Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (11)

1.

Първо трябваше да свърши онова, което не търпеше отлагане: набързо да обясни на лекаря как са се оказали тук и какво са видели в стаята: да извика в хотела Арман; да подвикне на Андрей, който отново изпадна в отчаяние — този човек въпреки ентусиазма и желанието си да помага решително не ставаше за следовател; да обясни на Арман — все тъй объркано и припряно, — че са закъснели за Харисън и той сам е успял да се погрижи за себе си; да помоли лекаря да изпрати мъртвия не в общата морга, а в институтската и там да го поставят редом до трупа на Спенсер, защото ще се наложи идентифицирането на двамата загинали, а когато лекарят и санитарите изнесат Харисън в коридора и го сложат в санитарния автокар, какъвто има на всеки етаж, да побърза след тях и да съпроводи с авиетката медицинския аеробус.

— Можеш да дойдеш с нас — каза Рой на Андрей, който с пълна апатия гледаше как изнасят от стаята тялото на неговия помощник. — Но по-добре се върни вкъщи и вземи радиационен душ.

Още докато погледна Харисън, Арман също позна в него Спенсер. Това още повече разстрои Андрей. Той с негодувание възкликна, че не може да допусне, колкото и да му го доказват, че един човек е съществувал в две тела. Арман намръщено възрази.

— Не е съществувал, а е загинал в два облика.

Андрей не намери разлика.

— Послушай, разбери ме — почти умоляващо говореше Андрей на Рой, който крачеше по коридора след медиците. — Аз ще се прибера, ти си прав, гледката не е за мене, вие разследвате аварии и катастрофи, там навсякъде има мъртви, вие сте свикнали, а при мене са звезди, това е съвсем друго, разбери! Но как можеш да казваш, че това не е Федя; аз ли не познавам Федя, та това е най-добрият ми сътрудник, дясната ми ръка, такова артистично разбиране на хаоса и безредието, талантлив изследовател на антилогиката, как може той да стане друг човек, как, питам те?

— Мога да ти кажа едно — той явно е пожелал да претвори в живота артистичното си разбиране за антилогиката — мрачно отговори Рой. — Защото съм съгласен с тебе, че няма логика в това един човек да се появява в два образа, както са казвали древните — той иронично погледна Андрей. — Но за специалиста по антилогика, за теоретика на хаоса в природата всичко невъзможно е възможно. Защото във всяка лудост има система и за самите луди тя е в това, че лудостта е норма.

— Те са близнаци! — разпалено обяви Андрей. — Уверявам те, Спенсер и Харисън са близнаци, ще видиш сам, когато пристигнеш в моргата, не се съмнявам нито за миг; нареди на твоя Арман незабавно да поиска от Централната машина за справки…

— Не искам да обиждам сътрудниците си. Сигурен съм, че Арман и без моите нареждания вече е изпратил до машината всички необходими запитвания.

Когато Рой и Андрей излязоха на балкона на тридесетия етаж, от него вече отлиташе медицинският аеробус. След медиците се понесе авиетката на Арман.

Андрей внезапно промени решението си. Той трябва със собствените си очи да види тайнствения Спенсер, трябва да го сравни с Федя Харисън. Андрей скочи в авиетката и се понесе след Арман.

Рой не бързаше за моргата. Сега там полагат единия загадъчен труп редом до другия загадъчен труп. Специалистите вече са извикани. Нужно им е време, за да формулират заключението си, той не иска да им пречи. Той ще мисли. Най-после има няколко свободни минути — нищо не трябва да обяснява, да нарежда, да взема бързи решения, може да размишлява, а не да действува.

И така, Харисън и Спенсер… Възможно е те наистина да са близнаци, но вероятността е малка — нали даже при близнаците мозъчните излъчвания не съвпадат напълно. И двамата толкова си приличат, че не можеш да ги различиш. И двамата загинаха трагично. И двамата са свързани с Хенрих — всеки по своему, но са свързани. Хенрих и Спенсер са жертви на аварията, не е изключено чрез тях двамата и Харисън да е свързан с нея. Спенсер и Харисън са звена от една верига. Зловеща верига! Кой управлява движението й? Чия зла ръка е ръководила съдбите на тези двама нещастници?

