Чарлс Буковски
Поща (68)

6.

На другия ден отидохме да вземем нещата й от мотела. Там имаше един тип, мургав дребосък с брадавица отстрани на носа. Изглеждаше опасен.

— С него ли ходиш? — попита.

— Да — отговори Мери Лу.

— Добре. Късмет — измърмори той и запали цигара.

— Благодаря, Хектор.

Хектор. Що за име?

— Една бира? — попита ме.

— Става.

Хектор седеше на леглото. Стана, отиде в кухнята и донесе три бири. Беше хубава бира, внос от Германия. Той отвори бутилката на Мери Лу, сипа й малко в чаша. Обърна се към мен:

— Чаша?

— Не, благодаря.

Станах и си размених бутилката с неговата.

Седнахме и почнахме да пием мълчаливо.

По едно време той каза:

— Достатъчно ли си мъж, за да ми я вземеш?

— По дяволите, не знам. Изборът е неин. Ако иска да остане с теб, нека остане. Защо не я попиташ?

— Мери Лу, ще останеш ли с мен?

— Не — отговори тя. — Отивам с него.

Посочи ме. Почувствах се значим. Бях изгубил толкова много жени заради толкова много други мъже, че ми стана добре да съм от противоположната страна. Запалих пура. Огледах се за пепелник. Видях един на тоалетното шкафче. Случайно погледнах огледалото и видях какъв съм махмурлия, а също как той се засилва към мен като стрела към мишена. Още държах бутилката. Завъртях се и той се заби в нея. Улучих го в муцуната. Цялата му уста се напълни с кръв и счупени зъби. Хектор падна на колене, ревна, хвана се за устата. Видях ножа. Изритах го настрани, вдигнах го, погледнах го. Една педя острие. Натиснах копчето и острието се прибра. Пъхнах ножа в джоба си.

После, докато Хектор плачеше, се приближих и го изритах в задника. Той се просна на пода, продължи да хленчи. Прекрачих го, глътнах малко бира.

После отидох при Мери Лу и я шамаросах. Тя изпищя.

— Курва! Ти си го нагласила, нали? Извикала си тоя маймун да ме убие за пършивите четири-петстотин долара в портфейла ми!

— Не, не! — проплака тя. И двамата плачеха.

Отново я ударих.

— Така ли се прехранваш, курво? Убиваш мъже за неколкостотин долара?

— Не, не! Обичам те, Ханк! Обичам те!

Стиснах яката на синята й рокля и раздрах половината до кръста. Не носеше сутиен. Кучката нямаше нужда от сутиен.

Излязох и тръгнах към хиподрума. Две-три седмици само се оглеждах. Бях неспокоен. Повече не видях Мери Лу на хиподрума. Нито Хектор.