Катрин Алрид
Дървото на живота (8)

Осма глава

Денят на дипломирането наближаваше и целия ми клас гъмжеше от планове за бала. Като ученика с най-висок среден успех бях обявена за отличничка. Хю беше втори по успех след мен и родителите ни бяха убедени, че това е поредният знак, че сме предопределени един за друг. Още по-зле, Хю започна да прави намеци относно бъдещето.

— Къде би искала да живееш, след като завършим? — попита ме.

Ноум, Аляска, помислих си навъсено, но не го казах.

— Не съм мислила много за това.

— Строят няколко много красиви къщи на „Феър Оукс“. Трябва да се отбиеш някой път и да ги разгледаш.

Втренчих се в него. „Феър Оукс“ беше новият жилищен комплекс малко извън града — представата за изтънчен южняшки живот на някакъв предприемач от големия град. Къщите имаха разчупени модерни структури, всички едноетажни и разположени върху парцел от пет декара. Знаех, че струват цяло състояние.

Също така знаех, че повече не можех да продължавам така.

Мама все още не искаше да слуша отказите ми да се омъжа за Хю, а и аз не можех да събера смелост да разговарям със Съдията, въпреки че той щеше да е на моя страна. Бях твърде изплашена, че ще заподозре какво се случваше между мен и Ник, и нямах представа как щеше да реагира. Съдията имаше склонност да е малко по-покровителствен, щом станеше въпрос за мен, и не исках да подгони Ник с ловната пушка, задето е поставил под съмнение репутацията ми.

Баща ми се навърташе доста често наоколо, хвърляйки изпълнени с копнеж погледи към мама, докато бъбреше със Съдията. Мисля, че по някакъв странен начин запълваше празнотата в живота на Съдията, която Ник беше заемал преди това. Ник липсваше на цялото ми семейство. Знаеха, че от време на време остава в плевнята през нощите, но тъй като пристигаше толкова късно и тръгваше толкова рано, вече почти не го виждаха.

Една вечер, когато времето се беше затоплило, помолих баща ми да се разходи с мен. Мама ни се усмихна благосклонно на тръгване. Нека ви кажа нещо за мама. Все още приличаше на ангел, когато се усмихнеше, но тогава вече знаех колко подвеждащ може да бъде външният вид. Жената беше упорита като мисурско муле и не се свенеше да всява чувство на вина у някой, само за да стане на нейното.

Татко уви ръка около раменете ми, докато крачехме към гората, но не каза нищо. Можех да усетя как тялото му излъчваше вълни на любопитство. Въпреки че прекарвахме доста време заедно, като излизахме навън да похапваме и подобни неща, никога не му бях поверявала нещо така, както дъщерите го правеха с бащите си.

Е, беше на път да си навакса десеторно, помислих си унило. Надявах се единствено, че беше готов за предизвикателството.

— Добре, изплюй камъчето — повдигна вежда. Човекът не беше глупав.

Пльоснах се на един дънер, който беше единственото останало от дъба, паднал преди години през една от зимните бури, а той се настани до мен.

— Става въпрос за мама. Побърква ме.

— За какво?

— Хю. — Поколебах се. — Тате, решила е категорично, че ще се омъжа за него, и не иска да чуе и дума от това, което казвам по въпроса.

— Обичаш ли го?

Повдигнах рамене.

— Предполагам, един вид. Просто не искам да се омъжвам за него.

— Тогава не позволявай на майка ти да те тласне към подобно нещо. Това е твоят живот, Аликс. Трябва да правиш това, което те прави щастлива. — Той се вгледа по-задълбочено в мен от обикновено. — Заради Ник е, нали?

Както казах, човекът не беше глупав. Беше се срещнал с Ник и беше слушал всички семейни истории за това как го бях осиновила и за подвизите ни през годините. Веднъж даже беше дошъл да ме търси и ме беше заварил в плевнята с него. За щастие в онзи момент не правехме нищо друго, освен да говорим, но сигурно сме били явни за някой, който не е толкова запознат със ситуацията, колкото останалите от семейството.

Беше ми омръзнало да отричам чувствата си към Ник, затова кимнах.

— Да. Обичам го от доста дълго време.

— Той изпитва ли същото към теб?

Изведнъж ме осени, че Ник никога не ми беше казвал, че ме обича. Просто предполагах, че е така, от начина, по който се държеше. Все още вярвах, че ме е обичал, но самочувствието ми тогава беше толкова крехко.

— Така мисля.

— Тогава защо не е направил нещо по въпроса?

