Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (9)

Глава 6

Проблясващият полицейски автомобил спря необичайно тихо под диагонал между мен и падналия рокер. До ушите ми стигаше металическото квакане и писукане на полицейското радио, а брадичката ми увисна до гърдите като на осъден затворник, който чака да му отсекат главата.

Чух тежки стъпки, след като вратата на полицейската кола се отвори. Вдигнах очи, но не успях да видя лицето на служителя на фона на заслепяващите сигнални светлини. Можах единствено да отбележа едрия му широкоплещест силует, зад който лампите мигаха като бесни.

— Не мърдай и дръж ръцете си така, че да ги виждам — изкомандва ми полицаят с глас като на Господ.

Моментално изпълних заповедта.

Над предния капак на автомобила му го видях как отиде бързо до ранения и приклекна над него. И докато се усетя, полицаят вече се извисяваше над самата мен.

Оказа се неочаквано красив мъж с къси черни коси и бледосини очи върху слабото му лице. Висок към метър и деветдесет, як. Физическата му привлекателност на елитен играч по американски футбол ми подейства някак си още по-съсипващо. Чувството ми за вина се задълбочи, отчаянието ми стана още по-гадно.

— Мъртъв е — каза полицаят.

Сърцето ми се преобърна.

— О, не — зашепнах като луда по посока на скута си. — Господи, моля те. Прости ми. Прости ми. Прости ми.

Зарових въртящата ми се глава още по-дълбоко в дланите си, а в това време красивият като от реклама полицейски служител се надвеси над лицето ми и подуши.

— При това си пияна до ушите. Изправи се и хвани ръце на тила си.