Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (7)

1.

Хенрих изпрати писмо на брат си. Пълния курс на лечение в санаториума могат да издържат само истински здравеняци, той не се чувствуваше добре, лечението не му е по силите. Хенрих молеше Рой да го вземе вкъщи. По стереопредавателя Рой обеща да изпълни молбата му, когато лекарите дадат гаранция, че оздравява, а дотогава трябва да търпи, като си припомни сентенцията, с която нашите прадеди са се утешавали в подобни ситуации: лечението е по-страшно от болестта.

Рой се постара отказът му да заучи бодро, говореше с усмивка — щом като Хенрих е възвърнал чувството си за хумор, няма да се обиди, че молбата му предизвиква съчувствие, но остава неудовлетворена. Беше час, когато по режим Хенрих трябваше да спи. Рой не случайно избра това време — като се събуди, Хенрих ще го изслуша от стереоекрана, но няма да има с кого да спори.

В стаята бързо влезе Арман. Той не можеше да върви бавно. Когато беше възбуден, оборудваната с прибори лаборатория му ставаше тясна. А както самият той признаваше, да нарушат спокойствието му можеха само три неща — неуспехът, успехът и липсата на едното или другото.

— Всичко е наред, Рой. Твоят приятел Коритин искаше да ме изхвърли, но после смени гнева с милост. Скоро ще бъде тук. Сам ли ще коментираш разшифровката?

— Стига ми, дето ще трябва да ухажвам Андрей. Ти напразно мислиш, че с мене той ще бъде по-вежлив. Как върви отъждествяването на мозъчните излъчвания на Хенрих?

— Нищо ново. Ти не си представяш съвсем точно мащабите на тази работа, Рой. Да се прехвърлят единадесет милиарда вълнови характеристики! Това не е лесно даже за свръхскоростна машина. И аз не съм сигурен, че твоята хипотеза е правилна. Все пак гениалното озарение би могло да възникне у Хенрих по свой път. А ако някой наистина е стимулирал виденията на Хенрих, като му е предал собствените си открития, ние непременно ще го намерим… А, ето и твоят приятел. Готви се за буря.

Хилав, почти с една глава по-нисък от Рой, с тънък нос, тясно костеливо лице и тъмни, винаги блестящи очи, Андрей Коритин не влезе, а връхлетя. Безцеремонността и добротата, грубостта и доброжелателността бяха така неразделимо свързани в него, че с Андрей можеха да общуват само хора, свикнали със странностите му.

Още на вратата той сърдито викна нещо, заплаши с юмрук, сърдечно разтърси ръката на Рой, свирепо изви очи към Арман, не седна, а се бухна в креслото и заговори — както винаги разгорещено, нервно, сливайки в една фраза различни по смисъл изречения.

— Видът ти е нормален, жалко, твоят помощник, ей тоя — той посочи с пръст Арман, — ме излъга за някакви болести, иначе да имаш да вземаш, че щях да дойда тук. Казвай, щом ме измъкнахте, не мога да търпя, когато хората се пулят, това е неуважение, с една дума, аз мисля…

Рой така искрено се разсмя, че смехът му стресна Андрей.

— Нищо не мислиш, ти, ти изригваш! Дай ми две спокойни минути, само за това те моля!

— Три! — великодушно разреши Андрей. — Две няма да ти стигнат, вие с Хенрих сте дяволски бъбриви, ако живеехме в допотопния двадесети век, а не в цивилизованото двадесет и пето столетие, вие бихте чели стари книги, бихте се изразявали с доклади, раздел първи, глава втора, параграф четвърти, впрочем, Хенрих е по-мълчалив, с него е приятно, той умее да слуша, не е като тебе, жалко, че му се е случило такова нещастие, аз, всъщност исках да отида при него, трябва, трябва да го посетя, хайде в авиетката, тъкмо съм свободен, е какво — раз, два, станахме!…

— Започваме! — Рой направи знак на Арман.

На стереоекрана светнаха картините от катастрофата на Марс. Андрей, вече скочил, отново се отпусна в креслото. Той беше лош събеседник, но отличен наблюдател и задълбочен аналитик. Многото приказки за известни или малкозначими неща го дразнеха, в нетърпението си той се стараеше по-бързо да се наговори, за да се откачи от неинтересната тема. Но при среща с неизвестното и неочакваното той се съсредоточаваше, въпросите му ставаха точни и кратки. На тази му особеност разчиташе Рой, когато реши да привлече Андрей в разследването на нещастието, случило се на Марс. Загадъчните физически явления, открити от Арман, не можеха да не го заинтересуват.

