Клайв Къслър, Греъм Браун
Портата на дявола (19)

18.

Кърт откри, че първите седемдесет и два часа като надзирател в морето са два пъти по-тежки, отколкото очакваше. Не, помисли си той, това беше даже меко казано, три пъти по-тежки бяха.

Всяка група изследователи искаше специално отношение, оспорваха правилата и решенията му, дори авторитета му.

Екип от Исландия настояваше, че експериментът на една от италианските групи ще попречи на основните данни, които се опитват да съберат. Испанска група беше хваната в опит да постави флаг на върха на кулата в пълно противоречие с предварителните съглашения. Докато Кърт намираше тяхната дързост за донякъде умилителна, португалците бяха готови да влязат в конфликт заради инцидента. Говореха така, че като че ли всеки миг щяха да извадят оръжия.

Междувременно китайците се оплакваха от присъствието на три японски екипа, на което японците отвърнаха, че китайците дори не трябва да са там, тъй като така или иначе ще откраднат всички данни с една кибератака веднага щом станат налични.

Кърт трябваше да се справя с толкова конфликти, че би засрамил и умиротворителните сили на ООН, но не това беше единственият проблем. Заедно с Джо и останалите от екипа на „Арго“, той трябваше да служи и като телохранител.

Повечето от научните екипи имаха само основно обучение по морско и подводно дело. Два от тях вече се бяха сблъскали. Малките им корабчета бяха пострадали незначително, но достатъчно, за да ги изпратят обратно на Санта Мария за ремонт.

Други имаха проблеми с гмуркането. Един екип се дрогира с погрешна дихателна смес и двама от водолазите от „Арго“ трябваше да ги извадят, преди да са изгубили съзнание. Друг пък насила бе накаран да спре за декомпресия, защото не го смяташе за нужно, а френски учен почти се удави, когато неопитен помощник му сложи твърде много тежести на колана и той потъна към дъното като камък.

Кърт и Джо се гмурнаха и спасиха учения, но на повърхността видяха, че в наетия кораб на друг екип е избухнал пожар. Това бе достатъчно да накара Кърт да пожелае изобщо да не бе откривал проклетата скална кула.

Щом слънцето започна да се спуска към хоризонта, лудницата като че ли поутихна. Повечето от по-малките корабчета се насочиха към Санта Мария. Кърт предположи, че баровете бързо ще се напълнят и ще се разказват истории, които ще стават все по-необичайни с всяко повтаряне. Или пък няма да е така? Той не беше съвсем сигурен какво правят учените през свободното си време. Може би заговорничат един срещу друг по цяла нощ и сутринта са бодри и готови да създават нови неприятности на него и на Джо.

Така или иначе той вече горчиво съжаляваше за решението си да играе посредник, когато се качи при Джо на мостика на „Арго“ и забеляза петнайсетметров траулер с черен корпус. Не го беше виждал преди.

— Познат ли ти е? — обърна се той към Джо.

Джо присви очи и се вгледа.

— Не беше тук сутринта.

— И аз мисля така — отвърна Кърт. — Приготви „Зодиак“.

Пет минути по-късно Кърт, Джо и двама мъже от екипажа на „Арго“ се приближаваха с надуваемата лодка към траулера. Стигнаха до него и го обиколиха.

— Виждаш ли някого на борда? — попита Кърт.

Джо поклати глава.

— Нали знаеш — отвърна той, — технически този кораб е извън ограничената зона.

— Какво? — попита Кърт.

— На километър сме от скалната кула — каза Джо. — Ограничената зона е два километра в диаметър. Технически този кораб е извън нея. Ние имаме власт само над съдове, водолази и подводници в посочения радиус.

Кърт го погледна с недоумение.

— Кой измисли това правило?

— Аз.

— И кога стана такъв бюрократ?

Дзавала сви рамене с лукава усмивка.

— Ти ме сложи на голямото бюро, каза да командвам и виж какво стана.

Кърт почти се засмя.

— Ами щом ти командваш, губернатор Джо, нека разширим зоната тогава.

— Ще ни трябва кворум — отбеляза сериозно Джо.

— Онзи боксьор да не те е ударил по-силно, отколкото си мислех? — попита Кърт.

Джо поклати глава и се вгледа в хората от екипажа.

— Всички, които са за увеличаване на зоната на наблюдение, да гласуват.

Кърт и двамата от екипажа се съгласиха едновременно.

— Правилото е променено! — обяви Джо.

Кърт едва сдържа смеха си.

— Страхотно! А сега да се качим на борда.

На борда на траулера откриха карти, водолазна екипировка и някакви листове с текст на кирилица.

— На руски е — каза Кърт. — Имаме ли регистрирани руски екипи?

Джо поклати глава.