Добър въпрос. Искаше ми се да имам логично обяснение.

— Има няколко проблема — казах уклончиво.

Той замълча за момент, обмисляйки чутото.

— Ник не ми изглежда да е от хората, които биха позволили жената, която обичат, да се омъжи за друг. Казвала ли си му какво планира майка ти?

— Не. — Не исках да го карам да се чувства по-зле, отколкото вече се чувстваше. А и дълбоко в себе си бях изплашена, че ако помислеше, че връзката ни ми причинява проблеми, то тогава щеше да спре да се вижда с мен.

— Може би трябва да му кажеш.

Беше прав. Имах нужда само да го чуя от някой. Време беше да хвана бика за рогата.

През последните няколко месеца бях повече от търпелива. Ако Ник ме обичаше наистина, то в такъв случай беше време да направи нещо. А ако ли пък не, и ако Линдзи беше по-важна за него, отколкото бях аз, е, щеше да е по-добре да го разбера отсега.

Така поставих начало на събитията, които доведоха до смъртта на Франк Андерсън.

 

 

Беше сряда вечерта, когато разговарях с татко. Онази нощ не останах в стаята си, за да изчакам Ник, както правех обикновено. Слязох долу в плевнята и зачаках, движейки се неспокойно през дългите часове до пристигането му, и разигравайки различни сцени в главата си. Без значение как щеше да реагира, трябваше да съм подготвена.

Изненадата му, че ме беше заварил там, изчезна бързо, когато видя лицето ми.

— Какво се е случило? — попита, като затвори вратата и я заключи след себе си.

— Не мога да продължавам повече — казах му с болезнен шепот. — Нещата излизат извън контрол. Мама вече е планирала всичко, като изключим датата за сватбата ми с Хю, и не иска да ме чуе, когато се опитвам да говоря с нея.

Още с първите ми думи лицето му пребледня.

— Наистина ли вярва, че ще се омъжиш за него?

— Разбира се, че да! Излизам с него вече в продължение на година, а и тя не знае да има някой друг, с който да се виждам. Всеки път, когато й кажа, че не искам да се омъжвам за него, казва, че това е предсватбена треска и че ще ми мине. А и майката на Хю не помага изобщо. Вкъщи е почти всеки ден и постоянно носи списания и каталози.

— Господи! — Той се свлече на леглото, а раменете му се отпуснаха. — Защо не ми каза нищо досега?

— Не исках да те притеснявам, а и вярвах, че ще успея да се справя. Но никой не обръща внимание на това, което им казвам. Сякаш се опитвам да спра движещ се влак с една ръка завързана зад гърба ми.

— А Хю…

— Дали ме е попитал дали ще се омъжа за него? — Поклатих глава и седнах до него. — Не още, но ще го направи. Скоро. Онзи ден ми предложи да се отбия до „Феър Оукс“ и да видя дали ще харесам някоя от къщите, които строят. — Хванах ръката му и я стиснах силно. — Трябва да им кажем за нас, Ник. Това е единствената ни опция. Освен ако не искаш да се омъжа за Хю — допълних тихо.

Той застина.

— Предполагам заслужавах да ми го кажеш, а? Със сигурност не съм направил много, за да те убедя в противното. — Когато се обърна да ме погледне, гласът му беше нисък. — Не искам да се омъжваш за Хю. Всеки път, когато знам, че си с него, умирам по-малко. Но не знам какво друго да правя, Аликс. Проблемът с Линдзи… все още се притеснявам. — Той се изправи и започна да крачи напред-назад.

— Подобряват ли се нещата?

— Не.

— Имаш ли причина да вярваш, че ще се подобрят?

Той прокара ръка през тъмната си коса в жест на безсилие.

— Не. Все още отказва да ме послуша.

— Тогава колко още ще задържаме живота си на едно място? Още шест месеца? Година? Две? — Изправих се бавно. — Не можеш да имаш и двете ни, Ник. Трябва да избереш коя искаш.

— Наистина ли ще се омъжиш за него? — Изражението му беше смесица от шок и отчаяние.

Спрях с ръка на ключалката и погледнах през рамо.

— Не. Но единственото друго решение, което мога да измисля, е да замина. Може би тогава ще разберат намека. И в двата случая искам да знам какво е решението ти, и то скоро. Ако ще заминавам, трябва да планирам някои неща.

