Чарлс Буковски
Поща (63)

1.

Измислих нова система за залагане. Изкарах 3000 долара за месец и половина, а ходех на хиподрума само два-три пъти седмично. Започнах да си мечтая. Представях си къщичка на морето. Представях си се в хубави дрехи, спокоен, как ставам сутрин, качвам се във вносната си кола и бавно потеглям към хиподрума. Представях си спокойни вечери с пържола, предшествани или последвани от хубави изстудени напитки в цветни чаши. Тлъст бакшиш. Пура. И жени, когато ти се прииска. Лесно е да си фантазираш такива неща, когато получаваш големи пачки на касата. Когато за едно шестфърлонгово състезание, да речем за минута и девет секунди, изкараш едномесечна заплата.

Та така попаднах в кабинета на директора. Той седеше зад бюрото си. Бях захапал пура и дъхът ми миришеше на уиски. Внушавах представа за богат човек. Приличах на богат човек.

— Господин Уинтърс, пощенската служба се отнася добре към мен. Но имам странични бизнес интереси, за които трябва да се погрижа. Ако не можете да ме пуснете в неплатен отпуск, ще се наложи да напусна.

— Не ти ли дадох неплатен отпуск по-рано тази година, Чинаски?

— Не, господин Уинтърс. Отхвърлихте молбата ми за отпуск. Този път няма да приема отказ. Ще напусна.

— Добре, попълни този формуляр и ще подпиша. Но мога да ти дам само деветдесет работни дни.

— Съгласен съм — отговорих и издишах дълга струйка синкав дим от луксозната си пура.