Чарлз Ингрид
Блус за Лазертаун (21)

21.

Фантом започваше да губи надежда. Би могъл да поправи нещо тук или да заобиколи там, но не откриваше искрицата, която търсеше, онази, благодарение на която бе опознал своя господар. Преследваше я, викаше я и се стараеше да потисне страха си, защото усещаше, че наближава периодът да потъне в летаргия — ако не успее да попречи на Джек да се предаде на смъртта.

Внезапно спря. Амбър. Тя можеше да помогне. Амбър също знаеше как да го докосва, макар и по различен начин. Не можеше да обясни точно по какъв. Отправи се да търси Амбър и започна да я вика.

 

 

„Фантом! — Амбър отвори очи, доловила настойчивия телепатичен повик. Придърпа го енергично към себе си. — Фантом, какво правиш там? Ще убиеш Джек!“ — Почувства страха и уплахата му, които се предадоха и на нея. Къде е Джек? Още докато се питаше, фантом я задърпа след себе си. Тя се прехвърли мислено и се озова в ума му.

 

 

Джек се пробуди. Фантом и Амбър го подканяха едновременно да дойде на себе си. Цялото тяло го болеше, кожата му бе настръхнала от студ. Размърда брадичка и задейства отоплението на скафандъра. Продължаваше да лежи, унесен във видения, очаквайки топлината да му помогне да се съвземе.

Все още бе в доста тежко състояние, но явно нещо се бе случило с него, докато е бил в безсъзнание. Освободи едната си ръка и я прокара по голите си гърди. Нямаше подутини. Вътрешните кръвоизливи изглежда също бяха спрели — инак досега да е издъхнал. А може би вече бе мъртъв.

Пое си дъх и почувства съвсем слаба болка в ребрата — като че ли вече бяха зараснали.

„Не му се сърди, Джек. Той направи всичко по силите си.“

— Амбър? — Джек повдигна глава и се озърна, сякаш очакваше да я види. Сетне осъзна, че е чул гласа й в главата си.

„Точно така. Потърси ме, Джек. Аз съм в Лазертаун. Къде, за Бога, си ти?“

Той се надигна. Флексобрънките изскърцаха едва доловимо. Индикаторите все още не светеха в червено, но бяха на ръба. Озърна се — намираше се в покрита с кратери долина.

„Амбър — заговори й мислено. — Съвсем близо съм до находището. Невероятно е.“

Ала вече усещаше, че присъствието й избледнява.

„Амбър?“

„Джек, фантом губи връзка с мен. Не мога… не мога да остана повече при теб. Ставай, Джек. Все още не си се възстановил напълно. Ставай и поемай насам.“

Джек се прицели внимателно и разряза веригата, с която го бяха завързали за глайдера. Спомни си, че Сташ е пратеник на Уинтън и че иска да се добере до Свети Колин.

„Скоро ще се върна, Амбър, но преди това трябва да свърша една работа. Колин при теб ли е?“

„Не, той е…“ — гласът й заглъхваше.

„Намери го и го дръж под око. Сташ не е миньор, а терминатор. Ако се справи с мен, ще дойде да убие Колин. Погрижи се за него, моля те!“

„Джек!“

Шумът от изправянето на костюма прогони Амбър от мислите му. Джек се наведе към глайдера, улови кормилото и включи двигателя. Почувства вибрациите дори през ръкавиците си.

„Хайде, фантом. Да идем да видим онова, заради което се случиха всички тези неща.“

„Съгласен, господарю.“

 

 

Още щом Джек се спусна в кратера на находището забеляза огромните, покрити с чергила земекопни машини и няколко преносими миникуполи. Сигурен бе, че са затворени херметически, заради влажните капки по вътрешната страна на стените им. Нямаше и следа от Сташ, но Джек засече една премигваща точка на скенера.

Имаше и втора, неподвижна, в близкия купол. Джек спусна глайдера пред входа на купола и го остави там, сетне се приближи към шлюза. Повдигна преградата, влезе в тясното помещение, изчака да премине цикълът на херметизация и още щом прекрачи, едва не се препъна в проснатото овързано тяло на К’рок. Милосецът взе да се извива и да стене, устата му бе запушена.