В ултиматума ми нямаше никаква скрита манипулация. Мислех всяка дума, която бях казала. Бях го обмисляла доста, докато крачех из стаята в плевнята, и не виждах да имам друг избор. Част от мен беше толкова сигурна, че той ще избере Линдзи, че почти се бях спряла на мястото, на което ще се преместя. Тусон, Аризона.

Имаше нещо, което ме привличаше в червените скали, които бях гледала на снимки, а и градът беше достатъчно голям, за да мога да се издържам, докато завърша колеж, без да ме смущава толкова, колкото би ме смутил Ню Йорк или Далас. Защото, ако избереше Линдзи, нямаше начин да остана и да ги гледам заедно всеки ден.

Дълго чаках отговора му, а сърцето ми се свиваше, докато тишината се задълбочаваше. Не можех да издържам повече. Самият факт, че не казваше нищо, беше достатъчен отговор за мен.

— Довиждане, Ник. — Отворих вратата.

— Спри.

Застинах на прага, страхувайки се да се обърна.

— За бога, Аликс, не си отивай.

— Не мисля, че на Бог му пука така или иначе. До голяма степен ме е оставил да се оправям сама.

— Заради мен тогава. — Той се премести зад тялото ми и постави ръце на раменете ми. — Права си. За всичко. Не мога да принудя Линдзи да приеме помощта ми, а докато продължавам да я защитавам, няма да предприеме нищо сама. — Устните му се притиснаха в косата ми. — Господи, съжалявам, Аликс. Съжалявам, че те накарах да търпиш това толкова дълго. Ще направя каквото поискаш. Само не ме напускай.

Обърнах се, а надеждата почти ме задушаваше.

— Можем да кажем на всички?

— Да. — Ръцете му погалиха врата ми, а след това обгърнаха лицето ми.

— Кога?

Той пое дълбоко въздух.

— Утре вечер. Дай ми възможност да поговоря с Линдзи след работа и после ще дойда направо тук.

— Сигурен ли си?

За момент в очите му проблесна несигурност и кратко колебание, но той кимна.

— Сигурен съм.

— О, Ник.

Хвърлих се в ръцете му и любенето ни онази нощ беше още по-сладко, след като бяхме толкова близо да се изгубим един друг. Продължихме с часове, в един момент нежни, а в следващия обезумели. Ник сякаш беше ненаситен. Едва свършвахме, а той започваше отново. Не че се оплаквах. Бях повече от готова да прекарам остатъка от живота си в леглото му и да не правя нищо друго.

— Нали знаеш, че няма да са доволни — промърмори след последния път. — Готова ли си за това?

Протегнах се и се обърнах настрани, сгушвайки се към него с глава върху рамото му.

— Мисля, че ще са шокирани, но леля Дарла ще бъде единствената, която ще възрази. Знаеш я каква е. Като пит бул. Хване ли се за нещо, не пуска до последно. Но веднага щом мама разбере, че сме сериозни, ще отстъпи. Знам, че дълбоко в себе си ми желае само най-доброто. — Плъзнах ръка надолу по гърдите и твърдите плочки на стомаха му. — Ти си най-доброто за мен. А и татко е на наша страна. Ще ни помогне да убедим мама и останалите.

— Той знае? — Ник хвана ръката ми и я притисна към устните си.

— Да. Мисля, че е подозирал от известно време. Този следобед си поговорихме на дълго и на широко и изглежда не остана изненадан. Той те харесва.

Ник ме завъртя, притисна ме на леглото и отпусна по-голямата част от тежестта си върху лакти, след което обхвана лицето ми с ръце.

— Сигурна ли си, Аликс? Не мога да ти дам голяма къща, каквато може да ти даде Хю. Ще са ми нужни няколко месеца, за да спестя достатъчно дори за малък апартамент.

Отвърнах на напрегнатия му поглед.

— Никога не съм искала голяма къща. Това беше идеята на Хю. А и няма да се наложи да го правиш сам. Господин Лукас, мениджърът на доктор Менсфийлд, ми предложи работа като секретарка, след като завърша.

— Няма нужда да работиш. — Пръстите му се заровиха нежно в косата ми.

— Оу, така ли? И какво ще правя? Ще стоя цял ден върху някоя сатенена възглавничка и ще си въртя палците? Ник, ще се побъркам само след седмица, ако не правя нищо. Искам да работя.

— Трябва да отидеш в колеж. Твърде си умна, за да не го направиш.

Присвих рамене.

— Мога да правя и двете. Ще ми отнеме повече време, докато завърша, но не бързам за никъде.

Той замълча за момент.

