Чарлз Ингрид
Блус за Лазертаун (11)

11.

Богс се извърна втрещен към Джек.

— Не дължиш нищо на този негодник — но като видя решителното изражение на лицето на Джек, сви рамене. — Обличай се, щом си решил. Ние ще дръпнем гардеробите назад.

Сташ надари Джек с вяла усмивка.

— Благодаря, друже.

— Не ми благодари. Не го правя заради теб.

— А за кого тогава?

— За Фрици. Само обвинение в убийство му липсва в този момент. — Джек плъзна поглед из стаята, но срещна само изненадани лица. Той повиши глас: — Щем не щем, ние всички сме заедно в тази бъркотия. — Сташ стисна зъби и не каза нищо. Джек отиде при гардеробчето си и се облече, докато част от присъстващите подготвиха импровизираната арена.

Фрици си беше свалил ризата. Гол до кръста изглеждаше още по-страховит, заради изпъкналите си яки мускули.

Той погледна към Джек.

— Не искам да се бия с теб, човече.

За момент Джек се поколеба.

— Ти също настояваше за този бой, нали? — позволи си една лека усмивка. — Мисля, че ще бъдеш изненадан. — Наведе се и нахлузи обувките, снабдени с прилепващи подметки. Гравитацията на мъртвата луна бе почти нормална, но дори десетте процента разлика налагаха да носят подобни обувки, за да се чувстват по-уверено.

Излезе на откритото място, където Фрици го очакваше, отпуснал ръце и с объркано изражение. Джек огледа едрия мъж и си припомни накратко онова, което бе наблюдавал от двубоя му със Сташ в бюфета. Този път нямаше да е толкова лесно. Фрици знаеше само един начин за бой — лавина от удари с огромна сила, а сетне сграбчване и стискане в клещите на яките ръчища. Последното Джек не биваше да допуска в никакъв случай.

Богс облиза устни.

— Синко, той е с по-дълги ръце — прошепна му. — Не му позволявай да те спипа.

— Не се тревожи, татенце — отвърна Джек. — Зная как да се пазя.

Скочи внезапно, замахна с крак във въздуха и изрита Фрици в брадичката. Ударът бе толкова неочакван и силен, че Фрици извика от изненада и болка и полетя назад. Успя да се задържи, потърка брадичка и отправи на Джек поглед, в който се четеше смесица от изненада и уважение.

— Не знаех, че те бива в тези неща — подметна Фрици. Кой знае защо Джек се замисли за дъщеря му, предполагайки, че и тя ще е като него — не особено умна и доста наивна. Но в този момент Фрици премина в атака.

Джек бе трениран да контролира костюма си, но сега реши, да не сдържа рефлексите си. Скочи, преметна се във въздуха и изчезна от пътя на бясно летящия Фрици, който се вряза в гардеробчетата отзад. Преди да утихне страхотния трясък от сблъсъка, Джек вече се бе приземил и се извърна, готов да посрещне следващата атака. Миньорите се бяха скупчили наоколо и ги окуражаваха с виковете си. Някои подвикваха на висок глас колко и за кого залагат. Джек отново се усмихна.

Фрици отстъпи, поклащайки глава.

— Това пък за какво го направи? — попита той.

Джек вдигна рамене.

— Хайде, момче. Остави ме да те ударя и ще бъдем квит.

— Не, Фрици. Няма да е толкова лесно. Щом сме се хванали, ще играем според правилата.

Фрици нанесе удар преди още да е приключил изречението, като замахна лъжливо с дясната ръка, а едновременно изнесе лявата. Юмрукът му попадна върху темето на Джек и главата му отхвръкна назад. Той се завъртя на място и се претърколи, оставяйки на инерцията да погълне силата на удара. Фрици пристъпи напред, без да се прикрива.

Джек замахна на свой ред и го блъсна в корема. После отново отскочи.

Фрици почти не реагира на удара, а юмрукът на Джек пламна, сякаш се бе сблъскал с бетонна стена. Разтърси глава, за да отметне падналия в очите му перчем. Фрици се завъртя с изненадваща за едрото си тяло бързина и Джек почувства безпокойство при мисълта, че може да е подценил противника си.

Отдръпна се, но този път не беше достатъчно чевръст. Единият удар попадна в челюстта му, вторият в корема и Джек се олюля. Фрици не беше нито толкова праволинеен, нито пък толкова глупав, колкото го смяташе. Джек отново се претърколи и се изправи, като гледаше да е извън обсега на яките ръце на Фрици. Имаше нещо професионално и уверено в движенията на едрия миньор.

Този път, докато се надигаше, Джек установи, че погледът му е замъглен.

— Хайде, друже, заложих една надница на теб! — провикна се Сташ. — Виж му сметката!

Фрици се усмихваше победоносно. Джек никак не хареса пламъчетата в очите му.

— Какво пък, сам си го търсеше — подхвърли Богс. — Стегни се и се дръж мъжки.

Погледът на Джек се проясни достатъчно да зърне фучащия към челото му юмрук. Хвърли се надясно и същевременно изрита другия с левия си крак.

Този път Фрици изсумтя от блока и се преви. Джек възстанови равновесието си и изчака другия да се посъвземе.

