Чарлз Ингрид
Блус за Лазертаун (18)

18.

Докато крачеха по слабо осветения коридор, Джек си припомняше всички неща, които бе искал да направи, но не му бе стигнало времето. Никога не се бе чувствал по този начин преди началото на битка и това го безпокоеше, ала не можеше да спре нижещите се една след друга мисли. Така и не бяха успели да открият тялото на Фрици, нито на него му се бе удала възможност да потърси Гейл и да й разкаже за изчезването на баща й. Не можа да каже и на Амбър колко много означава за него… да й разкрие чувствата, които от известно време го владееха. Беше я целунал веднъж, само веднъж, преди много време — първата им целувка. Би искал да я целува още, да я прегръща, да чувства до себе си топлото й тяло.

Крайно неподходящи мисли за началото на една малка война.

„Пусни ме да се разправя с тях.“

— Още не — отвърна Джек. — Тези пред нас са приятели. — Вълната от чувства, която постепенно го заливаше, завладяваше не само ума му, но и пробуждаше мъчителни спазми в тялото. Като се изключеха Джек и Амбър, дали съществото можеше да различава приятел от враг? Ужасяващото чудовище, което К’рок бе взел за свой телохранител, изглежда нямаше никакви свои мисли.

Само при мисълта през какво трябва да е преминал К’рок, за да отгледа берсеркера, Джек почувства как по гърба му пробягват хладни тръпки. Интересно как ли милосецът бе успял да го опитоми? Почувства неволно уважение към техния нов бригадир.

На предния екран на костюма се появи размътено изображение, което се спускаше право към тях по един страничен коридор. Богс, Сташ и останалите почти бяха стигнали външния шлюз. Джек погледна отново екрана. Две премигващи точки, неясна, зловеща заплаха.

— Богс.

— Да, Джек?

— Появиха се посрещачи. Ще можеш ли да взривиш шлюза?

Той забеляза, че миньорите се отдръпват, сетне блесна белият пламък на оксижен. Лицевото стъкло леко потъмня, за да филтрира светлината.

— Готово. Следващата стая е арсенал на полицаите. Там ще вземем оръжие.

— В такъв случай аз ще изостана. През следващите десетина минути ще бъда зает. А вие внимавайте. — Джек се извърна и зае позиция от едната страна на коридора, почти сигурен, че му предстои среща с милосеца и неговия берсеркер. Костюмът едва ли можеше да се окаже сигурна защита срещу чудовището. Беше виждал на Милос разкъсани бойни костюми. Най-важното е да не му позволявам да ме доближи, рече си Джек.

Стреля веднага щом зад ъгъла се появи нечия сянка, видя как К’рок вдига пред себе си щита и успя да зърне, че е облечен в ендуриева броня. За миг дори съгледа учуденото изражение на лицето му.

— Кой бъдеш ти? — прокънтя гласът му в тунела. В този миг зад него се издигна високото туловище на берсеркера.

Джек си даваше сметка, че може би ще трябва да срути тунела, за да спре милосеца. Разполагаше с достатъчни запаси от енергия, въпреки че щеше да се чувства по-добре, ако носеше на гърба си добавъчна акумулаторна раница.

— Аха. Аз виждал и преди такива като теб. Трябваше да стрием вас в прахта, за да получи мой свят заслужен отдих. Той втренчи поглед в Джек. — Ти не беше ли един от миньори? Да, така, струва ми се. Още отпърво усетил, че си различен. Джек, така се казвал?

Джек стреля встрани, към стената на тунела и рикошетът обля К’рок с разсеяни лъчи. Милосецът отскочи назад и изръмжа яростно, но успя да се прикрие зад норцитовия щит. С все още димяща козина, К’рок надзърна предпазливо над щита. Стреля на свой ред и Джек потръпна, когато костюмът му пое енергията на изстрела. Дори не усети топлината. Зачуди се на какво разстояние са успели да се отдалечат Богс и другите.

Но не му остана много време да разсъждава над този въпрос, тъй като К’рок стреля повторно и даде знак на своя телохранител. Берсеркерът се хвърли напред. Действайки почти рефлекторно, Джек задейства реактивните двигатели и се издигна нагоре, а чудовището профуча под него и продължи по инерция към отсрещната стена на коридора. Преди да се спусне, Джек отново стреля по К’рок.

Милосецът се озъби.

— Май ние с теб някога били братя по оръжие, а, Джек? А сега ти се пита защо аз воюва на дракска страна.

Джек вече знаеше отговора.

— Защото това е бил единственият начин да си спасиш кожата.

— Да. Позна. Сега обаче воюва, за да оцелее мой народ.

— В такъв случай отстрани се от пътя ми. Пусни ме да мина. Не искам да ставам твой палач.

