Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (84)

Глава 81

Двумоторният „Чесна“, който наехме във вторник, ни достави в Рейфърд към три следобед. Цялото това летене насам-натам съсипваше финансите ни, но се борехме за живота на невинен човек — пък и аз минавах всичко по сметката на фирмата ми, която е сред стоте най-големи в света. Докато приближавахме нарастващата тълпа демонстранти пред затвора, Чарли се обади на управителя да ни пуснат.

Когато ни видя в залата за срещи с адвокати, Харис се обърка.

— Ти какво нещо зачести? — попита ме.

— Съжалявам, че ти прекъсвам четенето — рекох и му подхвърлих пакет солети.

— Много благодаря. Страшно ги обичам — зарадва се искрено Джъстин. Разкъса пакета с окованите си в белезници ръце, изсипа солетите върху масата и схруска една.

— Окей, Джъстин, вече получи нещо от мен, сега обаче искаме и ние да получим нещо от теб. Търсим Фабиана, но тя вече не живее в Принстън. Напуснала е, но не е оставила адрес, на който да можем да я намерим. Имаш ли представа къде може да е заминала?

— Ти сериозно ли питаш? — отвърна ми той с пълна уста. — Та аз Фабиана нито съм я чувал, нито съм я виждал от петнайсет години, откакто хвърли в лицето ми годежния пръстен, който й бях купил. Тая кучка се е зарекла да ме довърши и доколкото усещам, ще успее. В тая дупка, дето я копаеш, няма да намериш вода.

— Знаеш ли от какво взе да ми писва, Джъстин? — За по-голям ефект смачках с юмрука си една от солетите върху масата. — От теб и от отношението ти. Не желаеш да ти спася живота ли? Това не е мачизъм, а пълна простотия. Ако толкова държиш да си мачо, вземи да си признаеш: „Добре де! Аз убих Тара Фостър!“.

Той зяпна насреща ми, после се усети и затвори уста.

— Как да го кажа, като не съм я убил? — изломоти той и от устата му се разлетяха трохи от солети.

А аз сложих длан зад ухото си.

— Боже милостиви! Да не би да чух някой да се оправдава?

— Кой командва тук, Чарли? — попита Харис.

— Не си ли личи? — рече Чарли и ме изгледа многозначително.

— Хубаво. Намерете тогава братовчедка й Мади — каза Харис. — Тя е човекът, който ни запозна всъщност.

— Мади чия? — попитах и се приготвих да набера името на айфона си.

— Мади Пелетиър — отговори Харис. — Все още преподава в гимназията в Кий Уест. Винаги се е отнасяла добре с мен. От време на време дори ми пише.

— Електронният указател ми дава Маделин Пелетиър на Фогърти Авеню.

— За нея става дума — рече Джъстин.

— Трябва да вървим, Джъстин — изправих се. — Но скоро ще се върнем.

— За екзекуцията, нали? — измърмори той.

— Не, глупако — посочих с пръст решетката. — За да отворя тази врата и да пусна майка ти да влезе и да те прегърне.