Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (18)

8.

В централния парк на столицата винаги можеше да се намери пустинна алея. Празнично украсените кленове лека-полека ръсеха листа, макар до Седмицата на листопада да оставаха около три седмици. Хенрих хвана във въздуха едно малиново листо и го стисна в ръка. Отдавна Рой не беше виждал брат си толкова тъжен.

— Тази ужасна картина — парализираният щурман и така предано спасяващата го маймунка Нели… — каза Хенрих.

— Оли, Хенрих. Нели е загинала много преди това и вероятно трупът й и до днес се върти някъде около злополучната Харибда.

— Да, Оли. Нима я нарекох Нели? И ето аз се опитвам да свържа мислите си в логическа верига, но си спомням тази картина и веригата се прекъсва. И започвам да съжалявам, че не съм живял преди сто години и не съм бил на „Цефей“. Двамата с Борн бихме убедили екипажа да се откаже от безразсъдното си решение — още неизлезли от електрическите полета, да включат анихилаторите на пространството. Защото гибелта е дошла именно с включването на анихилаторите.

— Ти надценяваш красноречието си, Хенрих. Щеше да ти се наложи да имаш работа с хора, обезумели от страдания. И самият ти също щеше да бъдеш измъчен почти до смърт. Едва ли такова състояние стимулира логическото мислене.

— Борн вероятно и сам не е разбирал напълно какво ги заплашва. Как мислиш, Оли владеела ли е тогава човешката реч? Могла ли е да разговаря с тях, както е разговаряла после с Джексън?

— Едва ли. Но навярно е имало някакъв начин за предаване на информация между нея и екипажа, иначе те не биха се измъкнали толкова далеко от Харибда, че да стане възможно включването на анихилаторите. По думите на Джексън щурманът казвал, че Оли е спасила всички. Последвалата трагедия явно се е изтрила от паметта му, но началото — как Оли извела кораба от електрическите полета — той запомнил.

— За това между другото свидетелствува записът: „Борн… веднъж спасени, отново…“ Изглежда, Борн е доказвал, че веднъж спасени, те отново искат да играят „ва банк“ с гибелта.

— Това не е най-тъмният момент в трагедията.

— Какво не ти е ясно, Рой?

— По-добре да кажа какво ми е ясно, за да отделя фактите от хипотезите. Първият установен факт — „Цефей“ е попаднал в електрическо поле, генерирано от Харибда или Сцила. На Харибда има цивилизация от разумни същества, подобни на нашите маймуни. Отличават се по това, че те, ако се изразим образно, се „хранят“ с електричество. Чудноватото съществуване на Оли при Джексън го доказва. Съгласен ли си?

— Аз бих прибавил, че харибдяните са същества не от биологичен, а от някакъв друг вид.

— Като работна хипотеза можем да приемем и това. Безспорен е важният извод — прякото общуване между хора и харибдяни е изключено. Което е добро за човека, за харибдянина е смърт. Контактът между тези две цивилизации е затруднен, макар и възможен — известно време Оли е живяла на Земята. Между другото харибдяните по-ясно от хората са разбирали опасността от пряк контакт. В съновидението на Джексън харибдянинът — очевидно оператор в космическа станция — си скубе косите от отчаяние при приближаването на земния кораб. Към неоспоримите факти аз отнасям и високия морал на електрическите маймуни. Харибдяните са се опитали да спасят хората с цената на живота на един свой гражданин. С усилване на полето те са могли да унищожат неканените гости, а вместо това те всячески, дори с риск за собственото си съществуване отслабвали гибелните за хората електрически потенциали.

— Не е доказано, че са отслабвали полетата си, Рой.

— Затова пък е доказано, че са изпратили на звездолета харибдяни — същата тази Оли. Записът „Много е трудно люка с ръка…“ говори за това, че астронавтите са пуснали Оли на борда, а тя се е опитала да изведе изгубилия управление кораб от опасната зона. И ако екипажът не е бил толкова измъчен, тя би успяла и в историята на човечеството би била вписана нова ярка страница — установяване на контакт с цивилизация на високоразвити, рицарски благородни същества.