Джек си свали шлема и си пое дъх. Въздухът в миникупола му се стори най-хубавият, който бе вдишвал от месеци насам, въпреки вонята от тялото на милосеца. Шлемът на К’рок се въргаляше на няколко крачки встрани.

Милосецът го изгледа ядно и зарита с крака по пода. Джек се усмихна.

— Мисля, че така ще ти е по-добре. Кой те докара до това състояние? Сташ?

Очите на милосеца се изцъклиха. Ченето му потрепваше трескаво.

— Какво пък, твоя воля — сви рамене Джек. — Но да знаеш, че той е някъде отвън и вече поставя експлозивите. Наели са го да взриви находището.

К’рок изсумтя.

Джек се наведе и свали превръзката от устата му.

— Така по-добре ли е?

— Онзи войн не се бие честно.

— Виж, в това съм напълно съгласен с теб. Какво ще кажеш за нас двамата? Ако те отвържа, ще ме нападнеш ли? Имам важна работа и не ми се ще да ми пречиш. Сташ е мой, а ти ще трябва да се съюзиш с мен, ако искаш да спасиш находището.

Милосецът го разглеждаше внимателно.

— Веднъж вече двама с теб били съюзници.

— Така е, но доколкото си спомням това не свърши никак добре. — Джек се надигна да си върви. — Май ще е най-добре да се оправям сам.

— Чакай! — К’рок почти подскочи, както беше овързан. Ще ти помогна.

— Заклеваш ли се?

— В съдбините на моя народ — рече тържествено милосецът.

Джек се засмя тихичко. На по-добра клетва едва ли можеше да разчита, но знаеше, че милосецът ще я сдържи. Наведе се и развърза въжетата. Тъкмо приключваше, когато отвън се чу страхотен трясък и земята се разтърси. Джек подхвърли на милосеца шлема и сложи своя. След това се пъхна в шлюза и зачака нетърпеливо да приключи цикъла.

Двамата излязоха навън тъкмо когато прокънтя и вторият взрив. Джек вдигна глава и зърна дракски кораб, който се носеше ниско над тях, следван от втори кораб. Докато се опитваше да го идентифицира, К’рок го потупа по рамото. Посочи с ръка силуета на Сташ, приклекнал недалеч от тях. Само няколко секунди му бяха достатъчни, за да разбере какво прави — поставяше поредния експлозив. Драките отново се спуснаха към тях, с блещукащи пламъчета на предните лазерни оръдия. Сташ се метна зад една купчина и Джек последва примера му. Вторият кораб профуча зад дракския, като не спираше да го обстрелва.

Джек ги проследи с поглед. Сташ също гледаше след тях. Дали бе учуден, или… може би вторият кораб бе тук заради него. Джек почти бе успял да го разпознае…

Милосецът измърмори нещо и след секунда Джек схвана думите — беше ругатня. Напуши го смях.

К’рок запълзя напред, прокрадвайки се към терминатора. Изведнъж над хоризонта изплува цял рояк от глайдери, яхнати от хора в черни скафандри. Джек не можеше да определи дали са съюзници или врагове. Глайдерите увиснаха край най-отдалечения купол.

Един от новодошлите скочи от своята машина и се приближи към Сташ.

— Здрасти — рече той в предавателя, без да подозира скритата опасност.

Джек позна гласа на Колин. Скочи на крака и извика:

— Колин, залегни! Този човек е убиец!

Фантом се пробуди. Джек включи реактивните двигатели, прекоси в миг делящото ги разстояние и се блъсна в Колин, скривайки го от Сташ в мига, когато той стреля.

Лъчът от лекокалибрения лазерен пистолет се отрази в костюма, без да му причини каквато и да било вреда. Джек се извърна към Сташ, усещайки как кръвта пулсира в слепоочията му.

— Какво става, Джек? — попита Свети Колин.

