Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Post Office, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Марин Загорчев, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 30 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- ventcis (2014)
Издание:
Чарлз Буковски. Поща
Charles Bukowski
Post Office
Copyright © 1971 by Charles Bukowski
Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.
Превод © Марин Загорчев
Художествено оформление © ФАМА & Z Design
© ФАМА 2013
ISBN 978-954-597-475-5
Редактор: Мария Коева
Технически: редактор Олга Стоянова
Коректор: Мария Христова
Предпечат: Николай Дъбов
Формат 60/90/16
печ. коли 14.25
ИК ФАМА
Печат СИМОЛИНИ
Цена 14.00 лв.
История
- — Добавяне
12.
Бременността на Фей вървеше добре. За тази възраст беше добре. Чакахме у нас. Накрая моментът настъпи.
— Съвсем скоро ще е — каза тя. — Не искам да стигна твърде рано.
Излязох и проверих колата. Върнах се вътре.
— Ооох, ох — изохка тя. — Не, чакай.
Може би наистина можеше да спаси света. Гордеех се с нея. Простих й за мръсните чинии, за „Нюйоркър“ и за писателските семинари. Моето старо момиче беше просто поредното самотно същество в свят, на който не му пукаше.
— Хайде да тръгваме — подканих я.
— Не. Не искам да те карам да чакаш прекалено дълго. Знам, че не ти е добре.
— Майната ми на мен. Давай да тръгваме.
— Не, моля те, Ханк.
Остана седнала.
— Как мога да ти помогна? — попитах.
— Никак.
Седя десет минути. Отидох в кухнята да си сипя вода. Когато излязох, тя каза:
— Готов ли си да караш?
— Да.
— Знаеш ли къде е болницата?
— Разбира се.
Помогнах й да се качи в колата. Предишната седмица бях направил две кръгчета за тренировка, но когато стигнахме, не знаех къде да паркирам. Фей посочи една рампа.
— Карай нататък. Спри вътре. Ще се качим оттам.
— Слушам…
Лежеше в една задна стаичка, откъм улицата. Намръщи се.
— Хвани ми ръката.
Хванах я.
— Наистина ли ще се случи? — попитах.
— Да.
— Говориш, сякаш е много лесно.
— Ти си много мил. Това ми помага.
— Иска ми се наистина да бях мил. Просто тази проклета поща…
— Знам. Знам.
Погледнахме през прозореца.
— Виж онези хора навън — казах. — Нямат представа какво се случва тук горе. Вървят си ей така по тротоара. Но пак е странно… нали и те някога са били родени, всеки един от тях.
— Да, странно е.
Чувствах движенията на тялото й чрез ръката й.
— Стисни ме по-силно — каза тя.
— Да.
— Не искам да ме оставяш.
— Къде е лекарят? Къде са всички? Мамка им!
— Ще дойдат.
Точно в този момент влезе една сестра. Болницата беше католическа и жената бе много красива, мургава, испанка или португалка.
— Сега… вие… си вървете — каза тя.
Показах на Фей, че стискам палци, и се усмихнах смутено. Мисля, че не видя. Слязох с асансьора.