Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (26)

1.

Сънят категорично можеше да бъде класифициран като безсмислен.

Но той се повтори три пъти — образ след образ, звук след звук, сянка след сянка. Събуждайки се след първото съновидение, Хенрих озадачено се усмихна; след второто се учуди и каза на брат си „Ама че глупости ми влизат в главата, Рой! Скоро ще започна да отнемам лаврите на Артемев“: но когато обърканото видение се появи за трети път, беше потресен. Той скочи в леглото и веднага — вече съзнателно — възстанови видяното: изпепелена от пронизващо черно слънце пустиня, бяло небе; две размахващи се черни ръце, които се движат по пустинята, само ръце — нито крака, нито туловище, нито глава; ръцете крачат, без да се докосват до пясъка; раздава се гръмотевичен вой, свистене, грохот; небето се разцепва, ръцете удрят на бяг, заплитат се, хващат се за липсващата глава, чупят се, вкопчват пръстите си, падат; черното слънце се разпада на ослепително сияещи зелени парчета, едно от огненозелените парчета се стоварва върху спасяващите се ръце; ръцете изведнъж се откъсват от несъществуващото туловище и дращейки почвата с пръсти, пъргаво плъзват на различни страни, извиват се като змии, подскачат, трескаво се мятат; живеят и се движат заедно, а умират поотделно; умирайки, стават жълти, слънчевожълти, това е цветът на гибелта; и-и-и — пронизителен вопъл минава от хълм на хълм, той предвещава края на съня, време беше да се събуди и Хенрих се събуждаше.

Самото видение нямаше смисъл. Смисълът беше в това, че то се повтаря. Но Хенрих не можеше да разбере защо непрекъснато се възобновяваше една и съща безсмислица. Рой нетърпеливо махна, когато Хенрих му разказа за втория „пристъп на съня“ — така нарече той повторението — и измърмори, че Хенрих не може да се мери с Артемев — неговите сънища все пак имат строен сюжет. Той го посъветва да се обърне към Араки или да записва съновиденията си. След третия път Хенрих включи през нощта регистратора, но сънят повече не се възобнови. „Не иска да се запише“ — още по-изненадан си каза Хенрих.

* * *

Притеснен той отиде при Араки. Главният лекар разглеждаше на настолния екран някаква сложна химическа структура. Без да се откъсва от изображението, той с мълчалив жест го покани да седне. Хенрих чакаше и се оглеждаше. Ако тяхната лаборатория беше цялата отрупана с прибори с най-разнообразна конструкция, при Араки доминираха екраните — големи и малки, правоъгълни, овални, кръгли, тъмни, полупрозрачни, цветни, еднотонови. На работната маса на Араки имаше няколко апарата и всеки — със свой екран.

Араки най-после се откъсна от изображението.

— Андрей Коритин ли ви интересува, приятелю Хенрих? Той е по-добре. След месец ще го пуснем, ако няма усложнения.

— Аз исках да ви кажа нещо за себе си.

— Забелязали сте в себе си нещо ново, което ние не знаем?

— Само едно — измъчват ме странни сънища. Странното е това, че се повтарят с буквална точност.

Араки не намери в сънищата нищо странно, обикновени фантазии. Да бъдат удивителни, извънземни, необикновени — това е типично за съновиденията. Сънят е странен, ако в него няма нищо странно. Реалистичните сънища говорят по-скоро за разстроена, отколкото за нормална психика.

— Не се вълнувайте, засега сериозни нарушения няма — каза Араки на сбогуване.

Хенрих се върна в лабораторията, седна на дивана и се замисли.

Арман сърдит си мърмореше нещо, вероятно някое от любимите си древни ругателства от рода на „Дявол да го вземе!“, „Дръвник!“, „Ама че идиотщина!“.

— Слушай, Арман, вие с Рой познавате древността — каза Хенрих. — Особено ти. Как са се отнасяли едно време към съновиденията? Като към забавно развлечение, каквито са те за поклонниците на Джексън и Артемев?

— В никакъв случай — възкликна Арман. Той седна до Хенрих. — Някакви новини за Артемев? Мислех, че при него всичко е ясно.

— Не! Просто ме измъчват нелепи сънища — с въздишка каза Хенрих.

— Добрият бог Балдр, синът на бащата на боговете Один и на богинята-майка Фриг, започнал да сънува лоши сънища! — плавно заговори Арман. — И великата Фриг разтревожена тръгнала по Земята да моли всичко живо и неживо на света да не причинява зло на светозарния й син. И всички камъни, метали, растения, водата, животните, птиците и рибите искрено обещали да не навредят на Балдр. Фриг забравила да вземе дума само от имела, толкова невзрачен бил той. За това научил злият дух Локи. И една клонка на имел, пусната от ръката на брата на Балдр, слепеца Хед, по внушение на коварния Локи, пронизала сърцето на слънценосния бог. Така се пее в древните скандинавски саги.

— Не че са лоши — каза Хенрих. — Неразбираеми са. Не мога да си обясня що за глупост ми е влязла в главата и с каква цел…

Арман мигом прескочи от древната митология в сферата на съвременната наука.

— Отлично! — възкликна той с въодушевление. — Искам да кажа, че ти поставяш пред нас интересен математически проблем — моделиране на съновиденията. Въвеждаме в нашата институтска МУМ всички данни на мозъка ти, а също и схемите на съновиденията, и машината определя могли ли са тези картинки да се зародят сами в твоя мозък на базата на информацията, която съществува в неговите клетки, или са внушени отвън. Възразяваш ли срещу подобен експеримент?

— Не възразявам — каза Хенрих.