И все пак, не това беше главната причина, която накара Рой да го покани. Към малко ли неща проявяваше интерес Андрей в научната си работа! Той беше от онези, които често се прехвърлят от проблем на проблем, даже сам с удоволствие говореше за себе си: „Аз стигам до идеята и забивам първия кол — това си е мое! А да изчоплят докрай цялата жила от рудния пласт ще се намерят ентусиасти и без мене“. Веднъж на Рой му се наложи да си сътрудничат с Андрей. Споменът не беше от най-приятните — Андрей ту се палеше, ту гаснеше, ту в спокойни моменти учудваше другите с пронизващата острота на мисълта си, ту ги възмущаваше със своята безучастност и ги поразяваше с равнодушието си в повратните точки на изследването, където — Рой твърдо беше убеден в това — тъкмо тогава се откриваше простор за увлекателна научна работа, тъкмо тогава бяха нужни прецизност и старание.

Андрей Коритин притежаваше удивителната способност да напуска набелязаната магистрала на експеримента, за да се гмурне в случайно зърнатите странични пътеки. Увличаше го необяснимостта като такава, изобщо необяснимостта, а не конкретните загадки на конкретни теми. Ако Рой можеше да се справи без Андрей, не би и помислил за приятеля си. Но още в звездолета, по обратния път от Марс до Земята, Рой разбра, че Андрей му е необходим. Само в лабораторията на Коритин могат да се изяснят загадките на аварията. Само там има най-сложна апаратура за проверка на предавания извън местното време, само там той и Арман ще намерят човека, същия този Коритин, който много по-добри от тях се ориентира в същността на явлението, породило аварията. „Заради Андрей ще ни се наложи да се примирим с Андрей“ — въздъхна Рой, характеризирайки ситуацията пред Арман.

— Разминаването на командите от планетата и ответните действия на кораба във времето напълно обяснява катастрофата — коментираше Арман картините на екрана. — Но това обяснение, на свой ред, поражда толкова нови и сложни проблеми…

Андрей го прекъсна с нетърпелив жест:

— Какви нови проблеми — глупости! Пулсиращото течение на времето е измислица. Във вашия институт зле познават физиката, времето никъде не изчезва! А колкото до свръхсветлинните скорости, не е изключено, аз неотдавна участвувах в едно предаване, трябва да давате ухо на новите идеи.

— Ние слушахме вашето изказване на Марс — каза вежливо Арман. — И бяхме поразени колко близки са вашите изследвания до явленията, с които се сблъскахме ние. Аз още на Марс го казах на Рой.

— Аз не слушах твоето предаване — призна Рой. — Бях подтиснат от нещастието с Хенрих, от ужасната картина в моргата… А това, че работата ти може да хвърли светлина върху нашите загадки, в този момент аз и да си представя…

— … не можех, знам, друго не съм и очаквал — въображението иска работа на мисълта, това никога не ти е достигало, Рой, казвам ти го като на приятел, ти мислиш много бавно, така вече не може. Чакай да се доизкажа! — викна той в отговор на протестиращия жест на Рой. — Не съм дошъл да те анализирам, не ме отвличай! Катастрофата на Марс наистина има допирни точки с нашата работа, твоят помощник е прав, само не ме прекъсвай, не понасям да ме прекъсват!… Ние направихме най-великото откритие на века, не се страхувам от тази формулировка, тя е най-точната. Аз не мога да си намеря мястото, откакто научих, че две и две е четири!

— А ти по-рано не подозираше ли, че две и две е четири? — Рой знаеше за какво говори Андрей, но не можа да сдържи насмешката си.

Андрей беше необикновен математик. Той лесно боравеше с редовете на Нгоро, беше на „ти“, както сам твърдеше, с най-сложните суперматрици на Петровски.

— Ти си грубиян, Рой! Или искаш в потока светлина, който мирно се лее от звездния куп Кентавър–3, а той е в периферията на Галактиката, почти на двадесет хиляди парсека от Слънцето, веднага да ти поднесат висша математика? Благодарни сме, че и това успяхме да разшифроваме!

И той с възторг започна да разказва как са приели необикновеното съобщение от далечния кълбовиден звезден куп. Този ден провеждали изпитание на голямата шифровъчна машина, разлагаща сумарния светлинен поток на отделни фотони. „Най-съвършената приемателна станция, създадена от човечеството!“ — възкликна Андрей. Светлината в нея се използува не като куриер, а като работна среда за предаването. Тя не е подходяща за космическа връзка, защото се движи твърде бавно. Разумните цивилизации във Вселената са на хиляди, стотици хиляди, милиони светлинни години разстояние една от друга. Човечеството ще се състари и загине, а Слънцето ще угасне, докато от далечните събратя дойде отговор на въпроса, изпратен им с помощта на светлината в зората на човешкото развитие. Космическите цивилизации не биха избрали за свой пратеник бавната светлина, това предварително би обрекло на неуспех опита за запознанство.

