Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (20)

2.

В съзнанието на Андрей не се появяваха нито ясни мисли, нито някакви видения; мозъкът ту се събуждаше — слабичко пулсиращо излъчване свидетелствуваше, че клетките живеят, — ту отново потъваше в дрямка. „Живот на най-ниското енергетично равнище“ — така формулира състоянието му електронният лекар.

— За малко да си замине момчето — отговори главният лекар на университетската клиника Кон Араки, когато го попитаха за пострадалия. Араки беше човек и се изказваше с естествената за човека неточност.

И ако отначало Рой таеше надежда, че Андрей ще дойде в съзнание и ще помогне в изясняването на новото произшествие, то скоро той се раздели с нея. Точно така каза на Хенрих и Арман, които се появиха след поредния му разговор с лекарите.

— Затова пък има новини за маймунката! — каза Арман.

— И не само за нея, приятелю Рой, но и за Спенсер, Харисън и сънотвореца Артемев!

— Започнете от маймунката — каза Рой. — В какво състояние е трупът? На прах? Все пак от смъртта й са минали сто години.

— Маймунката я няма. В ковчега, в който са я погребали, няма никакви останки.

Рой с недоумение погледна Хенрих. Брат му се усмихваше и мълчеше. Това беше любимата му поза по време на общ разговор — да слуша внимателно всички, да се усмихва на някакви свои мисли, а ако се намеси в разговора, то ще е само по въпроси, по които не може да премълчи.

— Излиза, че Джексън е погребал празен ковчег?

— Тяло е имало, но за сто години се е изпарило.

— Изгнило е, така са казвали някога, Арман. Груба думичка, но точна. Не виждам причини да се отказваме от нея.

— Има такива причини. В случая не става въпрос за гниене, а за изпарение, или по-точно — сублимация. По стените на ковчега се е образувал плътен като емайл налеп и това е всичко, което е останало от Оли. Но ти чу само част от новината, Рой, и то не най-важната. Химическият анализ на утайката показа, че Оли е имала не въглеродо-водородо-кислороден състав като земните същества, а кобалто-стронциево-хелиев.

— Е, ние и по-рано предполагахме, че Оли е извънземен гост — каза Рой. — А какво става със Спенсер и Харисън?

Арман явно се канеше да поднесе най-важната си новина.

— Помниш ли странното явление, което Винклер беше забелязал на Марс?

— Тялото на Спенсер там бързо изсъхваше. Нима и в консервиращата атмосфера…

— Да, Рой, същото явление като при Оли. Тялото на Спенсер се изпаряваше и утаяваше по вътрешните стени на саркофага. И ако Араки не беше предприел по-действени мерки за консервация, Спенсер скоро би се превърнал в какавида.

— А Харисън? — развълнувано попита Рой. — Разбираш ли колко важно е за нас да запазим напълно поне Харисън?

Арман го успокои. Тялото на Харисън не сублимирало, сега спряло и изсъхването на Спенсер. Между другото изсъхването или мумифицирането, както нарече това явление Араки, е неточен термин, той характеризира само началото на процеса, когато водата се изпарява от клетките на тялото.

— Но тази вода е деветдесет процента — възрази Рой. — Напълно достатъчно, за да може загубата й непоправимо да промени облика…

Арман потвърди с кимване, че е точно така. Примерът с Оли показва — процесът няма да спре до изпаряването. Несъмнено без мощните консервиращи средства Спенсър, а вероятно и Харисън, ще сублимират без остатък, тоест ще се превърнат накрая в плътна като емайл утайка, равномерно покриваща вътрешните стени на ковчезите им.

— Почакай, Рой! — извика Арман, преди той да успее да му възрази. — Зная какво ще кажеш — Оли не е човек, с нея това е възможно, а Спенсер и Харисън са хора; твърдата основа на човешкото тяло се разсипва на прах, но не се изпарява. И така, чуй най-поразителното. Клетъчната структура на Спенсър и Харисън значително се отличава от човешката!

И Арман тържествуващо съобщи, че не се е задоволил с установяването на сублимацията на Спенсер и Харисън, а направил и химически анализ. До детайлно изучаване на клетките още не е стигнал, такова изследване не може да се направи набързо, но има вече обща представа за елементите, от които се състоят телата на загиналите. Химическият състав на телата на Спенсер и Харисън съществено се различава от състава на кобалто-стронциевата Оли, но не съвпада и с човешкия. И главното различие — в тялото на Спенсер има три пъти повече хелий, четири пъти повече стронций, осем пъти повече кобалт и фосфор, отколкото у нормалния човек. Същите съотношения, само че количествено по-слаби, са измерени и у Харисън.

Докато Арман изреждаше новооткритите факти, Рой внимателно го наблюдаваше.

— Това всичките ти новини ли са? Очаквам най-изумителната. Нима и Артемев…

— Е, не, той си е човек! — Арман се разсмя, мисълта, че сънотворецът е с извънземна структура, му се стори забавна. — Между другото той с желание се съгласи да се подложи на изследване. Но и тук има изненада — вълновата характеристика на „Горили пред космическия пулт“ рязко се различава от типичната за Артемев, но затова пък с всичките си вълни и обертонове…

Рой прекъсна Арман:

— Досещам се. Съвпада с характеристика на бълнуването на Хенрих и с излъчването, генерирано от мозъка на Харисън?

— Абсолютно вярно! — Арман възкликна с възторг: — Най-накрая ситуацията се изяснява! Защо не се радваш, Рой?

