Ричард Леймън
Плът (18)

Осемнадесета глава

— Вечерята беше прекрасна — сподели Силия, докато напускаха Рибарската хижа. — А и ти си възхитителен.

— Удоволствието бе изцяло мое — отвърна Джейсън.

Тя обгърна с ръка раменете му, приближи се към него и го целуна. Стояха в галерията от колони на ресторанта, а момчето на паркинга въобще не се забелязваше. Наоколо всъщност не се забелязваше никой. Джейсън я задържа. Усети горещия влажен дъх върху устните си и набъбналите й гърди, докато коремът й се търкаше в неговия. Започваше да се възбужда. Знаеше, че и тя го усеща. Тя се изви и се отърка у него. Той плъзна ръка по гърба й. През материята на роклята усещаше единствено гладкостта на кожата й. Не напипа дори ластик на талията. Погали стегнатия й задник.

Сети се за Дана и се почувства гузен. За теб го правя, помисли си той.

Как ли пък не — почти я чу да му се сопва. В момента си възбуден, копеле такова!

Е, кой може да ме издаде, мина му през главата. Дана дори може да е мъртва.

Не мисли за това. Божичко!

Някаква кола се приближи към входа на ресторанта и ги принуди да се отлепят един от друг. Джейсън хвана Силия за ръката и попита:

— Искаш ли да се усамотим някъде?

— Непременно.

— Знам едно закътано местенце.

— Колкото по-закътано, толкова по-добре — одобри тя и залитна към него. Изкриви глезена си и изпищя. — Олеле… По дяволите! Чакай малко!

Изхлузи обувките с висок ток. Като се стараеше да не прегъва колене, се наведе и ги взе. Джейсън не можеше да откъсне поглед от прилепналата към задника й рокля. Само мисълта за Дана го възпря да не я погали. Силия се изправи с обувки в ръка.

— Даже когато си трезвен, е трудно да вървиш с такива обувки — отбеляза тя.

— Искаш да кажеш, че не си трезва ли?

— Не напълно — тя изговори думите бавно и педантично. — Но не съм и съвсем пияна — ухили се. — А ти как си?

— Малко съм отнесен.

Стигнаха до неговата кола. Той отвори дясната врата, помогна на Силия да влезе и заобиколи. Вътрешната лампичка светна, когато отвори шофьорската врата. Ръката на Силия бе преметната през гърба на седалката и опъваше роклята върху гърдите й. Зърната й стърчаха. Лявата му ръка лесно си проправи път през цепката на дрехата. Като се изключи еластичния бинт около коляното, кракът й бе напълно оголен. Краищата на бинта висяха от вътрешната страна на краката й. Хубава гледка ще се открие, ако краищата се отместят още малко надясно, помисли си Джейсън.

Силия се ухили, сякаш знаеше какво си мисли.

— Ще влизаш ли?

— Да.

Той се настани зад волана и затвори вратата. Светлината угасна. Джейсън успя някак да напъха ключа в стартера и да запали.

Усети ръката на Силия върху врата си. Галеше го.

— Напрегнат ли си? — попита тя.

— Мъничко — отвърна той, докато отдалечаваше колата от бордюра.

— Защо? — не спираше да говори тя и масажираше вратните мускули. — Не аз те притеснявам, нали?

— Май е повече от вълнение, отколкото от нерви.

— М-м-м.

Но и от нерви също, помисли си той. Боже! Въобще не ставаше както бе планирал. Възнамеряваше да я напие и тази част от плана бе изпълнена. Беше си направо пияна. Но не бе възнамерявал да изпита чувства. Той изпълняваше роля в налудничавия план на Роланд за спасението на Дана. Това бе всичко. Роля. Да се прави на заинтересован и впечатлен, докато я тъпче с хубава храна и доста къркане. За да я направи после напълно безпомощна.

Тя е точно такава, каквато я исках, помисли си той.

Но аз не съм.

Започна от момента, когато я видя. Хрумна му, че Дана никога не е изглеждала толкова привлекателна. Чувствайки се като предател, той се опита да изхвърли мисълта от главата си. През цялата вечер обаче непрекъснато ги сравняваше и Дана все губеше. Силия бе далеч по-красива от Дана, изслушваше го, опитваше се да вникне в думите му. Не беше самонадеяна. Далеч по-остроумна от Дана, тя го прекъсваше от време на време. Но дори най-язвителните й бележки бяха добронамерени и нямаха нищо общо със злобата, която често правеше сарказма на Дана циничен. Притежаваше топлина и мекота, които напълно липсваха у другото момиче.

Докато вечеряха, с изненада откри, че Силия все повече и повече го привлича. И се чувстваше отровен от вина. Сякаш предаваше Силия, защото я използваше по този начин. Предаваше и Дана, след като искаше да я смени със Силия.

