Чарлс Буковски
Поща (48)

6.

Установих, че единственото време, когато мога да уча, е точно преди да заспя. Бях прекалено уморен, за да си правя закуска и да я ям, затова излизах и си купувах стек бира, слагах го на стола до леглото, отварях кутия, отпивах як гълток и отварях адресната схема. На третата бира се налагаше да я оставя. Толкова можех да поема. Допивах бирата седнал в леглото, като зяпах стената. На последната кутия заспивах. Когато се събудех, имах време само да ида до тоалетната, да се изкъпя, да хапна и да тръгна пак за работа.

Няма как да се приспособиш, просто се изморяваш все повече и повече. Винаги купувах стек бира на прибиране и една сутрин бях адски скапан. Качих се по стълбите (нямаше асансьор) и вкарах ключа в бравата. Вратата се отвори. Някой беше сменил всички мебели, имаше нов килим. Не, всички мебели също бяха нови.

На дивана седеше някаква жена. Изглеждаше сносно. Млада. Хубави крака. Руса.

— Здрасти — казах аз. — Бира?

— Здрасти! Добре, може една.

— Харесва ми как си спретнала обстановката тук.

— Сама го направих.

— Защо?

— Просто така реших.

Взехме по една бира.

— Ставаш — отбелязах аз.

Оставих бирата и целунах мацето. Сложих ръка върху коляното й. Хубаво коляно.

Отпих още една глътка бира.

— Да, много ми харесва как е обзаведено тук. Действа ми ободрително.

— Много мило. На мъжа ми също му харесва.

— Тогава защо мъжът ти… Какво? Мъж ли? Кой номер е този апартамент?

— 309.

— 309? Мили Боже! Сбъркал съм етажа! Аз живея в 409-и. Ключът ми пасна на вратата.

— Седни, сладурче.

— Не, не…

Взех четирите останали бири.

— Закъде се разбърза? — попита тя.

— Някои мъже са луди — отговорих, като тръгнах към вратата.

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че някои мъже обичат жените си.

Тя се засмя:

— Не забравяй къде живея.

Затворих вратата и изкачих още един етаж. Отворих собствената си врата. Вътре нямаше никого. Мебелите бяха стари и очукани, килимът — почти без цвят. Празни бирени кутии по пода. Този път нямаше грешка.

Съблякох се, легнах си сам и отворих поредната бира.