Ричард Леймън
Плът (36)

Тридесет и шеста глава

С подпряно на волана чело Джейк седеше в колата си на паркинга пред бара на Уоли.

Не стой така, ръчкаше се той. По дяволите — тръгни след нея!

Да — но накъде?

Не искам тя да умре.

Опитай апартамента на Евън.

Той не би я отвел там. Мястото не е достатъчно усамотено за онова, което е намислил.

Да я погълне.

Господи!

Мисли!

Апартаментът отпада. Той би я замъкнал на някое отдалечено място, където няма да се безпокои, че ще го чуят съседи и където ще може тайно да се занимава с нея, без да бъде обезпокояван. Като например — в някое поле или изоставена постройка.

И коя е тази изоставена сграда, тъп задник такъв?

Нищо чудно вече да са там!

 

 

Рамото на Евън се забиваше в стомаха на Алисън, докато той бързо изкачваше стъпалата на предната веранда на ресторанта. Спря пред вратата. Едната ръка пусна Алисън, но другата продължи да я стиска като стегната превръзка през коленете и притискаше краката й към тялото му.

Успя да отвори вратата. Вкара Алисън вътре. Вратата се затвори с трясък. Навлезе още няколко крачки, след което се наведе, за да я стовари на пода. Алисън усети как започва да пада. Когато се отдели от раменете му, тя бързо посегна и се вкопчи във врата му. За миг успя да се задържи, но Евън освободи ръката й. Той продължи да стиска краката й, докато гърбът й се удари в пода. Главата й се отметна и се фрасна върху твърдата повърхност.

Евън се наведе над нея. Разкъса ризата, отметна предниците и отстъпи назад. Вторачи се в нея. Устата му бе отворена. Дишаше запъхтяно.

Алисън лежеше зашеметена от удара и едва поемаше дъх. Искаше да се загърне. Не можеше да помръдне ръце.

— Прелестно! — произнесе той. — Хванах те най-после. Красива измамница.

Изведнъж трепна. Стисна очи и сви лице в гримаса. Гърбът му се стегна и той се заизвива, сякаш обладан от небивал екстаз. Гърчеше се и стенеше. Слюнка течеше по брадичката му. Разтърка подутия си пенис през късите панталони.

Алисън гледаше нагоре към него.

Обхванат от безумието си, той не бе на себе си.

Действай сега, мина й през ума. Преди да излезе от това състояние. Помръдни!

Намери сили да се преобърне. Постави смъдящите си ръце и колена на пода и се избута нагоре.

Евън я сграбчи за глезените. Издърпа краката й. Тя се пльосна по корем на пода. Не само че не пусна глезените й, а ги стисна още по-силно и свирепо ги изви. Алисън се обърна по гръб.

— Никъде няма да ходиш. Без теб няма да има никаква веселба.

Той отстъпи крачка назад. Избърса мократа си брадичка с ръка. След това разкопча ризата си. Разтърси рамене и тя се свлече от раменете му на пода.

Вляво от пъпа имаше парче марля, покрита с лейкопласт. Ивица лилава кожа минаваше през стомаха му към гърба.

На кръста му бе закрепен черен калъф. Алисън наблюдаваше как ръката му посяга към него. Той отвори капачето. Измъкна сгъваем нож. Отвори острието. Чу се метално изщракване. Той гледаше Алисън с присвити очи и облиза едната страна на острието.

— Вкусът на Силия ли е това? Да, точно така. Апетитно парче, но бе много крехка.

Той облиза и другата страна на острието.

Клекна и се наведе над Алисън. Тя усети влажното и студено острие върху бедрото си. Той обърна ножа и го отри и от другата страна. Направи рязко движение и я поряза. Тя трепна.

— Ау, нараних ли те? Срамота. Горката Алисън.

Той докосна раната. Махна ръка и от порязаното място заблика кръв. Облиза я и въздъхна.

Алисън усети как кръвта се стича по вътрешната страна на бедрото й.

Евън се изправи. Изкриви устни, метна зад гърба си ножа, който тупна на пода.

— Ще има предостатъчно време за това после — обясни той. — Сега трябва да те прободем с нещо друго.

Разкопча колана. Освободи копчето на късите панталони и смъкна ципа. Панталоните се свлякоха около глезените. Носеше червени слипове. Предницата им бе подута от ерекцията. Прокара палци по ластика около бедрата.

Алисън ритна с крак и го уцели по пищяла, Евън залитна назад. Размаха ръце и краката му се оплетоха в панталоните. Започна да пада.

Алисън се преобърна. Оттласна се от пода и застана на ръце и колене. Залитайки, се изправи. Пред нея беше плотът на бара. Хвана се за ръба, за да се изправи. Извърна се. Евън се бе освободил от панталоните. Беше приведен. В следващия миг се устреми към нея.