На нито един от въпросите нямаше отговор. Рой и не искаше незабавен отговор. Още от Марс той се убеди, че няма да има прости решения. Трябва да се търсят неочаквани, удивителни решения, такива, за които да кажат: „Невероятно!“ Само те биха съответствували на сложността на явлението. Рой мрачно се усмихна. Добре би било да се запознае с Харисъновата разработка на антилогиката; възможно е там наистина да се намери нещо по-подходящо за случая, отколкото в техните логически построения. Той се пошегува на тази тема с Андрей, но една шега оправя ли нещата? А ако природата сама се шегува със себе си? Рой поклати глава. Май отива твърде далече. Във всяко безумие има не само система, но и мярка. А значи и закони, управляващи безумието.

Едно е несъмнено — никога досега не беше му се случвало да се сблъска с толкова труден проблем. И преди е имало дълбоки тайни, заплетени загадки, ужасни събития, но всички те лежаха в границите на реалната действителност — бяха резултат от трагичното стълкновение на известни сили и фактори, драматичен плод на нарушение в режимите и правилата, на намесата на стихиите в планомерната дейност. Много, твърде много бяха странните и страшни неща, които на спокойния език на отчетите се наричат „произшествия“. И гибел на космически кораби при кацане, излитане или по време на полет, и гибел на хора на далечни планети или на Земята. Но всичко това беше друго! Несполучлива комбинация от естествени причини, естествена невероятност, ако може така да се каже. Но два трупа на един и същ човек, внезапното превръщане на обикновен човек в гений и последвалото му „изпадане в нормалност“ — каква логика може да има тук?

— Свръхестествена история, както са казвали прадедите ни, когато не разбирали нещо — измърмори Рой. — Добре, добре, да не правим преждевременно обобщения.

Той приземи авиетката пред служебния вход на университетската клиника — оттук беше най-краткият път до моргата, намираща се на десетия подземен етаж.

Върху облени в светлина маси лежаха две тела, над едното се бяха навели експертите. Между тях Рой видя Андрей и Арман.

Андрей забърза към него.

— Ужасно, Рой — възкликна той, като триеше нервно ръце. — Ти си прав, не са близнаци, даже не са роднини, но такава удивителна прилика, такава невъзможна прилика!

Рой въпросително погледна приближилия се Арман. Той мълчаливо му подаде лентата с отговора на Централната машина за справки. Спенсер е роден на Земята през пролетта на 320-та година от новото летоброене — на 9 май. Харисън, родом от Плутон, е прекарал детството си и е завършил училище там, а на Земята е попаднал за първи път едва когато дошло време да постъпи в университета. С това различията между Харисън и Спенсер се изчерпваха, ако не се броят още и различните им професии — единият беше математик, а другият — астроботаник. Всичко останало съвпадаше — ръст, тегло, цвят на косите и очите, външен вид. Машината даже педантично беше отбелязала бенките на едни и същи места на шията и на гърба. И макар че произхождаха от различни родители, те се бяха родили в един и същи ден на една и съща година.

Рой мълчаливо се взираше в записа и смътно усещаше, че държи в ръцете си ключа към тайната. Но ключът беше закодиран с неразбираеми символи, които на свой ред трябваше да бъдат разгадавани.

Арман каза:

— Между тях има разлика, но не физическа. Различно месторождение, имена, образование. Като цяло биографиите им не си приличат. Но в останалото — пълно съвпадение!

Рой приближи до групата на медиците. В облика на двамата мъртъвци все пак нямаше пълно сходство. Спенсер беше по-дребен от Харисън. Това беше толкова явно, че Рой погледна в справката. Там пишеше: „Двамата са с еднакъв ръст — 2 метра и 12 сантиметра.“ Но Спенсер беше поне с десет сантиметра по-нисък.

Един от медиците — Кон Араки, забеляза, че Рой с недоумение прехвърля поглед от мъртвите към записа и отново към тях.

— Ние също сме учудени — каза Араки. — Спенсър се мумифицира, макар че е поставен в неутрална атмосфера. Не очаквахме, че той така интензивно ще губи теглото си. Вероятно това е свързано с неизвестни за нас обстоятелства около неговата гибел.

Рой си спомни, че още на Марс началникът на астропорта Винклер беше поразен от бързото изсъхване на трупа. Очевидно и специалната атмосфера, прекъсваща всички реакции в клетките на мъртвото тяло, в този случай се беше оказала слабоефективна — още един странен факт, който доказваше, че това трагично произшествие наистина е необикновено. Рой каза на лекаря:

— Аз, както и вие, не зная защо трупът така бързо губи теглото си, но това ми се струва много важно за разследването на аварията. Не могат ли да се запазят телата в сегашния им вид? Това се отнася особено за Харисън.

