Чарлс Буковски
Поща (7)

6.

Забравих кога започваше смяната. В шест или седем вечерта. Някъде там.

Беше лесно. Даваха ти купчина писма, план на града и трябваше сам да си измислиш маршрута. Всички шофьори се бавеха много повече, отколкото бе необходимо, за да обходят района си, и аз се водех по тях. Излизах с всички и се прибирах с всички.

После ти даваха нова пратка. Имаше време да киснеш по кафенетата, да четеш вестници, да се почувстваш човек. Дори имаше време да хапнеш. Когато ми скимнеше, вземах си почивен ден. По един от маршрутите живееше пищна мадама, която всяка вечер се подготвяше специално. Шиеше еротични рокли и пеньоари и ги носеше. Отиваш примерно пред стръмното й предно стълбище около 23.00, позвъняваш и й връчваш пратката. Тя издава протяжен стон: ОООООООООО-ххххххххХХХХХ! и застава близо, много близо до теб, и не те пуска, докато не го прочете. После казва: „ОООоооох, лека нощ, благодаря ВИ!“

— Да, госпожа — казваш ти и се изнизваш с член, набъбнал като на бик.

Това обаче не продължи дълго. След около седмица и половина свобода получих следното писмо:

Уважаеми господин Чинаски,

 

Явете се незабавно в пощенска станция „Оукфорд“. При неявяване очаквайте дисциплинарно наказание или уволнение.

А.Е. Джонстън, отговорник,

пощенска станция „Оукфорд“.

Пак на тръстиката.