Алисън се дръпна надясно. Пред нея бе трапезарията. В другия край на дългото голо пространство имаше прозорец. Да скочи през стъклото? Това може да я убие. Но по-добре прозорецът, отколкото Евън. Но е прекалено далеч. Евън бе вече доста близо — стъпваше и дишаше тежко.

Тя сви зад ъгъла.

За миг успя да види голямата купчина на пода: кофи, парцали, сандъче за инструменти, прахосмукачка, подвижна стълба. В този миг трябваше да съобрази дали може да прескочи предметите.

Евън я удари.

Главата му се заби в задника й. Ръцете му обвиха бедрата й. Плонжиращият му удар я накара да залитне напред и надолу.

Извика, когато тялото й се строполи на пода. Две кофи се преобърнаха. Едната остана под бедрото й. Другата я притискаше в корема. Ръбовете на сандъчето с инструменти се забиха в гърдите й. Лявата й гърда бе вътре в сандъчето, притисната към студена стомана.

Евън се надигна. Задърпа я за глезените. Докато ръбът на сандъчето жулеше долната страна на гърдата й, тя прегърна сандъчето с лявата си ръка. Влачеше се по пода.

Евън спря да я тегли. Хвана я за бедрата. Ръмжащ от усилието или от гняв, той я откъсна от сандъчето, завъртя я настрани и я бутна на пода. Падайки, Алисън прегърна корема си и извърна лице от линолеума. Ударът не бе толкова силен, колкото очакваше.

Няколко мига нищо не се случи. Алисън лежеше и дишаше тежко.

Евън бе наблизо. Но тя трябваше да извърне лице, за да го види.

Чу го да се приближава.

Ръката му я сграбчи за дясното рамо. Другата ръка се вкопчи в дясното бедро. Задърпаха Алисън. Тя се претърколи настрани, след това — по гръб. Ръцете продължиха да я преобръщат, да дърпат нейните ръце, притиснати към корема й, докато тя се озова легнала на лявата си страна, с лице към Евън. Той бе клекнал гол на пода. Бе се вторачил в гърдите й, а не в дясната й ръка, стискаща голяма отвертка, която издърпа от кутията с инструменти.

Тя замахна към него.

Уцели го под гръдната кост. Проникна дълбоко. Силата на удара го запрати назад. Със свити колене той остана за миг загледан в тавана с безизразни очи. Устата му бе зяпнала от агонията, в която изпадна. Издаваше кратки, накъсани звуци и се опитваше да си поеме дъх. Треперещата му ръка започна да дърпа отвертката. Острието поддаде и се заизмъква, макар да оставаше все още дълбоко в него. С резки движения той започна да върти отвертката наляво-надясно. Докато изтегли цялото острие от гърдите си, тялото му залитна, петите се забиха в пода и задникът му се вдигна във въздуха.

Докато гледаше гърчовете му, Алисън бе започнала да се надига. Беше все още на пода с лице към него, облегната на скованата си ръка и със свити крака, когато Евън се освободи от отвертката и се метна към нея, за да я похлупи. Тя се отмести. Евън се стовари на пода. Острието на отвертката се заби в дървото на сантиметър от бедрото й.

Все така седнала, Алисън продължи да се отдръпва. Като се обърна, тя запълзя към сандъчето с инструменти. През рамо наблюдаваше Евън и видя как той изтегли отвертката от пода. Лежеше по корем, а тялото му потръпваше.

Тя взе чук от сандъчето.

Евън все още се гърчеше на пода.

Допълзя обратно до него. Потреперващите му ръце и крака все още бяха на пода, но той като че ли се готвеше да се изправи.

— Не се надигай! — заповяда Алисън като едва дишаше. Вдигна чука над главата му. — Не мърдай или ще размажа проклетия ти череп.

Взря се в подутината, която вървеше през корема към гърба му. Кожата по гръбнака, чак до врата, бе надигната с най-малко два-три сантиметра.

Съществото е, помисли си Алисън.

Сети се за предупрежденията на Джейк.

Ако Евън умре, то ще излезе.

И ще тръгне към мен.

Е, той не е мъртъв още.

Отвертката се строполи на пода. Той се опита да я хване, но пръстите му трепнаха и тя се изтъркаля.

Алисън се изправи на крака. Трепереше. Коленете й всеки момент щяха да се подгънат. Тръгна да пада и със залитащи крачки успя да се насочи към стълбата, пусна чука и се задържа за едно от стъпалата.

Евън продължаваше да се гърчи на пода, но вече не толкова силно.

Ще трябва да заобиколи тялото му, за да стигне до входната врата. Той вече не бе в състояние да я спре. Пусна се от стълбата, направи една-единствена крачка и замръзна на място, защото от врата на Евън бликна кръв.

