Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (15)

Глава 12

Събудих се някъде около обяд, но не отворих веднага очи.

А както правех почти всеки път през последните две години, останах неподвижна, със затаен дъх и стиснати клепачи, несигурна за момента и уплашена от мисълта къде ли се намирам.

После отворих очи и издишах облекчено.

Понеже нищо ми нямаше.

Все още бях на свобода.

Не бях затворена в килия.

Прозях се, протегнах се, примигах на силната мъглява дневна светлина, после седнах в леглото и огледах бавно изцяло бялата стая. Погледът ми мина, от ляво на дясно, по скулптурата от плавей на малката масичка, кутийката от миди за гримове и етажерките от махагон с наредените по тях книги.

И, както винаги, инвентаризацията ми при събуждане свърши с лявата ми ръка. И по-точно — с диамантения годежен пръстен и брачната халка, които някак си бяха попаднали на левия ми безимен пръст.

Изправих се, спрях и тръснах озадачено глава пред огледалото над нощното шкафче. След две години морско каякарство и уиндсърфинг бялата ми кожа бе придобила дълбок кафяв загар. Но пък кестенявата ми коса бе изсветляла и се бе сдобила с руси кичури.

Успяла бях някак си да се превърна в един нов вариант на себе си, какъвто изобщо не ми беше идвал наум: сърфистката Дженийн, мацката Малибу Дженийн.

Но тъй като умът ми все още отказваше да го побере, прекосих стаята и дръпнах вертикалните щори. Огледах с присвити очи мързеливо наклонилите се кралски палми, простора от синьо-зелена, сякаш оцветена с пастели вода и гората от яхтени мачти.

Задният ми двор, окомплектован с два бели, ориентирани към морето шезлонга, можеше да послужи за реклама на мексиканската бира „Корона“. Усмихнах се на мускулестата дясна ръка, облегната върху ръба на десния шезлонг.

И тъй като „Короната“ беше свършила, задоволих се да пъхна в едрата длан измръзнала бутилка ямайска „Ред Страйп“.

Две години възстановяване. Две години любов — надали някой е изваждал по-голям късмет от моя.

— Как върви риболовът, господин Фурние?

— Бавно, госпожо Фурние — ухили ми се дяволито Питър иззад тъмните си очила „Рей Бан Уейфеърър“.