Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (19)

1.

Лабораторията на Андрей заемаше един от корпусите на Института по космическа физика. Тук се помещаваха командните механизми, оперативните зали, централното табло. Шифровъчните апарати бяха изнесени в отделно здание, девет десети от което се намираха под земята. Когато Рой и Хенрих дотичаха до командния пулт, където Андрей беше устроил работния си кабинет, около него имаше група работници на лабораторията, сред тях — директорът на института и Арман.

— Андрей е жив, но е зле, сега ще го изнесат — каза Арман.

Той още не се беше оправил от понесения шок, тъмното му лице беше пепелявосиво.

Никой не знаеше какво точно е станало. Арман се намирал в оперативната зала, когато в помещението с таблата гръмнало. Взривът не бил силен, чул се вопъл на Андрей: „Какъв ужас!“ Сътрудниците се хвърлили към помещението. Андрей лежал на пода в безсъзнание. Извиканите лекари отпратили всички навън.

До пулта приближи президентът на Академията на науките Боячек и отведе Рой настрани.

— Нещастията идват едно след друго — каза силно разстроен той. — Навлязохме в етап на несполуки. Случилото се на Марс още ли не е изяснено?

Рой мрачно гледаше подтиснатия президент — сигурно не му беше леко, от него се искаха ясни резултати, а той възлагаше всичките си надежди на разследването, стигнало до задънена улица.

— Няма ли връзка между тези събития? — продължи Боячек. — Аз не съм физик, но ми се струва, че едното произшествие някак кореспондира с другото.

— Възможно е да има връзка — сдържано каза Рой, — но засега не сме я доказали. Наистина открихме интересни факти за непозната чуждозвездна цивилизация, но за тях ще ви информирам по-късно.

Отвътре се изтърколи санитарна количка, на нея лежеше Андрей. Президентът спря лекаря, който вървеше отзад.

— Силно нервно сътресение, такава е предварителната диагноза — отговори лекарят. — Аз бих казал — нервен взрив.

— Ще живее ли Коритин?

— Засега успяваме да поддържаме живота му — и на това сме благодарни.

Санитарната количка се отдалечи. Боячек попита директора може ли да се влиза в помещението или трябва да почакат, докато се приключи с фотографирането. Директорът отговори, че във всички помещения са поставени обзорни телевизионни датчици. Наистина Коритин изключвал своя, обяснявайки, че не може да се съсредоточи, когато го наблюдават. Но сега всеки детайл многократно е фиксиран на лентата. Президентът пръв прекрачи вътре.

— Не виждам повреди — каза той, като се огледа.

Командната зала беше получила названието си от таблата с прибори, дублиращи командните апарати в оперативните зали. За разлика от лабораторията на Рой, отрупана с механизми, при Андрей нямаше нищо освен маса, над нея — стереоекран и самопишещи уреди по таблата. В средата на стаята имаше още някакво четириъгълно съоръжение с телескопично око и въртящо се кресло.

— Коритин рядко прибягваше до екрана, той предпочиташе оптическия мерник — директорът показа апарата с телескопичното око. — Нещастието стана по време на разшифровката на сигналите от звездния куп Кентавър–3.

— Тук ли са всички? — Боячек огледа влезлите сътрудници на лабораторията. — Нека възстановим картината на произшествието.

— Да чуем записа — предложи директорът.

Телевизионното наблюдение над командната зала било изключено, но звукова връзка поддържали. Коритин давал разпореждания на глас.

Хенрих седна пред таблото, до него застанаха Рой и Арман. На екрана се появи изображение на оперативната зала, сътрудниците работеха пред пултовете. От време на време гласът на невидимия Андрей искаше да се намалят или усилят сигналите. В четири часа и тридесет и две минути, когато се извършвала интензивна обработка на непрекъснато приеманото светлинно излъчване от Кентавър–3, внезапно се раздаде възхитеният глас на Андрей: „Най-после!“, още след минута: „Е, това се казва!“, почти непосредствено след него ново възклицание, този път ядосано: „Не, не успяхме!“ и още след три минути мълчание — вопъл: „Какъв ужас! Помогнете!“ Викът беше пълен с отчаяние и едва разбираем, сякаш нещо беше притиснало Андрей.

Хенрих се надигна и отново се отпусна — всичко в него се устреми да отговори на този кратък изплакан призив.

Рой мълчаливо сложи ръка на рамото на брат си.

— И това е всичко — мрачно каза директорът. — Още първият разшифрован сигнал се оказа гибелен. За щастие на останалите Коритин водеше разшифроването сам. Неотдавна той подаде рапорт, че докато не се убеди в безопасността на приемането, няма да допусне никого в командната зала.

— Запазен ли е записът на сигнала, чиято разшифровка е довела до катастрофата? — попита Боячек.

— Да, разбира се.

— И може отново да се направи опит за разшифроването й?

— Да, разбира се.

— В същата последователност, в същото темпо?

— В същата последователност, в същото темпо. И вероятно със същия резултат — и новият наблюдател ще пострада загадъчно като Коритин.

Президентът се замисли.

— И все пак разшифровката трябва да се повтори. Явно тези сигнали се генерират от високоразвита цивилизация. Възможно е тя да е враждебно настроена към всичко живо и като приказен джин да изпраща гибел на всеки, който се опита да се запознае с нея. Но и така да е, ние сме длъжни да установим от какъв характер е опасността, която заплашва човечеството.

Той погледна Рой. Рой се намръщи:

— Вие искате да възложите и тази задача на нашата лаборатория? Не стават ли много задачите?

— А кой друг може да направи такива изследвания? — попита президентът. — Вие сте специалисти по неочакваните явления в Космоса, другите лаборатории работят по предварително определена тематика.

Рой не се колеба дълго.

— Добре, ще се заемем с това. Андрей е наш приятел, нещастието с него ни засяга отблизо. Освен това съгласен съм, че произшествията в последно време имат някаква обща основа.

Скоро Рой помоли за разрешение да се оттегли. Арман излезе с него.

— Не мога да се съсредоточа сред хора — оплака се Рой. — Понякога завиждам на Хенрих — той е способен да размишлява във всякаква обстановка, стига да е увлечен. И мислите му текат леко и стремително. А аз съм бавен, мудно мисля.

Арман прояви интерес какво са открили в Музея на Джексън.

— Трябва да се провери трупът на маймунката — каза той, след като изслуша Рой. — Това ще направим с гаматърсачи, без да отваряме гробовете. Мисля, че ще успеем да уговорим и Артемев за изследване. Ако не възразяваш, с това ще се заема аз.