Съществото се подаде от окървавения отвор и изпълзя от Евън. Плъзна се по ключицата му, стигна до пода и се отправи към краката на Алисън.

Тя отстъпи назад. Удари се в бояджийската стълба. Покачи се на първото стъпало. Хвана се за страничните пръчки с две ръце и продължи да се катери. Стълбата се заклати. Беше преминала само две стъпала, когато съществото стигна до подножието на стълбата. Вторачена в чудовището, тя изкачи още едно стъпало и остана там. Едва дишаше.

Съществото бавно се сви на кълбо.

Приличаше на змия, но със слизестата си вълнообразна кожа повече й напомняше на половинметрово черво. Където нямаше кръв от Евън, то бе жълтеникаво и набраздено с вени. Единият край на съществото се надигна от средата на кълбото — не приличаше на глава, а по-скоро на отвор. Градински маркуч със зъби. Отворът се затвори и Алисън видя безжизнени очни сфери.

Очите сякаш се взираха в нея и като че ли я желаеха.

Кожата на Алисън настръхна. Тя се поогледа. Разтворената риза висеше на едното й рамо. Никога не се бе чувствала така гола, изложена на показ, уязвима. Копнееше да може да закопчае ризата и до постави ръце между краката си, но стоеше без да помръдва, хваната за парапета на стълбата.

Съществото се протегна напред, размота се и половината от дължината му докосна най-долното стъпало на стълбата. Долният му край го изтласка. След миг цялото чудовище бе върху алуминиевото стъпало.

Изхленчвайки, Алисън пристъпи нагоре.

 

 

Колата на Джейк подскочи върху пътя и в следващия миг пред него бе паркингът на ресторанта „Оукуд“. До входната врата имаше паркирана синя кола.

Дано съм навреме! Моля те!

Колата му летеше и се спускаше по лекото нанадолнище към ресторанта.

Дано съм навреме, крещеше съзнанието му. Моля те!

Толкова време му бе отнело! Беше шофирал, колкото се може по-бързо. Пресече кръстовища на червено, префуча покрай знаци „Стоп“ и на два пъти едва успя да избегне катастрофа. И въпреки това бе му трябваше толкова много време!

Пет минути? Не. По-скоро — десет.

О, Господи, моля те! Дано всичко да е наред с нея.

 

 

Съществото продължаваше да се изкачва. То идваше.

Алисън се покатери на следващото стъпало, но и то направи същото. И като че ли успяваше с по-голяма лекота да преодолява всяко следващо стъпало.

Алисън бе съвсем близо до площадката на върха на стълбата, стискаше парапета и се взираше между коленете си.

Плачеше. През сълзите й съществото приличаше на злокобно жълтеникаво петно.

То тупна върху следващото стъпало.

Отчаяна, Алисън внимателно пусна парапета и се изправи. Катереше се заднешком като пазеше равновесие с ръце. Едно стъпало, после — още едно. И тогава стъпи на върха на стълбата. Залюля се. Когато люлеенето спря, тя разтвори крака и леко сви колене, за да запази равновесие.

Наведе се и се загледа как съществото се изкачва на стъпалото, където само преди секунди бяха краката й. Още едно и щеше да е на предпоследното стъпало. След това…

Алисън чу шум от двигател на кола.

Кола! Тя идваше насам! Дано!

Някак Джейк се бе досетил… Господи! Дано е Джейк! Ще нахлуе точно навреме и ще свети маслото на гадината.

Изсвириха спирачки.

Ъгълът на стената й пречеше да вижда входната врата.

— ПОМОЩ! — изпищя тя.

След това погледна надолу.

Съществото вече бе на следващото стъпало. Отворът, който можеше да се нарече уста, се затвори и сивкавите му флегматични очи сякаш се взираха между краката й, докато главата му се надигаше.

Алисън скочи.

Ритна с все сила с десния си крак, оттласна се с левия като се надяваше да събори стълбата, и падна. Имаше чувството, че дълго време се спуска надолу. Летеше към тялото на Евън.

Краката й докоснаха пода. Коленете й се свиха. Залитна напред, размаха ръце и падна върху тялото на Евън. Лявата й ръка се плъзна върху кръвта. В момента, в който се просна върху него, нещо тупна на гърба й.

Нещо дълго и гърчещо се.

 

 

Хуквайки по стъпалата към верандата, Джейк чу неистов писък.

Отвори вратата с трясък.

След ярката следобедна светлина ресторантът изглеждаше тъмен. Бързо огледа вляво и вдясно. Не видя никого. Само нож, забоден в пода до краката му. Но чу някой да ридае. След това — забързани стъпки.

