.

Президентът Варгас не обърна внимание на подмятането.

— Моментът буди доста подозрения. Толкова скоро след… — Той не довърши. Никой не погледна към Каи.

— Съгласни сме — изрече Торин. — Но не можехме да откажем, когато получихме запитването.

— Тя винаги, струва ми се, е била по-склонна да обсъжда съюз с Източната Република, отколкото, с която и да е друга страна — отбеляза президентът Варгас, — но нейните искания винаги са били неприемливи. Да не би да са се променили вече?

С крайчеца на окото си Каи наблюдаваше Торин, чиито гърди бавно се разшириха.

— Не — рече той. — Доколкото ни е известно, исканията на Нейно Величество не са се променили. Нейна цел остава брачният съюз с императора на Източната Република.

Макар че всички в стаята и на екраните опитаха да запазят спокойствие, тревогата им пролича. Каи стисна ръцете си толкова здраво, че ноктите на пръстите му побеляха. Винаги беше презирал дипломатичността на тези срещи. Една мисъл се въртеше в главите на всички, а никой нямаше смелостта да я изрече на глас.

И естествено те всички ще изпитат съчувствие към съдбата на Каи, но ще бъдат и доволни, задето не се е случило с тях. Ще се разгневят, че кралица Левана може да окупира със своята диктатура всяка една държава на Земята, но уверено ще мислят, че това е по-добре, отколкото Земята да бъде окупирана от армията й.

— Позицията на Източната Република — продължи Торин — също не се е променила.

Това вече изненада неприятно компанията.

— Нима няма да се ожените за нея? — попита кралица Камила от Обединеното кралство, а бръчките по челото й се врязаха по-надълбоко.

Каи изпъна рамене отбранително.

— Решението на баща ми да избегне този съюз беше непоколебимо и аз вярвам, че неговите доводи са все така уместни днес, както са били и миналата седмица, преди една или преди десет години. Аз трябва да мисля за доброто на страната си.

— Казали ли сте това на Левана?

— Не съм я лъгал.

— И какъв ще е следващият й ход? — попита европейският министър — председател Бромстад — мъж със светла коса и добри очи.

— Как какъв? — попита Каи. — Смята да извади още няколко коза на масата, докато накрая се огънем.

През екраните погледите се удариха един в друг. Устните на Торин побледняха, а очите му подканваха Каи да действа по-предпазливо. Каи разбра, че Торин не е планирал да споменава лекарството, поне докато не премислят следващия си ход, но летумозисът беше пандемия, която засягаше всички. Останалите имаха правото да знаят, че лекарство има. При условие, че Левана казваше истината.

Каи пое дълбоко въздух и простря длани върху масата.

— Левана твърди, че е открила лек за летумозиса.

Нетскрийните сякаш изпращяха от изненада, но събраните лидери бяха твърде слисани, за да продумат.

— Тя донесе със себе си една-единствена доза, която аз предадох на нашия екип от учени. Ще разберем дали лекарството наистина помага, когато те го проучат. Ако е истинско, тогава ще трябва да видим дали ще съумеем да направим същото.

— И ако не успеем?

Каи погледна австралийският генерал — губернатор. Той беше много по-възрастен от бащата на Каи. Всички бяха толкова по-възрастни от него.

— Не знам — призна той. — Но аз ще направя всичко, каквото е необходимо за Източната Република. — Той изговори Източната република много внимателно. Вярно, че те бяха съюз от шест държави на една планета. Но те всички бяха предани на своите държави. Той също.

— Но дори и тогава можем пак да се надяваме да я склоним да отстъпи пред здравия разум и да я убедим да подпише Договора от Бремен без брачен съюз.

— Тя ще откаже — рече представителят на ЕФ.

— Не бива да се самозалъгваме. Тя е упорита като…

— Все пак императорското семейство на Източната Република не е единственият кралски род, с който тя може да таи надежди да влезе в брачен съюз — предположи африканският държавен представител. Когато каза това, той знаеше, че държавата му не е сред възможностите, тъй като не беше монархия. Всяка брачна връзка би била твърде несериозна, твърде неустойчива. Той продължи. — Струва ми се, че трябва да огледаме добре всички възможности, за да имаме готовност да й направим предложение, без значение какво смята да предприеме Левана по-насетне. Предложение, което ние всички единодушно чувстваме, че ще бъде от полза за жителите на цялата планета.

