Клайв Къслър, Греъм Браун
Портата на дявола (28)

27.

Вашингтон, окръг Колумбия, 23 юни

От офиса на Дърк Пит на двайсет и деветия етаж в сградата на НАМПД се виждаше голяма част от Вашингтон. През огромния правоъгълен прозорец той можеше да гледа част от потрепващата Потомак, монументите на Линкълн и Вашингтон и Капитолия, целият осветен в бяло през нощта.

Въпреки гледката обаче вниманието на Дърк беше насочено другаде, към монитора на компютъра, на който течеше телеконферентен разговор.

В ъгъла бе усмихнатото лице на Хирам Яйгър, компютърния гений на НАМПД. Той приличаше на току-що слязъл от харлея си — носеше кожена жилетка и дългата му посивяваща коса бе вързана на опашка.

В другия ъгъл на екрана се виждаше доста измъчена версия на Гамей Траут, която се взираше в него. Тъмночервената й коса също беше прибрана назад, но по скоро по необходимост. Докато говореше, един кичур падаше на очите й, тя прилежно го прибираше зад ухото и продължаваше да говори, без да му обръща внимание.

Въпреки очевидната й болка и тъмнината в очите й, тя, изглежда, се беше взела в ръце. Определено бе помогнала на Дърк да направи голяма крачка напред към разрешаването на мистерията около потъването на „Кинджара Мару“.

Докато Гамей обясняваше теорията, до която бяха стигнали с лекаря на „Матадор“, Пит се възхищаваше на силата й и на предаността й. Такива качества не бяха рядкост в НАМПД, но те винаги изгряваха най-ярко при най-мрачните обстоятелства.

Докато Пит слушаше и задаваше въпроси, когато сметнеше за уместно, Яйгър си водеше бележки и изсумтяваше по някое: „Аха!“ или „Ясно!“.

Щом Гамей замълча, Пит се обърна към Яйгър:

— Можеш ли да направиш симулация на това, което тя описа.

— Мисля, че да — отвърна Яйгър. — Ще е изстрел в тъмното, но пък може да ти даде известен ориентир.

— Това няма да е достатъчно, Хирам. Искам по-конкретен ориентир.

— Разбира се — отвърна Яйгър, като едва процеди думата. — Но колкото и да ми се иска, мога да ти кажа само каква мощност е нужна и как може да се постигне. Така че ако държиш на конкретиката, ще са ми нужни още данни.

— Започвай работа — каза Пит. — Обзалагам се на каса вносна бира, че ще имаме още данни, преди да си приключил с първата обиколка.

— Канадска ли? — попита Хирам.

— Или немска. Победителят избира.

— Става. Заемам се.

Неговата част от екрана потъмня, а Дърк се обърна към Гамей.

— Няма да те питам как си — каза той. — Искам само да знаеш, че се гордея с теб.

Тя кимна.

— Благодаря. Благодаря и за това, че си наредил аз да изследвам мострите. Това ми помогна… помогна ми да се съвзема.

Пит се смути.

— Никога не съм нареждал такова нещо.

— Но лекарят… — започна тя и на лицето й за първи път се появи усмивка.

— Значи нарежданията са били медицински — предположи Пит.

— Явно, като част от лечението — каза тя.

— Ловък е старият Хобсън — Пит се замисли с топлина за лекаря. — Голям хитрец… Ако някой е създал такова оръжие, най-добрата ни защита би била да намерим начин за неутрализирането му, преди да бъде използвано отново. А това ще стане благодарение на вас двамата, ако имаме късмет.

— Каква помощ можем да очакваме? — попита тя.

— Вече говорих с адмирала — отвърна Пит. — Имам предвид, с вицепрезидента. Той ще докладва за разкритията ви директно на президента и на генералния щаб. Сигурен съм, че ще са адски заинтригувани, но за да се намесят трябва да намерим нещо по-осезаемо, което да ги убеди. Засега това е само призрак, който се е мернал и е оставил следа. Ще трябва да му намерим тяло, нещо, с което да се заемат. Вие направихте първата стъпка.

Непокорният кичур отново падна над лицето й и Гамей пак го прибра зад ухото си.

— С доктор Смит предполагаме, че екипажът е бил избит заради онова, което са видели. С други думи, щом са оцелели след електромагнитния удар, е трябвало да бъдат избити, а корабът — потопен, за да се потули всичко.

— Звучи логично — каза Пит. — Мъртвите не стават за свидетели.

— Зная. Но си мислех, че трябва да има и нещо друго. Все пак ни обстрелваха с торпеда. Трябва да предположим, че са могли да направят същото и с товарния кораб, докато е бил на вода.

Пит обмисли думите й. Понякога се научава повече от това, което не е било сторено, отколкото от стореното.

— Щеше да е по-лесно, отколкото да се качват на борда.

— И по-бързо — отбеляза тя.

— Да, но тогава защо не са го направили?

— И защо са ударили тъкмо този кораб?

Още един добър въпрос. Той предположи, че причината може да е само една. Един отговор и за двата въпроса.

— На кораба е имало нещо, което са искали — каза Дърк.

— Нещо, което е трябвало да вземат, преди да го потопят. И каквото и да е било то, онзи, който стои зад всичко това, не е искал светът да узнае за липсата му.

На екрана Гамей кимна.

— И аз стигнах до това заключение.

Това обясняваше няколко неща. Изпълнителният директор на „Шокара“ му беше стар приятел — нещо доста повече от познат, като се има предвид, че Дърк му беше спасил живота, но въпреки че често бе заявявал, че ще стори всичко за Дърк и НАМПД, сега Харуто Такагава внезапно бе станал недостъпен.

Малко след потъването на товарния кораб Пит му остави съобщение, но засега не беше получил обаждане. Вероятно това бе разбираемо, като се имаха предвид обстоятелствата, но беше поне жълт флаг.

След няколко дни, само за да е сигурен, Пит изпрати двама млади сътрудници от НАМПД в нюйоркския офис на „Такагава“, за да вземат лентата с информация от бреговата охрана, която щеше да бъде изискана, ако корабът беше потънал в американски води. И на първо място — корабния манифест.

Двамата младежи бяха спрени в лобито на „Такагава“, бяха накарани да чакат с часове и накрая ги бяха изхвърлили. Това беше като истинска плесница по лицето на Пит, достатъчна да го вбеси. Досега бе твърде зает, за да се заеме с въпроса, но той вече придобиваше първостепенна важност.

— Трябва да разберем какво е превозвал „Кинджара Мару“ — каза Гамей.

Пит кимна. Знаеше какво да прави. Знаеше, че има само един начин да научи истината.