Рои натисна копчето. Сляпата външна стена стана прозрачна, но проницаема за звуците, превърна се в огромен прозорец. Рой приближи до него.

От двадесет и четвъртия етаж се откриваше хубав изглед към северния сектор на Големия булеварден пръстен — разноцветни стоетажни здания, мостове над улиците и площадите, малки площадки за кацане на авиетки по покривите и терасите. По мостовете се движеха хора, гонеха се весели момченца и момиченца; тези пътища, прокарани на главозамайваща височина, отдавна служеха за свободно тичане и разходки, обичаха ги повече от пустинните алеи в парковете и булевардите — от тях се откриваше величественият пейзаж на огромния град.

И навсякъде, където и да погледнеше Рой, във въздуха се носеха авиетки — стотици, хиляди авиетки, многоцветни, ярки, безшумни, стремителни, сигурни. За безопасността на полетите им следяха автоматични диспечери. В Столицата хората бяха свикнали да живеят в три измерения. Те предпочитаха височината пред земната повърхност — само се докосваха до нея, за да литнат веднага нагоре. А сред тях, сред петнадесетте милиона весели, енергични, трудолюбиви жители на Столицата съвсем доскоро са се движили странни същества, псевдохора, маски сред лицата… Защо се бяха появили? Какво носеха в себе си?

Даже тук, на осемдесетметрова височина, се чуваха птичи гласове и шумът на дърветата по булеварда — над него се издигаше зданието на института. Вчера метеоролозите обявиха в Столицата началото на есенния сезон, засега са пуснати по-слаби ветрове, „пейзажни, а не делови“ — така ги наричаха иронично. След седмица, в първия ден на Седмицата на листопада, приятното ще се съчетае с полезното — ще бъде даден старт на есенните бури, над земята като полудели ще се вдигнат изсъхнали листа, над водите ще се разиграят урагани, милиони хора ще се вдигнат над горите и морето, за да се насладят на освежения въздух и да се полюбуват на разсипващите яркия си накит корони, на белите вълни на прибоите. Обикновена есенна картина, за нея предварително съобщават подробности в метеографиката, така е вече почти четиридесет години, така ще бъде и тази година.

А след живописния листопад ще рукнат дъждове — също планирана влажност. Толкова молби имаше от разни сибарити^[1] поне да се поукротят небесните простори, щом като не се приема искането им за вечна пролет — не, човечеството не пожела да промени традицията; щом е есен, нека има студ и киша, на мнозина се харесва и такова време. И тази година всичко ще бъде както през миналите години, животът на Земята улегна, големи промени сега стават само на планетите, там е пренесена основната активност на човечеството, там могат да се очакват и непредвидени неща, на Земята всичко е планирано до детайли.

И ето я абсолютно непредвидената изненада — псевдохора сред хората! Да, разбира се, ситуацията се изясняваше. Но светлината, озарила мрака, криеше в себе си повече загадки от самия мрак. Арман има трескава мисъл, той убедено отстоява всичко, което логично произтича от предпоставките или фактите, не го спира невероятността на следствията, неочакваността на изводите.

Но кое е всъщност невероятното и неочакваното? Случило се е онова, което отдавна очакваха. Още в древната литература са описани срещи с извънземни същества, това е била любима тема — идването на чуждозвездни жители на Земята, появяването на разузнавачи от други цивилизации сред хората На практика ставаше по друг начин — едва през миналия век космонавтите откриха разумни същества в най-близките райони на Галактиката, но тамошните същества далеч отстъпваха на хората в развитието си. Наистина Андрей доказва, че сме влезли във връзка с цивилизацията, която безкрайно превъзхожда нашата по могъщество, но тя е отчайващо далече, съвсем не е звезден съсед…

Хенрих тихо каза:

— Какво толкова те изненадва? Запознанството с Оли доказва, че още преди сто години са ни посещавали чуждозвездни жители.

Рой се върна на мястото си, изключи прозрачната стена и мрачно възрази:

— Нея ние сме довели на Земята. Спенсер и Харисън не са пренесени. Псевдохората са се появили сами. Неразумно е да се мисли, че появата им е стихийно явление. Пребиваването им на Земята трябва да има някаква цел.

— И какво е твоето мнение, Рой?

— Злото! — твърдо отговори Рой. — Присъствието на Спенсер доведе до аварията на кораба. Харисън прониква в лабораторията на Андрей — Андрей едва не загина.

— Но Харисън се самоуби — отбеляза Арман. Той явно не споделяше мнението на Рой. — И преди смъртта си изпрати в болното съзнание на Хенрих много важни за човечеството математически истини.

— Аз не зная защо се е самоубил. А колкото до истините — ти сам каза: „в болното съзнание“. Защо не в здравото? Защо сам не е публикувал откритията си? Примерът ти доказва тъкмо това, Арман, че доброто се е реализирало във формата на болест, че носи в себе си ненормалност. А това значи, че в нормалното си битие Спенсер и Харисън са били носители на злото за разлика от Оли, за която не мога да кажа това.

— Ти смяташ, че Оли и те са пратеници на една и съща цивилизация?

— Не се наемам нито да го твърдя, нито да го отричам. Арман, получаваш особена задача. Ние с Хенрих ще изясняваме какви все пак депеши ни отправя тайнствената цивилизация от Кентавър, а ти се заеми с издирването на нови псевдохора. Продължавай проверката на мозъчните излъчвания. И особено търси такива, които по характеристиката си…

— … съвпадат с виденията на Хенрих и сънищата на Артемев, нали? Ще бъде изпълнено! — Когато получаваше ясни задачи, Арман също отговаряше ясно.