— Имаме запитване от тяхното министерство на науката, но никой не се е записал.

— Изглежда все пак са дошли.

Кърт мина в задната част на малкия кораб. Дългата котва беше спусната. Нямаше флаг, но Кърт беше сигурен, че водолазът е долу. До стълбичката се виждаха чифт обувки.

— Само един чифт — отбеляза той.

— Значи някой е слязъл сам — обясни Джо.

Да се гмуркаш сам си беше луда работа, а да няма никой на лодката беше още по-откачено. Слаб вятър, слаба промяна в течението или пирати, и ще се озовеш изгубен насред океана.

— Погледни — каза човекът от „Арго“, като посочи един видеоекран.

Кърт се обърна. На монитора се виждаше неясно изображение, вероятно предавано от подводна камера.

— Дали е на живо? — попита той.

— Така изглежда — отвърна мъжът, като се взираше в екрана. Кърт също гледаше внимателно. Тъмната вода и завихрените наноси се виждаха ясно, докато камерата се въртеше в някакво на пръв поглед ограничено пространство. Видя и метални стени и оборудване.

— Които и да са тези долу, влезли са в някоя от потъналите останки — каза Джо.

— Невероятно — каза Кърт. След сблъсъка със стадо акули гмуркането в корабни останки беше може би най-опасното нещо, с което можеш да се занимаваш под водата. Не можеше да повярва, че някой ще го направи сам.

— Този човек е твърде глупав, за да бъде допуснат в нашата специална зона.

Джо се засмя и кимна.

Кърт посочи към втори набор кислородни бутилки.

— Дали са пълни?

Джо провери и каза:

— Пълни са.

— Слизам долу! — обяви Кърт.

След минута той беше във водата, дишаше компресиран въздух и риташе силно с крака по пътя си към долния край на веригата. Щом стигна, видя точица светлина и се насочи към нея.

Който и да беше долу, явно беше влязъл в потопения „Констелейшън“. Като се има предвид, че самолетът беше разцепен по средата и зейнал като счупено яйце, това не изглеждаше чак толкова налудничаво. Но движенията на светлината бяха странни и той се насочи към потрепващия лъч, като се чудеше дали водолазът не е в беда.

Като риташе силно с крака, той стигна до тройната опашка на самолета. Конусът светлина от фюзелажа не спираше да се движи съвсем хаотично.

Кърт се приближи и влезе в самолета. Светлината идваше от предната част. Хаотичните движения говореха, че може би никой не държи прожектора. Кърт се страхуваше, че ще открие мъртъв водолаз, на когото е свършил кислородът, но чието фенерче вероятно е прикрепено с ремък към ръката му, а батерията все още не е изтощена и то се рее над тялото като балон, пълен с хелий.

Движеше се бавно вътре, като се провираше около преплетената изолация и огънатите метални плоскости. Облаци наноси се носеха от предната част на самолета и странно движещият се лъч разкъсваше светлината, помръкваше, а после просветваше отново.

Кърт заплува натам. Премина през облака тиня и откри водолаз, който ровеше яростно, дърпаше и извиваше бясно нещо. Фенерчето беше прикрепено към колана му.

Кърт посегна и сложи ръка на рамото му. Фигурата се обърна и замахна с нож към него.

Кърт видя как острието проблясна на светлината. Блокира ръката на водолаза и после я изви, като измъкна ножа. Кабината се изпълни с мехурчета от двата регулатора на бутилките. Вече почти нищо не се виждаше.

Ножът се завъртя във водата и изчезна. Кърт задържа дясната ръка на водолаза в хватката си. Другата му ръка се стрелна напред и сграбчи водолаза за врата. Искаше да смъкне маската му — класическа подводна бойна техника, и тогава видя, че срещу него е млада жена, а очите й са пълни с ужас.

Той я пусна и вдигна ръка с разперени пръсти. Успокой се. Жената кимна, но остана скована.

Посочи към краката си. Кърт погледна надолу. Кракът й бе попаднал между разкривена част от фюзелажа и друго оборудване. Назъбен прорез в метала показваше опитите й да се освободи с ножа. Не беше успяла да направи кой знае какво.

Кърт имаше по-добра идея. Спусна се надолу, опря гръб във фюзелажа и стъпи и с двата си крака върху прикрепената кутия с инструменти. Отблъсна се с всичка сила от кутията. Очакваше тя да се откъсне, но само я изкриви.

Жената издърпа крака си и веднага започна да разтрива глезена си. Когато погледна нагоре, Кърт събра палец и показалец и оформи кръг — универсалният символ за окей. Добре ли си?

Тя кимна.

След това събра двата си показалеца и я погледна въпросително.

Тя поклати глава. Очевидно се беше гмурнала сама. Точно както той си мислеше.