— А как си обясняваш това, че са намерили Оли просната върху тялото на Борн?!

— Тя сигурно е знаела, че когато заработят анихилаторите, ще се получи изтичане на напрежението на полето и се е опитала с тялото си да защити щурмана. Възможно е харибдяните да притежават свойствата на електрически екрани. А по-нататък всичко е просто. Видели загиналия екипаж, парализирания щурман, маймунката, спомнили си, че на звездолета е имало шимпанзе, и без да умуват дълго отъждествили харибдянина с него. А самата Оли не пожелала да разкрие природата си и така, непозната за човечеството, завършила краткия си път на Земята. Имаш ли възражения срещу такава концепция?

— Хайде да седнем — каза Хенрих.

Слабият вятър поклащаше клоните, дърветата шумяха. Хенрих разсеяно се любуваше на ярките листа, сипещи се по земята. След кратко мълчание той заговори.

— Струва ми се, че срещу твоята концепция би могла да възрази самата Оли. Какво значи — непозната за човечеството? Джексън е знаел, че тя не е маймуна. Мисля, че развръзката на живота на Оли у Джексън е много по-драматична. Това е печална история, Рой. Не бих казал, че хората от онова време са се държали по най-добрия начин.

— Излиза, че стигнахме до обвинение срещу цялото човечество? Как ще наречем това съдебно дело: „Харибда срещу Земята“?

— Насмешките са излишни, Рой. Аз никого не обвинявам. Аз просто искам да се ориентирам в събития със стогодишна давност. И не съм съгласен, че са изпратили Оли само за да спаси изпадналия в беда звездолет. Тя е била упълномощен посланик, а не авариен механик. Тя е трябвало да завърже връзка с хората, така безразсъдно нахълтали в тяхното електрическо царство. Затова не напуснала звездолета, когато той започнал да се отдалечава от Харибда.

— Но тогава защо не се е разкрила на Земята?

— Имало е много причини. Още на звездолета Оли научила, че хората се различават по своята физическа природа от харибдяните. Трябвало не просто да направи контакт, а предварително да разработи система за безопасност, за да не стане общуването гибелно за двете страни. А на екипажа не му било до контакти, те жадували само едно — да се спасят! И умната електрическа маймуна тъжно се убедила, че новите й познати — Борн бил единственото изключение — се ръководят по-скоро от страстите на душата си, отколкото от логиката на разума.

— А на Земята, Хенрих? Нали човечеството не се намирало пред гибел, не било изпаднала в паника като екипажа на звездолета!

— Вероятно тя е искала първо да изучи хората, а после да им се разкрие. Разбира се, знаела е, че електрическите бури са изтрили всички дневникови записи и че диктофоните не работели — нямало да е лесно да се досетят коя е в действителност. Не се съмнявам също, че на Джексън тя се е представила веднага и цялото й последвало поведение е плод на взаимното съгласие между тях.

— Дали е така, Хенрих?

— Спомни си гласа на Джексън, лицето му, спомни си всичко, което знаем за него. Той е бил обаятелен, добър, човек, който се увлича и често изпада в плен на фантазиите си. Не се съмнявам, че той пламенно е съчувствувал на бедственото положение на Оли и е направил всичко, за да облекчи съществуването й на Земята. Затова отстъпил на настояването й — никому да не разкрива що за същество живее при него.

— Но защо, Хенрих, защо?

— Помниш ли книгите, които четяла Оли? Тя се е опитвала сама да изучи възможностите за безопасно общуване между хора и харибдяни. На нея й е било ясно, че хората не могат да живеят на Харибда. Самата тя на Земята вехнела. А какво би станало, ако човечеството тогава узнаеше за цивилизацията на Харибда? В онези години космическите открития идвали едно след друго, мирозданието ставало свое, близко. Незабавно биха подготвили нови експедиции към Харибда и тъй като тогава те не биха могли да бъдат подготвени по-добре, щяха само да донесат беда на нас и на харибдяните. Изучавайки хората и нашата наука, Оли разбрала, че не е дошло още времето за тясно общуване между тях и нас и се обрекла на доброволно затворничество. И ако аз днес не разговарях така строго със стария робот, не бихме научили, че Оли е говорела някакъв наш език, че е чела книги и е гледала телевизионни предавания, а гостите на Джексън подозирали, че забавната маймунка се заслушва в разговора им…

— И съновидението на Джексън, излъчено в ефира, било единствената информация, която тя разрешила да се даде на човечеството?