Обърна се наляво, изваждайки револвера. Алисън се втурна иззад ъгъла. Лицето й бе изкривено от паника. Размахваше отчаяно ръка, сякаш да сграбчи Джейк. Другата й ръка бе вдигната високо, с лакът до ухото й, а дланта — скрита зад гърба. Разтворената риза се вееше като пелерина зад нея.

Джейк се измести встрани, за да успее да мине покрай Алисън, но никой или нещо не се появи зад нея.

— То е върху мен! — изкрещя тя. — В мен!

Тя се завъртя пред Джейк. Дебелото жълтеникаво същество, вкопчило се в гърба й, се вееше наляво-надясно като гротескна опашка.

Джейк пусна револвера. Хвана Алисън за рамото, за да я задържи. С лявата си ръка хвана мятащото се същество и затегли. Ръката му се плъзна по слизестата гърчеща се кожа. Хвана го отново. Като го намота на ръката си, усети как то се напъхва още по-дълбоко в Алисън. Стисна юмрук и дръпна с всички сили. Алисън изпищя от болка и залитна назад. Съществото не се откопчаваше.

— НЕ! — изкрещя Джейк.

Бутна Алисън на пода. Отметна ризата от раменете й и я отблъсна настрани. След това се нахвърли върху гърчещото й се тяло. Сядайки върху дупето й, той измъкна ножа от пода.

Сграбчи съществото, намота хлъзгавото му меко тяло около лявата си ръка и го изпъна. То се издължи и изтъня, но продължи да се намърдва в Алисън. Подутината под кожата й вече бе дълга десетина сантиметра и ставаше все по-дълга.

Той заби ножа в гърба на Алисън.

Тя изпищя, застина и заби нокти в пода.

Върхът на ножа влезе в предната част на подутината. Джейк внимаваше да не забоде ножа дълбоко. Сантиметър. Не повече. Кръв и гъст жълтеникав сок изскочиха от прореза. Той отново забоде острието и разряза кожата по продължение на подутината. След това изтегли съществото от гърба й.

— ХВАНАХ ГО! — изкрещя победоносно той.

 

 

Плачеща, Алисън се изтърколи по гръб и през сълзи погледна Джейк. Той скочи на крака. В едната ръка държеше окървавения нож. В другата — чудовището. Той се изви и го размаха над главата си като камшик. Жълтеникавата течност потече от разкъсаното тяло. Заби го в стената близо до вратата. То остави капеща диря. Отново го вдигна високо и с все сила го удари в пода. Стъпка го първо с единия си крак, а след това — с двата крака. Не престана да скача отгоре му, докато не го превърна в пихтиеста маса.

Наведе се и започна да го събира с ножа. Отнесе го до вратата.

— Джейк?

Той не отговори.

Алисън се надигна. Изпълзя до вратата като се свиваше от болката в раздрания й гръб. Подпря се на рамката и се надигна на колене. Продължи да се придържа и гледаше как Джейк тича до багажника на колата. Сплесканото същество се клатушкаше, провиснало в ръката му.

Алисън изпитваше болка и все още — страх. Усещаше как кръвта се стича по гърба и дупето й. Оттам — по краката й. Не искаше да е сама.

Грижи се за мен, Джейк. Имам нужда от теб.

Глупачка, смъмри се тя. Не се прави на бебе. Той те отърва. Остави го да довърши започнатото.

Той извади от багажника червената туба за бензин. Отнесе размазаното тяло на няколко метра встрани, пусна го на земята и го поля с бензин. Изпразни цялата туба. На паважа се образува локва.

— Чакай! — провикна се Алисън.

Тя се изправи, сграбчи ризата и се покри. Със залитащи стъпки стъпи на верандата.

Джейк й направи знак с ръка да стои настрани, но тя поклати глава.

Остави тубата и се втурна към нея. Скочи на верандата и я прегърна.

— Алисън — успя единствено да изрече той.

Тя се вкопчи в него. Все още прегърната от Джейк, тя се спусна по стълбите. Той я отведе до колата. Алисън се облегна на шофьорската врата, свлече се надолу и приклекна. Джейк бързо се върна до влажното петно на паважа на паркинга. Запали клечка кибрит и я приближи до бензина.

Когато пламъчетата се надигнаха, той се върна при Алисън. Приклекна до нея и тя постави ръка на коляното му. Той я погледна.

— Какво стана с Евън?

— Убих го.

Джейк кимна и извърна глава към огъня.

Мазен дим се издигаше от останките на съществото. Алисън дочу пукащи и съскащи звуци. Когато повей на вятъра разкара пушека, тя хвърли поглед към бълбукащото черно петно на паважа.

Джейк постави нежно ръка зад главата на Алисън и погали косите й.

Наблюдаваха, докато огънят изгасна.