Посочи рязко към нея и после вдигна палец.

Тя се поколеба и кимна неохотно. Взе фенерчето и започна да се измъква от самолета. Кърт се огледа за последно и заплува след нея.

След спирането за декомпресиране те излязоха на повърхността само на няколко метра от корабчето й. Тя заплува към него и се качи първа. Кърт я последва.

Джо и един от моряците от „Арго“ ги посрещнаха на борда. Жената свали маската си, свали качулката на мокрия си костюм и разтръска глава. Не изглеждаше много щастлива от визитата. На Кърт не му пукаше.

— Трябва да сте откачена, за да се гмуркате сам-сама!

— Гмуркам се от десет години — каза тя.

— Да — отвърна той. — И сте прекарали много време в изследване на останки под водата?

Тя взе една кърпа, подсуши лицето си и го погледна ядосано.

— Кой сте вие, че да ми казвате какво да правя? И какво правите на моята лодка?

Джо изпъчи гърди, готов да започне кавга, но Кърт го прекъсна.

— Нашата работа е да се погрижим учените тук да не се удавят или да не нарушават установените правила. Вие като че ли правите и двете, затова дойдохме да видим какво става — каза той. — Тази лодка дори не е регистрирана за участие в проучването. Ще ни кажете ли защо?

— Няма защо да се регистрирам при вас — отвърна тя смутено. — Аз съм извън официалната зона. Извън вашата юрисдикция, както вие, американците, обичате да казвате.

Кърт погледна към Джо.

— Вече не — рече той, като се обърна към жената. — Разширихме зоната.

— Дори гласувахме за това — добави Джо.

Тя гледаше ту него, ту Кърт.

— Типичното американско нахалство — заключи накрая жената. — Променяте правилата, когато ви е изгодно.

Кърт почти щеше да се съгласи с нея, но тя пропускаше един важен факт. Той сграбчи уреда, измерващ налягането в бутилката й и го завъртя. Както и очакваше, тя беше стигнала до резервите.

— Типичната руска упоритост — отвърна той. — Да се ядосвате на хората, които са ви спасили живота.

Той й показа уреда.

— Останал ви е въздух за по-малко от пет минути.

Тя посегна и го взе от ръката му, като го разгледа за момент.

— Трябва да сте доволна от нашата арогантност.

Той видя как лицето й замръзна, макар да не беше сигурен дали е от смущение, или от гняв.

— Прав сте — каза тя накрая, вече доста по-кротко. — … благодарна съм ви. Аз просто… — Спря и се вгледа в Кърт, а онова, което видя, явно я накара да каже само: — Благодаря ви.

— Няма защо — отвърна той.

Беше забелязал промяната в поведението й и дори лека усмивка на лицето й.

— Вие ли сте главният тук? — попита тя.

— За нещастие.

— Аз съм Катерина Луская — каза тя. — Изпратена съм тук от страната си. Бих искала да говоря с вас за това откритие.

— Можете да се регистрирате при офицера за свръзка в…

— Мислех си по-скоро да поговорим малко тази вечер — каза тя, без да сваля очи от него. — На вечеря?

Джо извъртя очи.

— Брей, брей, чарът на Остин в пълна сила.

Кърт беше твърде зает за това.

— Гледала сте много филми, госпожица Луская. И без това не мога да ви кажа много.

Тя се изправи, разкопча костюма си, като показа горнището на банския и атлетичния си торс.

— Вероятно аз мога да ви кажа нещо — рече тя. — Тъй като вие ръководите, имам информация, която може да ви заинтересува.

— Наистина ли?

— Наистина — отвърна тя. — И освен това всички трябва да ядем, нали? Защо да го правим сами?

— Значи идваме и ние? — попита Джо.

Кърт го стрелна с поглед.

— Сега се сетих — добави Джо, — че имам доста бумаги за попълване.

Кърт се съмняваше, че жената има някаква ценна информация, но оцени дръзкия й опит да го види насаме и без съмнение да разбере какво знае той.

Внезапно му хрумна, че ако има и най-малък шанс да научи нещо важно от госпожица Луская, то беше негов дълг да го направи.

— На Санта Мария ли сте отседнали? — попита той.

Тя кимна и Кърт се обърна към Джо.

— Вярвам, че вие, момчета, ще успеете да се приберете сами на „Арго“?

— Ами ако не можем? — попита Джо.

— Тогава викайте за помощ — ухили се Кърт.

Джо кимна неохотно и посочи към „Зодиак“-а. Хората от „Арго“ се качиха в лодката и Джо ги последва, като мърмореше нещо за „клинчене от задълженията“.

Кърт погледна младата жена.

— Имате ли кола в града?

Тя се усмихна.

— Да, и знам точно къде да ви заведа.