— Точно така. Джексън Петров стигнал до извода, че е рано да се информира човечеството за реалната обстановка на Харибда и изобретил този нечуван дотогава начин на общуване. А може би Оли му го е подсказала — не е изключено на Харибда съновиденията да влизат в средствата за масова информация. Но на Земята странните видения на Джексън Петров били предназначени за потомците, те можели да бъдат оценени едва след векове. Именно с такава далечна цел той се възползувал от току-що изобретеното записване на съновиденията. Възможно е Джексън да не е и подозирал, че с това предаване слага основите на нов род изкуство — художествено сънотворчество. Той може и да не е сънувал онзи сън, може това да са били разказите на Оли, представени като негово бълнуване. Той станал сънотворец след триумфалния успех на първото си телевизионно предаване.

— Вероятно все пак това е бил сън — каза Рой. — Джексън бил известен тъкмо с това, че мозъкът му непрекъснато раждал поразително ярки сънища. Завладян от събитията на Харибда, той мислел за тях и наяве, и насън. Но защо после не е включвал това съновидение в сборниците си?

— Защото Оли се интересувала от телевизионни предавания. Аз видях върху регулаторите не стереоекрана следи от ноктенцата й. Разбира се, тя е била най-внимателният зрител на онова предаване.

— Тук има логика — неочакваният успех на съновидението заплашвал с преждевременно разкриване на тайната и тя помолила Джексън да не транслира повече тази картина. А той, за да отвлече вниманието от първото предаване, се съгласил и по-нататък да публикува своите сънища и, може да се каже, по неволя станал създател на нов художествен жанр.

— Да, сигурно е така.

Братята замълчаха. Вятърът се усилваше, липите и кленовете шумяха. Небето потъмня, в гъстия листак светнаха лампички. Хенрих обичаше сухата студена есен повече от всички други сезони, особено такива вечери в алеите, призрачно осветени от грейналите дървета.

Рой върна брат си към темата на разговора:

— Ние не си изяснихме всичко, Хенрих. Аз бих казал, даже, че тъмнината се сгъсти. Вярно, научихме много нови неща за Джексън Петров, за създаденото от него изкуство и за маймунката Оли. Анализирайки полузабравени факти, доказахме съществуването на разумна цивилизация в близките райони на Галактиката, връзките, с която биха могли да се възобновят, но вече основани на взаимна безопасност.

— Според тебе това незначително ли е?

— Значително е. Но тези факти са попътни открития. А онова, заради което ти предприе цялото издирване, не е изяснено.

— Говориш за съновидението на Артемев?

— Да. Защо тази твърде важна, както сега разбираме, информация на Джексън, нещо като закодирана междузвездна нота, след сто години е възникнала отново в обърканото съзнание на някакъв…

— А нима ти не предложи пръв решението на тази загадка? — Хенрих се прозя; след болестта той бързо се изморяваше. — Артур лъже, той познава Джексън.

— Отказвам се от такава опростена хипотеза. В съновидението се съдържа толкова важна информация, че всяко повърхностно предположение е опасно. Има някакви особени причини, поради които напомнят на човечеството за това отдавнашно събитие.

— Ако Оли беше жива… А представяш ли си да не е умряла, Рой?

— Това може да се провери. Гробът й сигурно е известен. Но аз бих изследвал Артемев.

— Защо?

— За да получа пълна картина на мозъчната му дейност — структура на излъчванията, подсъзнателната сфера…

— Разбира се, можем да го помолим. Ако сънотворецът сериозно е заинтересован, ще се съгласи на всякакво изследване… Какво се е случило, Рой?

— Мислопредаване от Арман! — Рой измъкна от джоба си предавателя.

— Но какво се е случило? — Хенрих изплашено скочи.

Рой пребледня, предавателят в ръката му трепереше.

— Андрей е в беда! Молят ни незабавно да отидем.