Чарлс Буковски
Поща (53)

11.

Качих се в апартамент 409, сипах си скоч с вода, взех пари от горното чекмедже, слязох, качих се в колата и подкарах към хиподрума. Стигнах навреме за първия старт, но не заложих, защото нямах време да прочета бюлетина.

Отидох в бара за пиячка и видях онази висока азиатка със стар шлифер. Беше доста зле облечена, но понеже и аз не бях по-спретнат, извиках името й тихо, колкото само тя да чуе, докато минаваше.

— Ви, бебче.

Спря. Дойде при мен.

— Здрасти, Ханк. Как си?

Познавах я от централното пощенско управление. Работеше в друга станция, до автомата за вода, но изглеждаше по-добронамерена от повечето.

— Нещо ми е тъжно. Трето погребение за две години. Първо майка ми, после баща ми. А днес едно старо гадже.

Тя си поръча нещо. Отворих „Конен бюлетин“.

— Хайде да хванем втория старт.

Тя дойде и облегна количество крак и цица в мен. Винаги търся не много известен кон, който може да надбяга фаворита. Ако няма кой да го бие, залагам на фаворита.

Бях идвал на хиподрума и след другите две погребения и печелех. Имаше нещо в тия погребения. Отваряха ти очите. По едно погребение на ден, и щях да забогатея.

На едната миля номер 6 изостана с една глава от фаворита. Остави да го изпреварят, след като две обиколки водеше. Номер 6 имаше курс 35 към 1. За това състезание фаворитът се котираше 9 към 2. И двата бяха с изравнени възможности. Сега увеличиха тежестите на фаворита с един килограм, от 52 на 53. Номер 6 още носеше 52 килограма, но му сложиха по-неопитен жокей и увеличиха дистанцията на миля и една 16-а. Всички решиха, че след като фаворитът е настигнал номер 6 на едната миля, ще го изпревари и на допълнителната шестнайсетина. Изглеждаше логично. Обаче конните състезания не се подчиняват на логиката. Треньорите поддържат конете си в привидно недобро състояние, за да отклонят малко залозите от тях. Промяната на дистанцията и слагането на по-непопулярен жокей подсказваха бързо покачване на цената. Погледнах таблото. Сутрешният курс беше 5. Сега пишеше 7 към 1.

— Номер 6 ще спечели — казах на Ви.

— Не, този кон губи.

— Вярвай си.

Отидох и заложих 10 за победа на номер 6.

Номер 6 излезе начело още със старта, мина плътно до оградата на първата дъга, после с лекота набра преднина с една дължина и четвърт на задния прав участък. Основното множество го следваше плътно. Очакваха, че номер 6 ще ги изведе на дъгата, ще даде място в началото на правата отсечка и там ще го издухат. Това беше стандартният подход. Треньорът обаче бе дал на жокея други инструкции. В началото на завоя момчето отпусна юздите и конят дръпна рязко напред. Докато другите жокей реагират, номер 6 имаше четири дължини преднина. В началото на правата момчето даде на коня да си поеме малко въздух, погледна назад, после пак го пришпори. Перспективите ми изглеждаха добри. Изведнъж фаворитът, 9 към 5, се откъсна от масата и рязко дръпна, кучият му син. Ядеше дистанцията, настъпваше. Изглеждаше, че ще изпревари моето конче. Фаворитът бе номер 2. На средата на правата отсечка 2 беше само на половин дължина зад 6. Тогава момчето с номер 6 развъртя камшика. Жокеят на фаворита шибаше яко. Изминаха останалата част от правата по този начин, с половин дължина разлика, и така финишираха. Погледнах таблото. Курсът при моя кон се беше покачил на 8 към 1.

Отидохме пак в бара.

— В този старт не спечели най-добрият кон — каза Ви.

— Не ме интересува кой е най-добрият. Интересува ме само кой ще финишира пръв. Поръчвай.

Поръчахме.

— Добре, умнико. Да видим как ще се справиш на следващия старт.

— Казвам ти, сладка, адски ми върви след погребение.

Тя пак подпря крак и гърда о мен. Глътнах малко уиски и отворих „Конен бюлетин“. Трети старт.

Прегледах бюлетина. Този ден бяха решили да подлудят хората. Първият стартирал току-що бе спечелил, затова сега тълпата търсеше бързия бегач и не се интересуваше от късните спринтьори. Тълпата помни само един старт назад. Една причина за това е 25-минутната пауза между стартовете. Мислите им са фокусирани върху това, което се е случило току-що.

Третото състезание беше на шест фърлонга. Сега бързият бегач, тоест стартиралият с преднина, беше фаворит. Бе изгубил последното си състезание, на седем фърлонга, с един нос, като запази преднина през цялата права и се провали в последния скок. Номер 8 беше най-близо зад него. Бе завършил трети, с дължина и половина зад фаворита, като скъси дистанцията от две дължини на правата. Тълпата си мислеше, че щом номер 8 не е настигнал фаворита на седем фърлонга, как, по дяволите, ще го надбяга на трасе с един фърлонг по-малко? Тълпата винаги си тръгваше с празни джобове. Победителят от състезанието на седем фърлонга не участваше в този старт.

— Номер 8 ще спечели — казах на Ви.

— Разстоянието е твърде късо — възрази тя. — Абсурд.

Номер 8 имаше начална котировка 6, а сега — 9.

Взех си печалбата от последния старт и заложих 10 долара за победа на номер 8. Ако залагаш твърде голяма сума, конят ти губи. Или размисляш и се отказваш от него. Десет за победа беше хубав, удобен залог.

Фаворитът тръгна добре. Излезе от вратичката първи, мина близо до оградата и дръпна с две дължини. Номер 8 бягаше около средата на трасето, предпоследен, като постепенно се приближаваше към оградата. В началото на правата фаворитът все още изглеждаше добре. Момчето с номер 8, вече пети в групата, още далеч от оградата, даде на своя да опита камшика. Фаворитът скъси крачката. Мина първата четвърт за 22 и 4/5, но по средата на правата все още бе с две дължини напред. Изведнъж номер 8 дръпна, профуча покрай него и финишира с две и половина дължини преднина. Погледнах таблото. Все още показваше 9 към 1.

Върнахме се в бара. Ви притисна тялото си към мен.

Спечелих в три от последните пет надбягвания. Тия дни пускаха само осем старта вместо девет. Както и да е, осем бяха достатъчно. Купих си две пури и двамата се качихме в колата. Ви беше дошла с автобуса. Отбих се за бутилка уиски и отидохме вкъщи.