Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (51)

Глава 48

— Нали се чудеше как съм? — продължи той да шляпа през водата. — Чакай да проверя. Счупена ключица, нарязано на ивици лице и едното око пълно със стъкла. Но иначе съм кукуряк.

Ревнах и заметнах крака си с пълна сила. Най-после успях да закача металната мантинела с прогизналото бомбе на кубинката. Но то се изплъзна, продължих да вися най-безпомощно, а шляпането зад гърба ми се усилваше. Изпищях и направих нов опит, много по-неуспешен. Ужасът ме беше сковал.

— Ръчичките ти се поумориха, а? — попита Десантчика, който вече не шляпаше, а си проправяше шумно път през шубрака зад мен. — Но даваш ли си сметка какво точно вършиш? Нима не знаеш, че да бягаш от местопроизшествие е престъпление?

Секунда още, и щеше да ме настигне. Ръцете ми обаче имаха силата на мокри спагети. Да се опитам още веднъж! Замахнах с крак. И пак не успях!

— Добър опит, Нина. Почти сполучлив — каза Десантчика току зад мен, докато кракът ми падаше.

Ритнах силно назад, наслуки. И усетих с удоволствие как тежката пета на кубинката го фрасна по лицето. Чух приглушен животински рев, при което той се свлече на колене и се хвана за носа.

С последни сили промених захвата и се набрах на мускули до мантинелата. Обгърнах я с дясната си ръка. Стори ми се, че скъсах коремен мускул, докато се претърколих отгоре й и се тръшнах на шосето.

При което току над мен изрева гръмовно приближаващ се камион.

Е, само това ми липсваше, успях да си помисля, както лежах по корем пред заслепяващите ме фарове на носещото се право към мен чудовище. Нямах сили за нищо, освен да гледам как стават все по-големи и да чуя как шофьорът наду клаксона. И накъсаното продължително метално стържене на блокирали спирачки.