— Тези, които са го наели, не желаят да видиш какво лежи в находището — отвърна Джек.

— Хайде сега, друже — подметна насмешливо Сташ. — Струва ми се, че се опитваш да настроиш преподобния срещу мен пък и малко си закъснял. Поставих всички заряди. Но все пак бихме могли да сключим една сделка.

— Не го слушай — предупреди Джек. Дългообхватният скенер издаде предупреждаващ сигнал. Корабите се завръщаха. Не беше време за приказки.

Нахвърли се върху Сташ. Мъжът в скафандъра се претърколи, изправи се на крака и отвърна със силен ритник. Джек осъзна, че е подценявал Сташ през цялото време на познанството им. Под привидно безгрижното и нахакано поведение се криеше хитър и пресметлив убиец.

Въпреки че Джек бе облечен в боен костюм, Сташ не изглеждаше изплашен от този факт. Преди да се приготви за следващата атака, терминаторът го нападна отново и флексобрънките изстенаха под ударите му. Джек отстъпи назад, готов да го порази с огън, сетне забеляза, че ако не улучи, може да задейства експлозивите. Поколеба се и Сташ се метна в краката му.

При всеки удар Джек трябваше да отстъпва по малко назад. Тялото му все още не беше възстановено напълно от предишния бой. Костюмът бързо изразходваше и последните си резерви от енергия. На няколко пъти дочу триумфалния смях на Сташ.

— А се мислеше за непобедим, а, друже?

— Може би. Ти за какъв се имаш?

— За достатъчно добър в това, което правя. — Отново замахна и Джек блокира удара. Вече се задъхваше под тежестта на бойния костюм.

Сташ отново се разсмя.

— Дори да се справиш с мен, пак си обречен. Всички сте обречени. Поставил съм часовникови механизми на детонаторите. Кой ще ги деактивира? Няма да ви стигне времето. Моите съюзници вече идват насам. Няма да ме зарежат, след като им осигурих онова, което искат.

— Предай се и се върни с нас — намеси се Колин. — Заслужава ли си да изгубиш живота си заради подобно нещо?

— Не аз ще изгубя живота си, друже. По-скоро може би — с тези думи Сташ се хвърли встрани, стреля и заобиколи Джек.

 

 

Но той се бе изпречил на пътя му и белият костюм се сблъска с черния скафандър. Сграбчи Сташ за ръката и изтръгна малкото оръжие. Терминаторът изрева от болка и падна на колене. Ръкавът на костюма му бе разкъсан и оттам бликаше кръв.

Двата кораба отново се доближиха към тях и околните скали започнаха да се тресат от скоростта и стаената им мощ. Вкопчени в свиреп двубой, те пикираха право надолу, но изведнъж дракският кораб свърна рязко встрани, откри залпов огън по втория кораб, той изригна в небето и се превърна в купчина пламтящи останки.

Колин неволно извика. Джек погледна към Сташ, който се гърчеше на земята, губейки въздух и кръв. Прицели се и обгори краищата на разкъсания скафандър, изолирайки го от околната среда. Сташ обаче вече беше припаднал.

Колин скочи на крака, а помощниците му най-сетне се размърдаха.

— Драките искат да сложат ръка на това находище. Трябва да действаме бързо, защото не ни остава много време. Обезвредете мините.

Помощниците му се разпръснаха да изпълнят заповедта.

К’рок се приближи. Наведе се над Сташ и извади нещо от един от външните му джобове. Беше малко, сивкаво, изработено от кожа квадратче. Джек понечи да каже нещо, но в този миг дракският кораб се появи на хоризонта.

Предавателят му улови разговорите на драките. Не разбираше езика им, но съдейки по тона, нямаше съмнение, че са команди за откриване на огън и съобщаване на координати.

— Пазете се, идат! Скачайте на глайдерите и да изчезваме!

— Какво?

Джек грабна Колин и го хвърли в един от свободните глайдери. След това задърпа милосеца.

— Хайде, К’рок. Каквото и да правим, ще взривят находището.

— Но… защо? — съпротивляваше се Скиталецът.

