Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братя Рой и Хенрих Василиеви
Оригинално заглавие
Посол без верительных грамот, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
K-129 (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Mandor (2016)

Публикувано във вестник „Пулс“, броеве 39-52/1985 г., 1-12/1986 г.

История

  1. — Добавяне

5.

Рой с тежко чувство се отмести от масата, където под чаршафите лежаха телата на пилотите.

— Вие познавахте ли Спенсер? — попита той Винклер. — Струва ми се, че летеше за Марс по ваша покана?

— Не, не го познавахме. Ние помолихме за астроботаник във връзка с разширяването на марсианската „червенина“. Информираха ни, че изпращат на Марс специалист по извънземна растителност.

Спенсер изглеждаше заспал, а не мъртъв. По тялото му нямаше увреждания, бледожълтото лице още не беше станало восъчно. И Рой отново се учуди на външността на астроботаника, така безцветна и незабележителна — всичко в него беше нормално, нищо не поразяваше, даже не привличаше вниманието. Но ако очите, изпълващи видението на Хенрих и така зловещо отпечатани върху фиксиращата лента на преградките, са принадлежали на човек, то те биха могли да бъдат само очите на Спенсер, който лежеше сега върху масата. И Рой отново и отново се взираше в мъртвия, като напрегнато се мъчеше да си представи какво е станало тогава — Спенсер се е надигнал, нещо го е потресло, очите му заблестели… Хенрих се дръпнал от прозореца, отскочил, закрещял… Да, да, разбира се, Спенсер би могъл да ужаси впечатлителния му брат, но лентата няма нерви, а тя също беше запечатала тези приближаващи и уголемяващи се факли — най-точно е да се нарекат така.

— Знаете ли, приятелю Рой — учудено каза Винклер, — струва ми се, че Спенсер някак се е смалил. Може би греша, но тялото сякаш беше и по-дълго, и по-едро. Нима изсъхва толкова бързо? И още нещо — гамаанализаторите показаха, че мозъкът му е силно повреден — пепел вместо мозъчни клетки…

Рой пристъпи до Спенсер, вдигна единия клепач, после другия. Очите му бяха мъртви, малки, мръсносинкавият цвят на ириса се беше размазал, те вече не отразяваха светлината и едва ли приживе са можели да излъчват някакво сияние. Призраци няма, това го знае всяко дете. Но в звездолета е имало призрак — не митичен фантом, а физически феномен! Веществено, осезаемо привидение! Наистина решението нямаше да бъде просто.

— Донесох контейнери с неутрална атмосфера — каза Рой. — Разпоредете се, приятелю, да пренесат загиналите в тях. Там те ще бъдат предпазени и от изсъхване, и от гниене.