Заедно с всички присъстващи Каи насочи вниманието си към кралица Камила от ОК, която имаше син за женене на трийсет и малко, за разлика от Каи на години почти връстник на Левана. Той забеляза как старателно кралицата се мъчи да остане безучастна и трябваше да се овладее, за да не издаде самодоволството си.

При все това, от гледна точка на политиката, нямаше съмнение, че Каи беше най-добрата възможност в очите на кралица Левана. Принцът на Обединеното кралство беше най-малкият от три деца и можеше никога да не се възкачи на престола. А коронацията на Каи беше идната седмица.

— Ами ако тя върне всеки друг? — попита кралица Камила и повдигна веждите си, които през годините бяха видели не една и две подмладяващи операции. Когато никой не отговори, тя продължи. — Не искам безпричинно да ви тревожа, но минавало ли ви е през ума, че причината за идването й на Земята може да е следната — да си осигури този съюз посредством сила. Може би иска да омагьоса принца и да се омъжи за него.

Стомахът на Каи подскочи. Той видя своето безпокойство, отразено в лицата на останалите дипломати.

— Може ли да постъпи така? — попита той. Когато никой не му отговори, той се обърна към Торин.

Торин дълго, дълго мълча, преди да поклати глава с ужасяващо несигурен израз на лицето.

— Не — каза той. — На теория може би, но иначе не. За да поддържа уловката, тя никога не бива да се отделя от вас. Защото когато не сте под влиянието й, може да докажете, че бракът е бил невалиден. Тя не би рискувала това да се случи.

— Искате да кажете, че се надяваме тя да не рискува — уточни Каи, без да се чувства твърде успокоен.

— А какво става с дъщерята на Левана, принцеса Зима? — попита президентът Варгас. — Имало ли е обсъждания на принцесата?

— Доведената дъщеря — поправи го Торин. — И защо да дискутираме лунната принцеса?

— Защо да не сключим брачния съюз с нея? — предложи кралица Камила. — Не може да е по-лоша от Левана.

Торин сключи ръце върху масата.

— Принцеса Зима е от друга майка, а баща й е чисто и просто един страж. Във вените й не тече синя кръв.

— Въпреки това Луна може и да приеме брачен съюз чрез нея — каза Каи. — Какво пречи?

Торин въздъхна. Видът му казваше, че му се искаше Каи да си бе държал устата затворена.

— От политическа гледна точка, може би. Но това не променя факта, че кралица Левана изпитва неописуема нужда да сключи брак и да роди наследник, който да продължи кралския род. Не мисля, че ще склони да омъжи дъщеря си, докато самата тя се нуждае от подходящо брачно споразумение.

— И няма никаква надежда — попита африканският министър — председател, — лунитяните да приемат някога принцеса Зима за своя кралица?

— Само, ако успеете да ги убедите да се откажат от суеверията си — отвърна Торин. — А всички знаем колко дълбоко са вкоренени те в културата им. В противен случай те винаги ще настояват за наследник от кралския род.

— Ами ако Левана никога не роди наследник? Какво ще правят тогава?

Каи плъзна поглед към съветника си и вдигна вежди.

— Не съм сигурен — призна Торин. — Но знам, че кралското семейство има множество далечни братовчеди, които горят от желание да предявят претенциите си към трона.

— В такъв случай, ако Левана на всяка цена трябва да се ожени — произнесе се южноамериканският представител — и ако тя не иска да се омъжи за друг, освен за императора на Източната република, а императорът на Източната Република отказва да се ожени за нея, тогава какво следва? Ние сме в задънена улица.

— Може би — обади се генерал — губернаторът Уилямс — тогава ще изпълни заканите си.

Торин поклати глава.

— Ако тя желаеше да започне война, досега е имала достатъчно възможности да го направи.

— Ясно е — изстреля в отговор генерал — губернаторът, — че тя желае да стане императрица. Но не знаем какво е планирала, ако вие не…

— Всъщност, имаме някаква представа — прекъсна го с дълбок глас Варгас. — Мисля, че повече не се налага да издигаме хипотези дали Левана се кани да поведе война срещу Земята. Нашите източници ме навеждат на мисълта, че ние се намира ме под угрозата на войната.

Неспокойно шумолене се разнесе из стаята.

— Ако предположенията ни са верни — продължи президентът Варгас. — Левана планира да започне действия срещу Земята в близките шест месеца.

