Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (28)

3.

— Само вие можете да го направите — развълнувано каза Боячек. — Модел Н–5 е излязъл от вашата лаборатория!

— Само ти, Рорик — като ехо повтори Рой.

Роберт Арутюнян, който след смъртта на академик Иван Томсън беше възглавил Лабораторията за нестационарни полета, мрачно сведе очи. Екранният костюм с висша автономност беше създаден още докато Томсън беше жив. И тях, неговите сътрудници, тогава ги занимаваше проблемът за осигуряване на максималната му защита от външни въздействия — задача, напълно противоположна на поставената сега. Този изключително труден проблем на времето беше решен блестящо. Висшата автономност сред материалните тела и силите, действуващи в света, стана висша отчужденост от тези тела и сили. Екранираният почти съвършено изчезваше от света. Не съществуваха средства за въздействие върху него.

— Но как е успял да получи този костюм? — объркано измърмори Арутюнян. — Доколкото знам…

— Вие сте прав, разрешение за ползуването на такъв костюм се дава много рядко — прекъсна го Боячек. — Но Хенрих имаше такова разрешение. Аз сам го внесох в списъка. Себе си не внесох, но него записах. Вие също сте там, приятелю Роберт.

— Ти сигурен ли си, че той е жив? — попита Арутюнян Рой след известно мълчание.

— Сигурен съм! — бързо каза Рой. — Ако той искаше незабавна смърт, щеше да приложи електрическото изпразване в мозъка. А той е взел бавно затормозяващи жизнените процеси хапчета. Хенрих умира, но засега е жив и още известно време ще бъде жив — във всеки случай около денонощие.

— Убеден ли си, че не е избягал от Земята на други планети? — отново попита Арутюнян.

Отговори му Боячек:

— Изключено е. Изпратих предупреждение до всички космо-астро- и аеропортове.

— Никой няма да разбере, че той е влязъл в кораба — отбеляза Арутюнян.

— Отчетохме това. Всички рейсове са временно отменени. Земните и междупланетните кораби са задържани по местата си. Хенрих може да се придвижва само с помощта на собствените си двигатели или в авиетка. Авиетката в този случай ще изглежда празна.

— Лесно е да бъде засечена една празна авиетка във въздуха — съгласи се Арутюнян.

— Той не се движи — настойчиво каза Рой. — Той се е спотаил някъде на скрито местенце и бавно отива в небитието. Казвам ви, не е взел хапчетата, за да му стоят в джоба! Аз познавам Хенрих!

Арутюнян огледа отрупаното с механизми помещение — разговорът се водеше в апаратната зала на Лабораторията за нестационарни полета — и колебливо каза:

— Не съществуват никакви сигурни средства за залавяне на екранирания. Ние специално се потрудихме това да не може да се случи. Но ако се разработи нов метод…

— Какъв? Колко време ще трябва за него? — нетърпеливо попита Рой.

— Малко, няколко часа… Но търсенето ще бъде успешно само ако Хенрих е на Земята, а не в Космоса, не в стратосферата, не във вакуума. Не забравяйте, че животът вътре в костюма е гарантиран независимо от условията на външната среда. Разбира се, ако не се вземат опасни хапчета. Работата е там, че екранираният е недостъпен за всякакви външни въздействия, но си остава материално тяло, изместващо въздуха. Той може да се открие по въздушната яма, по трапчинката в атмосферата. Не е трудно да се монтират набързо анализатори и ръчни търсещи устройства, определящи местните празноти във въздуха. Но нима може за кратък срок да се изследва цялата повърхност на Земята в търсене на мънички атмосферни трапчинки?

— Нямаме друг изход, значи ще се заемем с изследване на атмосферата на Земята. Арман е на твое разположение, Рорик — каза Рой. — Аз също ще помагам.

— Да се надяваме, че Хенрих е останал в Столицата — с въздишка каза Боячек.

— Той е в Столицата или недалеч от нея — мрачно повтори Рой.

Арутюнян хвана Арман под ръка и излезе с него.