— Щом драките не могат да го имат, няма да позволят никому да го притежава. А след като свалиха доминионския кораб, ще се постараят да очистят и очевидците — обясни Джек, докато се озърташе. Дракският кораб приближаваше. — Хайде, побързайте! — Ала гласът му секна, когато фантом се пробуди отново и започна да се съпротивлява, не желаейки да изостави находището.

 

 

К’рок скочи в глайдера. Първите две машини вече се отдалечаваха, но третата се огъна под прекомерната им тежест. Джек вдигна Сташ и го метна на рамо.

— Джек! Амбър жив ще ме одере, ако те изоставя.

— От другата страна на купола има глайдер. Потегляйте! — приемникът му отново улавяше гласовете на драките.

Той хукна, прескачайки изпречилите се на пътя му купчини и малки кратери. Първата мина избухна, засипвайки го с пръст и пясък. Хвърли се в глайдера и включи двигателя.

Даде пълна мощност, машината описа широк кръг и пое след отдалечаващите се Скиталци, вече достигнали ръба на долината.

Фантом стенеше в ума му. Колин спря втория глайдер на билото и Джек се изравни с него.

— Да се махаме оттук!

— Не. Почакай малко. — Скиталецът се извърна на седалката и погледна към находището. — Има нещо там, точно под повърхността. Може би ще успея да видя какво е.

Фантом не спираше да крещи в мислите му.

Джек намали мощността и спусна глайдера до този на Колин. Дракският кораб пикира и две мощни експлозии разтърсиха лунната повърхност.

Склонът изригна в стена от пръст, която се посипа встрани.

И там, изсечено в скалата, затворено от времето и смъртта, лежеше някакво същество. Огромно, сиво, жилесто тяло, което приличаше на берсеркер така, както маймуната наподобява човека.

Фантом заплака.

— Какво, за Бога, е това? — прошепна един от Скиталците.

— Нещо, заради което може би е започната тази война — отвърна Колин.

Джек забеляза, че К’рок се надига.

— Нещо — добави той, — от което явно драките се страхуват.

— То ни зовеше към нашата смърт — прошепна един от Скиталците.

„Не, Джек — изхлипа фантом. — Искаше да е свободно, да живее отново.“

„Какво е това, фантом?“ — попита наум Джек.

„Нещо като… като мен.“

Дракският кораб се издигна и се спусна отново и този път земята изригна в поредица от взривове, докато мините експлодираха една след друга, превръщайки находището в купчина прах. Ужасяващ писък раздра ума на Джек, а сетне фантом неочаквано замлъкна.

К’рок се размърда пръв. Пресегна се от глайдера на Колин и побутна Джек.

— Не бива да губим повече време.

— Защо?

— Те няма да спрат дотук. Ще разрушат и Лазертаун. За да не останат свидетели. Ще поддържат огъня, докато изпепелят цялата луна.

— Мили Боже! — възкликна Колин.

Джек поклати глава.

— Амбър е там! — Той включи глайдера. — Имаме още малко време, преди да презаредят и да се върнат.

— Джек, мой бойни братко. Лазерното оръдие е изчерпано. Няма никакъв начин да защитим купола от пряко нападение — рече съчувствено К’рок.

— Трябва да опитам! — тръсна глава Джек и въведе координатите на купола в пулта на глайдера. Машината полетя към Лазертаун. От двете му страни се нижеха нащърбени хълмове. Дори не погледна дали Колин и останалите го следват. Най-добре да е сам за онова, което възнамерява да направи.

Сам, като се изключи фантом, който обаче бе изчезнал, стопил се отвъд мястото, където можеше да го открие. Джек продължаваше да тършува из съзнанието си за него, докато глайдерът летеше към града. Чувстваше се самотен без фантом и вече се досещаше за онова, което съществото не бе успяло да му каже.