— Не мога да повярвам, че всъщност говорим за общо бъдеще. Страх ме е даже да се надявам, сякаш съдбата ще разбере и ще направи нещо, с което да прецака всичко.

— Не би посмяла.

Той ме целуна дълго и дълбоко, след което седна в леглото и погледна към часовника си.

— Няма да рискувам. След половин час ще се съмне. Най-добре да се връщаш в къщата.

— Просто ми обещай, че ще се появиш утре.

— Обещавам, няма да се покрия.

Колко различни щяха да бъдат нещата, ако го беше направил, но по онова време бях толкова сигурна, че действаме правилно.

 

 

Четвъртъкът беше като сладка агония. Не можех да се съсредоточа върху нищо, освен върху предстоящата вечер. Джена продължаваше да ми хвърля странни погледи и даже ме попита веднъж дали съм добре, след като не бях чула и дума от това, което ми беше казала.

Най-накрая ме хвана натясно по време на обяда.

Стояхме пред училищната лавка, малка постройка зад класните стаи, в която се продаваше всичко — от листи и моливи до сода и сладки.

— Знам, че нещо става. Изплюй камъчето.

Познаваше ме твърде добре. Ако не й дадях задоволителен отговор, нямаше да престане да ме човърка. И все пак се поколебах. Не че мислех, че Джена ще каже на някого. Бяхме пазили тайните си твърде много пъти, за да се притеснявам за това. Беше по-скоро защото знаех какво мисли за мен и Ник и не исках нищо да ми разваля деня.

— Ще ти кажа утре вечер, обещавам. — Прецених, че това ще ми даде достатъчно време да кажа първо на Хю.

Тя се облегна на стената до мен и се загледа в земята.

— Свързано е с Ник, нали?

— Защо мислиш така?

Тя поклати глава.

— Всичко, което правиш, е свързано с Ник по един или друг начин. След всичкото това време все още си влюбена в него.

Не можех да го отрека, затова не казах нищо.

— Носят се хиляди слухове за него и Линдзи Суанър, нали знаеш?

— Знам.

— И все пак го обичаш.

— Да.

— Спиш ли с него? — Тя се премести, за да може да ме види и един поглед към зачервеното ми лице й беше достатъчен. — Милостиви боже! Правиш го. Аликс, как можеш да причиниш това на Хю? Той те обича.

Запазих гласа си нисък, страхувайки се някой да не ни чуе.

— Не, Джена. Не ме обича. И двамата се харесваме, но не по този начин. Майка му го притиска да ми предложи брак по същия начин, по който моята ме притиска да се съглася. Да се предаде е най-лесното решение, което може да вземе, и след като не е влюбен в никоя друга, ще прави това, което му нареди майка му.

— Сигурно би й угодил даже и да беше влюбен в някоя друга — отвърна тя. Ако мъката в гласа й ме изненада, то го приписах на разпадналата й се връзка със Скот Хейстингс. Бяха ходили в продължение на година, но нещата започнаха да охладняват светкавично, когато балът наближи. Скот имаше големи планове да учи в някакъв престижен колеж на изток, докато Джена вече се беше уредила с работа в агенцията за недвижими имоти „Мид Делта“ в града.

— Хей, не унивай. Двамата със Скот може да си пишете.

Тя ме погледна, сякаш от челото ми изведнъж беше поникнал рог.

— Не мисля. И двамата се съгласихме, че ще е по-добре да не се виждаме повече след бала.

— Съжалявам.

Тя повдигна едното си рамо.

— Няма проблем. Обичам го точно толкова, колкото и ти обичаш Хю. Той беше просто някой, с който да се позабавлявам. — Тя се изтласка от стената. — Кога ще кажеш на Хю?

— Не съм сигурна още — измънках. — Първо трябва да съобщя на семейството си, а те ще бъдат шокирани.

— Искаш ли да ти услужа с ролка тиксо? — Тя се усмихна тъжно. — Ще ти е нужна за устата на леля Дарла.

Тръгнахме да влизаме, когато тя ме спря до вратата.

— Знам, че Ник изглежда прекрасно, Аликс, и че си влюбена в него, откакто се помниш, но, моля те, внимавай. Имам лошо предчувствие за всичко това.

Може би имаше дарбата да гледа в бъдещето. Или пък просто беше песимист, въпреки че дотогава не беше показвала подобни признаци. Но най-вероятно беше загрижена за Хю. Просто тогава не го знаех още.