— Ти си добър боец — рече Фрици с блеснали очи.

— Благодаря. И теб си те бива.

— Бях шампион, преди да ме спипат кредиторите — отвърна Фрици. Вдигна ръце и зае позиция. — Ела малко по-близо.

Джек поклати глава.

— Не и този път. Сташ, какво е необходимо, за да бъде удовлетворена честта ти?

Сташ се изплю на пода.

— Искам тази торба с картофи просната на пода.

— Бъди разумен — поклати глава Джек.

— Добре де. Един хубав чист удар. На който и да било от двамата.

Джек остана малко изненадан от откровения отговор. Но междувременно Богс реши също да се намеси.

— Какво пък, струва ми се справедливо. Ти какво смяташ, Фрици?

— Съгласен — той кимна на Джек. — Приготви се да те халосам.

Джек разтърси за трети път глава. Имаше само част от секундата, преди Фрици да изпълни коронния си номер.

А след това боят го погълна. Фрици изведнъж заряза боксирането и се хвърли напред, вкопчвайки се в него с мазолестите си ръце. Преди още да разбере какво става, Джек се озова в менгеме от мускули, което заплашваше да го задуши. Трябваше да се бори за всяка глътка въздух, почти не му оставаха сили да се съпротивлява.

— Пропуснах да ти кажа по какво съм бил шампион — задъхано прошепна Фрици в ухото му.

Джек успя да освободи едната си ръка и заби лакът там, където смяташе, че ще е най-болезнено, след това се извъртя и се измъкна от хватката. Претърколи се на пода, изправи се и си пое облекчено въздух. Фрици се нахвърли отново като изникнало от бездната чудовище и Джек трябваше да нанесе няколко бързи удара, за да го задържи на разстояние.

— Внимавай! — кресна някой зад него.

Джек отскочи слепешката. Фрици сграбчи празния въздух на мястото, където бе стоял допреди миг, но се препъна, изгуби равновесие и се пльосна по корем.

Това бе едничката възможност, на която Джек можеше да разчита. Пристъпи напред, наведе се към изправящия се мъж и замахна.

Остра болка раздра ръката му. Белегът от отрязаното кутре придоби тъмновиолетов цвят. Главата на Фрици отхвръкна назад и очите му станаха стъклени. Онези, които стояха зад него, успяха да го уловят, преди да е паднал отново, и го задържаха на огъващи се крака.

Преди едрият мъж да успее да реагира, Богс се втурна между двамата.

— Готово! Честта на засегнатия е удовлетворена! Джек е победител.

— Съгласен. Той е по-добрият от двама ни! — присъедини се към него Фрици. Скочи към Джек и го стисна в обятията си. Сетне го вдигна.

Светът се наклони на една страна, докато Джек се озърташе над раменете на Фрици. Присъстващите го аплодираха шумно, скупчени плътно около него.

— Пусни ме де — извика Джек. Без предупреждение едрият мъж разтвори ръце и Джек изчезна в морето от хора.

— Мъртъв си, човече — прошепна някой в ухото му. Джак се извърна, но видя само захилени лица.

Нямаше никакъв начин да разбере кой го бе заговорил, Сташ се приближи към него и го прегърна.

— Направихме щури пари, друже! — надвика той шумотевицата.

— Как ти е ръката? — попита го Джек.

— Ръката ми ли? О, нищо й няма. Малко пластотъкан и ще е като нова.

— Сигурен ли си?

Шумът постепенно утихваше. Почувствала нещо, тълпата се отдръпна. Джек протегна ръка и стисна за рамото събеседника си.

— Виждам, че само юмрукът ти е ожулен. А одеве си помислих, че ще трябва да я гипсират.

Сташ сви рамене.

— Просто оздравявам бързо бе, човек.

— Не ми излизай с тия номера. Опитваше се да ни насъскаш да се бием още от деня, когато слязохме от кораба. Ти си лешояд, Сташ. Махни се от очите ми и не ми се мяркай повече. — Джек си пое дъх. — Голяма напаст си, запомни го от мен.

Лицето на Сташ пламна. Той се почеса объркано по челото.

— Добре, Джек, момчето ми, но да знаеш, че пак ще ме потърсиш. Имаш се за много благороден, а такива като теб не обичат да вършат мръсната работа. Стане ли напечено, търсят някой като мен да им я свърши. — Той си проправи път през тълпата и излезе навън.

Джек застина. Изведнъж се сети откъде познава Сташ. Беше един от рано отпадналите кандидати за имперската гвардия. Без никакво съмнение Сташ също го помнеше. Въпросът сега бе какво смята да прави Сташ с тази информация.

— Наближава полицейския час, татенце — рече един от присъстващите на Богс и кимна след Сташ.

Алфредо Богс махна с ръка.

— Оставете го. Няма къде да иде. Ще се върне.

Междувременно Фрици отново бе застанал до Джек.

— Човече, ще ми се някой път да те запозная с дъщеря ми.

— Съгласен, Фрици — кимна Джек. — Всеки от нас има някъде близки хора, на които държи. Но да не бързаме. Когато му дойде времето.

Джек обаче добре знаеше, че неговото време ще дойде съвсем скоро.