Чуждоземецът не е бил убиец, във всеки случай не по онзи егоистичен начин, по който обикновено убива паразитния начин на живот. Бил е нещо повече — някакво ново създание, симбиоза от два различни организма. Също като фантом, ако някога съзрее напълно. Но не берсеркер. Джек вече бе сигурен в това. Защото берсеркерът на К’рок не можеше да мисли, нито да изпитва чувства. Той нямаше нищо общо с фантом.

Точно както Амбър не можеше постоянно да бъде терминатор като Сташ, макар да знаеше каква ужасна сила се спотайва в нея. Фантом бе избягал от него, защото Джек не бе успял да го разбере и заговори навреме.

Проклет да е, ако сега изгуби и Амбър!

Когато най-сетне доближи градския шлюз, вече бе готов с плана.

Скочи от глайдера и го остави при входа. Метна на рамо увисналото тяло на Сташ и докато го наместваше, дочу болезнените му стенания. Започна да опипва джобовете му и почти веднага откри нещо в един от тях. Беше миниатюрно, но достатъчно мощно взривно устройство. Той кимна, защото тъкмо това очакваше да намери, прилепи устройството до норцитовата облицовка, отстъпи назад и взриви отвора на въздушния шлюз.

Почти веднага се чу далечният вой на сирените. Джек се наведе, вдигна Сташ и прекрачи разбития шлюз. Щом се озова вътре, го остави на земята и вдигна захвърленото лазерно оръдие.

Сташ приседна.

— Какво, по дяволите, правиш?

— Спасявам безценната ти кожа. Съветвам те да изпълзиш по-навътре и да се надяваш, че някой ще те открие и ще ти помогне. Останалите глайдери ще пристигнат съвсем скоро. Съмнявам се, че някой от тях ще забави скоростта си, ако се озовеш на пътя му.

Джек метна оръдието на рамо, обърна се и излезе обратно през димящия отвор. Драките знаеха, че оръдието е било демонтирано. Бяха уверени, че този път се приближават към една съвсем беззащитна колония.

С мрачна усмивка на лицето прекоси полето от сив камънак, което заобикаляше базата, и се приближи към поставката на оръдието.

Разликата между добрия войник и мъртвия е в доброто познаване на възможностите и ограниченията, които крият бойният костюм и оръжията — а също и в умението да разглобиш и поправиш максимално бързо онова, с което разполагаш.

Дългообхватният скенер отново запримигва тревожно. Нямаше да му стигне времето да монтира оръдието, затова само вдигна захвърлените на земята кабели и ги свърза със затвора. След това се изправи и нагласи оръдието на рамото си. С помощта на компютъра на костюма въведе координатите за стрелба. За разлика от обичайните стрелкови средства оръдието, макар и по-тежко и по-неудобно за работа, притежаваше огромна поразяваща мощ. Джек се изправи и зачака драките да навлязат в обхвата за стрелба.

Покрай него преминаха два глайдера, от втория му помаха Свети Колин.

— Довиждане, Джек. Нека Бог е с теб — предаде по радиостанцията.

Джек не отговори. Не откъсваше поглед от хоризонта и проследяващото устройство и се молеше драките да не променят посоката за атака в последния момент.

Щеше му се да не е толкова самотен, колкото се чувстваше.

Тъкмо когато адреналинът достигна своя пик, драките се показаха в далечината. Притисна леко с ръкавица спусъка. Не го спря дори мисълта, че оръдието може да избухне в ръцете му и да го унищожи на място.

Докато се прицелваше, си помисли за Амбър. Хубавата, малко тъжна Амбър, безпомощна някъде в купола зад него, очакваща той да се завърне. Амбър, както и всички останали в Лазертаун, беше съвсем беззащитна, като цвете в дракска пустиня.

Дракският кораб се приближаваше бавно, спокоен, уверен, че противникът не може да окаже каквато и да било съпротива.

Джек натисна спусъка. Лазерното оръдие изригна. Беше сигурен само в две неща: в това, че е успял да стреля, преди да го ударят, и че дракският кораб е поразен, защото експлозията от него го запокити на земята.

А след това настъпи мрак. Докато губеше съзнание, за последен път се опита да повика фантом и да го помоли за помощ.