Джек се озърна. Берсеркерът продължаваше да лежи на пода, след като се бе ударил силно в отсрещната стена. Но се намираше в тила му и това го правеше още по-опасен.

К’рок поклати глава.

— Трябва да се бия, доминионски рицарю. Мои офицери поискали от мен на всяка цена да оцелея. Ти разбира? А има и още. Тук, на тази мъртва планета спотайва се древна тайна. Заради мой народ аз ще ида там и ще я разкрия.

— Тайна? Джек впи поглед в милосеца. С крайчеца на окото си забеляза, че берсеркерът помръдва.

— Има закопано нещо под скалите — нещо, от което мои офицери силно заинтересувани. Какво може да бъде? Защо е тук? Аз също се питам. И заради това любопитство решил да види.

— Ще ти трябва доста голям скафандър — отбеляза Джек като се досети, че милосецът говори за находището. Какво за Бога, се криеше там?

К’рок му се озъби отново.

— Значи ти също знае за него? Ето какво ще те попитам събрате. Ти носиш броня от Пясъчни войни. Аз участвал там може би дори познавал теб, макар да не разбира твоя младост. Драки отнели твой дом и мой също. Превърнали всичко в пясък. Защо? Оцеляване. Няма млади, няма народ. В този случай драки като теб и мен. Те храбри войни. Търговци на смърт. Никой, нито аз, нито ти, може спре тях, докато те не решат сами да спрат.

Задните камери показваха, че берсеркерът се размърдва. Още ли е замаян, или вече се приготвя за скок? Не биваше да слуша К’рок, но онова, за което бе заговорил, го интересуваше твърде много. Може би защото милосецът си задаваше същите въпроси, които и Джек.

— Та кажи ми едно — продължаваше К’рок, чийто глас звучеше като дружелюбно ръмжене. Той свали лекичко норцитовия щит. — Какво накарало теб и мен да зареже роден дом? Драки. По-големи, по-добри войни. А защо драки търси други планети, където да размножава се? — Погледът му не слизаше от лицето на Джек. — По-големи, по-добри войни. Въпрос сега — какво заровено отвън, там? Може би някой войн, от който драки се страхува? Те искат да знаят. Аз също. Драки бои се от него, значи аз още повече. Но когато трябва да се бие, винаги е добре да познава противник.

Джек нямаше време да отговори, защото берсеркерът изръмжа и се нахвърли върху него, като го удари между лопатките и огъна бронята напред. К’рок извика:

— Сега аз си тръгва, Джек. А на теб желае добра съдба. Милосецът се обърна и изчезна назад по коридора.

Джек бе твърде зает, за да му обърне внимание. Огромното чудовище го притискаше в яките си обятия. Джек усети, че се накланя — берсеркерът изглежда възнамеряваше да го блъсне в земята.

„Разкъсай го на парчета, господарю.“

— По дяволите — тросна се Джек. — Какво, за Бога, си мислиш, че прави с мен? — Включи реактивните двигатели и тласна назад берсеркера, като го събори по гръб. Двамата се стовариха с грохот на земята. От удара пред очите на Джек заплуваха черни кръгове. Зъбите му изтракаха звучно.

Претърколи се, вдигна крак и го стовари върху муцуната на берсеркера, смачквайки зейналата, алена паст. Но гущерът само изви шия, освободи главата си и отново посегна към него.

За кратък миг Джек бе завладян от мисълта, че няма да успее да спре чудовището и че фантом е негов брат. Ала мисълта, че могат да го превърнат в нещо подобно, му придаде допълнителни сили. В душата му се смесваха неистов гняв и напиращ страх от жестоката участ. Чу ужасен вик, който отекваше вътре в главата му.

С последни сили Джек успя да освободи ръкавицата си и стреля право в челюстта на берсеркера. Докато оттам бликаше фонтан от кръв и разкъсана плът, той се изтърколи встрани от огромното туловище.

Сигурно щеше да рухне на земята, ако не го бяха задържали флексобрънките. Тялото му трепереше. Боляха го всички мускули. Може би беше получил вътрешни увреждания при тежкото падане. Или си бе счупил ребра. Пое си предпазливо въздух.

Богс. Сташ. Бейли. Останалите от Втора група, които го очакваха някъде там, за да щурмуват лазерните оръдия. Дори и в скафандрите на полицаите да имаше вградени оръжия, неговите бяха по-мощни. Очакваха един доминионски Рицар да им помогне да си възвърнат свободата.

К’рок също бе тръгнал нанякъде — може би към находището. Джек облиза устни и задейства костюма, преминавайки в бяг. Все още не беше приключил.

А вътре в главата му фантом бе потънал в мрачно и печално мълчание.