Онази нощ се бях превърнала в истинска досада, пречкайки се на всички, докато приготвяха вечерята, с опитите си да помогна и да ускоря нещата. Наблюдавах часовника над печката като орел, представяйки си всяко действие на Ник. Около времето, когато седнахме да се храним, той тъкмо трябваше да е свършил работа. Знаех, че щеше да отиде право при Линдзи и ровех неспокойно храната в чинията си. Колко щеше да отнеме? Час? Със сигурност не и два.

Четиридесет и пет минути по-късно изравях дупка на верандата от сноването напред-назад, когато пикапът му най-накрая спря на алеята. Втурвайки се надолу по стълбите, стигнах до него, точно когато слизаше.

— Ти успя.

— Разбира се. — Той ме придърпа в обятията си и ме целуна, точно там пред целия свят, и знаех, че всичко щеше да е наред.

— Хайде. — Хванах ръката му и го задърпах. — Всички са още в кухнята.

— Задръж малко — засмя се той. — Поне ми дай време да си хвърля душ и да се преоблека, преди да пуснем бомбата.

Спрях се да го огледам. Беше облечен в тъмносинята униформа, с която работеше, а тук-там беше изцапан с масло. За мен беше прекрасен, но знаех, че никога нямаше да мине през леля Дарла в това състояние.

— Добре. Ще дойда с теб.

Веднага щом влязохме в стаята му и заключихме, той се съблече, докато аз извадих чистите му дрехи и ги сложих на леглото. Звукът от течащата вода ме накара да отворя вратата на банята. Странно, но въпреки всичките пъти, в които се бяхме любили, никога не го бях гледала, докато се къпе, и от това, че бях там с него, ме обзе чувство на интимност, каквато не бях изпитвала преди.

Завесата около ваната беше от прозрачен найлон и виждах прекрасно всяко негово движение, докато търкаше тялото си със сапуна. Искаше ми се ръцете ми да се занимават с това, но знаех, че ако предложа, нямаше да стигнем до къщата в продължение на часове. Съвсем естествено свалих капака на тоалетната чиния и седнах, така че да можем да разговаряме, без да викаме.

— Днес Джена ме подложи на разпит в училище.

— Каза ли й?

— Не и с подробности, но предполагам, че се беше досетила. Не мисля, че е много въодушевена.

— Много хора ще бъдат шокирани, Аликс. По-добре се подготви.

— Подготвена съм. — Наблюдавах го как приведе глава под душа, за да изплакне шампоана. — Как го прие Линдзи?

Използва ръце, за да избърше водата от лицето си, поколеба се, след което поклати глава.

— Не мисля, че ми повярва.

Той спря водата, дръпна завесата и се пресегна за хавлията, която му подавах. Лицето му беше намръщено.

— Все още се притесняваш за нея.

— Не мога да се спра, дребосъче — отвърна нежно. — Грижа се за нея, откакто беше малко дете. — Спря да се подсушава, а погледът му се зарея до някаква далечна точка, която само той можеше да види. — Да й кажа беше най-трудното нещо, което някога съм правил. Просто стоеше там и се взираше в мен, сякаш очакваше всеки момент да схване шегата. Продължавах да я питам дали разбира и тя кимаше, но можех да видя, че не е така.

Изправих се и поставих длани на гърдите му.

— Съжалявам.

Погледът му се съсредоточи върху мен и той опря челото си в моето.

— Вината не е твоя, Аликс. Моя е. Трябваше да я принудя да направи това, което исках, преди месеци. Нямаше да й хареса, но щеше да го направи.

— Да направи какво? — прошепнах, отчасти изплашена да чуя отговора.

— Да напусне града. — Той се отдръпна назад и погледна надолу към мен с потъмнели очи.

По тялото ми премина изненада и малко вълнение. От всички неща, които си бях представяла, че прави с Линдзи, да я убеждава да напусне града не беше едно от тях.

— Оу — измънках.

Сякаш прочел мислите ми, устните му се извиха в усмивка и той целуна върха на носа ми.

— Най-добре да се обличам, докато все още мога.

Трябваше да го попитам защо искаше Линдзи да се махне. Може би на този етап щеше да ми каже. Но от опит знаех, че да изкопчиш информация от Ник беше равносилно на това да извадиш зъбите на кокошка, а не исках нищо да забави срещата ни със семейството ми.

Когато се облече, тръгнахме към къщата, хванати за ръце, и не можех да не се сетя за онази първа църковна сбирка, когато ръката му беше стискала моята все по-силно и по-силно. Толкова много неща се бяха променили оттогава и все пак толкова много бяха останали същите. Вече не се страхуваше, но все още беше мой.