— Ще опитаме. Имаме и по-силни консервиращи средства от неутралната атмосфера.

— Абсолютно ли е невъзможно съживяването на Харисън? — попита Рой за всеки случай.

— Абсолютно, приятелю Рой! Тялото на практика не е повредено, но мозък не съществува, всички мозъчни клетки са стопени. Ще ви изпратим подробен доклад след около два дни.

Рой кимна и се отдалечи. Арман каза, че ще остане с медиците, докато завършат изследването на трупа. Андрей хвърли прощален поглед на Харисън и догони Рой.

Те мълчаливо излязоха в градината. Рой ласкаво сложи ръка на рамото на Андрей.

— Съчувствувам ти от цялата си душа — изгуби приятел, добър сътрудник…

Нервното лице на Андрей се изкриви от болка.

— Не, Рой, защо трябва да ми съчувствуваш, всичко е къде по-страшно! Знаеш ли за какво мисля? Това е самоубийство — а защо? Не, обясни ми, защо Федя е решил, че трябва да умре, той нямаше причини, нямаше, аз добре го познавах!

Рой мрачно възрази:

— Имало е причини и вероятно важни. Страхувам се, че Харисън е живял някакъв двойнствен живот, а ти не си и подозирал за това.

Андрей повика авиетка, каза, че ще чака Рой и Арман при него и излетя нагоре.

Рой излезе на радиалната улица, зави по нея към околовръстния проспект, намери сенчесто място. Тук беше приятно да се седи и размишлява. Той се облегна на пейката, без да мисли за нищо. Почиваше си. Високо над дърветата преминаваха самотни авиетки със забързани по работа хора, важно плаваха туристически аеробуси, носеха се спортни аеромобили. На всички разрешени за движение равнища във въздуха имаше блъсканица и суетене. Такава суматоха би се открила навярно и под земята, ако би било възможно да се снеме горният пласт и изведнъж да се видят всички „минусови хоризонти“. А на Земята, на видимата й повърхност, цареше удивителна, изпълваща душата тишина.

Рой отначало вяло се учуди на тишината — явно, този ден приземният вятър не беше разрешен, на липите и кленовете не потрепваше нито едно листенце, даже винаги неспокойните тополи не шумяха с листа, а гъстата трева на зелените площи се извисяваше надменно. След това със задоволство си помисли, че човечеството, като потъваше все по-дълбоко в недрата и се издигаше все по-високо във въздуха, е оставило най-сетне повърхността на Земята ако не на спокойствие, то поне за спокоен отдих. Днес е първият ден на циганското лято, спомни си Рой. Инженерите от Управлението на земната ос добре разбираха значението на древните думи — дори оттенъците на отдавна изживелия времето си речник те педантично превеждаха на езика на съвременните метеорологически понятия, не, вдъхновено ги превеждаха, поправи се той с известно учудване, изведнъж беше усетил прелестта на деня.

Слънцето, претърколило се най-после през високия корпус на хотелското градче, сега се спускаше по небесната крива горещо, пълно с нега, упоено от себе си. Сутринта валя дъжд, този знаменателен ден, първият ден на циганското лято, винаги започваше с дъжд. Едва към обяд сутрешната свежест се превръщаше в жарко дихание, а сега вече клонеше към вечер. Могъщите сокове на земята струяха в жилите на тревите и дърветата, избиваха навън в опияняващи аромати. Рой вдишваше, сякаш пиеше замайващия дъх на земята. Това наистина беше циганско лято — времето, когато зрееха плодовете. Той затвори очи, главата му се въртеше малко, мислите се объркваха, вече нямаше мисли, имаше откъсване от работата, освобождение от грижите — онова облекчение, с което започва истинското спокойствие — усещането за завършеност.

— Хубаво е, ах, колко е хубаво! — промърмори той.

И когато думата „хубаво“ дойде до съзнанието му, болезнено го убоде със своята ненавременност и му напомни, че хубавото е още далече, засега нищо хубаво няма освен този великолепен ден, създаден не толкова от свободния каприз на природата, колкото от планираното старание на метеоролозите, той повиши глас и упорито повтори като заклинание:

— Хубаво е, наистина е безкрайно хубаво!