— Чудя ви се, Рой — възмутено каза Боячек. — Нима не разбирахте в какво състояние е Хенрих? Бихте могли да му отделите повече внимание, да не го оставяте сам…

— Аз се страхувах да бъда с него — тъжно отговори Рой. — От момента, когато решихме с Араки да проверим дали не се е предало на Андрей и Хенрих нещо от онези двамата… Искахме да държим това в тайна и от Андрей, и от Хенрих, за да не ги вълнуваме. Ако се срещаше често с мене, Хенрих би могъл да се досети, че всестранно го изучаваме.

— Той все пак се е досетил, макар да сте се старали да бъдете по-рядко с него.

— Сам е дошъл до тази мисъл. Той не знае за нашата проверка. Всъщност не сам — подсказал му я Андрей. Той се е разтревожил преди него.

— Сигурен ли сте в това?

— Сигурен съм. Хенрих окончателно се е убедил, че е заразен от излъчванията на Спенсер, след като започнаха да му се явяват нелепи сънища. Аз знаех всичко това. Само не очаквах такива бързи мерки от негова страна. И се надявах, че той ще сподели с мене опасенията си, а аз дотогава ще имам отговор. По-рано той се съветваше…

— По-рано не е възниквала такава трудна за него ситуация — Боячек отново въздъхна. — Всички енергетични станции на Столицата ще работят за вас, Рой. Ако не стигнат резервите, за известно време ще спрем енергетичните заводи.

Рой мълчаливо наведе глава.

Арутюнян и Арман сглобяваха схемата на търсене — Арутюнян изчисляваше какви механизми ще трябват и даваше команди за включването им, Арман съгласуваше с енергетичния център канализацията на енергия. Рой извика авиетката.

— Ако ви потрябвам, аз съм при Араки — каза той на Арман.

— Аз му предадох вчера разработената от мене схема за моделиране на сънищата — каза Арман. — Вероятно той вече е направил първите експерименти по тази схема.

Араки вече знаеше за постъпката на Хенрих. Рой попита колко часа имат на разположение, ако се допусне, че Хенрих е взел хапчетата веднага след получаването на екранния костюм. Араки отговори, че смъртта ще настъпи не по-рано от едно денонощие. Рой беше отчаян — едно денонощие е твърде незначителен срок за успешно издирване — ще се наложи да претършува всяко ъгълче от пространството на Столицата, а може би и извън пределите й. Араки възрази че Рой неправилно е поставил въпроса и затова е получил неутешителен отговор. Реално важен е не моментът на настъпване на смъртта, а моментът когато ще бъде невъзможно връщането към живота — тези моменти съществено се различават.

Работата е там, че хапчетата спират не само жизнените процеси, но и необратимите процеси на смъртта.

— Намерете брат си в рамките на три денонощия и аз ще го върна към живота. Ще приготвя нужните за това лекарства още днес. Незабавно ме извикайте, когато намерите Хенрих.

— Как е Андрей? Какво показа проверката на съновиденията на Хенрих? — попита Рой. — Какво става със… — той за миг се запъна — спенсеризацията на двамата?…

Араки отговори, че Андрей е в същото състояние — бавно оздравява. За постъпката на Хенрих не знае нищо. Експерименталното моделиране на съновиденията по метода на Арман Лалуба показано, че в сънищата на Хенрих няма нищо свръхестествено — нито в един не е открита информация, която да не се е съдържала по-рано в паметта на Хенрих.

Сънищата му съвсем не са внушени от неизвестни излъчватели, а представляват обикновена фантастична комбинация от напълно реални детайли.

— Колкото до това, което вие наричате спенсеризация, Рой — Араки изразително повдигна рамене, — мога да ви уверя, че тя не съществува. И Андрей, и Хенрих са нормални хора. Вчера аз вярвах в това, днес го зная със сигурност…

— И така, ще ви извикам, Кон — каза Рой и замина.

В лабораторията Арутюнян седеше зад пулта — Рой и преди често го беше виждал на този команден пункт, когато Томсън изучаваше свойствата на нестационарните полета — и бързо прехвърляше пръсти по белите, червени и черни копчета: даваше команди на автоматите, приемаше мислограми от невидимите механични и живи помощници. На цялата стена пред него светеше картата на Столицата, по нея ту тук, ту там блясваха червените светлинни на търсещите устройства. Арман седеше отстрани, очите му бягаха по светещата карта. На пода лежаха два прибора, напомнящи старини пневматични сонди. Рой седна до Арман.

— Ръчни търсещи устройства — обясни Арман, като кимна към приборите.