— Светофарът…

… Е червен, помисли си той. Но бе прекалено късно, за да спре, и затова прекоси кръстовището.

Ръката на Силия се дръпна от врата му.

— По-добре да се съсредоточиш върху шофирането. Ако те спрат в това състояние…

— Права си.

До следващото кръстовище той често поглеждаше в огледалото за обратно виждане.

— Добре ли си? — попита тя.

— Да.

— За какво мислиш?

— За теб.

— За мен, разбира се. Поразен си от моята красота и чар.

Джейсън се усмихна и повтори:

— Красота и чар.

— И си опиянен от нетърпение.

— Доста си проницателна.

— Но кажи наистина — има ли връзка с Дана?

Джейсън усети как нещо в гърдите му подскочи.

— Двамата бяхте неразделни. Изведнъж тя изчезва от хоризонта и се появявам аз. Говори ли ти се за това? Искам да кажа — не е някакъв номер, за да си я върнеш или да я накараш да ревнува, нали?

Точно номер си беше.

Почувства се благодарен на тъмнината, понеже не се виждаше сгорещеното му лице, което вероятно бе алено.

— Въобще не е така — опита се да обясни той. — Скъсахме. Само че не тя ме изостави, а аз нея. Не можех да я търпя повече. Голяма кучка е. Не разбирам какво ме е привлякло първоначално у нея.

Извинявай Дана, помисли си той.

Лайнар, представи си той гнева й. Вярваш на всяка дума, която изрече. За теб съм представлявала единствено момиче за чукане. Но за да сме честни — ти пък за мен беше само един надървен пенис.

Сви по Латам роуд.

— Накрая осъзнах, че нещо не достига — продължи Джейсън. — Искам да кажа — една връзка трябва да е повече от чукане.

— Говориш за две съвършено различни неща — обади се Силия.

— Не знам. Ще ми се поне да харесвам човека, с когото съм, а стигнах дотам да не мога да понасям присъствието й. Тя се оказа лоша, груба, злобна… а не като теб. Ти наистина си привлекателна.

— Да, истински ангел съм.

— В сравнение с нея — да.

Тогава защо те водя натам? Не съм длъжен на Дана. Освен това тя може вече да е и мъртва (почти се надявам… Не!), а и не бива да говоря за нея по този начин. Нищо, че отговаря на истината.

Трябва да направя каквото мога за нея. Поне това й дължа.

А и планът е доста глупав. Няма да даде никакъв резултат.

Така че — ако нищо не стане, закарвам Силия до дома й и тя никога няма да разбере, че е служила за примамка.

А ако даде резултат — за което шансовете са минимални, — така и така никой няма да пострада. Хващаме този тип. Той ни отвежда при Дана…

Или ни отвежда при тялото й, увиснало голо на гредата — обезобразено и безжизнено…

И в двата случая Силия няма да пострада.

Заведи я другаде. Откажи се от цялата идея. Защо не отидете в мотел? Би било чудесно. Не постъпвай така с нея.

— Точно ей там онзи шип се опита да ме смаже — обади се Силия.

— Искаш ли да го разгледаш?

Тя поклати глава.

— Не ми харесва дори да се намирам толкова близо до мястото. Велосипедът ми още трябва да е тук. Не се върнах да го взема.

— Да го приберем сега? Може да го сложим на задната седалка.

Дано се съгласи, замоли се той. Ще приберем колелото и идеята за „Оукуд“ ще отпадне.

— Доста е изкривено. Дори да може да се оправи. Не знам дали го искам. Ще си взема ново, ако реша, че пак ми се кара.

— Сигурна ли си?

— Да.

Джейсън намали, включи мигач и зави по тесния път към ресторанта „Оукуд“. Погледна Силия. Тя го гледаше смаяна.

— Къде отиваме? — прошепна тя.

— Тук има паркинг. Подходящ е, защото е доста изоставен.

— Но онези хора бяха убити тук в четвъртък.

— Да — кимна той. — Четох. Ако предпочиташ да отидем на друго място…

— Не — отрони тя. Не се впусна в повече обяснения.

— Тук поне няма да ни безпокоят — подметна Джейсън. — Никой няма да стъпи тук след случилото се.

— Може да дойде някой заради тръпката.

Пътят блестеше. Джейсън зави надясно. Подкара в кръг като наблюдаваше как светлината от фаровете осветяват паркинга. Нямаше други коли. Светлината попадна върху един от ъглите на ресторанта, след това — върху фасадата. Прозорците проблясваха. Когато осветиха входната врата, той спря.

— Още се приближи — прошепна Силия.

— Ти…? Добре.