Като си играеше с яката на ризата си, Каи се наведе напред.

— Какви предположения?

— По всичко личи, че кралица Левана подготвя армия.

В стаята се възцари смут.

— Е, хайде, луната разполага с армия от доста време — възрази Бромстад. — Това не е никаква новина и няма какво да се спори по нея. Колкото и да ни се иска, не можем да поискаме от тях изцяло да се откажат от правото си да поддържат армия.

— Това не е обичайната лунна армия от войници и чародейци — отвърна президентът Варгас. — Не прилича и на нито една армия, която ние имаме тук на Земята. Ето няколко снимки, с които нашите орбитални агенти успяха да се снабдят.

Образът на президента избледня и на негово място се показа неясна картина, сякаш снета от огромно разстояние. Сателитни снимки, заснети без слънчева светлина. Въпреки това на зърнестата фотография Каи видя редици, безброй редици от прави мъже. Той присви очи, а на екрана се показа нова снимка в близък план отгоре, на която се виждаха гърбовете на четирима мъже, но за ужас на Каи това не бяха мъже. Имаха твърде широки рамене и бяха прегърбени. А едва различимите им профили — прекалено разтеглени. Гърбовете им бяха покрити с нещо, което приличаше на козина.

На екрана се появи нова снимка. На нея се виждаха лицата на шест от тези същества. Това беше кръстоска между звяр и човек. Носовете и челюстите се подаваха грубо от главите им, а устните им бяха разкривени в непрестанни гримаси. От устните им изскачаха бели петна. Каи не ги виждаше ясно, не можеше със сигурност да твърди, но по вида им допускаше, че това са зъби.

— Какви са тези твари? — попита кралица Камила.

— Мутанти — отговори Варгас. Смятаме, че са генетично създадени от лунитяните. Това е проект, който, според нас, тече от десетилетия. Преброихме шестстотин на този участък само, но подозираме, че има и още, вероятно в мрежата от лавови тръби под повърхността на земята. Доколкото ни е известно, може да са хиляди, десетки хиляди.

— А те притежават ли магията? — въпросът беше заден колебливо от представителя на канадската провинция.

Снимката изчезна и американският президент се показа отново.

— Не знаем. Не сме ги видели да правят учения или друго, само стоят в строй и маршируват навън и навътре към пещерите.

— Те са лунитяни — обади се кралица Камила — Ако все още са живи, значи притежават магията.

— Ние не разполагаме с факти черно на бяло, че избиват ненадарените си пеленачета — намеси се Торин. И колкото и да е увлекателно да разглеждаме тези снимки и да правим прибързани догадки, нека не забравяме, че кралица Левана все още не е нападнала Земята, и нямаме никакви доказателства, че тези същества са създадени с тази цел.

— А с каква друга цел са ги създали според вас? — попита генерал — губернаторът Уилямс.

— За физическа работа? — изрече Торин, предизвиквайки ги да отрекат вероятността. Генерал — губернаторът изсумтя, но не каза нищо. — Разбира се, ние трябва да имаме готовност, в случай че избухне война. Но междувременно, трябва да се стремим да встъпим в съюз с Луна, а не да я отблъскваме с параноя и недоверие.

— Напротив — каза Каи и облегна брадичка на юмрука си. — Според мен времето е идеално за параноя и недоверие.

Торин се намръщи.

— Ваше Височество.

— Струва ми се, че всички пропускате очевидната цел на тези снимки.

Президентът Варгас изду бузи.

— Какво намеквате?

— Според вас те вероятно градят тази армия от десетилетия, нали? И десетилетия наред те усъвършенстват науката, чрез която са създали тези… твари?

— Така изглежда.

— Тогава защо чак сега ги забелязваме? — Той махна с ръка към екрана, където бяха стояли снимките. — Стотици от тези същества, застанали на открито, като че ли си нямат друга работа. И чакат да бъдат заснети. — Той скръсти ръце върху масата, като следеше несигурността върху лицата, извърнати към него. — Кралица Левана е искала да ни покаже страховитата си армия. Искала е да я забележим.

— Смятате, че се опитва да ни сплаши? — попита министър — председателят Камин.

Каи затвори очи и пред очите си видя редиците зверове, все още ясни в съзнанието му.

— Не. Смятам, че се опитва да сплаши мен.