Метаданни
Данни
- Серия
- Братя Рой и Хенрих Василиеви
- Оригинално заглавие
- Посол без верительных грамот, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Росица Бърдарска, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- K-129 (2015)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Mandor (2016)
Публикувано във вестник „Пулс“, броеве 39-52/1985 г., 1-12/1986 г.
История
- — Добавяне
6.
На улицата Рой с усмивка погледна брат си:
— Ти обаче по един или друг начин ме приобщаваш към анализа на съновиденията. Все пак съгласи се, че животът на Джексън Петров няма пряко отношение към проблемите, които ме занимават.
— Повече от пряко — убедено отговори Хенрих. — След второто си посещение в музея аз съм сигурен в това. Ето доказателствата…
— Ако искаш да ми кажеш, че Оли няма нищо общо с шимпанзето Нели и съвсем не е маймунка, а великолепно конструиран робот с електрическо захранване, можеш да си спестиш труда.
— Нима съм ти давал повод да ме смяташ за глупак, Рой? Това, че между Нели и Оли няма нищо общо, не се нуждае от доказателства.
— Тогава какво имаш предвид?
— Щеше да го научиш преди две минути, ако не ме прекъсваше. Помниш ли в коя касета се намира видението-есе „Маймуни в Космоса“?
— Помня. В четиринадесета касета.
— А по какво се различава тя от другите?
— Тя е последната. По думите на Артемев с нея завършват пълните събрани съновидения на Джексън Петров.
— Грешиш. Четиринадесетата касета е допълнителна, а не последна. В нея посмъртно са събрани всички ранни неща на Джексън, които той не е искал да помества в сборните си издания, смятайки ги за художествено слаби.
— Искаш да кажеш, че съновидението „Маймуни в космоса“ е от ранните произведения на Джексън?
— Искам да кажа, че това е първото съновидение на Джексън, излъчено в ефира. Този странен вид изкуство започва именно с „Маймуни в космоса“.
Рой се спря от учудване.
— Хенрих, ти дори не подозираш колко е важно това!
— Може би все пак подозирам? — Хенрих дръпна брат си за ръката. — Не мога да търпя, когато ни в клин, ни в ръкав се заковаваш на едно място.
— Къде отиваме?
— Не се ли досещаш?
— Сигурно в музея на космоса?
— Че къде другаде?