Остави колата да се приближи напред, почти до стъпалата към верандата. Спря, изключи двигателя и дръпна ръчната спирачка. Остави фаровете включени.

Силия се наведе напред и се взря през предното стъкло.

— Страховито е — пророни тя.

— Кое?

— Това, че сме толкова близо до мястото, където е станало. Хайде, изключи фаровете.

Той завъртя копчето.

Силия продължи да се взира в тъмнината.

— Мислиш ли, че ще успеем да влезем? — попита тя.

Оказа се толкова лесно. Тя искаше да влезе. Хайде да действам. Да приключа с цялата история.

— Не знам… — започна Джейсън неуверено.

— Страх ли те е? — гласът й звучеше леко завалено.

— Малко. А теб?

Тя не отговори. Облегна се назад. Загледа се в Джейсън, вдигна ръката му и я постави върху голото си бедро.

— Усещаш ли как съм настръхнала?

Той придвижи ръката си леко нагоре. Да, усещаше настръхналата й кожа. Сигурно се бе бръснала, но израсналите косъмчета леко набождаха в горния край на бедрото й. Той прокара ръка от вътрешната страна. Там кожата беше мека — невероятно мека и гладка. Платът на роклята леко докосна края на дланта му. Още два-три сантиметра, помисли си той и…

Няма да ме спре. Знам, че няма да ме спре.

Не. Не бива да си играеш с нея. Особено ако възнамеряваш да изпълниш започнатото.

Ами забрави тогава за плана. Така и така е тъп план.

А ако Дана е жива, ако я държат някъде, ако я измъчват, ако някакъв маниак я изнасилва и това е единственият шанс да бъде спасена? Не можеш да я зарежеш с лека ръка.

Господи, какво да направя?

Отдръпна ръка от крака на Силия.

— Да, настръхнала си. Страх ли те е или ти е студено?

— Развълнувана съм.

Джейсън видя как святкат зъбите й в тъмнината.

— Знам как може да се разкара настръхналото.

— Не съм сигурна, че искам да се разкара. Усещането ми харесва. Знаеш ли, имам чувството, че и отвътре треперя. Много е приятно. Почти сексуално.

— Е, това може да те накара още повече да настръхнеш вътрешно…

Навеждайки се над волана той затършува под седалката и извади бутилка шампанско.

— Ето, това вече е стилно — зарадва се Силия.

Той кимна и започна да сваля станиола около тапата.

Шампанското бе идея на Роланд. За по-сигурно, бе казал той. Напълни я с бълбукащата течност и няма да имаш никакви проблеми да я вкараш вътре. Ако имаш късмет, тя може и да заспи. Тогава ще я внесеш.

Джейсън не знаеше дали иска такава сигурност.

Но искаше време да поразмисли и да реши.

Ако ще влизаме, по-добре тя да е напълно пияна, каза си той.

Докато въртеше телчето, Силия го загърби и с лявата си ръка свали прозореца. После пак се обърна към него.

— Изстреляй тапата през прозореца от моята страна.

— Не искам да те ударя с нея.

— Ако съм във форма, ще я хвана със зъби.

— Не си ли във форма?

— Тъмно е и съм леко замаяна. Затова внимавай да не ме уцелиш.

Джейсън свали телчето, притисна бутилката към гърдите си и започна бавно да върти корковата тапа. Тя проскърцваше. Насочи бутилката далеч от лицето на Силия и доосвободи тапата. Чу се слабо гръмване. Минавайки покрай носа на Силия, тапата излетя през прозореца. Чу я да се смее, докато приближаваше уста към бликналата бутилка. Пенливата течност се разля по ръката и ризата му. Глътка от питието го задави.

— Добре ли си?

След няколко мига се оправи. Отпи отново и подаде бутилката на Силия. Тя я вдигна високо и наведе глава назад. Наблюдаваше как се движи гърлото й, докато пиеше. С въздишка му върна шишето.

— Хубаво е — отбеляза тя.

Обърна се с лице към Джейсън, седна настрани и вдигна крака си на седалката. Коляното й докосна крака му. Вътрешната страна на бедрото й бе извита нагоре. Плъзна поглед по бледата кожа и го спря върху тъмното петно — близо до края на бедрото и прикрито от роклята. Вдигна бутилката. Отпи глътка. Стисна устни и се престори, че продължава да пие, преди да й подаде отново питието.

— Още ли си настръхнала? — попита той.

— Даа… По’ече от вся’ога — заваляше думите тя. — Да има случа’но сиренце и солени бисквитки…

— Опасявам се, че не се сетих за това.

— Мо’е там да има — тя посочи с глава към гостилницата „Оукуд“. Отпи отново. — Все пак е ресторан’, нали?

— Да не би да си гладна?