Арутюнян прехвърли издирването на автоматично управление и приближи до Рой.

— Да допуснем — каза той, — че намерим Хенрих. Как да свалим костюма, ако той е в безсъзнание или е в съзнание, но не желае да го свали?

— Ти си конструктор на костюма, Рорик — каза Рой. — Ти си успял да създадеш автономност на онези, които използуват твоите екрани. Сигурен съм, че знаеш начин и за премахване на автономността. Не е ли така?

Арутюнян се забави с отговора.

— Безопасни начини не съществуват, Рой.

— Ти ни обясняваше, че е трудно да се открие екранираният? — възкликна — Арман. — Но нищо не си казвал за опасността от деекранирането, Рорик.

— Най-напред трябва да се намери, а после да се деекранира. Това е втората задача.

— Тя по-трудна ли е? — попита Рой.

— По-опасна. Съществува ротонов ключ, Рой. Той излъчва ротони, които снемат екранните полета.

— Ти можеш ли да си служиш с ротоновия ключ?

— Мога.

— Тогава за какво говорим? Щом намерим Хенрих, ще го приложиш.

— Не мога да го направя — опасно е.

Арман поиска да се намеси, Рой го спря с поглед. Арутюнян обясни, че въздействието на ротоните върху силовия екран протича бурно. Най-малката неточност при манипулацията с излъчвателя може да доведе до гибелта на екранирания. Арутюнян не е достатъчно сигурен в нервите си, за да го пусне в ход.

Рой се усмихна:

— Разбирам те. Моите нерви са здрави. И брат ми ще загине, ако не му помогна. Къде е ротоновият ключ?

— Да вървим, ще ти го дам и ще те науча как да боравиш с него.

Ротоновият излъчвател приличаше на кинжал в ножница. Рой го закрепи на колана си и се върна пред картата на Столицата. Арутюнян зае мястото си пред пулта. Арман с досада каза, че почти цялата Столица е проверена, но Хенрих го няма.

Рой замислено гледаше картата. Търсенето беше методично, но сухо. В него се виждаше системата, но отсъствуваше догадката. Работа като работа — без вдъхновение…

— Рорик, Хенрих имаше любими места за разходки — каза Рой. — По-точно източните сектори на Втори обиколен булевард. Какво ще кажеш да се заемем с тях?

Арутюнян мълчаливо кимна с глава и прехвърли издирването към булевардите, изоставяйки обширни неизучени райони редом с проверените.

Скоро той каза, че в петнадесети сектор е открита неголяма гравитационна празнота. Пълна оптическа прозрачност и проницаемост за топлинни, магнитни и електрически импулси, но явно островче вакуум в атмосферата.

— Не се радвайте преждевременно — спря той припряно грабналия търсещото устройство Арман. — Аз вече десетки пъти откривах подобни празноти, а после те се оказваха балони или механизми с добре поглъщаща черна повърхност, пълни с разреден газ.

След минута той обяви, че по една от полянките на булеварда бавно се придвижва материален обект — невидим е, не изпуска топлинни лъчи, прозрачен е за частиците и вълните, но несъмнено образува малка въздушна яма — с обема на човек в автономна дреха.

— Изглежда, е той — каза Арутюнян. — Облечете обикновени защитни костюми. Аз дистанционно ще ви осигурявам. Предоставям ви всички механизми. Ако той се опита да се скрие, това вече няма да му се удаде.

Арман чевръсто се вмъкна в защитния костюм, грабна търсещото устройство и се хвърли навън, където вече чакаше авиетката. Рой изпрати съобщение на Араки и побърза след Арман. Дъждът, започнал точно в обявеното време, ги шибаше с твърдите си струи. Пъхайки се в авиетката, Арман посъветва Рой да изпрати в метеоцентъра молба да отблъснат облаците от града — при извънредни случаи трафикът на времето можеше да се промени. Рои поклати глава — нека се лее пороят, щом е планиран. Арман изчезна в сивата пелена на дъжда. Рой се носеше след него, без да го вижда. Авиетката на Арман се приземи на кръгла полянка, оградена с високи пирамидални тополи, до нея кацна авиетката на Рой. Рой се огледа. Той добре познаваше това място — двамата го наричаха Полянката на розите и често си почиваха тук. Арман прокара устройството покрай голите храсти и викна:

— Тук е! — и се хвърли към пейката от другата страна на фонтана.

