Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Post Office, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
ventcis (2014)

Издание:

Чарлз Буковски. Поща

 

Charles Bukowski

Post Office

Copyright © 1971 by Charles Bukowski

Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.

 

Превод © Марин Загорчев

Художествено оформление © ФАМА & Z Design

© ФАМА 2013

ISBN 978-954-597-475-5

 

Редактор: Мария Коева

Технически: редактор Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

Предпечат: Николай Дъбов

Формат 60/90/16

печ. коли 14.25

 

ИК ФАМА

Печат СИМОЛИНИ

 

Цена 14.00 лв.

История

  1. — Добавяне

9.

Фей забременя. Но това не я промени, нито пък промени пощата.

Едни и същи сортировачи вършеха цялата работа, докато помощният персонал се разтакаваше и спореше за спорт. Всички тия бяха яки негри с телосложение на професионални борци. Винаги когато постъпеше някой нов, го хвърляха на помощните. Така ги умилостивяваха да не убиват отговорниците. Ако помощният персонал вземеше на мушка някой отговорник, той изчезваше. Помощните пренасяха камарите поща, които идваха с товарния асансьор. Това беше работа за по пет минути на час. Понякога брояха писмата или се преструваха, че го правят. Докато брояха, с молив зад ухото, изглеждаха много спокойни и компетентни. През повечето време обаче спореха разпалено за спорт. Всичките бяха спецове — четяха едни и същи спортни коментари.

— Добре, човече, кой е любимият ти защитник за всички времена?

— Ами Уили Мейс, Тед Уилямс, Коб.

— Какво? Какво?

— Точно така, сладурче!

— Ами Бейб? Къде забрави Бейб?

— Добре де, добре, кой е твоят любим защитник?

— Любим защитник за всички времена!

— Добре де, добре, знаеш какво имам предвид, сладурче, знаеш какво имам предвид!

— Хубаво, да речем Мейс, Рут и Ди Маджо.

— Тия двамата са побъркани, бе! Какво ще кажеш за Ханк Ейрън, сладурче? Какво ще кажеш за Ханк?

Веднъж всички щатове на помощния персонал бяха обявени за преразпределяне. Принципно щатовете се попълваха по старшинство. Помощните дойдоха и събраха заявките от ведомствената книга. След това можеха пак да си клатят краката. Никой не подаде жалба: нощем паркингът беше много тъмен и пуст.