— Ненаситна съм — заяви тя и Джейсън разбра, че не говори за храна. Тя погледна към задната седалка. — Ей там има одеяло.

Джейсън кимна.

— Грабвай го и ме последвай.

Преди да успее Джейсън да протестира, Силия смъкна крака си от седалката, обърна му гръб и слезе от колата.

— Ей, какво правиш? — попита той, докато тя се измъкваше навън.

— Ще вляза вътре.

— Откачи ли?

— Да.

Тя затръшна вратата на колата.

Джейсън изскочи бързо. Над покрива на колата я видя обляна от лунната светлина. С извит назад гръб и с отметната глава, отпиваше от шампанското.

— Не искам да влизам вътре — заяви той.

Тя отдалечи бутилката.

— Хайде, ще го превърнем в приключение.

— Може да е опасно.

— Одеялото — нареди тя, без да обръща внимание на протестите му.

Размаха бутилката и с несигурни, накуцващи крачки се отправи към стъпалата на верандата.

Джейсън сграбчи одеялото от задната седалка и забърза след нея.

Тя го изчака при вратата. Отпи и му подаде бутилката.

— Дамите, първи — обяви тя шепнешком. Отвори вратата. Хвана Джейсън за лакътя и го вмъкна вътре. Затвори вратата. — О, Господи, каква тъмница.

— Имам кибрит — прошепна Джейсън.

Сърцето му се бе свило.

— Нямаме нужда от кибрит — прекъсна го тя.

— Не искаш ли да ви…

— Обичам тъмнината.

С лявата си ръка прегърна Джейсън. Той остави одеялото да се изплъзне от ръката му. Прегърна я. Бутилката шампанско, която продължаваше да държи, се притисна в гърба й.

Беше й топло, но тялото й потреперваше. Когато се целунаха, той си даде сметка, че дори брадичката й трепери. Езикът й се пъхна в устата му. Дясната й ръка галеше задника му, а лявата извади ризата от панталона и започна да опипва гърба му.

Той откъсна устни от нейните. Лицето й приличаше на неясно бледо петно с черни дупки вместо очи и уста. Не му харесваше да я гледа такава.

— Ще се отърва от бутилката.

— Пресуши я.

— Не ми се пие повече.

— Дай.

Той я махна от гърба й. Ръката й се задържа върху неговата, преди да поеме бутилката. Чу я да пие. Посегна в тъмнината към нея. Напипа рамото й, а с другата си ръка — подмишницата. Като знаеше какво пипа, не му отне много време да открие гърдите й. Взе ги в ръце. Силия спря да пие и простена. Рязко си пое дъх, когато той нежно стисна твърдите й зърна.

Бутилката от шампанско тупна на пода и стресна Джейсън. Той трепна. Силия изохка.

— Извинявай — прошепна той.

— Няма значение.

Ръката й се плъзна по предницата на панталоните му. Той се притисна към нея, за да намали туптящата болка. Усети леко подръпване и чу как ципът се плъзна надолу.

Щеше му се да може да помисли. Желаеше я, но не тук. Искаше да я изведе, но същевременно копнееше да усети хладните й пръсти върху тялото си. Щеше му се да постави ръка в цепката на роклята, да я прокара по гладката кожа на бедрото и после — нагоре. Ще сме голи и върху одеялото, а въобще не трябваше да е така. Планът не беше такъв.

След като сме тук сега, трябва да се следва плана.

Тя не напъха ръка в панталона. Вместо това задърпа колана. Чуваше учестеното й дишане, докато я галеше по гърдите.

— Почакай — дрезгаво прошепна той.

— К’во има?

— Трябва да отида до тоалетната.

— Дай ми кибрита, за да постеля одеялото.

— Ще ми е нужен, за да намеря тоалетната.

Извади кибрита от джоба и запали клечка. Очите го заболяха от светлината. Силия премигна.

Подаде й кибрита и се отправи към нишата в далечния край на бара, където бяха тоалетните. Внимателно заобиколи масичката. Клечката започваше да пари пръстите му и затова я загаси. С протегнати напред ръце опипваше пространството и се придвижваше бавно напред.

Зад гърба му Силия запали нова клечка. Бързо премина разстоянието до нишата и се обърна назад. Силия стоеше по средата между входната врата и барплота и гледаше надолу към одеялото. Залитна и почти падна, когато се наведе да го вдигне. С една ръка го разгъна. Много бавно приближи клечката кибрит до лицето си и я духна. Изчезна.

Джейсън се взираше в тъмнината в очакване да се запали нова клечка. Такова нещо не се случи. Най-накрая се обърна и продължи напред като се опираше по стената. Откри вратата към мъжката тоалетна. Завъртя дръжката, влезе и запали осветлението.

Седнал на тоалетната чиния, Роланд му се ухили.