Влязохме през задната врата, очаквайки да заварим мама и лелите ми около масата. Вместо това обаче, единственият там беше татко. Беше се облегнал на шкафа и ядеше парче от ябълковия пай, който леля Джейн беше направила за вечеря. Погледна нагоре, когато влязохме, след което повдигна вежда. Кимнах му едва доловимо и той се усмихна.

— Ник, радвам се да те видя отново.

— Благодаря. И аз се радвам да ви видя, сър.

— Къде са всички? — попитах.

Преди да успее да ми отговори, мама влетя в стаята. Беше се преоблякла в хубава рокля и очите ми се присвиха, когато започна да тършува една купчина със списания на плота.

— Сега, къде съм оставила тези оферти? — Тя вдигна поглед и се усмихна лъчезарно на Ник, очевидно пропускайки да забележи сключените ни ръце. — Ник, скъпи! Не сме те виждали цяла вечност.

— Отиваш ли някъде, мамо?

— Разбира се. Знаеш, че дамската комисия по декорация се събира тази вечер в църквата.

Едва не простенах. Напълно бях забравила за комисията.

— Мислиш ли, че ще можеш да пропуснеш само този един път?

— Не ставай смешна, Аликс. Няма причина да го пропускам.

Когато погледнах умолително към баща ми той побърза да остави чинията на плота.

— Може би тази нощ можеш да закъснееш малко, Ели. Аликс иска да говори с теб.

— Може да почака, нали, скъпа? — Тя подхвърли отговора си през рамо, без да ме поглежда. Избута баща ми леко настрани и се нахвърли на една купчина листи. — Ето ги! Дарла, Джейн? Време е да тръгваме!

Лелите ми нахлуха в стаята, засуетя се около Ник за секунда, след което изчезнаха. Въздъхнах раздразнено, а Ник ме прегърна през раменете.

— Не се разстройвай. Можем да го направим утре, когато всички са тук.

— Той е прав — намеси се баща ми. — Защо не отидете да гледате някой филм или нещо подобно? Вниманието на майка ти и без това щеше да е раздвоено, дори и да беше останала.

Разочарованието ме изгаряше дълбоко, особено след деня, който бях прекарала в такова очакване, но се насилих да се усмихна.

— Предполагам имаш право. — Заех се да сложа ядене на Ник. — Какво правиш тук тази вечер?

— Двамата със Съдията ще ходим в града да гледаме дърпането между трактори. — Той изплакна чинията си и я остави в мивката. — И най-добре да тръгваме.

— Забавлявайте се.

— Непременно. — Той ме целуна бързо по бузата. — Сега спри да се тревожиш. Имате всичкото време на света.

Веднага щом напусна стаята, Ник ме придърпа в скута си и прибра един кичур коса от лицето ми.

— Наистина имаме всичкото време на света. — Той се усмихна. — А и все още ти дължа едно пътуване до „Стар Вю“. Нека се позабавляваме тази нощ, а на сутринта ще дойда първо тук преди работа и ще ги хванем всички заедно на закуска.

— Добре — отвърнах на усмивката му.

Същата вечер отидохме на кино и тъй като беше четвъртък, можеше да се каже, че цялото място беше наше. Щеше да е първият и последен път, в който някога сме ходили на истинска среща заедно. Филмът беше скучен, но и без това не го гледахме, тъй като бяхме твърде запленени един от друг. И открихме това, което милиони тийнейджъри преди нас бяха открили.

Да правиш любов в легло беше много по-удобно, отколкото на седалката на пикап, въпреки че успяхме да се справим доста добре.

Беше около десет часа, когато стигнахме до вкъщи и Ник ме изпрати до вратата. Исках да го помоля да остане, но не можех. Не исках да чувам как ми казва, че трябва да провери как е Линдзи, въпреки че знаех, че щеше да направи точно това.

Трябваше да имаме някакво предчувствие, някаква примитивна интуиция, която да ни предупреди, че щеше да ни сполети такова зло, но нямахме. Целият ни живот беше на път да се промени и все пак никой от нас нямаше и най-малката представа, че по същото време на следващия ден той вече щеше да е далеч от Морганвил и от живота ми. Затова се целунахме за сбогом както обикновено и той тръгна. Наблюдавах го, докато си заминаваше, изчаквайки пикапът да изчезне от поглед, преди да вляза вътре. Ако бях знаела към какво се беше запътил, никога нямаше да го пусна да си тръгне.