Пейката беше празна, дъждът шумно се изливаше върху нея, а в извивката на седалката се виждаше локвичка вода, на повърхността й кипяха мехури. Анализаторът показваше, че празнотата крие в себе си невидима материална маса. Арутюнян предупреди по мислопровода, че Арман и Рой са попаднали на желаната точка и трябва да бъдат по-внимателни — те не виждат Хенрих, но той ги вижда. Ако той се дръпне настрани, ударът при стълкновението ще бъде тежък.

— Какво съвършено екраниране! Истинско привидение! — каза Арман пребледнял. — Рой, той не се движи. Той е изгубил съзнание, Рой!

Рой направи знак на Арман да стои на мястото си и внимателно се приближи. Около две минути той мълчаливо се вглеждаше в струите, стичащи се по облегалката в мехурестата вода на седалката. Хенрих беше тук и в същото време го нямаше. Трябваше да го деекранират слепешком. Рой се огледа за Арман. Недалеч се приземи още една авиетка, от нея излезе Араки. Рой и на него заповяда с жест да се държи по-далеч.

— Приближавам до вас всички защитни полета — долетя до Рой спокойният глас на Арутюнян. — Но бъди внимателен, Рой, бъди прекалено внимателен!

И когато Рой извади от ножницата ротоновия ключ и го насочи към празното пространство, където напълно отчетливо си представи безформената фигура, той знаеше, че грешка няма да има, и че излетялата тънка — като острие на кинжал — струя ротони ще удари именно в онзи възел на екранния костюм, който според обяснението на Арутюнян се явява ключалката на конструкцията.

Силен тласък отхвърли Рой към фонтана. Пейката, здраво забита в земята с шестте си крачета, излетя нагоре и започна да се разпада във въздуха, сякаш строшена от могъщи ръце. Рой се хвана с ръка за бариерата и викна по предавателя на Арутюнян да измести още малко външните защитни полета. Арман се хвърли на помощ на Рой, но попадна в кръговрата на сблъскалите се невидими сили и като извика пронизително от болка, падна на земята.

Схватката между противоборствуващите полета се измести от полянката към алеята, във въздуха полетяха изтръгнати от корен храсти, стогодишната пирамидална топола започна да пада, след нея друга — стволовете и короните още при падането се трошаха на клони, листа и трески. Дъждът, който шибаше земята с предишната интензивност, изведнъж стана кос, силовите полета отхвърляха струите настрани, мятаха ги нагоре. В парка бушуваше удивителен ураган, беззвучен и яростен — буря между противодействуващи полета. Арман скочи и щеше отново да се хвърли в самия им център, но Рой го задържа.

— Нашата защита може да откаже. Рорик сега ще се справи и без нас.

Безмълвният ураган, който току-що събаряше дървета, започна да се превръща в обикновен вятър. Короните на тополите се залюляха, клоните засвистяха, на земята зашумя насмитаният чакъл. После всичко утихна, остана само монотонният шум на дъжда. На пътечката, до изхода към алеята, бавно се появяваше първо силует, после — сянка, накрая — тяло. Човек. Тримата едновременно се хвърлиха към него.

Хенрих беше страшно бледен, не мърдаше, Рой го повдигна, Арман бързо откри гърдите му. Араки притисна до кожата инжекционния апарат. Около две минути тримата мълчаха, очаквайки въздействието на лекарството. Бузите на Хенрих постепенно порозовяха, той въздъхна, бавно отвори очи, обиколи с поглед Араки, Арман и Рой.

— Вие ме намерихте! — прошепна той удивен. — Нима екранизацията отказа?

— Не отказа, но беше преодоляна — отговори Рой. — Сега ще се върнем у дома, Хенрих.

Хенрих отблъсна ръцете на Арман и Араки, седна.

— Рой — каза той, — ти никога не си ме лъгал. Кой съм аз?

— Този, който си бил винаги — отговори Рой. — Е, може би малко си оглупял от натрапчивите сънища. Не те лъжа, Хенрих. Всичко е наред!

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА

Повестта „Посланик без акредитивни писма“ публикувахме с незначителни съкращения. Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна ще я отпечата през тази година в библиотека „Галактика“.