— Но ти сам казваш… — вметна Рой.

— Нищо не казвам, що за отвратителен навик да се намесваш с глупави въпроси, когато ти се обяснява! Слушай и мълчи!

Рой не се обади повече и Андрей се върна към голямата шифровъчна машина. В тяхната лаборатория от самото начало решили да разглеждат всички видове електромагнитни излъчвания, идващи от Космоса, като канал, вътре в който се разпространява несравнимо по-бърз реален куриер за междузвездна връзка. За да стане по-ясно, той ще приведе такъв пример. Светлината е нещо като древните железопътни релси. Прокарването им било бавно, едва по няколко километра в денонощие. Но после по тях летели бързите влакове! Хиляди, милиони години светлината пълзи от звезда към звезда, от галактика към галактика. И така, опъната от светило до светило, тя ги съединява като релси — по тях могат да бъдат пуснати скоростни куриери, които самостоятелно не се движат в Космоса. И тогава междузвездната връзка става практически мигновено. Междувпрочем вълните със свръхсветлинна скорост били открити още през двадесети век, тогава ги наричали вълни на материята. Но установили, че не са източник на енергия и изгубили интерес към тях. Прадедите ни си въобразявали, че всички видове енергия се изчерпват с онези, които са им известни. Ние не повторихме тяхната грешка. И най-чудноватото предположение се подлагаше на проверка.

— Какво ли не направихме, Рой! Но ефект даде само забавянето на светлината. Не бързай с възраженията си, зная какво ще кажеш. Да, светлината е бавна, но кога? Като пресича космическите бездни! А за лентите, върху които я фиксират, е твърде бърза! Честотата на светлинните колебания даже във видимия спектър е толкова голяма, че всички човешки знания, милиардите старинни книги, милиони ленти могат напълно да се вместят в десетминутно предаване! А сега си представи в същия светлинен поток информация от още по-бърз куриер — че тогава цялата бездна от човешка мъдрост ще напъхаш в микросекундно предаване. Как да се улови началото, краят му — изобщо не говоря за това да се разшифрова напълно! И ето задачата — да се забави светлината, за да се открият в нея свръхсветлинните предавания! Ние сега приемаме излъчване по фотона — свещ, запалена на разстояние оттук до Вега — толкова ярко. После, естествено, усилване, записване, анализ… И на диаграмите се появиха позивните на първата извънземна цивилизация, която по равнище на развитие несъмнено превъзхожда земната. Както знаеш, нашите звездни съседи засега далече отстъпват на човека. Ето тази пулсация — две-две-четири, две-две-четири…

Той най-накрая се наговори и замълча. Рой недоверчиво попита:

— Записът еднократен ли е или се повтаря?

— Чудак си ти, Рой, нима щяхме да бъдем сигурни, че две и две е четири, ако непрекъснато не се повтаряше едно и също!

— И не сте приели нищо друго освен тази математическа истина?

— Засега нищо. Това са позивни — от тях повече не може да се очаква!

— С какво си обясняваш, че не е прието основното предаване?

Андрей вече не говореше така оживено:

— Вариантите са хиляди, хиляди… А най-вероятният е — недостатъчно отслабваме светлината. Не могат позивните и основното предаване да вървят в едно темпо, позивните са по-бавни, само тогава могат да ги уловят и слабочувствителни прибори; не всички цивилизации са еднакво развити! А иначе вдигнах шум, свърших работа, на приемателните станции знаят, че това не е просто светлина, в нея има информация, трябва да се настройва апаратурата за по-фино улавяне!

— Подготвяте ли проверка на това предположение?

— Подготвяме, разбира се, експериментът ще бъде сложен, много сложен! — Андрей се обърна към Арман: — Пригответе се по-живо, ще дойдете с мене!

Арман въпросително погледна към Рой. Рой се усмихна:

— Така изведнъж? И защо ти е нужен той?

— Не на мене, на него самия му е нужно, на всички вас, нали вие се интересувате от свръхсветлинни предавания — извънвременни, както ги наричате от глупост, само в моята лаборатория има подходяща апаратура.

— Ще се възползуваме от твоето разрешение, но преди това нека те запознаем с последните болезнени видения на Хенрих.

Андрей нетърпеливо се дръпна:

— Стига ми бълнуването на Артемев. Така или иначе, Хенрих не може да надмине неговите глупости. Ако не искаш в лабораторията, да летим към санаториума, ще се радвам да видя самия Хенрих, нямам време за празни зрелища.

— Няма да съжаляваш за отнетото ти време. Става дума за това, че в бълнуването си Хенрих е направил удивително математическа изчисление.