Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (71)

Глава 68

Дявол да го вземе, рече си Питър и се прилепи към стената досами телефонния автомат. Прекалено много бе скъсил дистанцията. А Дженийн спря. И погледна назад. Дали го видя? Трудно беше да се каже при цялата тази милиардна тълпа, която ги разделяше. Но не можеше и да го изключи напълно.

Идеше му да се ритне отзад. След толкова години най-малкото, което Дженийн би очаквала, бе появата му. Елементът на изненадата би бил от критично значение. Но той се беше приближил на прекалено късо разстояние и беше провалил замисъла си.

Как можа да го допусне? Къде отидоха хладнокръвието, търпението и въздържаността, с които толкова се гордееше?

Но каквото станало — станало. Трябваше да се махне от там.

Преброи до три, после погледна назад към просторната зала. Имаше вероятност тя да е влязла във входа за метрото вдясно, но секунда след това му се стори, че мярна дреха с цвета на слонова кост да минава през далечния уличен изход.

Мамка й… Ама тя наистина ли излезе от гарата? Той се затича подире й. Да не би просто да я е прекосила за по-бързо? И изобщо да не е мислела да се качва на влак?

— Ало, по-спокойно! — скара му се някой.

Питър извърна глава. На входа на магазин за видео техника стоеше нюйоркски полицай в пълен комплект антитерористична екипировка, включително бронежилетка и карабина М-16. Огледа Питър най-подробно от глава до пети. Не че той имаше нужда да го оглеждат толкова подробно. Особено пък сега. Вместо да покаже на полицая среден пръст, както му идеше отвътре, Питър моментално намали ход и махна извинително с ръка на колегата си.

Силното слънце на Лексингтън Авеню го накара да присвие очи. Огледа се наляво, надясно, насреща през широката улица, задръстена от доставящи стока камиони, автобуси и жълти таксита. После погледна към извисилия се право отпред му Крайслър Билдинг.

Но в нито една от всички посоки не откри светло палто. Одри Хепбърн си беше вдигнала чуковете. Само защото бе отместил погледа си за някакви си пет секунди.

Ето това му е лошото на тоя бесен град! — помисли си ядосано. Прекалено много дупки имаше, в които да се крият плъховете. Сто на сто го бе видяла.

А Дженийн беше безследно изчезнала.