Клайв Къслър, Греъм Браун
Портата на дявола (34)

33.

Няколко часа по-рано, малко след като Кърт и Джо се бяха настанили на морското дъно до „Либърти“, Катерина Луская опаковаше куфара си под надзора на майор Сергей Комаров.

След всичко случило се върховното командване бе решило да изоставят мисията.

— Ти си се обвързала емоционално с американеца — укори я майорът.

— Не толкова, колкото ми се иска — отвърна тя студено.

— Не те изпратихме тук затова — напомни й той.

Тя почти беше забравила за мисията си, толкова неща се бяха случили.

— Той отговаряше за района — каза Катерина. — Реших, че ще е по-добре да му стана симпатична. Нали все така става в старите филми.

Майорът я гледаше подозрително, но се усмихна леко, по покритите му с набола брада страни се появиха леки бръчици.

— Добър отговор — каза той. — Учиш се.

Тя му се ухили тъпо в отговор и се зае отново с багажа. В този момент на вратата се почука. Майорът не беше толкова лош. Държеше се по-скоро като голям брат, отколкото като Големия брат.

Той отиде да отвори вратата, като пъхна ръка под сакото си, където беше пистолетът му „Макаров“.

В коридора пред вратата стояха двама мъже. Единият беше нисък, с тъмна коса и държеше нещо като малък монокуляр, а по-високият му партньор държеше предмет, подобен на тръба, но на извития му връх имаше скреж, а отстрани се виждаше тежка електрическа батерия.

По-ниският сложи монокуляра на шпионката на вратата.

— Забелязвам движение — каза той. — Мъж е. Три секунди.

Отстъпи от вратата, а мъжът с тръбата се приближи, като насочи края й към вратата, на нивото на гърдите.

— Да — извика на руски майор Комаров от другата страна. — Какво има?

— Сега! — изкомандва ниският.

Другият натисна някакъв бутон, чу се кратко жужене, после внезапен тътен и там, където тръбата беше притисната към вратата, се разхвърчаха отломки. Това беше миниатюрно електромагнитно оръжие, захранвано със свръхпроводими магнити и носещо двуфунтов остър метален шип като снаряд. При натискането на бутона шипът се изстрелваше със сто и шейсет километра в час, повече от достатъчно да мине през вратата и през руснака.

Мъжът с оръжието отстъпи назад и ритна вратата. Касата се откърти и това, което беше останало от вратата, се отвори.

Катерина Луская чу странен звук и вдигна глава. Из стаята се разхвърчаха трески. Майорът политна назад, като се държеше за корема, а от тялото му стърчеше късо, подобно на копие парче метал. Бялата му риза се просмукваше с кръв. Той падна на пода, без да продума.

Отначало Катерина застина, но после се хвърли към майора. Стигна до него и грабна оръжието изпод сакото му. Извади го от кобура, свали отчаяно предпазителя и се обърна към вратата.

Един ботуш се заби в лицето й и главата й се извъртя настрани, преди да е успяла да стреля. Тя се препъна, изпусна пистолета и почувства как някой се стоварва отгоре й.

Беше зашеметена от удара и не можа да се съпротивлява, когато към лицето й се притисна кърпа с хлороформ. Тя усети как ръцете й отмаляват и после потъна в мрак.